Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2010 23:19 - Медитацията! Встъпителни инструкции. (Алис Бейли)
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 3792 Коментари: 0 Гласове:
4



Встъпителни инструкции по медитация

Тибетеца чрез Алис Бейли

А. Въвеждащи коментари

Б. Някои уместни въпроси

В. Механиката на медитационния процес

Г. Няколко предварителни съвета

Д. Практиката на медитацията

Е. Медитационна техника

Ж. Методът на медитация на Раджа Йога

З. Необходимостта да се внимава при медитация

А. Въвеждащи коментари

(Текстът, който следва, съдържа адаптирани откъси от книгите на Алис Бейли ,,От интелект към интуиция” и ,,Светлината на душата”.)

Настоящият широко разпространен интерес към темата за медитацията е свидетелство за една световна нужда, която изисква ясно разбиране. Когато някъде се наблюдава някаква всеобща тенденция - в което и да е направление, която е еднопосочна и устойчива, би могло спокойно да се предположи, че от нея ще възникне онова, от което се нуждае човешката раса в своя ход напред.

Това, че медитацията се счита – от онези, които я дефинират по-свободно, за ,,форма на молитва” е, за съжаление, вярно. Но може да бъде доказано, че в правилното разбиране на медитационния процес и в неговото правилно адаптиране към нуждата на нашата съвременна цивилизация ще се открие решението на настоящата безизходица в образованието и метода, чрез който може да се установи факта на съществуването на душата – на онази жива същност, която ние наричаме ,,душа”, поради липсата на по-подходящ термин.

През вековете е било налице устойчиво напредване на еволюиращото човешко съзнание, устойчиво нарастване на осъзнаването на природата, на света, в който живеем, и едно нарастващо разбиране за Цялото, докато днес вече целият свят е съединен посредством радиото, телефона и телевизията. Човечеството е вездесъщо, а умът е основният фактор за осъществяването на това явно чудо.

,,Ние сме постигнали разбиране на законите, които управляват естествения свят, както и на някои от онези, които управляват психичния. Законите на така нареченото духовно царство предстои да бъдат научно открити и приложени. Малцина са познавали тези закони и са говорили на човечеството за тях.... Сред тези малцина, които се открояват като бележити Знаещи, са Буда, Христос, Платон, Аристотел, Питагор, Майстер Екхарт, Яков Бьоме, Спиноза – списъкът е дълъг.”

,,Сега ние започваме да си задаваме уместния въпрос: Възможно ли е понастоящем хиляди и хиляди хора да са на етапа, когато те са в състояние да координират мозъка, ума и душата и да преминат през портала на умственото осъзнаване към царството на светлината, на интуитивното възприятие и света на причините? Знаещите твърдят, че можем, и те ще ни посочат пътя.”

(Из ,, От интелект към интуиция”, стр. 180-81)

Б. Някои уместни въпроси

Какви са целите на медитацията?

Целта на медитацията е контакт с душата и, в крайна сметка, единение с душата; цялостното щ предназначение е да помогне на човек да се превърне във външното си проявление в онова, което той е в своята вътрешна реалност. Чрез практиката на медитацията човек става способен да се идентифицира с душевния аспект, а не просто с по-нисшите характеристики на личността.

Посредством медитацията,... се разгръщат силите на душата. Всяка обвивка, или носител, посредством които се проявява душата (на физическото, емоционалното и менталното ниво) носи латентни в себе си определени вродени сили, но душата, която е източникът на всички тях, ги притежава в тяхната най-чиста и сублимна форма....

Силите на душата се разгръщат нормално и естествено. Те правят това, не защото са желани или съзнателно развивани, а защото, когато вътрешният Бог придобие контрол над и започне да доминира Своите тела, Неговите сили стават явни на физическото поле, след което потенциите на душата ще се проявят като познати реалности....

