Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2010 22:57 - ХипсоСъзнание. Дж. Бейнс Част 7
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1005 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.10.2010 22:57


 РЕАЛНО И ВЪОБРАЖАЕМО СЪЩЕСТВУВАНЕ
Светът на сънищата и светът на будността са ос­новните сфери в дейността на съзнанието, което се колебае между тези две крайности. Няма ясна граница между двете състояния, те по-скоро се различават по степента на нивото на съзнателност. Когато спи, човек е по-малко съзнателен, отколкото когато е буден -когато е буден, е по-съзнателен. Това не означава, че индивидът е напълно буден в будното си състояние, тъй като съществуват толкова степени на будност, колкото са и степените на съня. Всъщност обичайно­то будно състояние е посредствено и можем да се счи­таме за будни само в сравнение с дълбокото сънно със­тояние с пълна загуба на съзнание.
Състоянието, погрешно наричано съзнателно, е всъщност хипосъзнателно, а Азът, с който хората обикновено функционират, е хипосъзнателният Аз и всъщност би трябвало да се разглежда като част от подсъзнанието. Ще разграничим две Аз, проявяващи се в съзнанието ни: висше Аз и низше Аз. Висшето Аз е съзнателно, а низшето Аз - хипосъзнателно. Нисшето Аз ни е доста­тъчно да се справяме в обикновения живот и то дотолкова, че може да изминат години без да сме се свързали с Висшето Аз. Истинското Аз, по определението в тази книга, е висшето Аз - резултат от съзнателно рефлективното познание на индивида. Както вече споменахме, Азът и Ние са противоположни фактори - Азът е нещо същностно за индивида, докато личността, тоест Ние, е нещо несъщностно, наложена конструкция по модела на обществената група. Да разгледаме подробно истинското значение на ин­дивидуалността. Ако едно лице не се самоопредели, а се поддаде на предписанията на масата в резултат на широкото й културно и емоционално въздействие, то престава да съществува като индивидуалност и се сли­ва с тълпата, чието ирационално поведение вече анали­зирахме. Инстинктивната, емоционална и ирационална тълпа, която функционира ментално в един нереален свят, е резултат на колективното безсъзнателно и сферата на сънищата, които са неразделна част от ниските нива на съзнателност. Следователно, когато антииндивидът казва „аз", той всъщност има предвид „ние". Неговото „обичайно аз" в действителност е узурпатор, псевдо-аз, което е само емоционално-културна проекция на обществената група. По този начин антииндивидът, подвластен на низшето Аз, на Ние, е лишен от собствено, реално същес­твуване и е само отражение на групата. ДА БЪДЕШ ИСТИНСКИ означава напълно да съзнаваш, че същест­вуваш като индивид. Тук Хамлетовият въпрос „да бъ­деш или да не бъдеш" придобива неподозирана психологическа и философска дълбочина. Много са елементите, които ни пречат да водим истинско съществуване, но всички действат по един и същ начин - спират развитието и проявата на висше­то Аз. Нереалното съществуване винаги трябва да се разглежда във връзка с Аза, тоест доколко индивидът може да каже: „Аз съм". Вероятно най-важният фактор. определящ въображаемото съществуване, е „изместването" във бреме­то. Ние съзнателно настройваме всекидневната си дейност към времето и придобиваме усещане за място във времето и пространството. Не е така обаче с под­съзнанието, където съжителстват минало, настояще и бъдеще. По време на сън факторът време изчезва на­пълно - за трийсет секунди може да сънуваме събития, обхващащи цял живот. Влиянието на низшето или подсъзнателното Аз се проявява по отношение на времето като неспособност да живеем в настоящия момент. Съзнанието на субекта се проектира или към миналото, или към бъдещето, и се раздвоява. Да сме неспособни да живеем в настоя­щия момент означава да не можем да съсредоточим съзнанието си в точката, където миналото и бъдеще­то се сливат, тоест в настоящия момент. Ако в даден момент съзнанието на човек не е проектирано в настоящето, той все едно не съществува, ТЪЙ КАТО ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Е НАСТО­ЯЩИЯТ МОМЕНТ. Миналото и бъдещето нямат реа­лно съществуване СЕГА. Човешкото същество живее обикновено в миналото или в бъдещето и следователно води нереално, въображаемо съществуване. Комплексите са ярка проява на проектиране и фиксиране на съзнанието в миналото, а нервното напрежение - на проектиране в бъдещето. Плахият човек не прави никаква разлика между унизителното преживяване сега и всички унижения, които е преживял през детството си. Всъщност неговата плахост изплува на по­върхността, връща го към миналото и то се слива с настоящето. Нервното напрежение е мъчителното