Философски проблеми на телепатията

Животът за човека е не само обмяна на вещества и енергии, но и на информация. Във всички аспекти на съвременната психична дейност тежестта пада върху обмяната на информация. Благодарение на съзерцанието информацията придобива качествено нов характер - тя се приема, натрупва, обработва и концентрира. Сега не е необходима обмяна на информация от съзерцателен характер (която може да бъде използвана само в бъдеще, може би много далечно). Животът на хората, събиращи такава информация, е съзерцание, но не пасивно съзерцание от любопитство, а активно, тоест възприемане и обработка (в рамките на наличните сили и съвременните знания) информация за бъдещето. Но като утвърждаваме, че животът като съзерцание е висшата форма на живот, която можем да си представим сега, съвсем не изключваме нито обмяната на информация, нито на енергия, нито на вещества от тази форма. Именно това е висшата форма на живот, защото цялостно е устремена към бъдещето, защото не разчита на никаква награда в настоящето. Не бива по пътя на съзерцанието да се събира информация, ненужна на сегашното и непригодна за бъдещето. Не бива също да се живее само за бъдещето, напълно игнорирайки настоящето. Като пристъпваме във висшата сфера на съзерцанието, не трябва да игнорираме нито един от осигуряващите я фактори.

Теоретично във всяка точка на пространството можем да наблюдаваме резултата от въздействие върху среда или тяло на определено силово поле. От това следва, че телепатичните закономерности се подчиняват на логиката на безкрайния свят (безкрайните величини и числа).

Унищожими ли са или не процесите на обмяна на вещества, енергия и информация. Унищожаването на живото същество не представлява унищожаване на живота, а само неговото изместване в друга област на закономерности, в друга област на пространството. Некробиотичната информация ще се излъ­чи в общото поле, където ще участва в различни взаимодействия. Да се унищожи животът, това означава да се унищожи информацията, енергията и материята. Това е невъзможно. Преселването на душите е пренасяне на информация. В това няма нищо свръхестествено. Но такава некробиотична инфор­мация е само гола енергия. Сама за себе си тя не може да направи нищо. Тя ще придобие значението на информация отново, само когато се включи в контурите на нещо живо.

Информацията се излъчва, предава, приема, но се осъзнава само в изключителни случаи. Нейното главно предназначение е да закрепи в подсъзнанието инстинкти и рефлекси, да направлява чисто физиологичните процеси.

Като резултат от космическа катастрофа могат да се разде­лят пътищата на енергията и материята. Дори ако от планетата не остане и шепа вещество, ще остане биомагнитното поле с консервираната в него информация. Ще увиснат в междузвездното пространство гласовете на хората, техните мечти, тяхната слава и слабости. Дали това поле ще се движи към обетован свят, следвайки принципа на "сближаване на честотите" или ще се носи в пространството до случайния сблъсък с такъв свят, е трудно да се каже. Но може да се направи изводът, че нищо сътворено от дейността на човешкия разум не може да бъде унищожено от никакви сили и при никакви обстоятелства.

Проблемът на дълголетието в светлината на телепатичните закономерности

В живота и смъртта факторът психика играе решаваща роля.

Всеки човек, намиращ се в някакъв контакт с болен, оказва върху него погубващо въздействие. Обидно е да се констатира това, но е факт. Всеки човек, комуто е известна средната продължителност на живота в наше време, се опитва по един или друг начин, може би грубо, схематично, в най-общи линии да планира живота си. По този начин той си "набелязва граница"- границата, на която трябва да срещне оная с косата, границата на собствената си смърт. И всичко си върви "като по вода" - в предварително набелязания срок ние остаряваме, оплешивяваме, приближаваме се с всеки ден към набелязаната граница, все повече и повече гледаме на себе си с очите на околните. Четем в техните очи онова, което те биха искали да изрекат на глас — "Виж ти, старецът още се държи!" Вие се съгласявате с мнението на околните - скоро се налага да умра.

Съжалението е емоция, която кара хората край нас да излъчат информационно-енергиен комплекс. Именно тази ин­формация за мнението на околните относно датата на смъртта ни се  възприема от нас самите. Тази гибелна информация оказва натиск върху психиката ни, лишава ни от сили да се съпротивляваме на смъртта. Нейната коварна работа се облек­чава още и от това, че преди много години, сте решили за себе си въпроса за времето на края. А да противопоставите своята психика на психиката на хиляди хора вие просто не можете.