Свидетелствата на мистиците и посветените от всички епохи потвърждават тяхната реалност. Фактът, че други са ги постигнали, може да ни окуражи и заинтригува, но не може да направи нищо повече, ако ние самите не предприемем някакви конкретни действия; тъй като този процес на разгръщане на разсъждаващото съзнание трябва да бъде самостоятелно приложен и самоиницииран.

Това включва развиването на ума като синтезиран, или здрав разум, и направляването на неговата употреба по отношение на света на светския живот, на емоциите и на мислите. Това включва също така неговото ориентиране по своя воля към света на душата, и неговата способност да действа като посредник между душата и физическия мозък.

Първото отношение се развива и подпомага посредством солидните методи на екзотеричното образование и обучение; второто става възможно посредством медитацията - една по-висша форма на образователния процес.

(Из ,, От интелект към интуиция”, стр. 83-87)

Може ли човек, който има желание за това, да се облагодетелства от и да овладее техниката на медитацията?

... Трябва да се помни, в началото на този процес, че самият подтик да се медитира може да се приеме като индикация за зова на душата да се поеме по Пътя на Знанието. Човек не бива да се въздържа да предприеме това, поради привидна липса на необходимите умения. Повечето от нас са по-израстнали и мъдри, и с повече способности, отколкото осъзнаваме. Всички можем мигновено да започнем да се концентрираме, ако решим да направим това.

Ние притежаваме огромно знание, умствена сила и способности, които никога не са били извеждани от царството на подсъзнателното към обективна полезност; всеки, който е наблюдавал въздействието на Медитацията върху начинаещия, ще подкрепи това твърдение ....

Резултатите от първия етап на Медитационната дисциплина, т.е. на Концентрацията, често са удивителни. Хората ,,откриват” себе си; откриват скрити способности и разбиране, неизползвани никога преди това; те развиват едно осъзнаване, дори на феноменалния свят, което – за тях – граничи с чудо; те внезапно регистрират факта на съществуването на ума, и че могат да го използват, като разликата между познаващия и инструмента на познанието става все по-явно очевидна.

Същевременно се регистрира и едно усещане за загуба. Старите съноподобни състояния на блаженство и покой, с които са ги дарявали мистическата молитва и медитация, изчезват; при което, временно, те преживяват усещане на безрадостност, липса и пустота, което често е изключително болезнено. Това се дължи на факта, че фокусът на вниманието е оттеглен от обектите на сетивата, без значение колко красиви са те.

Нещата, които умът знае и може да регистрира, все още не биват регистрирани, а и чувственият апарат вече не оказва познатото си въздействие върху съзнанието. Това е период на преход, който трябва да бъде поддържан дотогава, докато новият свят не започне да генерира впечатления у стремящия се. Това е една от причините за необходимостта от постоянство и последователност, особено в ранните етапи на медитационния процес.

Обикновено един от първите резултати от медитационната работа е нарастналата ефективност в ежедневния живот, независимо дали той е съсредоточен в дома, в офиса или в която и да е друга сфера на човешка дейност. Прилагането на ума към бизнеса да се живее е само по себе си упражнение по концентрация и носи забележителни резултати. Независимо дали ще постигнем окончателно просветление или не чрез практиката на концентрацията и медитацията, ние въпреки всичко ще сме постигнали много и значително ще сме обогатили своя живот; нашата полезност и сила ще са нараснали неимоверно, а сферата ни на влияние ще се е разширила.

... Всеки, който не е чисто емоционална натура, който има сравнително добро образование и който желае да работи с постоянство, може да се насочи към науката за медитацията с добри изгледи за успех. Човек може да започне да организира живота си така, че да могат да бъдат предприети първите стъпки по пътя към просветлението, като тази организация е една от най-трудните стъпки. Добре е да се помни, че всички първоначални стъпки са трудни, тъй като трябва да бъдат преодолени дългогодишни навици и ритъм на живот. Но след като човек веднъж ги превземе и преодолее, работата става по-лесна.

