Глава 13

Стрес и източници на стрес

 

Стресът е процес на взаимодействие със силите, който са насочени към нас, и резултат от въздействието на тези сили. Резултатът от дистреса (негативния стрес) чест се усеща като отпадане, безпокойство, напрежение и неприятни чувства, възникващи в определени ситуации, извънредно повишаваща се или намаляваща възбуда и активност, и ако продължи по-дълго, е възможен летален изход. В западното общество симптомите на дистреса често са такива ситуации като преяждане, прекомерна употреба на алкохол, пушене, злоупотреба с наркотици. Евстресът (положителният стрес) поражда позитивни емоции, възбуда и жажда за действие. Той се поддава на управление, продължава за кратко, вдъхновява и стимулира човека към активност.

За да се справяме ефективно със стреса е необходимо да идентифицираме основните проблемни зони и след това да приложим техники, които въздействат както на текущата стресова ситуация, така и да предупреждават за възникване на стрес в бъдеще.

В книгата си „Стресът и Вие” д-р Боб Монтгомери и Линет Евънс разглеждат петфакторен модел на стреса, който обхваща главните причини за възникването му в съвременното общество.

1. Източници на стрес. Основният стрес, който изпитваме, произлиза от чувството за неопределеност или недостатъчен контрол (съгласно европейските изследователи) и в различните ситуации тези чувства пораждат евстрес или дистрес. Например, неопределеността, свързана с работата, взаимоотношенията или финансовото положение може да предизвикат стрес. Прекалената ясност в личния ни и обществен живот може да породи скука и понижаване на активността и също да завърши с дистрес. В такава ситуация хората често убиват скуката (недостатъчната активност) с прекомерна активност като екстремални спортове, изискващи риск и също увеличават дистреса. Хората често увеличават дистреса чрез силата на въображението си: например прекалено бурно реагират на ситуациите като си представят най-лошото, допускат негативни мисли, въобразяват си вероятни проблеми в бъдещето (тревога), не могат да забравят стари „грешки” (самобичуване и вина). Това води до втория фактор.

2. Мислите – резултат на размишления и вътрешен диалог. Те оказват огромно влияние на нивото на евстреса или дистреса в живота ни. Този въпрос вече разгледахме, а именно: нас ни управляват вселенските закон, свързани с природата на енергията. Материята е енергия и ние се състоим от материя. Молекулите се свързват чрез енергията, което създава видимост на субстанцията. Мислите също са енергия – на много фино, невидимо, но могъщо ниво. Ние може да не виждаме енергията на мисълта, но постоянно се сблъскваме с резултатите от нейната дейност. Нито едно действие или събитие не става без мисъл, произлязла от човешки ум или Божествения Разум. Вътрешният диалог и размишленията създават убежденията ни, очакванията ни и настройката ни. Източниците на стрес, свързани с мисленето, често се проявяват по следните причини:

- виждаме или интерпретираме ситуацията като негативна, неприятна или вредна;

- решаваме, че можем или не можем да се справим със ситуацията;

- предполагаме, че нашата неспособност да се справим с възникващите обстоятелства ще има сериозни негативни последствия.

Нереалистичните разсъждения или преувеличения играят важна роля в справянето ни със стреса. Колкото се касае до преодоляването на стресовата ситуация, бих искала да се спра на факта, че никога не се сблъскваме с проблем, който не сме в състояние да решим. В езотеричен смисъл животът на Земята може да бъде уподобен с училище, място за обучение. Нас ни обучават чрез жизнения опит. Ако си научим урока, проверяват ни и решават готови ли сме да преминем към следващия урок и до колко добре сме усвоили предния. Тези уроци обикновено са свързани с неосезаеми неща като доверие, вяра, симпатия, състрадание, смирени, търпимост и т.н., които ако са усвоени, ни позволяват да стигнем до съгласие с вътрешната ни съвършена природа.

Затова, ако изпитваме голям стрес във връзка със загубата на работата или възлюбения, това е урок, предварително избран и предназначен за придобиването на по-голямо знание и за последваща проверка, доколко сме усвоили този урок. Ето защо, ако ние решаваме да избягаме от ситуацията, например имаме четири деца, стресът от родителската отговорност ни идва в повече и ние бягаме – то ще привлечем към себе си подобна ситуация в този или друг живот като урок, който трябва да бъде научен, изпитание, което трябва да бъде преминато и чак тогава ще можем да се придвижим по-нататък.

