Постинг
23.02.2017 22:42 -
СВЕТОТО МЯСТО НА ИСКЪРСКИЯ ПРОЛОМ - 6
Тръгвам към влака, при преминаването на който някога с шапката си е махал слепецът дядо Йоцо. Шумът на влака за този слепец е било символа на Нова България, която той не може да види, но духът му жив и той се радва на нея както всички останали хора. Много силно съм свързан с това място тук и макар да съм го посещавал десетки пъти, ще дойда следващата зима пак. Раздялата с планината е винаги трудна....
Чешмата, която построиха /мисля, че през 2006 г./ по случай 800 години от основаването на село Бов.
Тази фигура имитира скалата Джуглата в с. Церово. На нея има табела с надпис по случай 800-та годишнина на селото.
Не е достатъчен този надпис. Трябва да бъде прецизиран с вмъкване в текста, че животът на хората, ценностите им, ормирана от осем века само за 45 години бяха унищожени от комунистите. Поради което прекрасното село и регионът около него днес се превърнаха в още една ничия земя на страната ни...
Става въпрос за римска чешма, но за да са по-интересни тук я наричат рицарската.
Тоя пък какъв е?
Пролетта идва, но няма кой да й се радва вче тук. От старите хора са останали няколко баби и един-два мъжа. Къщите една след друга рухват. През лятото идват няколко души, а в селото и над него има три хубави временно обитавани къщи, едната тип мутробарок. Срещу заплащане селяни ги пазят от циганите на квартал Тунел №8..
Бовската скала
Срещу село Бов друга красота - Понора.
Един скален мечо се изкачва нагоре. След това лято вече
навсякъде ми се привиждат мечки.
Етюд
Не знам какви са тези мравкоунищожители, но ги има много. Някакво животно изяжда
храната на мравките в средата на мравуняка им и ги умира.
Следат снимки от оброка Све. Св. Кирил и Методий
Вторият кръст е напправен по разполеждане на Баба Ванга.
Този оброк, и той с два кръста, е на седловината Кръст.
Този оброк е в центъра на селото. Тук оброците са към 30, посетил съм към 20 от тях.
Бабите работят докато могат. Грозде ще хапва тази баба, после
вино и ракия ще прави.
Алкохолът никому не прощава. Тодор Живков трябва да се върне,
каза този човек, иначе по-зле ще става.
Тук се вижда долната махала на село Заселе. И в нея има два оброка.
Паметник на партизанина Христо Коцев от с. Бов.
Старият път за с. Бовско Луково.
Крайпътни бовски скали след пробиване на трасето за пътя.
Ридът Гарвано
Църквата "Успение на Света Богородица". Тожва е моята църква. Когато искам нещо да се случи, моля се тук.
Кръстовете от оброка Успение на Св. Богородица, където Баба Ванга е казала, че трябва да има църква. Доста по-късно след смъртта й църквата бе построена.
Новият кръст през църквата
Олтарът на църквата. Цииганите бяха стошили касичката, която представлява един стъклен буркан с процеп на капачката. Оставили стъклата на пода, а стотинките бяха обрани като с магнит. Събрах счупените стъкла до най-малкото парчениц и ги изхвърлих.
Тази подредба на иконите на стената извърших аз. Иконите не висяха вертикално, но се справих,.Централната икона на Св. Иван рилски дарих аз.
Надписът на гърба на иконата на Св. Иван Рилски
Най-красивата икона в църквичката. Няма пазар, затова циганите
не я крадат.
Сопот, чешмата на мегдана. Това е съпругата ми. Тя не е туристка, но е упознала България вероятно повече от всички туристи. С едно изключение.
Родната къща на Вазов в Сопот
Мъгла, паметник, поклон пред един от духовните отци на България, Дядо Вазов.
Горе в дясно от боровата гора е била кошарата с овцете на дядо Йоцо. Местността се казва Злата скала.
Не е много добра снимката, но на скалното уширение в дясно от
храста дядо Йоцо е стоял и чакал влака.
Тук се вижда по-добре. Върхът горе е мястото на кошарата на дядо Йоцо. Когато ослепява, той по ръба на рида е слизал опипом до мястото, където започва стръмния остър ръб на рида, слизащ до шосето. Под шосето минава тунелът на влака. Дядо Йоцо е стоял като на наблюдателен пункт. Хората във влака са го виждали преди да влезат в тунела и са го дооглеждали когато влакът е излизал от него. Виждащите го за първи път са го считали за луд - един човек горе на Злата скала чака по цял ден влака, за да му маха с шапката си - но другите са им обяснавали какъв е случаят. Дядо Йоцо е сляп, за него влакът с тракането и свиренето си е символ на Новата свободна България, която той поздравявя от скалата. Това може...В ляво е долината на р. Скакля, където днес има и село Скакля, водопадът не се вижда. Пътят, който Дядо Вазов ползва да се изкачат с конете си с водача си бай Младен минава покрай кошарата на дядо Йоцо. Вазовата екопътека е нова, а днешният път от с. Церово до с. Заселе е правен след Деветото.Тук Дядо Вазов научава за слепеца и прави този силен разказ, който веднаж навлязъл в сърцето, излизане няма.