В обобщение, следователно,... отговорът на нашия въпрос е следният:

Първо: Приемаме хипотезата, че има душа, и че тази душа може да бъде позната от човека, който е способен да обучи и подчини ума си.

Второ: На основата на тази хипотеза започваме да координираме трите аспекта на нисшата природа, и да обединяваме ума, емоциите и физическото тяло в едно организирано и обхванато Цяло. Това се постига чрез практиката на концентрацията.

Трето: С преминаването на концентрацията в медитация (която представлява акт на продължителна концентрация) налагането на волята на душата над ума става осезателно. Малко по малко душата, ума и мозъка биват приведени в тясно взаимодействие. Първо умът постига контрол над мозъка и емоционалната природа. След това душата постига контрол над ума. Първото се постига чрез концентрация. Второто – чрез медитация.

В резултат на тази последователност от дейности, заинтересованият изследовател ще се събуди за осъзнаването, че предстои да бъде свършена действителна работа, и че основното качество, което се изисква за това, е постоянството.... Организирането на умствения живот – по всяко време и навсякъде, и, второ, практикуването на концентрация - редовно, всеки ден, в определено време, ако е възможно, допринасят за постигането на еднонасоченост, а тези двете заедно предопределят успеха.

(Пак там, стр. 199-206)

Необходимо ли е човек да се оттегли в уединение, за да пробуди душата?

Повечето от нас живеят насред условия, в които пълният покой и тишина са абсолютно невъзможни; и решението в съвременния свят лежи в правилното разбиране на нашия проблем и на принадлежащата ни привилегия да демонстрираме нов аспект на една стара истина.

Ние, на Запад, принадлежим на една по-млада раса. На Изток, далеч назад във времето, малцината смели пионери са потърсили уединение, удостоверили са заради нас възможностите и са съхранили заради нас правилата. Те са съхранявали в безопасност техниките заради нас до настъпването на такова време, когато не един или двама, а болшинството от хората ще са готови да осъществят напредък.

Това време вече настъпи. Насред стреса... на съвременния живот... навсякъде има мъже и жени, които могат да и действително откриват центъра на покой в самите себе си, и те могат да и действително навлизат в това състояние на смълчана позитивна концентрация, което им дава възможност да постигнат същата цел и същото знание, и да навлязат в същата Светлина, за които са свидетелствали великите Индивиди на расата.

Уединеното място, където човек се оттегля, се намира в самия него; тихото място, в което се установява контакт с живота на душата, е онази точка в главата, където се съединяват душата и тялото.... Онези, които могат да обучат себе си да бъдат достатъчно еднонасочени, могат да оттеглят мислите си по всяко време и на всяко място в един център в тях самите, като в този намиращ се в главата център се провежда великата работа по един-ението.

(Пак там, стр. 208-10)

Истинската концентрация се постига чрез концентриран, направляван от мисълта живот, така че първата стъпка, която трябва да направят стремящите се, е да започнат да организират своя ежедневен живот, да регулират дейностите си и да постигнат фокусираност и еднонасоченост в начина си на живот. Това е в рамките на възможното за всички, които съумеят да положат необходимите усилия и продължат да ги осъществяват с постоянство....

Когато съумеем да организираме и пренаредим живота си, оставяйки зад себе си маловажните дейности, ние доказваме на какво сме способни, както и силата на нашия стремеж. ... Следователно, пренебрегването на което и да е задължение е невъзможно за еднонасочения човек. Задълженията към семейството и приятелите, както и към своя бизнес или професия, ще се изпълняват по-добре и по-ефективно....

(Пак там, стр. 207)

В. Механиката на медитационния процес

Хипотезата, на която се основават изложените тук теории, може да се сведе до следните положения:

Първо: Енергийният център, чрез който работи душата, е горната част на мозъка. По време на медитация, ако тя е ефективна, от душата се влива енергия в мозъка, която определено оказва влияние върху нервната система. Ако, обаче, умът не е под контрол и доминираща е емоционалната природа (какъвто е случаят с чистия мистик), влиянието на тази енергия се усеща най-вече в чувстващия апарат - емоционалните състояния на битие.