Преадресацията на енергията в космическия резервоар от енергия (карма) също влиза в играта, затова ситуацията може да не бъде толкова проста колкото ни се струва. Работата е там, че поради нашата ниска самооценка и недостатъчна вяра в безграничността на способностите ни, често се чувстваме подтиснати в периоди на изпитание. Но знанието за това, че не ни се изпращат изпитания, които не можем да преодолеем, може да ни донесе облекчение и да ни успокои. Нивото на самоубийствата ще падне, когато това го разберат повечето хора. Казано по-просто, ако не сме готови, няма да има изпит! Просто този факт, че не сме уверени в способността си да издържим изпитанието, не означава, че нямаме знания или опит за това! Но да се върнем на петфакторния модел на стреса...

3. Психологическа реакция и изменение. Наричана често общ синдром на адаптацията, реакцията на тялото на стрес може да бъде определена по следния начин: първо, тревожна реакция – вдигане на кръвното налягане, сърцебиене, напрежение в мускулите, което води до синдрома „бий се или бягай”, например, ако имате много капризен шеф или не изискваща усилие работа, ние чувстваме, че не можем да си отидем поради финансови обстоятелства и т.н. Ако не можем да се държим агресивно, за да дадем отдушник на разочарованието, тогава ни трябва конструктивна, добре обмислена ментална реакция, за да разхлабим физическите и емоционални симптоми на дистреса. Ако задачата не бъде решена, ситуацията преминава към втория си стадий, който се нарича стадий на съпротивление, когато тялото се опитва да поддържа по-висока степен на активност и изгаря енергия. Повторният или проточилият се процес освобождава хормонални вещества, такива като кортизон и адреналин, които отслабват имунната система и повишават риска от образуване на тромби в кръвоносните съдове и втвърдяване на артериите. Холестеринът е хормон, който се освобождава в условията на стрес.

Съвременните източници на стрес предизвикват психологични изменения при продължителни заболявания и рецидиви. Стресът в условията на опасност се включва като сигнал за тревога и след това бързо преминава след като мине опасността. В наше време индустриализацията, урбанизацията, автоматизацията и технологичните нововъведения стават източници на стрес и то продължителни, тъй като хората по-често изпитват състояние на неопределеност при отсъствие на контрол. Физическото заболяване избухва като следствие на стреса (ментален, стрес на тялото поради неподходяща диета, недостатъчна или прекомерна физическа активност, емоционален стрес поради нерешени негативни емоции и т.н.). Психоматичните заболявания не се отделят от другите заболявания, тъй като негативните влияния върху тялото са идентични. Следващият стадий на общия синдром на адаптацията е стадият на изтощението, когато ресурсите на тялото са толкова намалели, че колапса – нервния срив – е неизбежен.

4. Чувства и емоционална реакция на източника на стрес. Тук се отнася и евстреса – щастието, вълнението, радостта, оживлението, и дистреса – нещастието, депресията, страх, безпокойство и т.н. Както бе разгледано в разделите за силата на емоцията, повечето хора са убедени, че чувствата се разпалват от събитията независимо от тяхната воля и контрол. Но не самото събитие предизвиква емоционален отклик, а това, което мислим за него. Ние не сме жертви на автоматични емоционални реакции. Чувствата – това са изработена, привична реакция на определена ситуация. Миналият опит и повтарящите се ситуации формират тези „автоматични реакции”. Промяната на честотата на сърцебиенето, кръвното налягане и т.н. се контролират от нервната система, която функционира автономно, затова тези реакции се разглеждат като автоматични. Но ние сме конструирани по такъв начин, че мислим преди да чувстваме.

За да сподавим неприятните чувства, ние търсим изход в краткосрочни решение, такива като преяждането. Тези „решения” впоследствие водят до лошо здраве и не ни избавят от главния проблем – обусловените ни и заучени реакции на дадено събитие. И още един път – тези обусловени реакции идват от минали животи, от детството ни и от миналия ни опит и се съхраняват в клетъчната ни памет.

