Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2019 14:17
“Има родители, които отказват да използват думата “Не” и отказа като възпитателен мотод. До какви последствия би могло да доведе това?”
Когато едно дете бъде овластено до степен да командва родителя си, последиците са точно толкова опасни, колкото и когато родителят мачка и не дава никакво право на свободна воля у детето.
Създава се проблем – нарушено чувство за лични граници, независимо в коя от двете посоки. И в двата случая това носи страдание за детето след време, а и за самия родител – също.
В идеалния случай поставянето на ограничения може да започне, когато детето проговаря и прохожда. Постепенно, с добро, спокойно и топло, но твърдо. Това е периодът, когато детето започва да открива, че съществува лично пространство и пространство за другия.
Ако родителят не може да понесе минималната доза негативна реакция от страна на детето или недоволството му, сам създава проблем както за себе си така и за детето си.
Важен е начинът по който се казва “Не”. Крясъците или жертвеническите подходи, които вменяват вина, не само че не дават резултат ами дори формират бунтарски импулси у детето и не рядко реагиране напук. Децата прекрасно усещат, когато на родителя му липсва вътрешна сила или е лесно манипулируем през съжалението или вината. Самите деца се нуждаят от поставянето на граница. Често дори провокативното им поведение е зов за това. Защото правилата създават сигурност и спокойствие, липсата им – тревожност.
/Материал: “Поправителен за родители” Мадлен Алгафари/