Когато умът е доминиращият фактор, тогава мисловният апарат – в горната част на мозъка, бива приведен в организирана активност. Медитиращият придобива една нова способност да мисли ясно, синтетично и мощно....

Второ: В областта на хипофизата се намира седалището на по-нисшите способности, когато те са координирани при по-висшия тип човешко същество. Тук те са координирани и в синтез, и, както посочват някои авторитетни школи по психология и ендокринология, сред тях са емоциите и по-конкретните аспекти на ума (развити в резултат на расови навици и вродени инстинкти, и, следователно, ненуждаещи се от упражняването на творческия, или висш ум)....

Трето: Когато личността – съвкупността от физически, емоционални и ментални състояния, е високо организирана, хипофизата функционира с повишена ефективност, а вибрацията на енергийния център, разположен в нейната област, става много мощна. Трябва да се отбележи, че според тази теория, когато личността е ниско организирана, когато реакциите щ са предимно инстинктивни и умът на практика не функционира, тогава активен е енергийният център в областта на слънчевия сплит, а човекът е с по-животинска природа.

Четвърто: Центърът в областта на епифизата и горната част на мозъка се активизират, когато човек се научи да фокусира будното си съзнание в главата....

Различните пътища на сетивно възприятие се привеждат в покой. Съзнанието на истинския човек повече не се устремява навън по своите пет пътя за контакт. Петте сетива биват доминирани от шестото сетиво - ума, като цялото съзнание и възприятийната способност на стремящия се са синтезирани в ума и се насочват навътре и нагоре. Психическата природа бива, по този начин, подчинена и менталното поле се превръща в поле на човешката активност. Този процес на отдръпване, или абстрахиране, се осъществява на етапи:

1. Оттеглянето на физическото съзнание, или възприятие, чрез слуха, допира, виждането, вкуса и мириса. Тези способи на възприятие стават временно бездейни, като възприятието става изцяло ментално и мозъчното съзнание е всичко, което е активно на физическо ниво.

2. Оттеглянето на съзнанието в областта на епифизата, така че центърът на осъзнаване се централизира в областта между средата на челото и епифизата.

Пето: След като това е било направено и стремящият се придобива способността да се фокусира по този начин в главата, резултатът от този процес на абстрахиране е следният:

Петте сетива биват устойчиво синтезирани от шестото сетиво - ума. Това е координиращият фактор. По-късно се постига осъзнаването, че душата има аналогична функция. Така тройнствената личност бива приведена в директна комуникация с душата, и... с времето медитиращият става безсъзнателен за ограниченията на телесната природа, а мозъкът може да бъде директно впечатляван от душата – посредством ума. Мозъчното съзнание се държи в позитивно очакващо състояние, като всички негови реакции спрямо феноменалния свят биват напълно, макар и временно, подтиснати.

Шесто: Високоразвитата интелигентна личност, чийто фокус на внимание е в областта на хипофизата, започва да вибрира в унисон с по-висшия център в областта на епифизата. Тогава между позитивния душевен аспект и очакващата личност, която е приведена във възприемчиво състояние чрез процеса на фокусирано внимание, възниква магнитно поле. След което, както се твърди, бликва светлината, резултат от което е просветленото човешко същество и появата на феноменалната светлина в главата.

Всичко това е резултатът от един дисциплиниран живот и от фокусирането на съзнанието в главата. Това, от своя страна, се постига чрез стремежа да бъдем концентрирани в своя ежедневен живот, както и чрез специфични упражнения по концентрация. Те биват последвани от усилието да се медитира, а по-късно – доста по-късно – се проявява способността да се съзерцава.