5. Избор на тип поведение. Основно хората избират между „борба или бягство”, решават, проявяват агресия или се отклоняват от пряк сблъсък. Активната агресия дава временно решение и като цяло е неефективна. Конструктивна е стратегията, която води до изгодна ситуация за всички, когато удовлетворява потребностите на всички страни. Сценарият всички да са победители в ситуацията е ефективен, тъй като дава както краткосрочно, така и дългосрочно решение и предотвратява възможността от повторна конфронтация по същия въпрос. Пасивната агресия – обида, затваряне в себе си, мълчание – е също неефективна за дългосрочно решение на проблем във взаимоотношенията.

В „Селестинското пророчество” на Джеймс Редфилд интересно се подреждат ролите, които често приемаме за себе си в отговор на характерите на родителите ни (ролята на жертва, на следовател, опасния, наблюдателя или техните комбинации) и се раглежда потребността ни да бъдем свободни от ограниченията на условията и привичните поведенченски шаблони. За да сме свободни, трябва да сме готови да разберем ситуацията и след това да се променим. Понякога ни се налага да се сблъскаме с временни неудобства поради разработването на действени, дългосрочни решения.

Петте  фактора, разгледани по-горе, си взаимодействат и влияят един на друг. Животът не е статичен, защото ние сме енергийни системи и се намираме в непрекъснато движение. Единственото постоянно нещо в този живот е промяната! За да растем и да се развиваме, ни трябва да се научим да бъдем гъвкави, особено ако можем да подобрим качествено своя живот.

 

Глава 14

Практически методи за преодоляване на стреса

 

В тази глава предлагам практически методи за постигане на позитивни промени, които при редовно изпълнение позволяват:

а) да се подобри здравето, жизнеспособността и чувството за общо благополучие;

б) да се повиши способността за справяне със стресови ситуации;

в) да се поддържа състояние на покой и безметежност;

г) да се получават най-ефективните решения на проблеми;

д) да се освободят и ефективно да се преодолеят негативните емоции;

е) още по-голямо откриване за вътрешния глас;

ж) да се предотвратят възможни негативни реакции и последствия от бъдещ стрес.

Йога учи на отпускане на ума и тялото – както медитацията и творческата визуализация, но ни е необходимо да направим съзнателни мисленето ни и емоционалните ни реакции. Както се спомена по-рано, ние имаме четири низши тела – физическо, емоционално, ментално и духовно. Също притежаваме сила от чиста енергия, която ни поддържа и се изразява чрез енергийните полета на тези тела. усещането за пълнота, реализация и лечение на човешкото същество възниква, когато енергийните полета на тези тела са балансирани и във висша степен хармонично взаимодействат помежду си.

Преди да започнем да се анализираме и да разглеждаме решения, благоприятни за постигане не само на по-горе указаните подточки, но и за обединение на енергийните полета на низшите тела, аз предлагам да изпълните приведеното по-долу упражнение „Провери и разруши всички навици”. Правете го в продължение на ден, седмица или толкова, колкото ви е необходимо. Прекратете действията по навик, добър или лош. Замислете се и се попитайте, защо следвате този или онзи конкретен навик. Затова, защото родителите, обществото, приятелите очакват от вас или са ви научили да действате така или да чувствате по този начин? Колко поведенчески шаблони сте възприели само за това, защото предците ви са постъпвали така? Поспрете се и се замислете, тези навици все още действени решения ли са за вас? След това помислете отхвърляте ли този навик или го запазвате, но вече само за това, защото вие самите искате това и той, този навий е добър за вас.

Ще приведа пример за употребата на месо, защото то е най-плътната субстанция, която може да смелим с нашата вибрационна честота. (Личният ми опит показва, че колкото по-фино е настроена вибрационната ни честота, толкова по-фино и добро е качеството на жизнения ни опит.)

Много от нас ядат месо само защото така са ни хранили в детството. Ако трябва ние да отидем и да убием, след това да одерем и раздробим на части животното, за да си приготвим местно ястие, много от нас сериозно ще се замислят за добре известните алтернативи на протеина. Казвам го това не като осъждане, а просто давам пример как често продължаваме да следваме не най-полезните решения за нас само защото не сме се замисляли за други варианти. Много постъпки са просто навици.

Ако искаме да подобрим живота си, следва да се откажем от всички навици и след дълбок анализ да приемем само тези, които са за нас позитивни. Това е едно великолепно начало.