Сами сме си измислили времето за остаряване и времето за смърт, сами ще трябва да го преосмислим. Но за целта трябва всички да се наговорим и да отместим по-далеч смъртния хоризонт.

Продължителността на живота нараства, макар че материалното осигуряване става по-лошо. Робите са се хранели по-здравословно от нас. За какво говори това? Че еволюцията е надарила психиката с голяма сила и превъзходство над процесите на стареене.

Ранните коментатори (на светите писания - бел. ред.) са тълкували понятието "несъпротива" не като задължение на слабия, а като право на силния.

Какво трябва да означават думите - да не се съпротивлява на злото, с право на силния?

Вие сте разрушили с крака си пясъчна кула, построена от дете. В порив на благороден гняв детето ви налага с ръчички. Да не отговаряте на този "побой", да се усмихнете, да приласкаете детето и да му помогнете да построи кулата отново — това е висшето право, правото на силния. И наше задължение — задължението на добрия човек. Ако предположим, че се приберете в къщи малко "развеселен" и собствената ви жена ви посрещне с "любезности", след които е крайно време да подадете иск за развод. Щом осъзнаете, че тя е неестествено възбудена и всичките и крясъци са признак на слабост и отчаяние, вие сте в правото си да й простите и да не отвръщате на злото със зло. Но само ако се чувствате по-силен от нея и ако осъзнавате, че тя рано или късно и без вас ще разбере, че не е била права. Ако у вас възникне и най-малкото съмнение в съотношението на силите или в последствията, тогава действайте направо, не може да става дума за никаква прошка и за никаква несъпротива. Иначе казано да оказва съпротива на силния е задължение на слабия. Грозно изглеждат силните, които се нахвърлят върху слабия, осмелил се да отправи критика по техен адрес.

Мои са и ръцете, и краката, и съзнанието, но кой е този Аз, комуто всичко това принадлежи? Кой е този талантлив притежател? Кой владее тази ръка, съзнанието, мозъка? Но човекът владее и мозъка и съзнанието. Изглежда не може за нищо на тялото, нито на психиката да се спори като за епос. Съзнанието е продукт на общественото развитие. Като освобождаваме съзнанието, ние изкуствено се отказваме от използването на първата и втората сигнална система, само за да успеем да се отворим за приемане на информация (а не на гола енергия!). Пълното освобождаване на съзнанието е не само ненужно, но и вредно, пагубно (от Пирникална Самадхи може да ви извади само чудо). В момента, в който освободеното съзнание изгуби връзка с думите, с втората сигнална система, с усещанията, които тези думи предизвикват (първата сигнална система), информацията се оказва недостъпна за обработка и дори за обикновено възприемане. Настъпва тъпо, блажено състояние. Съзнанието като че ли се разтваря в нещо грамадно, безкрайно, необятно и за потопения в този стадий не съществува нищо друго освен блаженото затъпяване. Това състояние е опасно още и защото налага върху психиката отпечатък и след завръщането към естествено състояние. Още известно време човекът остава "да витае в облаците" или с отвращение приема всичко, което го заобикаля. Не бива в никакъв случай да се прекрачва определена граница. Трябва в съзнанието винаги да има "страж", да се "хвърли котва" в света на пределните величини и нито за миг да не се забравя защо е предприето странствуването, кой и с какво те чака след завръщането. Понятието "АЗ", "МОЕ" трябва да се отхвърли веднъж завинаги. За да го спасим от гибелното му разтваряне в общото поле, е необходимо предварително, в естествено състояние на съзнанието да го разтворим в света на пределните величини. Нужно е да прогоним от себе си всички честолюбиви мечти, чувството за обида, завист, недоволство, злоба. С всички сили да се стараем да се чувстваме част от колектива, от обществото, от човечеството, от общото поле. Колкото по-ясно в условията на естествено състояние на съзнанието усещате себе си като частица от грамадното цяло, колкото по-дълбоко е вашето съучастие към всичко живо, толкова по-естествено, практически при всякакви обстоятелства, вие ще можете да освобождавате съзнанието си, да сливате своето съзнание с общото поле.

Във всяко "НИЕ" се подразбира противопоставяне "ТЕ", тоест "НЕ НИЕ". Това ограничаване прави повече или по-малко понятието "НИЕ" тясно. Някога в беседа с разумно същество, да предположим от Мъглявината на Андромеда, човекът ще каже - "Ние бихме искали да поддържаме с вас по-тесни връзки. Нямате ли средство за унищожаване на пространството?".