усещане, че времето тече. Индивидът проектира своето Аз в бъ­дещето, като се опитва да отгатне какво ще се случи и предварително да реши проблемите, които биха изникнали. Това се превръща в лош навик и човек живее в непрекъснато очакване на предстоящето, в тревога пред неизвестното, както се вижда от следните два примера. Джон закусва. Часът е точно 8 сутринта. Той е разтревожен, защото е станал късно, а трябва да е на ра­бота в определения час. Предстои му труден ден и той изпитва силно емоционално напрежение от смътното и подсъзнателно предусещане за онова, което трябва да направи. Сигурно в осем и пет ще стане от масата, ще целуне жена си и ще се качи в колата си. Той вече е извършил всичко това в мислите си като непрекъсната поредица, свързана с други предстоящи действия. С други думи, това, което прави в настоящия момент, се смесва с това, което му предстои в бъдеще. Джон наи­стина има кола и наистина трябва да отиде на работа, но в осем часа сутринта единствената реалност е, че закусва. В този момент всичко, което му предстои да прави по-късно, е все още само бъдещ проект. Всичко, което не е пряко свързано с настоящия момент, в кой­то човек живее, е нереално и въображаемо по отноше­ние на Аза. Колата, в която Джон ще се качи в осем и пет, не съществува за него, докато не съвпадне с нас­тоящия миг. Неговото Аз обаче е проектирано изцяло в бъдещето и го принуждава да води въображаемо съществуване, тоест изобщо да не съществува. Нека разгледаме друг, малко по-различен случай: Чарлс, който притежава незряло или неразвито Аз, седи в офиса си и пише служебно писмо - работа, която върши непрекъснато от няколко години. Докато пише, той смътно усеща присъствието на други хора около себе си, много му е горещо, усеща как яката на ризата го стяга, знае, че е седнал неудобно и все още е под емо­ционален стрес от сутрешния спор с шефа си. Междувременно друга част от ума му работи активно, опитвайки се да реши финансовия проблем, пред който ще се изправи утре и в същото време се чувства нещастен и си мисли дали не е по-добре да си намери друга работа. Колко време е минало? Вероятно по-малко от секунда -промеждутък, в който Чарлс е успял да се проектира мислено в миналото, в настоящето и в бъдещето. Не­що повече, неговото Аз е следвало мисленото пъте­шествие. Именно Азът се е проектирал и се е откъснал от физическото изпълнение на това, което прави к мо­мента. Човек лесно попада под хипнозата на собствените си мисли и външни възприятия, която го отвежда направо в света на сънищата и неговото Аз престава да същес­твува в обективната действителност. Посочихме, че неспособността да живеем в настоя­щето е резултат от невъзможността да съсредото­чим Аза си в настоящия момент. Така откриваме още една разлика между низшето и висшето Аз: ВИСШЕ­ТО притежава цялост и неделимо единство, а низшето се разделя на множество дребни, слабо интегрирани Азове. Низшето Аз се проектира в безброй частици, всяка от които следва определен поток от мисловна­та дейност. Висшето Аз е Аз на менталната концент­рация, то напълно съзнава настоящия момент и възп­риема събитията последователно - така, както се случват. На пръв поглед изглежда, че не трябва да планираме предстоящите неща, за да избегнем проектиране в бъ­дещето. И най-повърхностният анализ обаче показва, че всяка ментална дейност, независимо дали е насочена към миналото, настоящето или бъдещето, се превръ­ща в дейност на настоящия момент, стига човек да съсредоточи Аза си върху нея, като изключи всички дру­ги физически действия, тоест ако индивидът се зани­мава в настоящия момент единствено с планиране на бъдещата си дейност. За да живеем в настоящето, задължително изискване е да концентрираме цялата си физическа и умствена дейност в настоящия миг. Да мислим за други неща, докато вършим някаква механична физическа работа, е вредно, тъй като психофизическото единство се нарушава, умът и тялото се раздвояват в две разнородни дейности и се получава вътрешно разделение. Мисълта и действията ни трябва да бъдат напълно обединени, за да се прояви висшето Аз. УМОРА И РАБОТА Разделянето на мисълта и действията е катастро­фално, тъй като води до разпиляване на нервна енергия поради едновременното извършване на взаимно изключващи се действия. Ясно изразени конфликти нас­тъпват, когато трябва да вземем важни решения, за­щото индивидът желае да придобие нещо и едновре­менно с това да избегне други неща. Това съвместно съществуване на стремеж за придобиване и стремеж за избягване на нещо противопоставя два противоречиви волеви импулси, които предизвикват излишен разход на нервна енергия. Това ще се разбере по-ясно от следния