Това е кратко обобщение на механиката на този процес и то по необходимост е сбито и непълно. Тези идеи, обаче, трябва да бъдат приети с изострено внимание, преди да стане възможен един интелигентен подход към медитационната работа....

След като сме формулирали нашата хипотеза и временно сме я приели на доверие, продължаваме със същинската работа, докато хипотезата не се окаже невярна, или докато нашето внимание повече не бива заангажирано от нея. Една хипотеза не е непременно погрешна, само защото не сме успели да установим истинността щ за интервал от време, който на нас ни се струва подходящо дълъг. Хората често се отказват от заниманията си в тази сфера на познание, тъй като им липсва необходимото постоянство, или пък интересите им се пренасочват другаде.

Ние, обаче, сме решени да продължим с нашето изследване и да дадем на древните техники и формули време да докажат истинността си. Ние, следователно, продължаваме да се придържаме към първоначалните изисквания и се опитваме да наложим на живота си едно по-концентрирано умонастроение, както и да практикуваме ежедневно медитация и концентрация.

Ако сме начинаещи, или пък умът ни е неорганизиран, непокорен, изменчив и неуравновесен, трябва да започнем с практикуването на концентрация. Ако сме обучени интелектуалци или притежаваме способността за фокусиране на вниманието, което бизнес обучението дава, трябва само да преориентираме ума си към едно ново поле на осъзнаване и да започнем истински да медитираме. Лесно е да се преподава медитация на заинтересования бизнесмен.

(Из ,,От интелект към интуиция”, стр. 211-16)

 

Г. Няколко предварителни съвета

Д. Практиката на медитацията

Е. Медитационна техника

Ж. Методът на медитация на Раджа Йога

Г. Няколко предварителни съвета

Да намерим време

Препоръчително е да се отдели определено време всеки ден за тази конкретна работа. В началото петнадесет минути са напълно достатъчни. Нека бъдем честни пред себе си и видим нещата такива, каквито са. Оплакването ,,Нямам време” е съвсем повърхностно и показва просто липса на интерес. Няма ли да е вярно да кажем - ако някой твърди, че не може да отдели петнадесет минути от всичките хиляда четиристотин и четиридесет минути, съставляващи един ден - че той не е действително заинтересован?

На първо място, трябва да се опитаме да намерим време рано сутринта за своята медитационна работа. Причината за това е, че след като сме участвали в събитията от деня и обичайните взаимоотношения от живота, умът е в състояние на буйна вибрация; това не е така, ако медитацията се провежда преди всяка друга дейност рано сутринта. Тогава наоколо е относително спокойно и умът може да бъде по-бързо настроен към по-висшите състояния на съзнание.

От друга страна, ако започнем деня с фокусиране на нашето внимание върху духовни неща и върху делата на душата, ще изживеем деня си по различен начин. Ако това се превърне в навик, скоро ще установим, че реакциите ни по отношение на житейските събития се променят и че започваме да мислим мислите, които душата мисли. Тогава това се превръща в процес, който отразява действието на един духовен закон - тъй като ,,човек е това, което мисли”.

Да намерим място за медитиране

След това трябва да се опитаме да намерим място, което е наистина тихо и където няма да ни безпокоят. Това не означава тихо в смисъл на отсъствие на шум, тъй като светът е пълен с шумове; имаме на предвид място, където няма да ни търсят или влизат други хора.

Онези, които се опитват да медитират, понякога говорят доста за опозицията, която срещат от страна на семейството и приятелите си. В болшинството от случаите грешката си е тяхна. Хората говорят твърде много. На никого не му влиза в работата какво ние правим с петнадесет минути от нашето време всяка сутрин и няма нужда да говорим за това с домашните ни или да изискваме от тях да пазят тишина, тъй като искаме да медитираме.

