2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 687 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2017 18:50
ИЛЮЗИЯТА, ЧЕ УПРАВЛЯВАШ ЖИВОТА - ПРИТЧА ЗА ВРАБЧЕТО И ЛИСТОТО
- категория: Притчи и мотивиращи истории
Имало едно време едно листо. Вятърът го откъснал и то полетяло, носено от вятъра. Едно врабче, току що излюпено, го попитало:
- Ти защо падна от дървото?
- Не паднах, просто ми омръзна да стоя там.
- А накъде летиш?
- Където си искам, натам летя.
Трябва да признаем, че то бил твърде гордо и високомерно листо, за да си признае, че не умее да лети и напълно е подчинено на външните стихии... а може и наистина така да е мислило.
Когато вятърът стихнал, листото паднало в реката и започнало да се носи по течението.
- А сега защо падна и накъде плуваш? - попитало врабчето.
- Аз не паднах - обидило се листотo - просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде - накъде си искам: аз съм свободно листо и правя каквото си искам.
- А защо не поплуваш в другата посока?
- Колко пъти да ти обяснявам - щом не плувам натам, значи не искам; правя само което искам.
След няколко дена врабчето се научило вече да лети мъничко и видяло пак листото, но то бил съвсем пожълтяло.
- Защо така пожълтя? - запитало то. - Какво са ти направили?
- Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих.
Врабчето повярвало на листото и оттогава започнало да счита листата за висши същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува без ръце и крака, а още по-малко по желание да се сменя цвета.
Но настъпила есента и все по-често листа се откъсвали и политали, но врабчето никога не видяло нито едно да лети срещу вятъра, а когато попадали в реката, никога не се носили срещу течението. И никога не видяло лист, който да остане зелен.
Врабчето пораснало и променило отношението си към листата, живеещи с илюзията, че управляват живота си. А за себе си решило, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра и лети, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока.
Източник: Обекти
Вижте още: КЪДЕ Е БОГ?
НОВА КНИГА:
„Щастието не е отсъствие на проблеми и болка. Те са част от промопакета, който получаваме като човешки същества, но който съдържа и гаранцията, че ще бъдем обичани, ще се смеем, ще плачем, ще се опитваме, ще падаме и ще се изправяме..."
Андрю Матюс