пример. Разхождате се разсеяно по улицата и носите пакет в ръка. Изведнъж пакетът пада на земята. Вие незабав­но изпадате под въздействието на два противоречиви импулса: от една страна ви е досадно, че трябва да се наведете и изпитвате вътрешно нежелание за това, а от друга знаете, че ТРЯБВА да вдигнете пакета. Така и постъпвате. При това толкова просто наглед дейст­вие изразходвате невероятно количество енергия, тъй като го извършвате против собственото си желание, по принуда. Този пример илюстрира в основни линии действието на закона за умората и изразходването на енергия: „Колкото по-голямо психическо и физическо единство има при дадена работа, толкова по-малко енергия се из­разходва, и обратно". Това обяснява защо всяка рабо­та, извършвана с нежелание, бързо изморява. Състоянието на ментална концентрация, приложено към оп­ределена дейност, значително забавя настъпването на умора и увеличава личната производителност. Много хора извършват рутинна работа, която не изисква особено усилие, но в края на работното време, дори да не е дълго, се чувстват изтощени. От друга страна, онези, които се занимават с творческа дей­ност, могат да удължават значително работния си ден, без да усетят умора. Творческата работа изисква особена концентрация на интелектуалните способнос­ти. Принципът на удоволствието увеличава произво­дителността и забавя настъпването на умората, неза­висимо какво правим. Удоволствието обаче не възниква спонтанно само защото човек обича да върши нещо, а често произтича от качеството. Ако човек извърш­ва безупречно работата си, това поражда у него чувст­во на наслада, особено когато става въпрос за някаква уважавана и ценена от хората дейност. Например изключително добрият играч на голф се радва на факта, че владее нещо, което е извън възможностите на повече­то хора. По тази причина той има високо мнение за се­бе си и положението си в обществото. Разумното самоуважение е една от най-силните потребности на човека и е крайно необходимо за нормалното му същест­вуване в обществото. Ето един интересен експеримент - поставете си за цел да извличате удоволствие от работа, която обикновено ви е неприятна. Ще откриете с изненада, че не­що, което преди ви е уморявало и изнервяло, сега ви по­мага да отпочинете и да се разтоварите. Интересът към дадена дейност допринася да я извършваме лесно и правилно поради постигнатото единство между мисъл и тяло. Човешкото същество изразходва повече нервна енер­гия, отколкото е необходимо. Хроничната умора, умс­твеното изтощение, физическата и нервна слабост, неврозата, голям брой астенични състояния представ­ляват всъщност енергийна недостатъчност поради из­лишно разпиляване на енергия. Често хора, водещи нор­мален живот без особено физическо или умствено на­товарване, изпитват постоянна умора, която обикновено приписват на физически заболявания. Главният проблем на много хора се крие в липсата на дисциплини­рано въображение, а то ги тласка към безпорядъчни и хаотични действия, които разпиляват и поглъщат енергията им. Разбира се, ниското ниво на съзнател­ност е винаги основна първопричина за повечето човешки проблеми. РЕЛАКСАЦИЯ Когато се готви за сън, човек инстинктивно пости­га релаксация. За да заспим се нуждаем от предварител­на отпускаща нагласа, която да улесни спокойния и въз­становителен сън. Едмънд Джейкъбсън е създателят на научната релаксация. Техниката му се основава на повишено съзна­ние за мускулните контракции, чрез което по желание постигаме релаксация. Немският невролог Шулц разработва друг метод, основан на преднамерено предизвикване на самохипноза. Методът му се счита за по-задълбочен и пълноце­нен. Заедно с Кречмер (фракционна афективна хипно­за), тези двама автори са единствените, които разглеждат релаксацията като действително научен ме­тод - затова обикновено говорим за „методи на Джейкъбсън и Шулц". Произходът на релаксацията обикновено се свързва с индуистките упражнения Йога. Възможно е Джейкъбсън и Шулц да са се вдъхновили от изобилната лите­ратура в тази област, но би било основна грешка да отъждествяваме релаксацията с йога, тъй като тя е само вторично следствие от всяка дисциплина, насоче­на към самоконтрол и издигане на съзнанието. Човек, който се е научил да се самоконтролира, постига релак­сация спонтанно. Животните се отпускат много по-лесно от хората. Котката, например, е едновременно релаксирана и будна. Всички живи същества с вродени хомеостатични възможности притежават способност за релаксация като нещо вътрешно и присъщо на живота - релаксацията всъщност трябва да се отъждествява със самата хомеостатична способност. Следователно ще дефини­раме волевата