И така, ние видяхме резултатите от емоциите, мислите и думите. Следващите глави ще ни разкрият благоприятното въздействие на медитацията и на това как да очистваме енергийните полета на нашите тела за постигането на по-мощно въздействие на медитацията. Тези глави и главата за вибрационните честоти плюс творческите визуализации ще ни помогнат да осъществим целта си.

Дихателната техника и визуализацията на бялата светлина (творческа визуализация 1), приложени в глава 7, също ще ни дадат дългосрочни резултати по подточки а), б) и в), но е необходимо да се практикуват ежедневно, за да помогнат за предупреждението на възможен дистрес.

Според моя опит, главните фактори, предизвикващи стрес в съвременното общество, са недостатъчното знание за самите себе си, предизвикано от липса на уединение и размишление, а също и лошо развито чувство за собствена значимост. Много хора – а това е вярно особено за жените в нашето общество – добре са „приспособени” да удовлетворяват прищевките на възлюбените си, децата, семейството и приятелите и в същото време да прекарват изключително малко време насаме със себе си.

Препоръчвам всяка вечер преди сън да се „настройвате” с помощта на дихателни упражнения и след това сериозно да поговорите със себе си. Необходимо е време, за да проявите уважение към себе си, слушайки себе си и отделяйки си съсредоточено внимание, както това правим към любимите, децата или някой друг, за когото се грижим. Когато се вслушваме в другите, особено ако са обезпокоени за нещо, ние сме способни да поддържаме открито и леко общуване. Тази техника на самопознание, вътрешна беседа и вслушване в себе си обезпечава спокоен сън и крепко здраве, когато установим по-тесен контакт с това, което действително мислим и чувстваме. И това също помага да се получи и закрепи вътрешното ни ръководно начало.

Ние сме възпитани в обществото по такъв начин, че смятаме, че ако някой говори със себе си, то той е побъркан и трябва да го прекъснем. Но ако престанем да разговаряме, да слушаме и отделяме внимание на близките ни, то какво ще стане с взаимоотношенията ни? Несъмнено, взаимоотношенията ни със самите себе си са също толкова важни. По-скоро трябва да се вслушаме в съвета на Сократ и да се стремим да познаем себе си – не просто да осъзнаем повърхностните симпатии и антипатии на низшия ни ум, а истинското същество, което вътре в нас, скрито за външната ни маска или външната ни проява.

За да разберем, че начинът ни на живот или възприемането ни се определят от чувствата ни, привеждам седем стъпки, помагащи по-добре да се оцени ситуацията, благодарение на по-ясното мислене. (Чувствам, че всички жизнени ситуации са, за да ни помогнат, да ни научат или да ни вдъхновят. Думата  “лошо” касае чувствата, които са в нас, но които е по-добре да нямаме и аз употребявам тази дума без осъждане.)

1. Когато лошите чувства се проявяват във вас интензивно или дълго време, не ги отхвърляйте. Приемете факта, че тези чувства са естествени, но знайте, че ако останат неразрешени, те водят до заболяване. С тези емоции трябва да се захванете бързо и ефективно, за да не образуват енергийни блокажи в електромагнитните полета на телата ви. Научете се да идентифицирате природата и интензивността на чувствата, за да можете да решите как е най-добре да се справите с тях.

2. Приемете, че можете да се справите с лошите чувства. Имали сме лоши чувства. Сега те са в миналото и сегашните чувства също ще преминат в миналото. Чувствата минават. Ако не можем да изменим ситуацията, която провокира тези емоции, винаги можем да изменим отношението си към ситуацията. Например, човек, който е попаднал в авария, често разсъждава така: “Олеле, какъв съм нещастник! Защо това се случи с мен? С какво съм го заслужил? Това е несправедливо.” И т.н. и т.н. и започва да се самосъжалява, да изпада в депресия, негативизъм, тъга, гняв и разочарование. Или човек може да разсъждава така: “Слава Богу, жив съм. Животът е прекрасен. Радвам се, че не загинах. Раните ми ще зараснат. С всеки ден ставам все по-добре и по-добре” и да изпитва чувство на облекчение, благодарност, радост от това, че е жив и радост от това, че му е даден още един шанс, търпение, решимост и т.н.

