Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2010 22:46 - Духовен резонанс. Джасмухин
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1599 Коментари: 0 Гласове:
6




Глава 8


Природата на реалността

Съществува само една реалност. Това е опита на Всичко Съществуващо – опит на съществуванието, когато ние сливаме съзнанието си с чистата енергия или Силата на Бога, която създава всичко и пронизва всичко. Това е състоянието, когато се освобождава „Аз-а” и изчезва чувството за разделение и ограничение. Това състояние е безбрежното, многомерно Битие – състояние, когато можем просто да Бъдем Всичко, Каквото Е.

Заедно с това съзнанието стига до разбирането на това, че всичко е илюзия и в същото време можем да разберем целта и смисъла на илюзията. Така както сме създали мита за разделението, така ни е необходимо да намерим пътища, които биха ни извели извън тези завеси на илюзиите или разделеността. Ние сме приели нелепата идея за Бога, който трябва да е вън от нас, макар да вярваме, че Бог е навсякъде и във всичко. Доколкото ние все пак желаем да установим връзка, да се съединим с Бога вътре в нас, мъдрите хора са създали пътища през тази илюзия – за да можем да помним за източника на творението и съзнателно да възстановим връзката си с него.

Формирането на идеята за Висшия Аз, духовните йерархии, пространства, вибрации и ангелски светове просто ни дава възможност да вървим по пътя на вдъхновението – така, че да можем да унищожаваме една след друга „завесите на илюзията” и разделението.  Дух и разум вървят ръка за ръка, доколкото разумът е роден в Духа. За да преодолеем прехода от ограничения към безграничност и истински да узреем за вродената безкрайност на нашата същност, можем да използваме разума, който ще ни заведе при Духа – състоянието, не достижимо със силата на интелекта. Затова идеята за илюзията, която създаваме, за да разкрием нашите тайни дълбочини, може да се счита за достатъчно важна, тъй като с нейна помощ за всички същества става ясно как да осъществят този преход и кога, ако пожелаят това.

Добре, че можем да разберем, че сме се заблудили и трябва да се върнем у дома, но как, намирайки се в тъмната гора, да намерим пътя? Но в тази гора има пътечки, утъпкани от други, които са започнали пътешествието си за дома. Това значително облекчава задачата ни. Използвайки способността си да различаваме вътрешния си водещ глас, можем да изберем подходящата за нас пътечка или да пожелаем да създадем своя собствена, чрез силата на знанието, че някой вече го е направил.

Всекидневната реалност на този план на съществуванието е различна за всеки, защото сме уникални и няма две същества, които да имат еднаква физиологическа, психологическа и емоционална структура. Нашата „реалност” е сътворена от нашите мисловни процеси. Първо – нашите възприятия – как ние „виждаме” нещата. Това винаги се основава на предидущия ни опит или на системата от убеждения, които се съхраняват в нашата съзнателна памет или в подсъзнателната клетъчна памет (в това число и опитите от предишни животи). Второ – нашата позиция, която приемаме, оказали се в дадени обстоятелства. Тази позиция дава тласък на по-нататъшните ни мисли, които на свой ред, разгарят в нас емоционален отклик, словесна реакция или действие. Мисълта, словото или действието след това създават нашата реалност – съгласно закона за предаване на енергията, където подобното привлича подобното. Затова каквато е нашата мисъл, животът ни я отразява и поднася като реалност. Тук ударението трябва да бъде на думата “нашата”. През последните 20 години на моите изследвания в областта на метафизиката, съм срещала много хора, за които моят опит бе неприемлив и нереален, само защото не беше част от техния опит. Също срещала съм съмишленици, които са споделяли подобен опит и са проявявали разбиране. Стигнах до извода, че не можем да налагаме свои стандарти, съгласно стандартите на другите, а трябва да сме верни на собствения си “вътрешен зов” – дори ако той може да се стори на някого безумен или нетрадиционен.

Големите мечти и видения имат мощен творчески потенциал, но често са против традиционните възгледи, т.е. в разрез с общоприетото. Промени донасят само тези, които се осмеляват да бъдат различни, а не като всички! Ако ние всички с готовност и без уговорки приемаме гледната точка и ценностите на дедите ни, обществото не би се развивало. Човечеството има особен вътрешен механизъм и импулс към усъвършенстване. Ние се учим от грешките си. Ние рискуваме. Не всеки е искал да изследва Южния полюс или да докаже, че Земята не е плоска. Но историята са правели тези, които са били готови да плуват срещу течението – да тръгнат срещу традиционното мислене.