релаксация като преднамерено съзна­телно прилагане на определен аспект на хомеостатичната способност. Използването на тази техника пред­полага наличие на напрежение, което трябва да се прео­долее за възстановяване на изгубеното равновесие. Методът за релаксация на д-р Джейкъбсън е насочен към мускулатурата. Той справедливо отбелязва, че е „физически невъзможно човек да е нервен в дадена част от тялото си, ако тя е напълно отпусната". Джейкъб­сън твърди, че ако скелетната мускулатура (регулиру­ема волево) се отпусне достатъчно, то вътрешната мускулатура (на вътрешните органи) също се стреми към отпускане. Той посочва съществуващата разлика между естествената и научна релаксация и факта, че само втората премахва остатъчния тонус в мускулите, дори ако субектът е в състояние на абсолютен покой. Естествено, като физиолог, Джейкъбсън разглежда релаксацията като мускулен процес и не се занимава с психологическия й аспект. Шулц, от своя страна, е невролог и насочва вниманието си главно към хипноза­та, която го вдъхновява да разработи своята „концентративна саморелаксация". В тази книга ще се помъчим да разглеждаме релакса­цията от една по-цялостна гледна точка, като й отда­дем заслужено високото положение на възстановител­на техника, поддържаща органична, ментална и емоци­онална хомеостаза и формираща ново психологическо свръхсъзнателно състояние, което помага на индивида да постигне съвършена и пълна реализация, присъща на истинско човешко същество. Наред с това, ще изследваме задълбочено истинския механизъм, който позволява да постигнем „собствена релаксационна нагласа". За разлика от общоприетото схващане, релаксацията е активен, а не пасивен процес. Когато говорим за отпускане, веднага изниква мисъл­та за нещо, привеждащо човека първо в покой, а после в сънно състояние. Представяме си отпуснатия човек в пълна атония и пасивност. Вярно е, че някои псевдосистеми за релаксация имат за цел да направят индивида абсолютно пасивен, но истинската, висша релаксация трябва да бъде преди всичко активен процес. Едуард Крапф в книгата си „Тревога, напрежение и релаксация" пише: „Релаксацията, която изпълнява централна роля по време на сън, има характер на активен процес". По-нататък той продължава: „С други ду­ми, релаксацията не само не е явление на отпуснатост (в периферните части), а е по-скоро активен процес, произтичащ от самия индивид (по-точно от „центъ­ра"). Тя е толкова различна от паралитичната „хипотония" на мускулите, наблюдавана при изтощени инди­види, колкото и сънят от летаргичната сънливост или от токсичната кома". ХипсоСъзнанието се стреми преди всичко да предизвика не сънливост, а състояние на будност. Въз основа на познанията ни за нивото на съзнание, може да разбе­рем начина на действие на Хипсосъзнанието. ХипсоСъзнание е тер­мин, който отразява същността на метода, тоест из­дигане на съзнанието, или по-точно на НИВОТО НА СЪЗНАТЕЛНОСТ. Преди всичко трябва да обясним какво означава то­ва, тъй като дотук описахме някои последици от противоположното и най-често срещано днес състояние -ниското ниво на съзнателност. ХипсоСъзнанието включва много повече от релакса­ция. То е по-скоро естествена последица от състояние­то на равновесие. ХипсоСъзнание означава да постигнем зряло, развито, стабилно и опитно Аз с изключителна устойчивост, способно да издържи антииндивидуалното влияние на тълпата и деструктивните пос­ледици от конкуренцията като начин на живот. Придобиването на такова Аз не означава, че индивидът ще се превърне в супермен - то просто ще му позволи да постигне нещо, в което малко хора успяват - състояни­ето на „човешки индивид". Ето някои предимства, произтичащи от повишава­нето на нивото на съзнателност: 1)  Самоконтрол 2) волева релаксация 3)  Постоянна и стабилна нагласа на ведрост и спокойствие 4)  Пълноценно използване и функциониране на творческата интелигентност 5)  Подобрено здравословно състояние и повишена жизненост 6) По-голяма работоспособност и по-малко умора 7)  Повишена способност за адаптация и по-голяма интелектуална гъвкавост 8)  Освобождаване от тревожни мисли 9) Изолиране от негативните влияния на средата 10)  Забавяне на процеса на стареене 11) Самоопределяне 12)  Волево прилагане на съзнанието за постигане на успех 13) Превъзмогване на различни комплекси в определе­ни граници 14) Духовно, морално и интелектуално усъвършенст­ване 15)  Познание и постигане на относително щастие. След като прочетат този списък, много хора ще се запитат дали релаксацията или ХипсоСъзнанието не е някаква панацея, магическо средство за решаване на всички проблеми. За успешното прилагане на тази сис­тема решаващо значение има „индивидуалната мозъч­на програма", тоест онези модели, които са вече дълбоко записани в мозъчните неврони. Силно невротичната реакция към тази система, из­разяваща се в необосновано инстинктивно недоверие, се дължи на конфликта с по-ранното мозъчно програ­миране. Това не означава, че - по думите на Иисус -трябва вяра, за да постигнете чудеса. Необходимо е по-скоро искрено, дълбоко, истинско желание за успех в онова, което сте си поставили за цел. Някои хора нап­ример, обхванати от саморазрушителен инстинкт, произтичащ от силен комплекс за вина, ще проявят по-голяма съпротива към метода и трябва да положат повече усилия, за да превъзмогнат вътрешната бариера. Определени лични характеристики допринасят за ус­пеха, а други го ограничават. Благоприятстващите качества са динамизъм, положителна психическа нагласа, истински дълбок интерес, открит и непредубеден ум, известна култура, силно желание да овладеете метода, самодисциплина, желание за усъвършенстване и борба. Ще ви попречат следните качества: инертна личност, негативизъм, невротична съпротива, безволие, духов­на леност, липса на интелектуално любопитство, предубеденост, отсъствие на истинско желание за усъвър­шенстване, неспособност за разсъждение и анализ. Ес­тествено, повечето хора съчетават и двата вида ка­чества, но тъй като често отношението към нещо е по-важно от особеностите на характера, желанието да постигнем по-високо ниво на съзнателност е полезно. Като система, ХипсоСъзнанието обхваща цялостно човешкото същество, оставяйки релаксацията (поне в традиционния й смисъл) донякъде на заден план. Вмес­то нея, тук се използва механизъм, чието действие е всеобхватно и много по-дълбоко - постигането на високо ниво на съзнателност. По този начин системата се - преобръща в нещо повече от „антропологична физиоте­рапия" по определението за релаксация на Крапф. ХипсоСъзнанието обаче е безсмислено, ако индивидът ня­ма вътрешно желание да осъществи целта си, защото е много трудно да се помогне на пациент, който не же­лае да оздравее. Свободната воля под формата на инди­видуално вътрешно желание е фактор с огромна сила, чието влияние не може да се пренебрегне. Лечението, използвано при психотични индивиди в областта на психоневрозите, не може да се прилага за постигане на по-висока съзнателност, което изисква системно волево отношение. ХипсоСъзнание е техника за самореализиране, която изисква упорити индивидуални усилия, за да даде резул­тат. Препоръчва се обаче непосредствена помощ от специалист, чиято основна цел е да облекчи труднос­тите при разбирането на метода и да адаптира опре­делени аспекти към индивидуалните особености. Невъзможно е да затворим   някого в тесните рамки на дефинициите, като се опитваме да променим дълбоко вкоренени модели на поведение. Добре е в известни гра­ници да се следват особеностите на личността на всеки индивид. С други думи, задачата на специалиста е да намери подходяща мотивация, така че пълноценното разбиране на метода и правилното изпълнение на упражненията „да проникнат" в психиката на индивида и „да бъдат приети" като необходимо условие за пости­гане на целта. Това не означава, че техниката на Хип­соСъзнание не може да се прилага самостоятелно, без помощта на специалист, но в този случай препоръчва­ме задълбочено да се изучи теоретичната част, докато бъде разбрана правилно. Когато упражненията се изпълняват под ръководството на специалист, те могат да се правят групово, като групата не надхвърля 15 души. Самостоятелното изпълнение трябва да става строго индивидуално – по време на упражненията не бива да присъстват роднини и приятели, тъй като външните лица са смущаващи елементи. Джейкъбсън препоръчва релаксация при следните на­рушения: силно мускулно свръхнапрежение (нервност), хронично невромускулно свръхнапрежение (неврасте­ния), умора и изтощение, слабост, пред- и постоперационни състояния, базедова болест, смущения в съня, пристъпи на глад, пептични язви, хронична белодробна туберкулоза, сърдечни разстройства с функционален и органичен характер, високо кръвно налягане, циклотимни депресии, алкохолизъм, някои форми на главоболие и невралгични болки, невроза на пикочния мехур, дисменорея. Шулц от своя страна препоръчва релаксация в след­ните случаи: свръхчувствителност, раздразнителност и нервна възбуда, тикове, заекване, спазми и двигател­ни смущения, смущения в съня, спазми на хранопровода, пилора и червата, колит, хиперкинези, свръхсекреция на стомашен сок, сърдечни смущения, високо кръвно наля­гане, депресивни състояния, наркомания, главоболие и ревматични болки, невроза на пикочния мехур, дисмено­рея, бронхиална астма, кожни сърбежи. Бих искал