Мисълта е енергия. Така както негативизмът увековечава отрицателните емоции и заболявания, така умът, когато е настроен на лечение на тялото – лекува.  Игнорирането или отричането на негативните чувства ги прикрепва в подсъзнанието ни. Конструктивното приемане на реалността подобрява ситуацията и позволява на чувствата естествено да се разсеят. Когато избираме позитивните мисли, менталното отпускане става автоматично, а когато променяме вътрешния си диалог, чувствата ни автоматично отговарят на мисленето ни, влизайки с тях в хармония.

3. Отдавайте си дължимото, хвалейки се и поздравявайки се. Трябва да беседваме със себе си в позитивен дух за това колко добре сме се справили със ситуацията. Ако сте направили грешка, просто трябва да я приемем и да решим, че следващия път ще се справим по-добре. Ние сме новаци в изкуството на управление на ума и случайните грешки и неправилни съждения са допустими в процеса на обучение. Събитията се явяват грешки само тогава, когато отказваме да извлечем уроците от тях. Когато ни се удава да разберем все пак нещичко, ние преминаваме към следващия урок и продължаваме да вършим “същата грешка”, ако не сме извлекли никаква полза от предишната ситуация.

Отдавайки си дължимото, ние формираме чувство за собствено достойнство и укрепваме вярата в това, че можем да се справим с една или друга задача. Стремете се да се одобрявате и да не чакате одобрение от другите – освобождението от навиците и спокойното размишление ни позволяват да установим тези стандарти, които ни подхождат, а не тези, по които ни оценяват другите. Ако предприемаме малки стъпки, поставяме пред себе си реални задачи и не се скъпим на похвали и поощрение на самите себе си, то един ден ще почувстваме безпределността на собственото си същество, ще почувстваме, че можем всичко, когато сме настроени на висшето благо – не само за другите, но и за себе си.

4. Идентифицирайте съдържанието на вътрешната беседа. Когато се чувстваме зле, следва да осъзнаем своите мисли – много се появяват просто по навик, без основание и може да са установени по-рано реакции, които създават впечатление, че не мислим за нищо. Помнете, че всички чувства се базират на мисли и възприятия. Записвайки си какво мислим, когато ни е “лошо”, ще разберем как мислите влияят на интензивността на чувствата.

5. Проверявайте вътрешната си беседа. Много мисловни настройки и шаблони са разрушителни за човека (така както думите, действията и навиците). Трябва да се освободим от тях. Мърморенето е като развалена грамофонна плоча. Самобичуването и самоосъждането, които ни ограничават още повече, усилват страха и съмнението в себе си. Съжалението за минали събития и изказвания от типа „ако бях”, „трябваше да”, „можех да имам”, „защо не аз?”  и т.н. са непродуктивни. Мислите за неудачни постъпки ни разочароват. Ако сме пределно честни със себе си, то ще забележим, че изхождайки от това какви сме били тогава, по това време или с каква информация и знания сме разполагали тогава, ние сме направили най-доброто, на което сме били способни. Много рядко хората са склонни да причиняват болка или да встъпват в борба с някого, ако самите те не изпитват страдание на едно или друго ниво.

Развиването на връзката с вътрешния глас ни помага да се придържаме към „правилния” курс и да сведем до минимум самобичуването, тъй като се настройваме на по-мащабно течение и се оказваме на нужното място в нужното време. В действителност това е просто включване към вселенския Закон на Милостта (синхронизъм). Ние можем да се научим на състояние на съсредоточеност и ясност и да правим най-доброто в една или друга ситуация. Това ще ни избави от самоосъждане. Колко мисли и вътрешни диалози се влачат още от детството ни? Колко от тях все още имат сила над нас и днес? Можем да си създадем нови навици, нови модели на мислене, основани на това какви сме сега и те да са наистина работещи и полезни за нас в сегашния ни живот. За това ни е необходимо следното:

6. Учете се да мислите рационално. Кой решава приемливо ли е нашето мислене – обществото или ние? За какво живеем – за да доставим удоволствие на обществото или на себе си, или и на двете? Ако животът ни е богат във всяко отношение, то значи, че сме успели в изкуството да управляваме ума си и сме преминали към следващата степен на обучение. Ако чувстваме противоречие или недоимък на нещо, то можем да проверим мисловните си процеси и това как ни служат. Жънем това, което сме посели. Затова, за да реализираме всички указани в началото на главата подточки, е необходимо да осъзнаем пълната отговорност за всички мисли, думи и действия.

