https://money.bg/economics/balgarski-kompanii-pokoryavat-svetovni-pazari-i-po-vreme-na-kriza.html
Автор:Александра Ангелова
21.09.2022 18:28:26
Източник: iStock Images
FACEBOOK TWITTER LinkedIn 12 3Българският износ през 2021 г. възлиза на $41.9 милиарда. Това е с 31% повече от износа през 2020 - $31,9 милиарда. Въпреки това, България отстъпва едно място и заема 59-то сред всички износители в света (58-мо място за 2020 г.), непосредствено преди Литва и Египет, и след Словения и Нова Зеландия. В ЕС сме на 20-то място (20-то и за 2020 г.), преди Литва и Хърватия, и след Гърция и Словения.
България продължава да печели позиции на световните пазари
Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия), обобщават в анализ експерти от Българската стопанска камара (БСК). Тези 4 групи стоки формират 1/3 от износа ни. Същевременно броят на групите стоки с износ над $1 милиард се увеличава от 10 на 15.
Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличавал с 5% годишно.
Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да заема втора позиция.
"Обемът на изнесената мед дори намалява, а стойността й расте. В такива случаи ролята на по-високите цени е много голяма", отбелязват от БСК.
Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи средногодишен ръст от 6%, докато световният внос расте с 3 на сто. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.
Традиционно, износът на енергоносители заема водещи позиции - за 2021 г. четвърто място. Износът на горива расте от $1.106 милиона за 2020 г. на $1.292 милиона през 2021 г., на електроенергия - от $229 милиона на 632 милиона, петролен газ - от $29 милиона на $322 милиона. В количествено измерение, износът на горива през 2020 г. е бил 2813 хил. тона, а за 2021 г. - 1997 хил. тона, електроенергия - от 4422 на 5853 GWh, петролен газ - от 90 хил. тона на 357 хил. тона.
В региона единствено Румъния има по-голям износ на електроенергия - $658 милиона, а Гърция и Турция изнасят 2,5 пъти по-малко. Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеница, с ръст 96% на годишна база, и царевица - спад от 3 на сто. В следващите години ще наблюдаваме и ечемика, чийто износ расте със 71% на годишна база.
С над $1 милиард износ са още пластмасови изделия, автомобилна индустрия и велосипеди, руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали. Следват желязо и стомана, фармация, разнообразни химически продукти, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори, мебели, матраци и обзавеждане.
Кои са най-големите ни пазари?
Най-големи потребители на българска катодна мед са Китай - 40% от износа, и Турция с 36%. Около 60% от анодната мед заминава за Белгия, останалата - за Германия. Износът на пшеница е по-диверсифициран - Испания 14%, Гърция 13, Румъния 9, Корея 7,5, Тунис 7,5, Израел, Пакистан, Либия, Виетнам, Индонезия. Средната ни експортна цена е $267 на тон. Измежду по-големите партньори, най-добри цени постигаме в Гърция - $295 за тон, Либия $292 и Тунис $280. Цени над $300 за тон постигаме в Йордания, Йемен, Етиопия, но количествата са малки. Измежду по-значимите световни износители най-високи експортни цени постигат Република Южна Африка $357 за тон, Австрия $330 и Белгия $326.
Купувачите на биодизел са Румъния 21%, Италия, 16%, Унгария 15%, Австрия 8%, Гърция 7%. Средната експортна цена е $1676 за тон (60% ръст на цената спрямо 2020), като варира от $1400 до $1900. Най-големите вносители в света са Нидерландия със средна цена по вноса $1455, Белгия $1531, Франция $1245, Испания, Италия, Германия, Обединеното кралство. При износа на медикаменти Румъния измести Русия като наш най-голям пазар. Изнасяме също за Германия, Франция, Чехия, Нидерландия, Италия, Унгария и други, предимно от ЕС.
99,7% от концентратите на благородни метали са за немски купувач. Прави впечатление, че Германия изобщо не декларира такъв внос от България, отбелязват от БСК.
Маслодаен слънчоглед изнасяме най-много за Германия и Турция - по 14% от целия износ, за САЩ и Обединеното кралство - по 9%. Средната експортна цена е $964 за тон, но износът за Германия, САЩ и Обединеното кралство е на цени над $1000.
Пазарите ни за слънчогледово олио са Испания - 20%, Италия 19%, Турция 9%, Гърция 8%. Средната експортна цена е най-високата за последните 10 години - $1370 ($845 през 2020 г.). Цената е дори по-висока при водещите пазари. Най-големият световен износител - Украйна, износ за $5,6 милиарда през 2021 г., постига средна цена $1199. Следващият - Русия, с износ за $2,4 милиарда. България е на трето място в света по износ на олио.
"Пазарите на страните от ЕС и Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските доставчици. Този процес започна отдавна, но изглежда COVID епидемията го засили. Интеграцията във веригите за доставки в тези държави се засилва. По-лесната търговия става все по-предпочитана за сметка на дестинации, изискващи пътуване (за преговори, монтаж, сервиз и др.) и с тарифни и нетарифни бариери", казват в заключение от БСК.
Експертите са категорични, че българските фирми най-често изнасят за развитите държави, като подизпълнител на големи мултинационални компании, и се включват в глобалните вериги на доставки. С течение на времето, се придобиват знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.
"Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни предприятия. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест", става още ясно от изводите на анализаторите от БСК.
От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като НСИ третира тази информация като конфиденциална.