да подчертая основните разлики на ХипсоСъзнанието и автогенния тренинг на Шулц, между кои­то има известна прилика. Разбира се, основна цел на всяка релаксационна техника по необходимост трябва да бъде повишаване на съзнателността на субекта. Прогресивната релаксация на Джейкъбсън е насочена именно към „издигане на съзнателността" на различни мускулни групи за постигане на съвършен волеви конт­рол над тях. Концентративната саморелаксация на Шулц тръгва от същия принцип - осъзнават се някои естествени явления в организма, например тежест и топлина. Шулц определя системата си като метод за самохипноза и признава, че е почерпил вдъхновение от изследванията на Оскар Фогт върху хипнозата. Самов­нушението играе важна роля при този метод. „Ще се ограничим само с това да се възползваме от опита, те­орията и практиката на автогенното лечение", пише Шулц в своя труд. Според мен автогенният тренинг дава много добри резултати и изследванията на Шулц са напълно валид­ни, но бих искал да посоча една фундаментална разлива между неговата теория и тази за нивото на съзнател­ност в системата ХипсоСъзнание. Имам предвид имен­но самохипнозата. Очевидно в рамките на ХипсоСъзна­ние е неправилно да разглеждаме автогенното превключване като процес на самохипноза, поне в общоприе­тия смисъл. Превключването би трябвало по-скоро да се определи като процес на „дехипнотизиране", тъй ка­то нивото на съзнателност се увеличава. В случая по-уместен въпрос е дали човек е повече спящ или повече буден по време на превключването. Личният опит и наблюденията ми върху поведението на другите ме ка­рат да мисля, че по време на този процес субектът из­дига съзнателното си ниво - това е логично, защото „като осъзнава тялото си", индивидът е в състояние на самоосъзнаване - нещо, което трябва винаги да отъждествяваме с проявата на Аза, а това е неизме­нен резултат от ХипсоСъзнанието. За разлика от не­го, хипнозата е временно заличаване на Аза с последващ спад в нивото на съзнателност. Това, което Шулц определя като „постигане на ре­зултати, типични за сугестивните състояния" не е ни­що друго, освен волево въздействие на Аза върху въображението на индивида. Хипнозата, от друга страна, е принудително въздействие на един индивид върху въображението на друг. Следователно самохипнозата е всъщност влияние на Аза върху собственото подсъзна­ние. Общо взето, термините „самовнушение" и „само­хипноза" често се използват неправилно, тъй като те в никакъв случай не са състояния, близки или подобни на съня. По-скоро вярно е точно обратното. Не така сто­ят нещата обаче при хипнозата, прилагана от един човек върху друг, защото в този случай сънотворният механизъм е налице. Нека не забравяме, че изследванията върху хипноза­та са още в началото си и дори днес много иначе осве­домени хора я считат за магия. Механизмът й няма да бъде разбран докрай, докато тайната на съня не бъде напълно разкрита. Хипнозата е пасивен процес за хипнотизирания и активен за хипнотизатора. По същия начин сугестията е пасивен процес за обекта на внуше­ние. И обратното, при самохипнозата и самовнушение­то, както сочат двата термина, субектът извършва активно самовъздействие. Няма причини ХипсоСъзнание да не даде същите и до­ри по-добри резултати при „самолечение" на изброени­те по-горе смущения. Дълго време съм наблюдавал участници в различни курсове и съм установил многоб­ройни случаи на самолечение на неврогенна астма, тахикардия, различни храносмилателни смущения, нервни тикове, високо кръвно налягане, алергии, мигрени, депресивни състояния, хронична умора, безсъние, самоубийствени наклонности, полова неврастения, натрапчиви състояния и други разстройства. Също така имах възможност да се уверя със задоволство, че много хора, които не бяха успели да се приспособят и се чувстваха нещастни и недоволни от живота, в крайна сметка се научиха да му се радват пълноценно и успешно се адап­тираха към обществото. Поради многобройните запитвания, които получа­вам по този въпрос, ще споделя някои научни и философски избоди върху йога и ще посоча разликите между нея и ХипсоСъзнание. Много хора питат дали Хипсо­Съзнание се основава на йога и дали има някакво отно­шение към тази система. Въпросът е от общ интерес, особено като вземем предвид, че повечето хора отъждествяват йога с релаксацията. Йога е една от многото философски системи в Индия, чиято мистична цел е да се постигне общуване с Бог. Нейните доктрини са обяснени за първи път в „Афоризмите" на Патанджали от II век преди Христа По пътя на блаженството се различават осем етапа: ЯМА (самоконтрол), НИЯМА (религиозни канони), АСАНА (подходящи пози), ПРАНАЯМА (регулиране на