Хората са склонни да осъждат, да се страхуват или да отричат това, което не разбират. Поговорката “Невежеството поражда страх” е напълно приложима и към обществото, например страх пред нови културни или религиозни практики. Ако знаем, че сме “прави”, то тогава много логически допускат, че всеки друг избор или разбиране, отличаващо се от нашето, трябва да бъде лъжливо или неправилно. Би следвало да казваме: “Правилно за мен”, наблягайки на думите “за мен” (поясняващи защо се смятаме за прави), тъй като другите може да смятат за правилно това, което е основано на техния опит, избор, обусловеност и множество други съществени фактори. Възнесените Учители казват, че всичко има сила, всичко съществува тук, за да ни учи у вдъхновява.

Съединението на ума, жаждата за изследвания и практическия опит просто ни дават възможност да направим най-мъдрия избор за себе си. Господ Сананда, един от Възнесените Учители, говорейки за истинската любов в книгата “Озарение”, ни предлага да погледнем на нашата планета като на гигантска библиотека, в която има раздели за науката, религията, изкуството, музиката и т.н. Много от нас идват тук просто за да разберат нещо, за да научат нещо преглеждайки един или няколко раздела от библиотеката. Някой може да посвети целия си живот за изучаване на науката или религията. Някой може да прескача от един раздел на друг, отделяйки толкова време, колкото е нужно, за да се запознае с информация или опит, необходими за по-нататъшното му  придвижване. А някой, изучил всичко, което му трябва за развитието му, задава въпроси за това кой е построил библиотеката и защо и по такъв начин започва своето съзнателно пътешествие навътре. В същото време другите, разбрали кой е построил библиотеката и защо, решават да изяснят може ли да се усъвършенства системата за колективното й използване. Затова техният живот на Земята протича в служене на по-голям план и на цялото човечество.

Много започват да чувстват, че не контролират ситуацията поради спонтанните си емоционални реакции. Често това може да предизвика у тях чувство на безсилие – за това ще поговорим в следващите глави. Но все пак хората са създадени така, че да мислят, преди да започнат да чувстват; следователно, природата на човешката реалност се определя от позициите ни и мислите ни. Ние можем да изменим и контролираме нашето мислене по такъв начин, че нашата реалност всеки следващ миг да е такава, каквато искаме и да престанем да се чувстваме жертви на живота.

Казвам ви: “всеки следващ миг”, защото емоционалното тяло не различава времето. Клетъчната памет пази стари емоционални постановки – страх, обида и съжаление, които са от предни животи. Те могат да създават блокажи или необясними емоционални реакции, които ни се струват недопустими и неоправдани в една или друга ситуация. Например, намирайки се на плажа, детето може да се страхува да влезе във водата. За двугодишно дете такъв страх изглежда безпричинен, тъй като в живота си още не е било сред вълните. Но ако този малчуган е потъвал в морето в преден живот, емоционалното тяло помни това и съхранява страха, който при тези обстоятелства излиза на повърхността. В сегашния си живот детето може да преодолее този страх. Майката, например, може да хване детето за ръка и да влязат постепенно заедно в морето, влизайки все по-навътре докато малчуганът не разбере, че няма от какво да се страхува. Това пренастройва постановката на емоционалната му памет и разсейва страха.

Как формираме реалността можем да видим например по това как възприемаме наполовина пълния литров съд. Позитивно настроените хора го виждат наполовина пълен, в същото време негативно настроените хора, го виждат наполовина празен. И двете гледни точки са допустими. Но този, който го възприема наполовина пълен, ще бъде доволен от това, че все пак има малко вода и ще благодари на съдбата, а този, който го вижда наполовина празен, ще изпита разочарование. Всички събития в живота ни са неутрални от емоционална гледна точка – ние сме тези, които им прикачаме определени емоционални реакции.

Ако колата се счупи, това просто означава, че се е счупила – нито повече, нито по-малко. Един може да почувства гняв, разочарование, досада заради това, че закъснява. Друг ще позвъни и ще повика помощ и ще седне и ще се наслаждава на околната природа или ще почете книга, знаейки, че не може нищо повече да направи – той просто ще приеме ситуацията. Някой ще си вземе урок от тази ситуация и ще дава колата си навреме на профилактичен преглед. Размишленията за това какво се е случило с нас, ни служат като уроци, но не променят случилото се.