7. Учете се на безгранично мислене. Потопете се във въображението си! Енергията следва мисълта, а после мисълта твори. Каква реалност желаем да създадем? Ако не дадем воля на въображението си и мисленето си, няма да имаме видения. Без видения няма да знаем какво да променяме и развиваме. Мечтите и виденията позволяват на човечеството да продължава да се развива, реализирайки памет за съвършенството.

В книгата си „Правенето на пари – ключ към изобилието” С. Роман и Д. Паркър обясняват: „Доколкото мислите ви създават реалността ви, вие можете да създадете още по-добър живот за себе си, ако се научите да мислите още по-мащабно и безгранично. Безграничното мислене позволява предварително да изпитате чувствата, които се появяват, когато получите желаното изобилие, и тези чувства са средството, което носи изобилието. Използвайте тези видения за това да откриете за ума си по-широки възможности”.

И още от същата книга: „За да разкриете потенциала си, представете си, че мечтите ви са се сбъднали, доколкото мечтите и фантазиите ви показват възможностите ви. Има причина, поради която съществуват мечтите: те ни водят по по-висш път тук на Земята. Увеличете мащаба на виденията си колкото е възможно повече. Рискувайте да мечтаете и да мислите по-мащабно”. Друг интересен фрагмент от книгата на тези автори: „Вашето въображение е много по-мащабно, отколкото вие може да предположите. То е най-тясно свързано с вашата душа. То не е свързано с минали програми, убеждения и страхове. Въображението е дадено, за да можете да надхвърлите физическия си свят. То дава способност да се преминат личностните граници и напълно да се освободят възможностите. Въображението ви може да върши пътешествия във кое и да е измерение или свят. То може да създава безкраен път към бъдещето и да помогне да се разгледат възможните последствия от различните решения”.

Затова ни е необходимо да се научим да мислим на езика на възможностите, а не на невероятностите, да надхвърляме границите, които си мислим, че съществуват. Ако вие не можете да повярвате в нещо, то то за вас е наистина невъзможно. Не можете да създадете нещо, ако не си представите, че го имате. Затова си позволете да си помечтаете, фантазирате, представяте какви бихте искали да видите своя живот и какво бихте могли да направите, за да го създадете. Поддържайте това видение в ума си, заредете го с желание и тогава ще се опознаете, тъй като способностите сами ще се проявят. Ако нямате видения, няма и да видите никакви възможности. Енергийно това представлява просто включване на антените ви за получаване на сигнали от други станции.

 

Творческа визуализация 3

Създаване на вътрешно убежище

Това упражнение по визуализация е предназначено за да създаде вътрешен покой и умиротворено състояние, за да можем да отстраним стреса по естествен и позитивен начин. В това упражнение работим с дишането, бялата светлина и прилагаме способностите си за визуализация.

Създаването на вътрешно убежище и ежедневното пребиваване в него удовлетворяват потребностите за отдих от нашия суетен живот  е мощна, бързодействаща, антистресова техника. Всекидневното десетминутно пребиваване в това убежище служи като профилактично средство, предпазващо от натрупване на стресови преживявания и негативните им последствия. Натрупали достатъчно опит при изпълнението на това упражнение, може да се научим да попадаме в това уединено място по всяко време.

В транспорта, на работа, всеки път, когато започнем да се чувстваме напрегнати, можем просто да затворим очи и да си представим, че сме в това убежище, да се изкъпем в „лечебния басейн” или да постоим под магическия водопад и да почувстваме, как стресът се отмива от нас. Усъвършенствайки се в тази техника, можем да използваме като средство за повдигане на настроението. Това е една много мощна техника, ако я използваме редовно.

Помнете, че умът не различава реалното събитие от мощната визуализация! Следователно, благоприятният ефект от пребиваването във въображаемото вътрешно убежище  ще толкова голям, сякаш действително сме били там.

Всекидневно, когато отиваме в своето убежище, можем да го благоустрояваме, правейки го все по-хубаво и прекрасно. Може да си „построим” зали за обучение и мъдрост, за да имаме достъп до висшето знание и да срещнем там водачи и т.н. Помнете, че въображението е обширно и безгранично и ако днес го използвате правилно, то ще си построите прекрасно утре.