дишането), ПРАТИАХАРА (контрол на сетивата), ДХАРАНА (устойчивост на ума), ДХИАНА (медита­ция) и САМАДХИ (дълбоко съзерцание). Самата йога се развива в няколко системи. Едни от тях придават особено значение на физическото тяло (ХАТА ЙОГА), други се занимават с ума (РАДЖА ЙО­ГА), а трети насочват емоционалния и религиозен аспект у индивида към преклонение пред Бог. Разбира се, йога е мистична езотерична доктрина, чийто основни учения в Индия се преподават в тайни организации. Твърде възможно е както йога, така и персийската, халдейската, китайската, японската, асирийската, гръцката и други езотерични традиции да произхождат от общ източник, например от херметическата философия в Египет. Много асани в йога силно напом­нят позите в древните египетски скулптури и гравюри. В книгата си „Техника на йога" Мирча Елиаде пише: „Може би няма друга източна техника, която изисква толкова трудно и продължително посвещаване като йога... На Запад същността на йога беше неправилно разбрана и колкото по-голяма популярност печелеше, толкова намаляваха значението и стойността й. Ос­новните елементи на упражненията в йога не винаги се поддават на писмено описание и трудно могат да се предадат дори с прост разказ... Има читатели, които въпреки предупрежденията, ще настояват да правят без надзор някои упражнения, като се излагат на опасност от тежки злополуки. Изпълняване на ритмично­то дишане без контрол често води до значителни бе­лодробни увреждания. Думата йога, чийто корен идва от „свързвам в едно", „държа заедно", „впрягам за­едно" е общоупотребяван термин за означаване на оп­ределена аскетична техника или метод за съзерцание". Мистичните и аскетични страни на йога не могат да бъдат отречени, защото теологичният й аспект е тясно свързан с теорията за прераждането. Всъщ­ност, йога се стреми да освободи от болката, която осъжда човешкото същество на безкрайно бъдеще от последователни прераждания. Да не се прераждаш, а да се разтвориш във вечната Нирвана е крайната цел на Йога. За да достигне този стадий, човек трябва да се освободи от желанията си (причина за прераждането), да спазва морални предписания и да постигне „разтва­ряне на Аза". Философията на йога е много точно описана в Бхагават Гита (свещената книга на индуистите, която съдържа разговорите на Кришна с Арджуна): „Чрез тази система човек нито мрази, нито желае... освободен е от двойките противоположности... усеща как сетивата се движат между осезаемите предмети... насочва всяко действие към вечността и отхвърля привързаността си Към Вещите... с ума си се отрича от всяко действие, нито се радва, че е получил приятното, нито тъжи, че е получил неприятното, способен е да удържи силата, породена от желанието и страстта... освободен е от надежди и амбиции... освободен е от жаждата за всички желани неща... напуска безрезервно всички желания, породени от въображението" и т.н. За да анализираме истинското значение и да оценим същинската стойност на йога, трябва преди всичко да посочим някои социологични разлики между хората от Изтока и Запада. Йога е полезна и подходяща за индуиста, на когото не само предлага някаква религиозна насока, но и обещава прекрасната утеха за по-добър бъде­що съществуване в отвъдното. Наистина много из­точни народи разглеждат живота само като „подготовка и кратък преход към смъртта". Индуистът пре­зира материалното в името на абстрактното и тази философия му е помогнала да издържи векове наред чуждо господство, строго подчинение на тиранията на кастите, властта на махараджите. Следователно, йо­га за индуиста е не само мистично и религиозно учение, а необходим спътник в условията му на живот. За да определим практическата стойност на йога за западния човек, трябва да посочим очевидните психологически разлики между човека от Изтока и този от Запада. Първият презира живота и е „влюбен" в смърт­та или в отвъдното. Той презира материалния свят с всичките му блага, включително научнотехническия прогрес. Начинът му на живот, където времето е без значение, му позволява да се посвети без бързане на ме­дитация и съзерцание на върховното същество. По та­зи причина той губи интерес към борбата за живот, ко­ято е толкова важна на запад. Човекът от Запада обича живота и се страхува от смъртта. Ето защо той се стреми да извлече възможно най-голяма изгода от съществуването си. За него прогресът, икономиката, техниката, науката, време­то са от изключително значение. Той не иска да убива желанията си, а точно обратното, да ги стимулира, като се наслаждава на материалните неща. Именно поради това на Запад предпочитат да практикуват Хата Йога - тя се ограничава единствено с контрол върху физическото