Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2010 00:39 - Любовни истории на обикновената лудост
Автор: zahariada Категория: Забавление   
Прочетен: 1286 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.03.2010 21:41


                                                 Машина за ебане
 

Беше една гореща вечер при Тони. Дори и през ум не му минаваше на човек да чука. Само студената бира би могла малко да го освежи. Тони бутна две бутилки към мен и Майк Индианеца, а Майк извади пари да плати. Оставих го да почерпи на първия тур.Тони бавно взе парите и бавно хвърли поглед наоколо - пет-шест типа с очи втренчени в бирата. Тони, който скучаеше се приближи към нас.
"Какво ново,Тони?" - попитах.
"Лайна" - каза Тони.
"Това ново ли е?"
"Лайна" - каза Тони.
"Лайна" - каза Майк Индианеца.
Наведохме се над бирите си.
"Какво е мнението ти за Луната?" - попитах Тони.
"Лайна" - каза Тони.
"Ммм-да - каза Майк Индианеца - когато някой е глупак на Земята е глупак и на Луната. Разлика няма."
"Разправят, че май нямало живот на Марс" - казах.
"Е, и?" - попита Тони.
"Ох, лайна - казах аз - донеси още две бири."
Тони ги донесе, взе парите, хвърли ги в касата и пак дойде. "Лайна, ужасна жега е, бих искал да съм по-безжизнен от използван презерватив."
"Къде отиват хората, когато умрат, Тони?"
"Лайна. Какво ти пука?"
"Не вярваш ли в Човешкия Дух?"
"Лайна и още как."
"А, Че, Жана Д. Арк, Били дъ Кид крадеца? Всички те?"
Смучехме бирата и размишлявахме.
"Вижет казах аз - отивам да пикая."
Отидох в тоалетната и там, както винаги срещнах Питей Кукумявката. Извадих го и започнах да пикая.
"Какво да се прави, щом патката ти е малка - каза ми.
"Само когато пикая и мисля, но съм от онези типове,на които им се разтяга като ластик, щом им стане всеки инч се смята за шест."
"Ако не лъготиш, това е добре, защото виждам, че ти е, само два инча."
"Само главичката съм извадил."
"Давам ти един долар, ако ме пуснеш да ти направя един минет."
"Много е малко."
"Не си показал само главичката, целия ти е навън."
"Я си еби майката, Пит."
"Пак ще ме потърсиш, щом ти свършат парите за бира."
Излязох. "Още две бири" - поръчах.
Тони пак започна старата песен, пак дойде.
"Толкова е горещо, че ще се побъркам.
"Жегата разкрива истинското ти аз" - казах на Тони.
"Стига де. За луд ли ме смяташ?"
"Почти всички сме такива, но не го казвай никому. Пазим го в тайна."
"О, кей, да кажем, че глупостите, които дрънкаш имат някакъв смисъл. Колко логични хора, според теб има на Земята? Един? Двама?"
"На всеки милиард ли?"
"Да, да."
"Бих казал, пет или шест."
"Пет или шест? - каза Майк Индианеца - стига бе, приятел, я по-добре ни направи по един минет."
"Слушай - каза Тони - кой ти каза, че съм смахнат? И ако наистина е така, тогава как успяваме да се оправим всички ние?"
"Е, щом всички сме параноици, то тогава тези, които могат да ни управляват, са малко, твърде малко и затова са ни пуснали на свобода. Засега няма какво друго да направят. Едно време смятах, че ще отидат да живеят някъде в Космоса, докато ни довършат, но после разбрах, че дори и Космоса го контролират параноиците."
"Как го разбра?"
"Нали забиха американското знаме на Луната."
"Да предположим, че руснаците забият руското знаме, е?"
"Все същото е."
"Това означава ли, че не те интересува" - попита Тони.
"След като представлява различна форма на лудост, не ме грее, нито ми духа."
Замълчахме. Пиехме. Тони също млъкна, смучейки уиски с вода. защо пък не? Магазинът си е негов, ще прави каквото си иска.
"Господи, колко е горещо" - каза Тони.
"Лайна. Да, горещо е" - каза Майк Индианеца.
И тогава Тони започна да говори. "Лудостта значи - каза Тони. - Знаете ли бе, момчета, какви работи стават тук, точно в този момент?"
"Естествено" - казах.
"Не, не, не ...имам предвид ТУК, в магазина ми!"
"Сериозно ли?"
"Да. Толкова е смахнат, че понякога ме плаши."
"Кажи какво става, Тони? - казах. Винаги съм готов да изслушам глупостите на моите себеподобни."