Тези, които реагират на ситуацията сърдито и с раздразнение. Носят негативна енергия и могат да заразят и другите. Те ще обвиняват случката и всичко останало, но няма да поемат отговорност за реакцията си.

Когато осъзнаем, че във всеки даден момент можем да изберем – да бъдем позитивни или негативни в нашето възприятие на дадено събитие, тогава можем съзнателно да вземаме решение да възприемаме нещата позитивно. Изборът на възприемане създава реалност, която след това се оказва по-благоприятна за всички, така или иначе свързани с дадената ситуация. Става дума не за фатализъм по отношение на живота, а това е един от моментите на силата ни, когато поемаме пълна отговорност за всеки опит, който придобиваме, благодарение на разбирането, че нашата позиция и мисли действително създават нашата реалност.

Тези, които решават да възприемат чашата наполовина пълна, са склонни да ценят и се наслаждават на всичко, което имат в живота си. Вселената реагира на нашите очаквания. (това прекрасно е разкрито в “Селестинското пророчество” на Джеймс Редфилд)

Преди няколко години бях буквално опустошена, загубвайки цялото си имущество, пари и близки хора. Като капак на всичко се оказа, че имам рак. Почувствах, че от тежестта на всички беди може да ме обхване апатия. Разбрах, че не можейки да променя физическата реалност, мога да променя само своето отношение към случващото се. Така започнах да контролирам мислите си и в това пътешествие всеки ден намирах повод за нещо, за което да бъда благодарна. Децата ми са здрави и щастливи. Имаме покрив над главата си (макар и временен), легло и някаква храна. Всеки ден намирах нещо, което да е ценно в моя живот: изгрев, цвете, любовта на приятелите, преживяване на радост и любов в състояние на вътрешен покой и т.н. Моята реалност се преобрази и стана удивителна, а разбирането, което получих с тези преживявания, силно се запечата в съзнанието ми. Само изменяйки мисленето си, аз буквално сътворих живот, който ми доставя радост и ме въодушевлява.

Йогананда в малката си книжка “Научни оздравителни утвърждения” казва, че доколкото светът, който познаваме, се подчинява на Закона за Двойствеността, човек в менталния си аспект преживява двойственост и контрасти през целия си живот. Живот и смърт, здраве и болест, щастие и нещастие. Той казва, че когато човек се настройва на съзнанието на душата, на това по-висше състояние, което му е присъщо, тогава цялата двойственост изчезва и му се открива вечния и блажен дух. Казва, че божествения ум (нашия висш ум) винаги присъства неизменното ни възприятие на блаженството.

И така, обобщавайки казаното досега, можем да кажем, че природата на нашата реалност се управлява и регулира от начина ни на възприятие. Зависи от предишния ни опит. Ние, разбира се, можем да променим възприятието си, да променим нивото си на съзнание и да практикуваме медитация, а също и да постигнем по-голяма сила на нашите мисли. Осъзнаването на вродената ни способност да променяме реалността само със силата на мисълта е първата стъпка към овладяването на изкуството да управляваме с ума и да създадем такъв живот, какъвто желаем за себе си.

 

Глава 9

Управление с ума и силата на мисълта

Цялото творение е родено от мисъл. Мисълта е енергия. Ако мислим позитивно, то позитивната ни позиция ще се отрази в положителния опит, който ще получим, и така ще бъде докато не се сблъскаме с поредния си жизнен урок. Но от избора ни зависи как ще възприемем този урок – болезнено или не. Всички събития предизвикват преживявания или емоции в съответствие с възприятията ни. Живеем в дуален свят, затова и всяка жизнена ситуация има два аспекта. Можем да управляваме емоционалните си реакции, решавайки как да възприемем или как да мислим за събитията.

Д-р Дийпак Чопра ни напомня, че “за наблюдателя не съществува обективен свят” и че “възприятието е добре изучено явление”. Но върху възприятието оказват влияние околната среда, гените и опита от предишни животи, които се съхраняват на клетъчно ниво. Тази памет е достъпна чрез медитация, хипноза и/или регресия и може действително да повлияе върху опита ни през този живот.

