Не говоря за любовта като чувство или изживяване. Говоря за книгата любов на Елиф Шафак, която последно време ми се върти пред очите постоянно. Срещам я на най-различни места. Не сядам да и правя ревю или да я препоръчвам на околните, всеки сам си преценява дали иска да чете и какво иска да чете.
За пръв път чух за нея преди близо месец, когато една моя близка приятелка ми я препоръча. Каза ми "Има много какво да научиш от нея". Аз кимнах, но вътрешно ми беше забавно - къкво пък мога да науча за любовта и то от книга. Не вярвах че е възможно. В момента съм в процес на това да я чета. Все още не вярвам какво мога да науча... по-скоро съм убеден какво точно мог да науча. Преди да я започна си мислих че става дума за любов, такава каквато я дефинира комерсиалния свят около нас - двама души се "любов-вят" и около това цял филм или пет тома книги тип "тоалетна литература". Затова и бях скептичен, защото съм свикнал да свързвам книгите за любовта с разни такива хартиени приумици на сексуално напрегнати жени на средна връзраст - сещайте се за 50 нюанса, Здрач-мрач и дори г-н Потър, който прочетен по друг начин е толкова далеч от "невинните приключения на дете магьосник" и е алегория, фантасмагория и какво ли още не тълкуване на сексуалността на млади и стари. Който не ми вярва да се порови из интернет, статии и проучвания много. (Spoilers: Дъмбълдор е гей и съм почти убеден че Слъгхорн му е бивше гадже).
Но да се върнем към това че срещам "Любов" навсякъде. Не знам дали защото книгата става модерна и е новата библия на много хора, подобно на книгите на господа като Куелю или Букай (нямам нищо против двамата, даже смятам да ги прегледам в скоро време); дали защото е наистина стойностна, но ми е чудно какво другите намират в нея.
Срещам я по разни сайтове за запознаства, където хората си я плесват в интересите или гордо закрепват цитати от нея на профила си. Срещнах я и тук, особено когато направих кръстосано търсене в google за сайта и името на авторката.
Въпроса ми е защо това се случва точно сега, докато я чета. Нямаше да имам против ако я срещах навсякъде по всяко друго време, но в момента я чета и това да я виждам по профилите и тълкуванията на разни хора ме дразни. Защото може би подозирам, че я четат заради любовната история в нея - поредния блян на представителки от нежния пол, които си мислят че седейки на задника си пред компютъра магически ще се появи някой невероятен красавец, умен при това, който ще говори онези магически неща, които да ги разтапят, да ги карат да искат да се променят, да ги карат да се влюбят.
Такива неща в реалността не се случват, аз поне не познавам хора, които са се запознали по интернет с човека на своите мечти. Да възможно е по интернет, аз самия така започнах две връзки, но си бяха нормални връзки, а не "онази". Сега не търся връзка, противно на нещата които казах в един по-ранен пост за "сайтовете за запознаства" (онова си беше "експеримент").
А в тази книга има още една история - за промяната. Тази история се вижда и в любовната - жената се променя заради мъж, вместо както се случва в реалността обратното. (или може би се променя заради себе си, както повечето жени се оправдават). Но аз предпочитам да я виждам във втората история - историята на един обикновен човек, който с думите и действията си променя една малка част от заобикалящия го свят. Предпочитам да се опитвам да следвам житейския път на такъв човек - той има свой начин на мислене, свои разбирания, дори свои правила - 40 на брой (както всъщност е и името на книгата на чужд език, но ние в Бъ-я нали винаги превеждаме нещо по ненормален начин).
Тази история ме кара да искам да се променя. Примера може да е същия - заради някого. Но този някой е в "Inception". Този някой не съществува до такава степен че героите в книгата четат за него в друга книга. И въпреки дълбочината, на която е заровен, посланията му достигат до мен. Въпроса е какви са тези послания? Те често са завоалирани в Ислям, Аллах , мюсюлманство, суфизъм и т.н. Опитвам се да не ги свързвам само с тези неща. Опитвам се да правя един по-дълбог прочит (както се изразява въпросния герой в книгата). Опитвам се да видя съветите му как трябва да се живее и какви хора трябва да бъдем.
Защото в тази книга съвети има за всички нас, както и за всяка ситуация. Тази книга за мен е един малък наръчник "какъв човек трябва да бъда" и помощно колело по пътя ми към превръщането в такъв човек. 

Ко са чудите толкоз на Е.ШАФАК....
Мога ли , само накратко ,да цитирам ......

През един августовски ден на 1244 г. 36-годишният Руми, вече признат учен и религиозен водач, среща тайнствения дервиш Шамсуддин Табризи (в буквален превод – Слънце на вярата от Табриз) – тогава около шейсетгодишен, и тази среща разтърсва из основи живота му. Никой не знае откъде идва Шамс, видът му е дрипав и опърпан, а маниерите му са груби и резки.

Шамс взел от Руми книгите и учебниците и му рекъл: “Време е да живееш това, за което само четеш.” и ги захвърлил във водата. Казват, че така се запознали. Дервиш или скитащ мистик – Шамс е напреднал суфи, поел по духовния път на Любовта. Високо развити духовно, всеки от тях разпознава в другия довереника, когото е търсил.

Двамата прекарват часове откъснати от другите, уединени в медитация и разговори. Шамс поощрява Руми да се откаже от преподаването, от любимите книги, ученици и последователи. Вместо това той го отвежда на пътя на Любовта към Бога – чрез проникновени видения, музика, танци, и не на последно място – чрез поезия. Ставащото кара хората да изпадат в недоумение, а ревност и неодобрение избуяват между последователите на Руми.

пс ВРЕМЕ Е ДА ЖИВЕЕШ ТОВА ,
ЗА КОЕТО САМО ЧЕТЕШ !!
ПОЗДРАВИ „АВТОРЕ !!!