Не може да става и дума за "унищожаване" на пространството. Като форма на съществуване на материята, то може да се превръща в други форми.

Съществува хипотеза, че времето постепенно се разпада, превръщайки се в пространство и енергия. Ако съществува такъв процес, може уверено да се каже, че той протича неравномерно, което означава, че може да бъде забавян и ускоряван, т.е. управляем.

Има един вид упражнения, които не почиват на никаква (от съвременна гледна точка) естествено-научна основа. Това е упражнение за пространствено възприемане на времето.

Тъй като живеем в триизмерен свят, на нас ни е много трудно да си представим четвъртото измерение, което е разположено във времето.

Ние приемаме линията за следа от движеща се точка, плоскостта - за следа от движеща се линия, тялото - за следа от движеща се плоскост и всеки път се сблъскваме с ново измерение. За да се придвижим по-нататък, трябва да движим тялото в направление, което не е включено в това тяло. Съществува ли то обективно? Ако в едно тяло все пак можем, да определим такъв център, в полето не може да го има или по-­точно има го, но той е навсякъде и никъде. Тук се натъкваме на закона на логиката в света на безкрайните величини -,А е А и не е А.

Можем ли с помощта с нашите органи на чувствата да видим кълбо едновременно от всички страни? Разбира се, че не можем. А да си го представим? Оказва се, че можем.

Упражнение 1

Представете си кълбо, което бавно се потапя в течност. Мислено си представете как частички вода го обхващат от всички страни, докато не се съединят над "темето" му. После започнете да "вадите" кълбото, "наблюдавайте" как то постепенно се показва на повърхността, как се стичат по него капчици вода, задържат се в неравностите на повърхността, как то изсъхва от всички страни. Повторете няколко пъти упражнението, като ускорявате ритъма. Ще почувствате очевидно, как представите ви стават по-ясни, а ако сте тренирани в практическото използване на закономерностите на телепатията, представите ви могат да послужат за тласък и на усещания.

Упражнение 2

Представете си, че виждате собствената си аура (именно я виждате, а не просто я осъзнавате, чувствате изтичането й или как тя въздейства върху обект), как обгръща от всички страни тяло от мъртвата природа или живо същество. Опитайте се да си я представите като леко, но плътно и послушно на волята ни облаче, елементи от което проникват и запълват плътно околната за обекта среда, като следват и най-малките кривини на повърхността. Приберете си аурата и отново я изпратете. Постепенно ще почувствате как все по-обемно виждате и усещате предмета. Ще започне да ви се струва, че можете да надникнете зад края на предмета, да го виждате едновременно отпред и отстрани и даже малко отзад. Търпението и постоянството ще ви позволят скоро да постигнете удивителни резултати. Гледайки предмета и загръщайки го мислено в своята аура, ще можете да почувствате и да осъзнаете информация, получена от неговата невидима част. Ще бъдете в състояние да .кажете какво крие човек зад гърба си и т.н. Винаги трябва да се осланяте на първото си впечатление, то е най-обективно.

На първо време ще приемате информацията в хипертрофиран вид. Обяснението се крие във факта, че потоците от вашата енергия не само се наслагват върху една или друга част от тялото, а преминават през съответната част, носейки известна деформация на представата за нейните относителни размери. Постепенно този дефект ще бъде отстранен.

Да видиш предмета от всичките му страни, означава да го видиш в четвъртото измерение, в направление, което не се съдържа в нито едно тяло с ограничени размери, в направление, което се съдържа само в полето, обединяващо, включващо в себе си много тела. Именно ярката представа за полето, за неговото движение, за всеобхватния му характер позволяват на човека да възприема и обработва информация, недостъпна за традиционните ни пет сетива. Но съществуват още пето, шесто и безброй други измерения.

Упражнение З

Представете си, че вашата аура, достигайки повърхността на тялото, което притежава ограничени размери, прониква безпрепятствено в него, само че очертанията на тялото като резултат от действието на законите за пречупването остават ясно видими за вас. Тялото става като че ли прозрачно -такова, каквото го "виждаме" в стереометрично представяне -всяка граница, всяка линия и едновременно с това цялата вътрешност, всичко, което е включено в пет. Тъй като нито едно тяло не може да бъде еднородно, опитайте се да намерите вътре включени елементи и да ги разгледате. Това "ясновидство" е именно възприемане на петото измерение.

