Много често в българската преса се появява терминът "ВИДЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ".

Най-често той маркира някаква неясно нюансирана група от индивиди с

променливи (според случая професии, титулировки, убеждения и дори

диаметрално противоположни характеристики. Веднъж за винаги трябва да се

смъкне булото от този така често използуван, но покрит с праха на напластени

заблуди и мистерии термин. За случая ще използувам методите на дървената

философия, която съчетава в себе си освен заемки от класическата такава,

така също и много:

1). Профанизми и архаизми

2). Незавършени (или неясни мисли )

3). Големи, средни и малки скоби

4). Номериране (с нужда и без такава )

5). Музикални термини

6). Тарикатски (жаргонни ) фрази и изрази

7). Народни мъдрости и поговорки

. Смайлис (това са онези интернетни знаци, дето изглеждат като този :-)

или онзи :-(

9). Ирония и сарказъм

10). Заемки от чужди езици, както и думи и фрази на такива

11). Работи които звучат като писани от невиден интелектуалец

12). Появата от време на време на герои с имена като Гунчо или Бончо

13). Неуважение към някои светила в дадени области и преклонение пред други

такива

14). Правописни грешки

15). Метафори

16). По възможност - ХУМОР

17). Думи с неясен произход

1. Евентуално - толерантност

19). Дървено философствуване в най-чист вид

20). Мирис на тютюн "Drum" и умерени количества от ром облят с много "Diet

Pepsi"

Първо нека окачествим що е това ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ и има ли той почва у нас. Тъй

като до сега не ми е известно да е правено такова проучване, ще започена с

детайлно разнищване на интригуващия термин. Интелектуалецът според

речниците би трябвало да бъде онзи който се занимава с умствена дейност

и …толкова. Тъй като, според мен, няма човек (ако изключим безумните  който

да не се занимава с такава, то следователно всеки който притежава употребяем

мозък би могъл да попадне в тази категория и следователно ние всички сме

интелектуалци { изключая, както по-горе споменах хората с мозъчни

увреждания, пречещи им да упражняват умствена дейност [които и без това не

могат да прочетат написаното тук( a и дори и да им бъде прочетено от някой

друг няма да могат да го разберат]}. Като изключим удачните чуждизми,

повечето от роднопроизведените синоними на тази дума звучат иронично [учен

(с ударение на е-то, учен (с ударение на у-то, "читанка", многознайко

(многознайник, умник, учена глава, начетен (тоест такъв който е чел, чел,

та чак се е начел]. Значи ли това, че класираните до сега като

неинтелектуалци иронизират своя антипод или просто е някакво случайно

съвпадение?

Какви други синоними се използуват при описването на тази порода ?

Прозвището ИНТЕЛИГЕНТ, често се употребява като синоним на ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ и

тъй като и двете думи произлизат от латински : Itellectualis и

itelligens,( -entis), то удачно ли е взаимозаменянето им в нашия език?

Кратка игра-тест с един въпрос:

След като древните римляни са измислили две думи, то имали ли са две

различни породи пред вид и значи ли че ние можем да ги тълкуваме като

синоними?

Предположения:

А) По-гот е да си интелектуалец

Б) По-гот е да си интелигент

В) Все тая как ще те класифицират, важното е да е едно от двете.

Г) Няма значение

Няколко въпроса без отговори:

1.) Какви са критериите за покриване на нормативите за интелектуалец? А тези

за водещ (ведущ интелектуалец?

2.) Трябва ли да си член на "Менза", и дали ако си такъв автоматично ти се

прикачва тази титла?

3.) Вие считате ли се за интелектуалец? А за водещ такъв?

4.) Ако Вие си самоопределяте като интелектуалец, но хората - не, то брои ли

се вашето мнение (нали все пак и вие сте част от човечеството?)

5.) Ако сте професор в дадена област, но "пълна ливада" във всички останали

имате ли право да бъдете интелектуалец?

6.) Пука ли Ви дали сте интелектуалец или не?

7.) Смятате ли, че в днешно време, когато всеки може да се публикува сам и

съответно всеки да чете всеки, термина загубва своята елитарност и е обречен

на изчезване(така както постепенно изчезнаха плювалниците и райберите.

Ако ли пък наименованеието се дарява на тружениците в дадена област, то

интересно е да разберем дали в днешно време е нужна такава една

дискриминация спрямо тези хора, чиято първична функция не е мисловния труд

(в трудово-правен аспект), но чиято контрибуция в тази (същата) област в

световен мащаб има далече по-съществен принос от тази на обозначения с този

етикет индивид.