Крис Грисъм от Института  на светлината в Галистео, с голям опит в регресията, в своята книга “Времето е илюзия” казва, че “позицията и разбирането не контролират емоционалното тяло! Напротив, именно емоционалното тяло определя съществуването ни на всички нива на съзнание на тази планета и то изостава в своето собствено съзнателно развитие. Причината е в това, че емоционалността на енергийно ниво спада към астралните измерения, които са извън реалността, подложени на влиянието на времето. Не осъзнавайки, че “времето е минало”, емоционалното тяло продължава да напомня за себе си, отново и отново комбинирайки емоционалните компоненти, пресъздавайки свой собствен проект. Доколкото ние се идентифицираме с менталното си тяло, то грешно предполагаме, че въздействаме върху емоционалното тяло и го управляваме чрез силата на нашето съзнателно желание”.  И по-нататък: “Доколкото съзнанието на което и да е наше тяло не зависи от фактическото материално тяло, “натрапчивите” впечатления на емоционалното тяло просто сами се проявяват във всяка наша инкарнация. “Старото” емоционално тяло пренася в “новото” физическо тяло  целия опит, реакции и възприемане на реалността, които е придобило в други тела”.

Затова чувствам, че въпреки че можем да контролираме или позитивно да въздействаме с емоционалното си тяло чрез избора на възприятие върху “всеки следващ момент”, необходимо ни е също да обърнем внимание на миналото, да решим проблемите, за да се освободим от енергията на миналото. Тази клетъчна памет или настройка често съставляват основните блокажи в настоящия ни живот. Създадените неразрешими емоции в миналото, тези емоционални блокажи са резултат от начина ни на възприемане и менталното разбиране на събитията, имащи място по него време. В хода на развитието ни нашето съзнание се е издигнало, нашата информираност също и това ни позволява да погледнем на миналото от друга страна.

Тук искам да споделя с вас една история от моя живот, която разкрива как опитът от клетъчната памет може да въздейства върху сегашния ни живот. Един път ми беше дадено ясно указание по време на медитация да се върна в свой преден живот. В появилите се видения видях себе си като индианец. В детството си винаги бурно реагирах на филмите за индианци и винаги заставах на страната на червенокожите. Освен това при пътуванията ми в САЩ  изпитвах странна неприязън към бялото население, което беше напълно необяснимо и неоправдано.

Намирайки се под хипноза, видях ярки картини от миналия си живот. Бях едър, не много привлекателен апач. “Видях” как племето ни да напуска лагера поради лошо време и опасност от нападение. След това “видях” бой, хаос, кръвополитие и себе си сред всичко това. Наведох се и вдигнах двугодишния си син. Лицето му бе в кръв. Държах бездиханното тяло на ръце и изпитвах ярост, болка, гняв и дълбока печал (хипнотерапевтът се беше разтревожил, не очаквайки такава силна реакция). Имаше още много събития, но те вече нямат отношение към сегашния ни разговор.

Инстинктивно почувствах, че този мой син от предишен живот се е преродил като по-малката ми дъщеря в този живот и именно с нея имах безкрайни проблеми от самото й раждане. Каквото и да правех не можех да преодолея пропастта помежду ни. В момента, когато споделих с нея тази история, тя си припомни (това е отделна история), че също е знаела, че моето неприемане по време на зачатието е било свързано с чувството ми, че няма да преживея болката от повторна загуба. В този миг, когато двете си спомнихме това, всичко се промени кардинално и нашите отношения станаха прекрасни. Нея смятаха за човек с проблемно поведение, който постоянно изисква внимание към себе си и тази потребност въпреки цялата любов и внимание, които й оказвахме, не намаляваше. А аз много негативно реагирах на зачатието й, дори исках да направя аборт. За бъдещото дете това е било фактор, който е породил чувството за нежеланост, отхвърленост. По този начин и на двете ни е повлияла дълбоко скритата клетъчна памет; при нея от момента на зачатието, а при мен – от предишния ни съвместен живот. Разбирайки тази клетъчна памет, прониквайки в нея и излекувайки я, ние успяхме да поправим отношенията си.

По-нататък ще осъзнаем факта, че мислите излъчват и пренасят ”невидими” енергийни полета, които действат като затворена биологична система с обратна връзка. Този полета, по този начин, се връщат към изначалния си източник. Следователно всичко, което идва в живота ни, всичко, с което се сблъскваме, сме привлекли към себе си с енергията, която сме излъчвали.