Упражнение 4

Представете си, че вашата аура стремително се разширява и обхваща множество (колкото се може повече едновременно) движещи се в полезрението ви тела -хора, животни, механизми. Старайте се да схванете и почувствате някакъв ритъм, характеризиращ движенията им (ускорен, ако се упражнявате в сутрешните часове, когато хората отиват на работа, забавен, ако се връщат в къщи след приятно прекаран неделен ден). Помнете - такъв ритъм съществува обективно, той е резултат от взаимодействието на безкрайно много скрити и явни фактори, той съдържа основни колебания и обертонове, тембър. Вярвайте в това не само умозрително, вярвайте до край, дълбоко и скоро ще усетите тези ритмични колебания. Настройвайки се в съзвучие с тях, опитайте да се впишете в настроението на хората. После концентрирайте аурата върху избран обект... Практически мигновено, като проблясък на мълния този обект ще се появи пред мисления ви взор в динамиката на по-нататъшни събития. Вие ще го видите извън времето - едновременно и там, където той се намира сега и където е бил, и където ще бъде. Това е възприемане на пространството - трансформации на времето в шестото измерение.

Упражнение 5

Постарайте се с най-голяма точност и яснота да си спомните какво ви се е случило, какво сте правили преди минута. Опитайте се в тази връзка и на базата на представите си да преживеете" отново това, което вече сте преживели. После си спомнете това, което сте нравили преди 10 минути или преди час. Необходимо е да се ориентирате по най-ярките събития, да се "хваща те" за тях, когато леко "проблясват" в паметта ви, без да се придържате към интервалите във времето, но строго спазвайки последователността на принципа "какво беше преди това". Още едно необходимо изискване. Тези припомняния "отзад напред" трябва по възможност плътно да се нареждат едно до друго, да бъдат наситени емоционално, да бъдат с "тегло и зрими".

В даден момент (правейки определено усилие, чиято същност е трудно да обясните, спонтанно и съвсем неочаквано за самия себе си) вие изведнъж се сблъсквате със същото усещане и осъзнаване, както и в края на упражнение 4 - "в блясъка на мълнията" вие виждате себе си едновременно в миналото, сегашното и бъдещето. Нещо в бъдещето бие на очи със своята яркост, необикновеност, просто невъзможност, запечатва се трайно в съзнанието и вие се връщате (практически мигновено, автоматично) към обикновеното състояние на съзнанието, "грабнали" със себе си същността на уловената по този странен начин информация: Вие можете да я приемете за сведение, да я подложите на обработка, съответно да планирате своите постъпки. Не трябва много често да практикувате това упражнение. Злоупотребата може да доведе до трайно пространствено възприемане на времето и тогава в "блясъка на мълнията" с колосални усилия на психиката вие ще можете докрай да осъзнавате себе си в сегашното, като живеете едновременно и сега, и в миналото, и в бъдещето, нещо, което далеч не всяка психика може да издържи.

Накрая приемането на седмото измерение. Това е възприемане на безкрайното, Нирвикална Самадхи, което граничи със загубата на всякакво възприятие, със загуба на съзнанието и на възможността за мислене. Да се препоръчват упражнения за неговото постигане е ненужно и вредно.

За хипотетичното едноизмерно същество, което живее на права линия, всяка пресичаща тази линия права, плоскост или тяло ще се възприемат като точка, дошла не от второто или третото измерение, а от времето (бъдещето) и отишла си във времето (миналото).

За двуизмерното същество, което живее на плоскост, всяко тяло, пресичащо плоскостта, ще се възприема като линия, която идва от бъдещето и отива в миналото. Така за едноизмерното същество времето ще започва от второто измерение (пространственото), за двуизмерното същество — от третото измерение, а за нас - от четвъртото. Както видяхме обаче, времето може да бъде изместено и по-нататък -до пето и шесто измерение. Накрая, в седмото измерение сякаш не остава място за времето. Всичко поглъща пространството като единна форма на материята, като някакъв ефир, който образува чрез своите "метаморфози" цялото богатство на възприемания по традиционните начини от нас свят на крайните тела, предмети и явления. Всичко това е едно от възможните обяснения.