Пример: Известният на всички ни индивид наречен Тодор Живков е подписал

литература с обем далече по-голям от тази на непретендиращите за

интелектуална категоризация Христо Ботев, Никола Вапцаров и отец Паисий

взети заедно. Значи ли, че той ( занимаващ се с умствен труд и доста добре

заплатен при това е интелектуалец, а другите ( хъш, огняр и монах не са?

Ако професията на индивидът, носещ прозвището ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ е определящата

за наименованието, то кои точно професии са тези които поставят носителя на

гореспоменатата "титла" в тази категория? Да предположим, че хората на

изкуството са част от тази прослойка, то не е ли изкуството плод на

чувственноста на индивида, а не на неговата начетеност, както терминът би

предположил? Как бихме нарекли творец, незапознат с градивните похвати на

своя занаят (действуващ само под въздействието на сляпа интуиция и любов към

собственната си субективна визия за красотата), който е способен на

творчески висини, непостижими за теоретически перфектно обучени индивиди в

респективно същото поле на изява?

Нека надникнем в сферата на музиката. Без да се интересуват дали

композиращия е запознат с теорията на музиката, без дори да се замислят за

това хората или харесват дадена музикална творба, или остават безразлични,

или чисто и просто не могат да я понасят. Фактът, че сър Пол МакКартни не

може да чете ноти изобщо не му пречи да е най-комерсиално изявения

композитор на планетата. Фактът, че за покойния вече виртуозен цигулар

Стефан Грапели нотите са били само някакви си "черни точици върху

петолинието" не го правят по-малко гениален. Когато някой чуе плачещата

китара на Роберт Джонсън и през ума му не минава мисълта: " Как, аджеба,

този ученик на дявола кара струните да леят толкова мъка и печал без да е

нотно ограмотен?" Когато Сезария Евора пее "Беса ме мучо" запитвате ли се,

дали тя е интелектуалка? Едва ли.

Може би именно тук се намира разковничето на пристрастеността на нашето

общество към термина ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ.

Никой от гореспоменатите автори не би практикувал своя занаят у нас по

времето когато музикантите трябваше да демонстрират своята грамотност пред

нарочна комисия от "ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ", които раздаваха категории за

правоспособност.

Да погледнем и в изобразителното изкуство. В едни не толкова далечни времена

художник у нас можеше да се нарече само възпитаник на една от

художественните академии в страната. Всеки друг, който обичаше да рисува

можеше да бъде или "наивист"(примитивист) или "декадент" и толкова, но

художник - не.

Артист ? Не може без ВИТИЗ ! Интелектуалецът трябва да бъде грамотен !

Философ, правораздаващ, литературовед…само дипломираните лица могат да бъдат

такива. Основната функция на образованието не беше научаването, а

лицензирането. Веднъж преминал инстуцизация индивидът ставаше част от

ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ЕЛИТ. Продължава ли тази инерция и днес? Институцизацията ли

прави метаморфозата на редовия човек в интелектуалец?

Могат ли хора като Стоян Ц. Даскалов, Стоян Венев и Георги Джагаров да

бъдат причислени към тази категория на базата на своя занаят?

Когато, аз лично, чуя термина ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ прикачен като ремарке към

прилагателни като ВИДЕН, ПРОГРЕСИВЕН, ВЕДУЩ, ИЗЯВЕН или някакъв подобен

"осолителен" термин веднага ми изплува в ума един фейлетон от Радой Ралин

посветен на коректорка-ударничка, постигнала "стахановски" успехи., чрез

инстиктивно прикачване на прилагателни към съществителни. В традицията на

кучето на Павлов тя просто закачвала прилагателни към съответните

съществителни, без дори да се замисля и винаги била права. Например:

преизпълнена - петилетка, турско - робство, капиталистическа - марионетка,

трудов-ентусиазъм и т.н.т.

Някак си народа е свикнал да цъка с език след като чуе едни такова

категорични изявления като:

"подкрепен от група видни интелектуалци", " подписана от най-прогресивните

интелектуалци на епохата", "отречена от ведущите интелектуалци на страната",

"интелектуалния елит".

"Брех, мама му стара" - викат си хората - "След като тия са "ЗА" ( или

"ПРОТИВ") значи е ХУБАВО. (или ЛОШО) Друго си е да си подкрепен от видни

интелектуалци.

Трябва ли, днес, когато Интернетът е смъкнал монопола на себеизразяването и

прави от всеки от нас пророк , философ, писател, публицист, или дори просто

събеседник изразяващ собственното си мнение, да се самодискриминираме и

култово да издигаме над себе си някаква група от хора, различаващи се от нас

само по това, че посредством "доказаните медии" са успели да постигнат

популизиция всред далече по-широк кръг от потребители на духовна храна?