Тони се наведе над ухото ми. "Познавам един тип, който има машина за ебане. Не става дума за онези глупости, които четем по порно списанията - бутилки с топла вода, путки за еднократна употреба и тям подобни. Този пич е създал нещо наистина велико. Той е немски учен и ние успяхме да го вземем, ние - т.е.правителството, преди да го грабнат руснаците. И така, слушай сега и внимавай да не се разчуе."
"Да бе, Тони, естествено имаш право..."
"Казва се фон Браслич. Правителството се опита да го привлече за космическите програми, без резултат. Старчето е гениално, но единственото нещо, което му се върти из главата е МАШИНАТА ЗА ЕБАНЕ. Смята се за артист, нарича себе си Микеланджело. Дадоха му пенсия петстотин долара месечно, за да не живее повече по лудниците. Преследваха го известно време, после се умориха или го забравиха, но чековете продължават да пристигат. От време нвреме се появява някой клиент поприказва петнайстина минути с него и прави доклад, че лудостта му продължава. Така той скитал от град на град, влачейки червен голям куфар. Една вечер пристигна тук и започна да пие. Каза ми, че е едни уморен старец, който търси спокоен кът, където да продължи проучванията си. Опитвах се да го разубедя, нали знаеш колко много кукундели се събират тук."
"Да" - казах.
"После толкова се нафирка, че ми разказа всичко. Направил съм, вика, една жена-машина, която прави най-доброто ебане на всички времена, без капути, без кавги и познатите лайна.
"Такава жена съм търсил - му казах - през целия си живот."
Тони се усмихна. "Всички мъже, не само ти."
"Разбира се, взех го за луд, докато една вечер, като затворих бара, отидохме заедно у тях и той извади МАШИНАТА ЗА ЕБАНЕ от червения куфар."
"Сериозно ли?"
"Сякаш влязох жив в рая."
"Чакай, аз ще ти кажа какво е станало по-нататък."
"Кажи, слушам."
"Фон Браслич и неговата МАШИНА ЗА ЕБАНЕ сега се намират тук, в магазина ти, на горния етаж."
"Ъхъ" - каза Тони.
"Колко?"
"По двадесет долара на всеки."
"Двайсет долара за да чукам една машина!?"
"Надминава дори онова, което ни е родило. Ще видиш."
"Питей Кукумявката ще ми извърти един минет за един долар."
"Питей Кукумявката е добър, но досега не е имало откритие, което да нокаутира боговете."
Дадох му една двайсетачка.
"Тони, да знаеш, че ако тази работа излезе фарс, ще загубиш най-добрия си клиент!"
"Ти сам каза, че така или иначе, всички сме луди. Всичко зависи от теб"
"Прав си" - казах.
"Прав си - каза Майк Индианеца - дръж и от мене една двайсетарка."
"Трябва да си призная, че 50 % са за мен, останалото за фон Браслич. Не след дълго петстотин долара няма да струват и пукнат цент с тази инфлация. Да не слагаме и данъците, а фон Браслич умира за газирани напитки."
"Айде да вървим - казах - клъвна четиресе долара. Покажи ни сега тази безсмъртна МАШИНА ЗА ЕБАНЕ!"
Тони повдигна дъската на тезгяха и каза: "минете ототтук, качете се по задната стълба, почукайте и кажете, че Тони ви праща."
"На коя врата?"
"Номер шейсет и девет."
"О, дяволска работа - казах - какво друго можеше да се очаква?"
"О дяволска работа, разбира се - каза Тони - поразмърдай си малко ташаците."
Намерихме стълбите. Качихме се. "Тони умира за фарсове" - казах.
Продължихме. Ето я: врата номер шейсет и девет.
Почуках: "Тони ни праща."
"О, заповядайте, господа."
Пред нас стоеше един възбуден стар пич с чаша газирано в ръка и очила с двойни стъкла. Точно като по старите филми. Имаше гост, някакво момиче, почти дете, което изглеждаше леко и силно едновременно.
Кръстоса крак върху крак, показвайки ни прелестите си: сейлонови колене, сейлонови бедра и онази малка част, където свършват дългите чорапи и започва плътта. Беше само задник, цици, сейлонови крака и сини, усмихнати очи.
"Господа, това е дъщеря ми Таня"
"Какво?"

край на първа част.
следва продължение.....  
Съжалявам! Втората част е в категория "Тя и той."                   



Тагове:   лудост,   обикновената,


Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 25527392
Постинги: 13854
Коментари: 18179
Гласове: 24555
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031