Джей Пи Сиърс и „нивелирането на помпозността“ Хуморът свежда всички хора до нормалните им размери…Именно затова действа толкова успешно за нивелиране на помпозността.

 

Робин Скинър

Най-сетне дойде моментът да ви представя моя духовен учител. В момента, в който го видях, разбрах, че е Той. Имаше Нещо във външния му вид, което особено силно ме привлече, а свободата и лекотата, които идваха от него, ме накараха силно да пожелая да бъда в аурата на неговото лично присъствие. Но тъй като поради голямата географска дистация между нас засега това е трудно, поне успях да намеря верен приятел (благодаря ти В.!), която преведе безценните му съвети за българската аудитория и дори намери начин да ги качи във youtube видеото, където за първи път го срещнах. Вярвам, че с нейния принос Словото му ще успее да достигне и до останалите духовно търсещи събратя и сестри.

Представям ви човекът, който поражда искрена радост у мен – Джей Пи Сиърс!

Веднъж един мой познат изказа предположението, че вероятно всеки ден медитирам поне по един час. Казах му, че няма нищо подобно. Въобще не медитирам, защото си имам много по-добра духовна практика, т.е. садхана-  „Садхана на разочарованието„. Тя наистина ми е много любима, защото без никакви усилия от моя страна води до абсолютно гарантиран ефект за трайно и необратимо смаляване на егото. Обичам да я практикувам в комплект с другата ми любима духовна практика – смехът, за който Майкъл Тамура говори като „Фронтовата линия на лечението„. С тези двете постигането на просветление става фасулска работа. Имам пред вид Истинското просветление. Същото това, за което говори Рей Бредбъри – в което най-накрая ти просветва, че всъщност нищо не знаеш, че си глупак.

Първото нещо, което научаваш в живота си, е, че си глупак. Последното нещо, което научаваш, е, че си същият глупак. Понякога си мисля, че разбирам всичко. След това се освестявам.

 

Рей Бредбъри

Та, ако всеотдайно и дълги години практикуваш Садханата на осуетените ти планове за Живота, има шанс дори по-рано от Неговата среда да разбереш, че си глупак и така да продължиш да пребиваваш остатъка му в трайно освестено състояние. В същото време забавлението ти е гарантирано, защото – както добре знаем, за да се смееш, не ти трябва много акъл. Единственото, от което имаш нужда, е известна гъвкавост на наличното ти количество сиво вещество, така че да успееш да превключиш жанра на филма, в който участваш – от драма в комедия.

В главата „Човек трябва да се смее“, известният английски комик Джон Клийз в диалог с бившия си психотерапевт Робин Скинър разисква по-дълбоките корени на смеха и чувството за хумор. Основната причина да включат тази тема в книгата си „Животът и как да успеем“ е, че чувството за хумор е здравословен защитен механизъм на Аза, който позволява на човек да види истината за себе си без да я изкривява и същевременно това да не става за сметка на чувството му за вътрешна стойност. Накратко, чувството за хумор е способността да видиш болезнената истина за себе си по начин, който те развеселява! То е гениалният начин на ума да реши духовната драма от изначалната дуалност на човешкото битие когато -виждайки абсурда му – го превръща в комедия.

Комедията вероятно е една добра равносметка за това какво е животът. В комедиите е пълно с абсурди, а в трагедиите не може да има прекалено абсурди, защото иначе ще станат смешни.

 

Артър Милър

Ярко доказателство за духовната роля на смеха в преодоляването на дуалността е и теорията на Чарлз Дарвин за емоциите, представена в същата тази книга. Според Дарвин, всяка емоция има свой телесен еквивалент в мускулната поза на тялото на човека и смехът се случва, когато човек едновременно изпитва две противоположни, взаимно изключващи се емоции:

Сблъсъкът на различни видове напрежение в мускулите, причинен от две противоречащи си емоции или идеи, задейства смеха. Ако човекът е изненадан, се получава конвулсивно освобождаване на мускулна енергия.

С други думи, ако човек едновременно чуе/изпита две противоположни идеи/емоции, той решава противоречието чрез конвулсивно освобождаване на мускулна енергия, за кратко наричана смях (всъщност, сещам се и за други форми на конвулсивно мускулно освобождаване на енергията, наречени със също толкова кратка дума, но ми се струва, че смехът има това предимство, че макар и опасно заразителен, не се налага използване презерватив докато се смеем). Става ясно защо „факсът от Бога“ за Майкъл Тамура в продължение на толкова много месеци му е изпращал един единствен отговор на въпроса какво да практикува – смях!  Смехът е това късо съединение в мозъка, което поражда умствен гърч от съвместавянето на две напълно противополжни идеи. Като това да си мислиш, че си земното превъплъщение на Хера, но последното, което можеш да видиш в ядосания си мъж, че е Гръмотвержецът Зевс.

В тази много интересна глава за това защо „човек трябва да се смее“, Робин Скинър обяснява изключително важната роля на смеха за поддържането на „отворен режим“ – тази умствена нагласа на възприемчивост и непредубеденост, без която не може да има промяна и развитие на вече съществуващите ни възгледи за света. Обратното на това също е ценно – затворения режим – обратната мисловна нагласа, която чрез стеснения фокус на възприемане филтрира информацията така че да се постигне дадена конкретна цел.

В живота постоянно преминаваме от отворено към затворено състояние на възприемчивост, от творческа неопределеност към целенасочено прилагане на плановете на практика, но преминаването от отворено към затворено състояние става по-лесно, тъй като в затвореното състояние човек действа малко като на автопилот – има цел и е задействана серия от действия за нейното постигане. Това, което помага да излезем от режима на автоматизираното, носещо ритъм и сигурност движение, е да се случи нещо, което да попречи на плановете ни. Тогава, ако искаме да ги постигнем, се налага да потърсим нови подходи като мислим извън кутийката. В този смисъл, когато сме объркни и неразбиращи, това е добре – знак, че сме преминали в отворен режим на възприемчивост. Същата функция има и смехът – една история може да ни разсмее, само ако в нея има елементът изненада, който да направи неочакваните взаимовръзки между нещата.

Интересно е да се разбере, че, подобно на всички останали психични състояния, смехът също има различни нива на психично здраве – най-долу в скалата са открито враждебните вицове, които се надсмиват над другите хора, а най-горе са шегите, които включват и този, който ги разказва.

Най-добрият хумор подчертава приликите между хората, а не различията им… И това е най-ценното – начинът, по който ни припомня ден подир ден какви ограничения са присъщи на всички ни просто защото сме човешки същества, както и колко лесно забравяме това! Робин Скинър

Ето още едно очарователно клипче от Джей Пи Сиърс, което има тази функция – да ни припомня, че сме обикновени човешки същества и нищо човешко не ни е чуждо:

Камелия Хаджийска