Ние – нашето физическо, емоционално, ментално и духовно тяло – сме подвижни енергийни полета, резониращи и вибриращи с особена честота и разпространяващи енергийни вълни. Образно казано, човешкото тяло може да се представи като компютър, ума – като операционна система, мислите – като компютърни програми, а животът ни – като изход на печатащо устройство на всички тези три съставящи. Физическото тяло реагира на емоционалното тяло, което на свой ред реагира на менталното тяло, което ако е хармонизирано служи на Душата и на Божествения Разум. По този начин нашите ментални програми въздействат не само на емоционалното ни състояние, но и на здравето ни.

Мислителните процеси са привични и познати, но те могат да протичат автоматично и безконтролно. В аудио версията на книгата на д-р Чопра “Живот без окови” казва: “Ние сме заключени в своите собствени мисли. Намирайки се във властта на паметта и навиците, ставаме в буквалния смисъл на думата топка от условни рефлекси и нерви: хората и обстоятелствата постоянно ни въздействат по такъв начин, че резултатът е предварително известен, проявявайки се като определена биохимична реакция в тялото ни. И в този обусловен ум не остава място за нещо друго. Излиза, че емоциите са извън нашия контрол. Ние сами си издигаме затвор и трагедията е в това, че дори не виждаме стените на този затвор.  Това, което изпитваме в сегашния момент може само да се изостри, ако останем вътре в този затвор.”

На мислителни процеси са ни обучавали в годините на нашето формиране и тогава са ни учили:

- всичко да обобщаваме;

- да възприемаме всичко като черно и бяло;

- да правим необосновани изводи;

- да виждаме в ситуациите най-лошото;

- да приемаме всичко лично, за своя сметка; - да се фокусираме върху неудачите и проблемите.

Но можем да разберем, че:

- мислите са енергия (която привежда в действие емоции);

- тази енергия се управлява от универсални закони;

- ние имаме силата да създаваме собствената си реалност.

И тогава можем завинаги да се освободим от ограниченото мислене и убеждения, че животът е това, което “се случва с нас”.

Тогава започва обучението ни на изкуството на управление с ума. Започваме да осъзнаваме, че трябва да се научим на дисциплина, да бъдем бдителни по отношение на всяка наша мисъл. Също трябва да се запитаме за основата на убежденията си, навиците си, мислителните си настройки и шаблони, а също и за реакциите си. Ако процъфтяваме на всички нива, то значи, че сме овладели ума си и неговата способност да твори. Ако все още се чувстваме притиснати и изпитваме недоимък от нещо, то тогава трябва щателно да разгледаме мислеформите си. Позитивната мисъл, която идва след негативната неутрализира енергийното поле и обратно. Затова, ако забележим негативна мисъл, трябва веднага да пуснем позитивни мисли и ще видим как се променя реалността ни.

В началото контролът на ума и отговорността за всяка мисъл, дума и действие изискват много повече енергия и усилия, отколкото приетия „манталитет на жертвата”, когато обвиняваме целия свят и другите хора за нашите проблеми и мъка. Но с времето благодарение на самодисциплината и процеса на познание ще станем от ученик майстор и ще жънем плодовете на усилията си, качеството на живота ни кардинално ще се промени към добро. (Използването на медитацията като средство за развитие на навиците за управление на ума посредством депрограмиране и препрограмиране ще бъде разгледано в глава 14.)


Превод Таня Темелкова


* Настройката на нашето същество е подобна на грижата за автомобила или музикалния инструмент. За да получим най-добро изпълнение, е необходимо постоянно да настройваме инструмента. Ако се държим зле с нашето транспортно средство, то скоро ще се превърне в стара бричка, проявявайки всички признаци на „болест, упадък, смърт”. Но ние можем внимателно да се грижим за него, така че да изглежда като ново Порше. Дихателната работа е форма на настройка – както и визуализацията, диетата, упражненията, медитацията и т.н. Можем да пазим отлична диета, редовно да правим упражнения, да имаме интелигентни познати и събеседници или можем и да упражняваме и да стимулираме менталното тяло и да се стремим така или иначе да получим емоционално удовлетворение. Но какво правим ние за да умиротворим душата и да настроим духа? За това се говори в главата за медитацията и комплексния практически подход.


Тагове:   резонанс,


Гласувай:
6



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39750824
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031