Дълбокото дишане и бавното броене обратно са форми на самохипноза, които ни позволяват да настроим мозъчните вълни от бета-състояние в алфа и по-нататък в тета-състояние, дълбоко отпускане, предшестващо съня.

- Започнете да създавате убежището като отделите за това специално време и си обезпечите всички удобства, така че нищо да не може да ви отвлече вниманието. Настройте дишането си и поработете със светлината. В отпуснато състояние си представете, че стоите на високо  пред вас са стъпало, водещи надолу.

- Спускайки се надолу, започнете да броите от 10 до 0 и след всяка цифра правете свързано по едно пълно вдишване и едно пълно издишване.

- Отпускайте се все повече и повече. С всяка крачка надолу се чувствате все по-леко и свободно и знаете, че влизате в особено, безопасно място.  10... вдишайте и издишайте... 9... вдишайте и издишайте... 8... вдишайте и издишате... 7... 6... 5... 4... 3... 2... 1... 0...  Спуснали се до долу, вие чувствате дълбоко отпускане. Направете няколко дълбоки свързани вдишвания и издишвания.

- Огледайте се наоколо, открийте вътрешните си чувства и ги използвайте.

- Ще видите, че се намирате на най-прекрасното място, което принадлежи само на вас, където се чувствате в пълна безопасност и покой и където за вас се грижат и ви обичат. Това е вашето уютно местенце, подобно на това, което като дете сте си създавали в игрите си и фантазиите си.

- Нека умът ви се огледа наоколо: вижте дърветата и цветята, откъснете цвете и го помиришете. Вдъхнете аромата му (нека обонянието ви да се активизира). Послушайте как пеят птиците или как вятърът шумоли в листата на дърветата.

- Наливате вода в шепите си, поднасяте ги към устните си, чувствате вкуса на водата и утолявате жаждата си. Чувствате докосването на слънчевите лъчи по кожата ви и вятърът в косите ви.

- Спрете за миг. Позволете на висшият си ум да създаде вътрешно светилище. Помнете, че това е вашето място. Можете да го създадете така, както искате – няма никакви ограничения.

- Направете няколко вдишвания и издишвания, дълбоки, тихи, свързани. Позволете си да се потопите в красотата на това място. Ако имахте такова място във физическата реалност, как би изглеждало? Плаж, тропическа гора, долина, ручей или връх на планина? Спомнете си времето когато сте се чувствали свободно, умиротворено и в пълна безопасност някъде сред природата – възстановете тези спомени.

Възможно е да поискате да направите голям купол или пирамида от светлина над това убежище или висока стена от кристали, или стена, увита от лозички, за да се чувствате още по-безопасно.

Възможно е, небето в този вътрешен свят да е винаги огряно от изгряващото слънце.

Възможно е, тук да има удивителни същества, изпълнени с мъдрост, любов и изцеление.

Помнете, че това е вашето място. Създайте го в съответствие с желанието на сърцето си и вътрешното си видение.

Продължавайте да дишате фино, дълбоко и свързано, докато творите с помощта на въображението си. Творете така, че да чувствате радост, красота, безопасност, покой. Трябва да знаете, че това място е за вас и тук може да се отпуснете от всекидневните грижи. Тук няма отговорности и задължения – свободни сте и се чувствате превъзходно: няма деца, сметки, натиск – просто независимост, любов и приемане. Това е мястото, където може да прецените живота си и да се научите отново да го сътворите такъв, какъвто искате.

Много хора, които създават вътрешното си убежище, казват, че след известно практикуване, могат да попадат в него моментално, просто помисляйки: „моето място”. Тези думи ги пренасят там и ако те се намират в стресово състояние, могат мигновено да освободят всяка отрицателна енергия, пренастройвайки се енергийното поле на вътрешното си убежище и подобно на дъждец в летен ден, освежават тялото и душата си. Те знаят, че се намират там в пълна безопасност, и паметта веднага се включва по принципа на асоциацията.
Превод Таня Темелкова
За предишната част ТУК

Поздравления ! Хубав постинг, за месото съм 100% съгласна , откакто го спрях се чувствам много по-добре !

Цялата и книга е изпълнена със смисъл. Но, кой ли чете вече! Хубава вечер!