Ако е невъзможно да се отделят няколко минути за сутрешна медитация поради семейни задължения, нека намерим време за това по-късно през деня. Винаги може да се намери изход от дадено затруднение, ако искаме нещо достатъчно силно - при това изход, който не включва избягване на нашите задължения и отговорности. В най-лошия случай, винаги е възможно да ставаме петнадесет минути по-рано всяка сутрин.

(Из ,,От интелект към интуиция”, стр. 216-18)

 

Д. Практиката на медитацията

Поза

След като сме намерили време и място, трябва да седнем в удобен стол и да започнем да медитираме. Тогава възниква въпросът: Как трябва да седим? С кръстосани по йогийски крака ли е най-добре, или пък трябва до коленичим, да седим или да стоим прави? Най-лесното и естествено положение винаги е най-доброто.

Йогийската поза, при която краката са кръстосани, е била и все още е доста използвана в Ориента, и по въпроса са написани много книги. Някои от позите имат отношение към етерното тяло и онази вътрешна структура от фини нерви, наричани от индусите ,,нади”, която лежи в основата на нервната система, така както тя е позната на Запад.

Проблемът при такива пози е, че те могат да доведат до две съвсем нежелателни реакции; те карат човека да концентрира ума си върху механиката на процеса, а не върху неговата цел; и второ, те често водят до едно приятно чувство на превъзходство, основаващо се на това, че ние се опитваме да направим нещо, което болшинството от хората не правят и което ни откроява като потенциални знаещи. Ние биваме завладяни от формалната страна на медитацията; вниманието ни бива ангажирано с Не-аза, вместо с Аза.

Така че нека изберем онази поза, която ни дава възможност – по най-лесния начин – да забравим, че имаме физическо тяло. Това за западняка е най-вероятно седящото положение; основните изисквания са да седим изправени, с гръбнака в права линия; да седим отпуснати (без да се прегърбваме), така че да няма напрежение никъде в тялото, както и да отпуснем леко челюстта си, за да се освободим от всяко напрежение в задната част на врата. Медитацията е едно вътрешно действие и може да се изпълнява успешно, единствено когато тялото е отпуснато, настанено в правилна поза и след това - забравено.

Дишане

След като сме постигнали физически комфорт и релаксация и сме се оттеглили от телесното съзнание, ние трябва да обърнем внимание на своето дишане и да се уверим, че то е тихо, равномерно и ритмично.

Тук трябва да отправим едно предупреждение относно практикуването на дихателни упражнения, освен ако те не се практикуват от хора, които преди това са посветили години на правилна медитация и на пречистване на телесната природа. В древните учения на Изтока, контролирането на дишането е било разрешавано само след като първите три ,,средства за обединение”, както те биват наричани, са били поне в известна степен въплътени в живота; но и тогава - само под подходящо напътствие.

Практикуването на дихателни упражнения няма абсолютно нищо общо с духовното развитие. То обаче има много общо с психичното развитие и може да доведе до много усложнения и опасности. Само в много редки случаи - в древните времена, духовните учители са избирали някой човек за тази форма на обучение, като това е било само в допълнение към едно обучение, което вече е произвело определена степен на душевен контакт, така че душата да може да направлява енергиите, събудени чрез дишането, към по-нататъшно реализиране на нейните цели и към световно служене.

Ние, следователно, не бива да правим нищо повече от това да се уверим, че дишането ни е тихо и ритмично, след което трябва напълно да оттеглим мислите си от тялото и да се заемем с работата по концентрацията.

Визуализацията и творческата употреба на въображението

Следващата стъпка в практиката на медитацията е употребата на въображението; ние трябва да си представим троичния нисш човек подравнен, или в директна комуникация с душата. Има много начини, по които това може да бъде направено. Ние наричаме тази работа визуализиране. Изглежда, че визуализацията, въображението и волята са три много мощни фактора в целия креативен процес. Те са субективните причини за много от нашите обективни резултати.

