Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2019 15:14 - част 3 на филми за известни музиканти: Моцарт и Верди
Автор: u4itel Категория: Забавление   
Прочетен: 797 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 17.11.2019 16:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Не е трудно да се влюбим в музиката на Моцарт - особено 40-та симфония. Малко хора знаят, че високият едва 1 и 63 см австриец умира след "хапване" на бактерия в пържола, която не била добре опечена, плюс преумора, правейки бъбречна недостатъчност.   Този път ще разгледаме два филма: "Амадеус" от 1984 и "Джузепе Верди" от 1953. Разбира се, филмите за Моцарт са от един мит, повторен от руския писател и поет Пушкин, и от друг руснак: Римски-Корсаков. Но за любителите на конспирации той ще се окаже разорачование. Както и митът, че Моцарт тънел в мизерия - което също не е вярно. Но е вярно, че не живеел в охолство поради недружелюбие към аристократите и много дългове, които обичал да прави. Само че не бил беден въобще и дори бил женен с 6 раждания на деца от Констанца Моцарт, от които само 2 доживяват много след детство.
 Филмът за Моцарт се гледа лесно и разбираме неговото веселие и детска увереност, както и амбициите на баща му Леополд Моцарт. Как младият човек, уверен в талант и работа, се съсипва от работа. Но в живота му не липсвали радости. Пристигането му на 26 години в двореца на императора  на Свещената Римска империя (днес главно Германия и Австрия) Йосиф Втори (брат на Мария-Антоанета във Франция)  и веселието му с бъдещата му ленива виенска съпруга Констанца, както и първата му опера, която представя пред императора ("Отвличане от сарая") лесно се възприемат от зрителя. 
  Филмът дори прави препратка към политиката, казвайки, че либретото (така се нарича сценарий за опера: "либрето") на "Сватбата на Фигаро" е от французин с революционни настроения и че императорът е забранил написване на опера по него. Забранил бил и балет в опера. Но Моцарт помислил добре: изхвърлил всичко политическо и включил балет, когато се състояла сватбата. 
 Но оттук натътък започва откровена измислица за много злоба и завист от съществуващ човек: Антонио Салиери. Вярно е, че филмът не казва дали г-н Салиери не се прави на интересен, потвърждаващ слухове за омразата си към известен дори след смъртта си композитор: Моцарт. Салиери е в приют за луди след опит да си пререже гърлото и разказва за това, което го мъчи. Но историческите данни разказват друго: той е "мразел" Моцарт повече след смъртта му, понеже славата му не затихвала. Един повод да не обича Моцарт много е само това, че Салиери не се справил с едно задание от императора, с което обаче Моцарт се справил: да напише опера на име "Жените са такива" (Кози фан тутте - италиански).     Моцарт към края на живота си пише "Вълшебната флейта", а друга творба на име Реквием (изпълнявана за мъртъвци) е поличба за съдбата му - тя остава недовършена, а той умира веднага, след като жена му се завръща от цупенето си далеч от него. Според сценария на филма от 1984 г. Салиери тържествува над мъртвеца Моцарт.
 Другият филм е за Верди, също като приказка, за човек преминал през бедност (не като Моцарт) поради неуспешна опера и лична трагедия: децата му и жена му умират бързо. Но изкуството и страстната работа му "намират" друга жена (Джузепина Стрепони), която е оперна певица. Мъртвата му жена на смъртния си одър обаче е поръчала на баща си да благослови евентуална бъдеща съпруга (която трябва силно да го обича) с нейния пръстен. Обаче бащата на покойницата не вижда в новата добра партия: тя не може да има повече деца след раждане на 3 незаконни деца (по исторически данни: 2 от тях са от красив оперен певец) и които не са при нея. За чувствата между 2-мата е вече късно: те пламтят и само среща насаме между новата и бившия тъст преобръща всичко. Верди обаче не знае за срещата и не разбира защо новата жена в живота му изведнъж охладнява. Започва да я обвинява и случайна среща в Париж, когато той е там за да представи своя опера, го кара да мисли, че не би написал по "Дамата с камелиите" (като опера е известна като "Ла Травиата"), която възпява жертвеноготовността на жените. Той считал, че жените са лицемерки и неговата бивша (вече) го доказва. Самият Доницети (макар и стар) казва, че той греши (не само, защото Джусепина иска да помогне на стария композитор финансово и я намира за приятелски настроена, а и заради по-голямата му от на Верди възраст.) В края на краищата любовта възтържествува особено след нова среща между Джузепина и бившият тъст, когато най-после той дава благословията си. Верди и певицата Джузепина се женят. 
 Джузепина Стрепони, между другото, е жената, която подпомага проявите на Верди в Милано в първите опери и се говори, че тя му е дала либретото на "Набуко". "Набуко" се радвала на голям успех и поради желанието на италианците да застанат единни срещу Австрийската империя, правейки сравнение между себе си и песента на хора на евреите.
 Оперите можете да слушате по програма "Христо Ботев" на БНР.


Тагове:   Моцарт,   Верди,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4itel
Категория: Други
Прочетен: 506607
Постинги: 238
Коментари: 189
Гласове: 878
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031