тяло и не навлиза в морал­ни и теологически разсъждения. Но както признава и самият Шулц, различните „асани" са всъщност средст­во за постигане на самохипноза, откъдето произтича и тяхното стабилизиращо въздействие. Главните възражения срещу Хата Йога са свързани с факта, че овладяването й като техника изисква години упорита практика и изпълнението на повечето пози става практически невъзможно след навършване на определена възраст, освен ако индивидът не е трениран гимнастик. В Индия Хата Йога се изучава от най-ранна възраст, за да се постигне гъвкавост на костната система и мускулатурата. Техниката й може да се овладее само при тези условия. От друга страна, огромният брой същес­твуващи „асани" доказва, че това е практика за цял жи­вот, която изисква няколко часа всеки ден. Твърди се, че „позите са толкова, колкото и живите същества във вселената". Все пак основните пози са 84, а от тях обикновено се практикуват само 32. Индивидът се стреми към интеграция на личността на по-висше ниво чрез разбиране на някои явления, кои­то са присъщи на човешката природа. Хата Йога игно­рира тази най-важна задача. В общи линии системата Йога е насочена към физическите и емоционалните аспекти на личността, пренебрегвайки интелектуалния. На интелекта тя придава малко значение, като се изключи това, което е свързано с менталната концентра­ция. ХипсоСъзнание няма други сходства с йога освен об­щото желание да подчини индивида на някаква дисцип­лина. Която предоставя самоконтрол. Но всички сис­теми за самоконтрол задължително имат допирни точки, що се отнася до възпитанието на онези качест­ва, които трябва да се овладеят и представляват част от биологическата и психическа структура на човека. Ето защо както Йога, така и ХипсоСъзнание препо­ръчват ментална концентрация, но имат различен на­чин на действие. По своята същност, ХипсоСъзнание е система за хо­рата от западния свят. Следователно тя не води субекта към „сън в състояние на будност", което би му попречило да изкарва прехраната си, а точно обратното - подтиква го към по-висше състояние на будност. Будността е неразделна част от тази дисциплина. Преди всичко, ХипсоСъзнание се стреми да разшири и фокусира съзнателното поле на субекта, за да възприе­ма качеството, вместо интензитета и количеството. Целите на ХипсоСъзнание са индивидът да стане по-съзнателен, да се събуди, да се отърси от неясната ле­таргия на менталните „паяжини". Докато Йога се стреми да разтвори Аза, целта на ХипсоСъзнание е да го формира. Да съществуваш значи да страдаш, твърди Йога, всяко действие поражда но­ви кармични кръгове на причина и следствие. Поради това, учението Йога е форма на ескейпизъм, средство за бягство от действителността на живота, което търси убежище във вечния сън на Нирвана. ХипсоСъзнание е преди всичко практическо и постижимо. То е насочено към мислещата, интелектуална част на индивида и главната му цел е ученикът да раз­бере причината за своите проблеми и да постигне ця­лостно използване на творческата си интелигент­ност. Следователно, нужна е известна интелектуална подготовка, за да се използва тази техника. Въпреки това, често е достатъчно да притежавате буден и любознателен ум, защото ХипсоСъзнание учи индивида как да мисли, за да стигне до истината. Може би най-Важно е правилното функциониране на ума. „Нервното разстройство е и умствено разстройс­тво", твърди Джейкъбсън в книгата си. Коефициен­тът на полезно действие на интелигентността или функционалният капацитет на нервната система за­виси до голяма степен от емоционалното равновесие на индивида. Същевременно степента на правилност при целенасочената употреба на мисълта влияе реши­телно върху нервната система. Съвършенството на мисълта на практика е определящ фактор за правилния емоционален баланс. И наистина, ако човек можеше да използва съзнателно и целенасочено ума си, няма да страда от нервни разстройства. Упражненията в системата ХипсоСъзнание са главно ментални. Субектът се учи да контролира и да из­ползва въображението си. Накратко, основните различия между йога и Хипсо­Съзнание са следните: Йога 1)   Насочена е към физическото тяло и емоциите 2)   Стреми се към разтваряне на Аза 3)   Мистична и аскетична дисциплина 4)   Източна техника, предназначена за хора от Изтока ХипсоСъзнание 1)   Работи главно с ума и емоциите 2)   Стреми се да формира развито и зряло Аз 3)   Психологически метод за лично усъвършенстване 4)   Система, създадена специално за хората от западния свят.
Следва продължение...
За предишната част
ТУК  



Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39758832
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031