В началото, визуализацията е до голяма степен въпрос на експериментална вяра. Ние знаем, че посредством процеса на разсъждаване сме стигнали до разбирането, че във и отвъд всеки манифестиран обект лежи един Идеален Обект, или Идеален Модел, който се стреми да се прояви на физическото поле. Счита се, че практиката на визуализиране, въображението и употребата на волята са дейности, които ускоряват проявлението на този Идеал.

Когато визуализираме, ние използваме своята най-висша представа относно това какъв би могъл да бъде този Идеал, като обличаме тази представа в някакъв вид материал – обикновено ментален, тъй като все още не сме в състояние да се досегнем до по-висши форми, или типове субстанция, с които да обгърнем своите Образи.

Когато създадем една ментална картина, менталната субстанция на нашия ум започва да вибрира с определена честота, като така привлича към себе си съответстваща щ по качество ментална субстанция, в която умът е потопен. Волята е онова, което поддържа този образ устойчив и което му придава живот. Този процес продължава, независимо дали ние сме в състояние, на този етап, да видим това с окото на ума или не. Без значение е, че не сме в състояние да го видим, тъй като творческата работа така или иначе си продължава. Навярно един ден ще бъдем в състояние да проследяваме и съзнателно да осъществяваме целия този процес.

Във връзка с тази работа, на етапа на начинаещия, някои хора си представят трите тела (трите аспекта на формалната природа) като свързани с едно светещо тяло от светлина, или пък визуализират три центъра на вибрираща енергия, получаващи стимулация от един по-висш и по-мощен център; други си представят душата като триъгълник от сила, към който е свързан триъгълникът на нисшата природа – свързан посредством ,,сребърната нишка”, спомената в християнската Библия, сутратма, или нишката на душата - според Източните свещени книги, или ,,нишката на живота” - според други школи на мисълта. Трети пък предпочитат да поддържат мисълта за една обединена личност, свързана с и криеща в себе си обитаващата я Божественост, Христос в нас, нашето упование за слава.

Сравнително маловажно е какъв точно образ ще изберем, при положение, че започнем с основната идея за Аза, стремящ се да установи контакт с и да използва Не-аза – неговия инструмент в световете на човешко проявление; и обратно – с мисълта за този Не-аз като подтикван да се обърне към своя източник на съществуване. Когато това е било направено, можем да продължим със своята медитационна работа. Физическото тяло и природата на желанията, от своя страна, потъват под прага на съзнанието; ние се центрираме в ума и се стремим да го подчиним на своята воля.

Концентрация

Едва тук ние се изправяме пред своя проблем. Умът отказва да се моделира в мислите, които ние избираме да мислим, и се впуска из целия свят в обичайното си търсене на материал. Ние започваме да мислим за това, което ще свършим през този ден, вместо да разсъждаваме върху избраната от нас ,,ключова мисъл”; спомняме си за някого, с когото трябва да успеем да се видим, или пък за някоя линия на поведение, на която трябва да обърнем внимание; започваме да мислим за някого, когото обичаме, и моментално се потапяме обратно в света на емоциите и ни се налага да извършим цялата работа отново.

Така че ние събираме мислите си и започваме наново с голям успех за около половин минута, след което си спомняме за някоя среща, която сме си уговорили, или за някоя работа, която някой ни върши, и ето ни отново в света на умствените реакции, а избраната от нас насока на размисъл - забравена. Ние отново събираме разпилените си идеи и подновяваме своята работа по подчиняването на отклоняващия се ум. С практиката, обаче, в крайна сметка ставаме способни да поддържаме умствена еднонасоченост с известна степен на успех.

Как се постига това състояние? Като следваме определена форма, или рамка, в нашата медитационна работа, която автоматично установява един ограничителен кръг около ума и му казва ,,дотук можеш да отидеш, но не и по-нататък.” Ние съзнателно и с интелигентно намерение поставяме граници на своята умствена активност под такава форма, че сме принудени да разберем кога се отклоняваме отвъд тези граници. Тогава знаем, че трябва отново да се върнем зад убежищната стена, която сме си очертали.