Ето мястото, където дядо Йоцо е чакал влака, за да му маха с шапката си, и където е починал, поздравявайки Нова България. Днес от всички села наоколо твърдят, че дядо Йоцо им е съселянин, но той е от тук. Има двама музиканти, Христо и Борислав Йоцови, негови потомци. В с. Очиндол му направиха и паметник, доста добър.
Злата скала
Шосето, ж. п. линията, река Скакля, планината Понор. Няма място тук, което да не познавам.
Зад този връх е махалата Данговци, която Дядо Вазов избира до отсяда в нея през лятото.
Пътеката от махала Кръст за махала Данговци минава през тази скална теснина. Какви трудолбиви хора са били Данговци, които са разбили скалата, за да има път за волските им каруци. После отново разширяват пътя за да минава по него малък камион. И оброк са си направили, на кръста на който вписват името на всеки починал Данговец
Долината на р. Скакля с водопада в нея. В дясно на върха на рида е била кошарата на дядо Йоцо.Вижда се една голяма препасница.
Дядо Йоцо от отсрещния бряг е махал с шdпката си на Нова България. Макар и сляп и той участва в устрема на хората тогава, да изградят страната си, да са свободни след 500 години турско иго. Тук във всяка гънка тогава е имало махали, пълни с хора, животни, имало е местна власт, която хората са уважавали. Кметът на с. Заселе е глобил Вазов, защото седнал на ливада, отредена за косене. Смачкал малко тревички, но пък написал ето това стихотворение:
Малата планина — тъй се нарича южният масив на Стара планина, между Петроханския друм и Искъра.
За очите — красни, дивни гледки,
за душата — шир, възторзи живи,
за поета — вдъхновенья редки
имате, чукари горделиви.
Хубави сте! За сърце наслада —
вред, де поглед падне, де крак стъпи;
спорни с сенки, с извори, с отрада —
само за орача вий сте скъпи.
За браздица нямате вий место,
труд упорен ялов тук остая,
глад и нужди вам са гости често:
нищета — сред пазвите на рая!
И човекът, дрипав, твар нещастна,
роб на мъки и на мрак вековни,
туря пятно в таз картина красна,
фърля скръб в предела тоз чаровни!
Някога - дядо Йоцо на другия бряг на реката, сляп, но изпълнен с вяра за възхода на България, днес аз на брега на с. Бов, вероятно по-възрастен от дядо Йоцо. Разликата е, че аз виждам. Картината сега е съвсем друга от времето, което Вазов описва, около 1890 г. Картината тук е съвсем различна - един обезселен регион, в който постоянно живеещите хора са съвем малко, а скоро няма да има и нито един. Всичките ги обединява това, че са самотни, нещастни, бедни, времето им минава по кръчмите. Някои възприеха като начин на препитание в страната, престъпността. И когато тези пиянища и крадци, опоскващи последното останало тук за скрап си отидат, тук ще се настани вечното и неизбродно нищо. Как виждам бъдещето на този край и на България?
Доста различно от дядо Йоцо. Отговорът ми е в двете снимки, с която ще обрамча този мой доста тъжен постинг в 6 части.
Чао Бов, и ти си отиде. Тук е не само най-красивото място на Пролома, тук е неговото свято място.Сигурно някога в уикпедиите ще напишат:
Село Бов, 1200 - 2006 година. Идеята вземам от един друг такъв надпис:
България, 685 - 1944 г.
Вълнуващ постинг! Много красота!
цитирайПоздрави за публикацията!
цитирайРазкошен репортаж, напсан не с примка на шията, а с примка на сърцето!
цитирайrosiela написа:
Вълнуващ постинг! Много красота!
дали ще станат по-привлекателни за посещаване.
След Вазов, не знам друг поет да е бил тук....
5.
planinitenabulgaria -
Към новопрествавения в блога ми чанчунг MAO13, до скоро беше APPEN13:
24.02.2017 16:06
24.02.2017 16:06
Знам, че изискванията Ви са високи - написаното в постовете трябва да наподобява на Червените книжки на председагеля Мао. Чудно ми е обаче друго: Каква е тая бърза мисъл, която имате и благодарение на която две секунди след публикуване на постингите ми Ви да успеете да ги прочетете и да вземете становище по тях с минус. Разбираемо е, изискванията Ви са високи. Но скоростта, с която работите считам за недостижима, то и ДОТ-овте не могат толкова бързо да работят. Как искам и аз да работа толково бързо, че и повече...
Как постигате такива успехи?
цитирайКак постигате такива успехи?
В пътеписите си стихия, Коста! Вероятно защото пътят може да говори като творец, и преминавайки през нозете, да докосне ума и сърцето!
цитирай
7.
planinitenabulgaria -
Не съм скрил злато или сребро в крилете си, затова те са леки и летя свободно.
24.02.2017 21:38
24.02.2017 21:38
vedroley написа:
В пътеписите си стихия, Коста! Вероятно защото пътят може да говори като творец, и преминавайки през нозете, да докосне ума и сърцето!
Така човек по лесно може да открие себе си сред природата, сред музиката, сред поезията. Да разпознава доброто от злото...
Търсене
За този блог
Гласове: 18387