Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2017 12:15 - Рискът да си емпат
Автор: victoriavselena Категория: Забавление   
Прочетен: 8105 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
VICTORIA VSELENA·23 АВГУСТ 2017 Г. Емтап е човек, на когото ми пука да се чувстват другите около него и не само това, но е готов да направи нещо за да се чувстват по-добре, независимо каква цена плаща той. Накратко - АНГЕЛИ В ЧОВЕШКИ ТЕЛА. Но докато сме ангели взаимността съвсем не ни е важна, важно ни е само да си вършил работата, да обичаме безусловно хората, да вършим добри дела,защото този който ни обича Бог е винаги с нас и в нас. Ангелите са дългите пръсти на Бог, негово прекрасно продължение, т.е. лъчите на Любовта, които стигат по-близо до нас. Но какво става, когато сме тук на Земята и срещаме същества не само от ангелски произход? Ние, по стар навик продължаваме със своята емпатия, даваме добро, на каквато и да е цена, т.е. безплатно и без да искаме нищо в замяна, без всякакви условия и предплащания. Но... забравяме, че... имаме вече материални тела и ни трябват материални блага. За това ни е необходима ВЗИМНОСТТА, т.е. баланиране на даване и получаване. Какво се бе случило лично с мен? Отказах се да съм щастлива, а и какво от това, след като съм дошла тук да служа на другите същества. Да, ама не! Това, че съм радостна и щаслива, това че съм весела и със звучен смях дразнеше определени хора около мен. Правилно се сещата - зависливите. И защото това ги правеше нещастни, а аз ги обичах и не исках да са нещастни - се отказах от Радостта. Не смятах, че е толкова важна тя. Правех се на нещастна, на недоволна, на бедна... на... и си мислех, че това ще задоволи зависливите същества, те ще са доволни и ще ме оставят на мира. Да, ама не. Колкото и да се оплаквах, колкото и да страдах и боледувах, колкото и да се отказвах от материални блага - завистта си оставаше и дори увеличаваше. Защото заедно със завистта идва и ... алчността. После се присъедини злобата и страха. А аз исках само едно - да ме оставят на мира, да се наядат и напият с моята енергия и хайде... кой от къде е. Да, ама не. Като свикнеш да пиеш чужда енергия засищане няма. Просто те започнаха да харчат повече енергия. И нужните си оставаха нужди и аз трябваше да задоволявам все повече енергийните си вампири. В един момент те прекалиха, моята щедрост не им стигна, а се появиха и техните деца, после и внуците им... Нямаше край. Имаше край. Аз казах СТОП. Аз съм до тук. Повече няма да играя ролята на генератор и ще си пълня енергията аз себе си. И като се разлютха тези същества. Та нали до скоро всичко си беше наред- аз давах, те взимаха и се хранеха. Конфликт никакъв. Но той се роди, когато аз казах НЕ. Поставям себе си на първо място, ако остане за другите - тогава добре. Материалното ми състояние се подобри, дълговете бяха платени, започнах да пътувам и аз... имаше, а и оставаше... Беше вече доста по-добре. А и не стоях само на едно място за да съм наразпоможение при нужда. Бях вече автомобил на пътя, а не бензиностанцията край пътя, бях самолета, а не летището... пораснах! Направих трансформация в ролята в живота ми. Вече имаше път. Имаше енергии и мислех да себе си и за своето добро. Хората, свикнали на пълнежи от моя страна съвсем се разяриха и решиха да остмъстят. Казаха си - тя не е права, имаме договорин права. И бяха прави естествено, и за това.. промених договорите, а не поведението си. Сключих договори за мир и свобода. Те свободни от мен, а и аз свободна от тях. С В О Б О Д А. За ангела е лесно, има крила, но той не е научен на свобода на волята, той е създаден да служи и за това трябваше да се науча от служител да бъда свой Господар. Път дълъг, но възможен, научих се и на това. Естествено, че всички обслужвани останаха недоволни. И най-вече какво стана след това? Раздадох отговорността на всички човешки същесгва за своите мисли-думи-дела и за последиците от тях. С една дума КАРМА. Раздадох им кармите, на всеки в ръка и аз от “христос=спасител” се превърнах в свободно човешко същество. Дали съм пълна с емпания - Да, но само там и където има взаимност, където се отнасят добре и с мен, и най вече на на всяка цена. Ангели - Спасители на небето, но не и на майката Земя. Благодаря Пълна със Свобода, Радост и Веселие, с ангелиски Смях и Доверие Виктория


Тагове:   ангели,   взаимност,   емпатия,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545396
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697