Искреният изследовател ще намери изложена по-долу една медитационна форма, която ще му помогне да развие концентрация.

(Из ,,От интелект към интуиция”, стр. 118-27)

Е. Медитационна техника

Етапи

1. Постигане на физически комфорт и контрол.

2. Проверка на ритмичността и равномерността на дишането.

3. Визуализиране на троичния нисш аз (физически, емоционален и ментален) като

a. намиращ се в контакт с душата;

b. канал за душевната енергия, чрез посредничеството на ума, директно към мозъка. От там физическият механизъм може да бъде контролиран.

4. Следва определен акт на концентрация, с необходимото прилагане на волята. Това включва усилието да удържим ума неотклонно фокусиран върху определена словесна форма, така че значението на думите да бъде ясно в нашето съзнание, а не самите думи или фактът, че се опитваме да медитираме.

5. След това произнасяме – с фокусирано внимание:

,,По-ярък от слънцето, по-чист от снега, по-фин от етера е ,,Азът”, Духът в мен. Аз съм този ,,Аз”. Този ,,Аз” съм аз.”

6. Концентрирайте се върху думите: ,,Ти, Боже, ме виждаш.” На ума не е позволено да се отклонява от своята концентрация върху значението, смисъла на тези слова и подразбиращото се от тях.

7. След това умишлено сложете край на концентрацията и изречете – с ум, отново фокусиран върху идеите, изразявани чрез тези слова – следното заключително утвърждение:

,,Съществува покой, който надхвърля всяко разбиране: той пребивава в сърцата на онези, които живеят във Вечността. Съществува сила, която обновява всички неща; тя живее и действа в онези, които познават Аза като единен.”

Това определено е медитация за начинаещи. Тя съдържа в себе си няколко фокусни точки, в които се прилагат процес на припомняне и метод на повторно фокусиране.

(Пак там, стр. 228-29)

Това следване на определена медитационна форма е необходимо в продължение на няколко години, освен ако човек не е имал предишна практика, като обикновено дори тези, които са стигнали до етапа на съзерцанието, често проверяват себе си чрез използването на медитационна форма, за да се уверят, че не изпадат обратно в негативно състояние на емоционален покой.

(Пак там, стр. 227)

Има много други медитационни форми, които могат да донесат същите резултати, както и много други, които са за напредналия ученик. Съществуват медитационни форми, които се създават с цел да се постигнат определени резултати при определени хора, но е ясно, че те не могат да бъдат включени в брошура като тази. Всичко, което може да се даде тук, е една безопасна и по-обща медитационна форма.

При всички тях, обаче, основното, което трябва да се има на предвид, е, че умът трябва да бъде активно зает с идеи, а не с усилието да бъде концентриран. Зад всяка изречена дума и зад всеки етап, който следваме, трябва да е налице волята за разбиране и умствена дейност с еднонасочена природа.

На шестия етап, където се прави усилие да се медитира определено върху дадена словесна форма, обгръщаща някаква истина, в процеса не бива да има нищо автоматично. Твърде лесно е човек да предизвика у себе си хипнотично състояние чрез ритмичното повтаряне на някакви думи. Казвали са ни, че Тенисон е предизвиквал у себе си състояние на повишено съзнание чрез повтаряне на собственото си име. Това не е нашата цел. Трансът, или автоматичното състояние, е опасен.

Безопасният начин е този на напрегнатата умствена активност, ограничена в кръга на идеите, въведени посредством която и да било конкретна ,,ключова мисъл” или обект на медитация. Тази дейност изключва всякакви странични мисли, с изключение на онези, които ,,ключовата мисъл” поражда у нас.

За озадачения начинаещ, който е обезкуражен от неспособността си да мисли по този начин, Алис Бейли дава следния съвет:

,,Представете си



Тагове:   Медитацията,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39740370
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031