Индуктор: по правило той е бавен в движенията, постъпките, дейността и говора си. Външно изглежда неповратлив, разсеян, неспособен на енергично движение и съсредоточаване. В минути на максимална психическа активност речта му става монотонна, забавена, в нея ясно се промъкнат нотки на крайно напрежение. Насаме или ако предполага, че е сам, понижава глас до неразбираемо бърборене, до шепот или просто мърда устни.

Перципиент: въплъщение на самата нервозност в погледа, постъпките, движенията, речта и поривите. Внезапно от крайна възбуда, блясък на мисълта, остроумие и феерично веселие може да изпадне в състояние на подтиснатост, угнетена психика, безволие. Живо реагира на всички изменения във външната среда, болезнено чувствителен, самолюбив, крайно неустойчив на възгледите си, невъздържан в проявата на всякакви емоции и страсти. Склонен е към заболяване от язва и неврози, лесно се поддава на всякакви влияния.

Разбира се, това рязко разграничаване е патология. Само хармоничното развитие на психиката е в състояние да създаде нещо могъщо, универсално, съвършено, разумно и действително необходимо.

При всяко упражнение, в случай че постигнете успех, не трябва да позволявате на възторжени емоции да завладяват психиката и съзнанието ни. Помнете, че пред себе си имате дълъг и труден път и това, което е направено, дори не е началото. Началото е в дихателните упражнения, в каляване на волята, трениране и дисциплина на мисленето, възпитаване на високо морални качества.

Ще посочим още едно упражнение. Разглеждайки обикновена възглавница, се опитайте да я включите в своята аура, изпратете към нея прана. Какво има отзад, къде има вдлъбнатини? Осланяйте се на първото впечатление - "ето я по средата, голяма е и е напряко". Не се учудвайте, ако при проверката се окаже, че има съвсем малка гънчица. С времето тези неточности във възприятието ще се изгладят.

Еволюцията е изработила способността на всички живи същества за спонтанно, мигновено "прозрение", способността "да се обърне наопаки психиката" в четвъртото измерение. Следователно и такива "постижения" (като това да видиш гънките на обратната страна на възглавницата) няма и не може да има наша заслуга.

Всички цитирани в тази глава упражнения с аурата се оказват много опасни, ако в тях се влага прекалено много енергия.

Какво може да се каже за възприемането на шесто и особено на седмо измерение? Именно тук, на границата на загубата на възприятията и съзнанието се сблъскваме с най-неразрешимата загадка на битието. Светът е неподвижен, но е пълен с движение, светът съществува в безкрая на времето, но самото време не съществува. Това, което някога е било, още е, а това, което някога ще бъде, вече е... Законите и логиката на полето прерастват в закони на диалектиката и борбата на противоположните начала, която, отразена в нашето съзнание, не е в състояние да открие в окръжаващия ни триизмерен спят необходимите аналози, като но този начин ни лишава от възможността за конкретни представи и следователно ни отнема възможността за анализ, възможността за мислене, за конкретни заключения и изводи. Оказваме се във свят, където властват парадокси, но да признаем, че е невъзможно по принцип развитието на разума в тази област, би било най-голямата грешка. Не се съмняваме, че рано или късно при по-­нататъшното разширяване на човешкото съзнание, след засилване на способностите му да мисли чрез използването на телепатичните закономерности човекът ще започне да се чувства в света на безкрайното точно толкова стопанин, точно толкова уверен, както чувства и осъзнава днес себе си в света на крайните величини, процеси и явления.
За предишната част ТУК

Ще е чудесно да продължиш с другите основни проблеми на психотрониката като психокинеза, левитация, ясновиидство и пр.

Ето за това е цялата работа!

Телепатията споделят хора, които имат наистина осъзнато и безпогрешно чувство.
Мислещи и алтруисти. Освободени от негативни влияния, със силна концентрация на ума.
Съзнание на един по- висок етап на развитие. Скоро се ровех из Интернет за телепатията. Интуитивно, силно променящо се , бъдеще:)

...с новите телепатично-психотронни оръжия...
Това не е висок етап на развитие , а фашистко падение на морала у човеците...
Те не са алтруисти - те са фашисти...

Това което си пуснал е от кн.Телепатия на Закладни излязла на български през `90 те год на мин. век. Лошото е ,че оргиналния ръкопис е осакътен от около 320 стр. на около 60-т стр. Ако посочеш адрес мога да ти пратя превода на целия ръкопис от 1967г.