Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2010 15:16 - Любовни истории на обикновената лудост
Автор: zahariada Категория: Тя и той   
Прочетен: 4405 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 07.03.2010 21:40


                                         МАШИНА ЗА ЕБАНЕ
                                                   /ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
Съжалявам! Първата част е в категория "Забавления."

"Какво?"
"Да, знам, доста съм... стар...,но нали разбирате, така както съществува легенда за човека с огромния член, така има и друга - за перверзните стари немци, които никога не престават да чукат. Мислете каквото искате, но така или иначе, това е дъщеря ми Таня..."
"Здравейте, момчета" - усмихна се.
Погледите ни се обърнаха към вратата с надпис: МАЗЕ НА МАШИНАТА ЗА ЕБАНЕ."
Допи питието си.
"И така...дошли сте тук за най-доброто ебане на всички времена, нали?"
"Татко! - каза Таня - не е нужно да си винаги толкова вулгарен!"
Кръстоса отново краката си, поличката и се повдигна още повече и за малко да се изпразня.
Професорът изпи още една чашка, стана и се запъти към вратата с нодписа: "Мазе на машината за ебане." Обърна се, усмихна се и бавно, бавно отвори, влезе и излезе отново, като буташе нещо, наподобяващо болнично легло на колелца.
Беше една ГОЛА маса от стари железа.
Професорът тикна това проклето нещо под носа ни, подсвирвайки си някаква мръсна песен.
Метална маса с дупка по средата.
Професорът държеше един съд с машинно масло, който тикна в дупката и капна доста вътре, продължавайки да мърмори през цялото време, смахнатата немска песен.
По едно време се обърна и ни погледна. "Хубава е нали?" - каза и продължи да сипва от маслото.
Майк Индианеца ме погледна и опитвайки се да се усмихне, каза "Еба ти номера...пак ни хванаха за канарчета!"
"Да - казах - не съм чукал от пет години, но да ме вземат мътните, ако сложа патката си в тази купчина желязо!"
Фон Браслич се усмихна, приближи се до барчето, сипа си още едно питие, седна и ни погледна.
"По едно време в Германия усетихме, че играта е загубена и че обръчът все повече се затяга около нас - особено след Берлинската битка. Тогав разбрахме, че войната е получила друг смисъл. Истинската кавга се разгаряше за това, кой ще вземе най-много немски учени. Който успееше - руснаците или американците - щеше пръв да отиде на Луната, на Марс...пръв навсякъде. Не знам как свърши тази история...само знам, че мен ме намериха американците, сграбчиха ме, набутаха ме в някаква кола, дадоха ми нещо да изпия, опряха дулото до слепоочието ми, обещаваха ми небето и звезвите, говореха като обезумели. Подписах всичко."
"О,кей - казах - лекцията по история беше страшна, но стига!" "Аз за нищо на света няма да сложа патката си, малкото ми горкичко патенце, в тези проклети железа." Хитлер сигурно е бил луд, за да се грижи за типове като теб. Колко хубаво би било, ако бяха те намерили първо руснаците! Върни ми двайсетачката!"
Фон Браслич се засмя: "хи-хи,хи-хи,хи-хи...а бе, това беше една малка шегичка, не разбираш ли? Nein? Хи-хи, хи-хи!"
Набута желязната маса в гардероба и затвори вратата. "О, хи-хи,хи-хи." Взе още едно газирано.
Фон Браслич отвори бутилката. Излочваше ги като змей. "О, господи, та аз съм артист и откривател едновременно! Истинската ми МАШИНА ЗА ЕБАНЕ е дъщеря ми Таня..."
"Още шегички ли, фон?" - попитах.
"Край с шегичките! Таня! Иди да седнеш в обятията на господина!"
Таня се усмихна, стана, дойде при мен и седна на коленете ми. МАШИНА ЗА ЕБАНЕ, ЛИ? Не можех да повярвам! Кожата и беше истинска или поне така изглеждаше, докато се целувахме, усещах, че езикът и в устата ми не беше изкуствен - всяко движение беше различно, отговаряше на моите.
Отдадох се на работата, разкъсах и блузката, дръпнах бикините и - възбуден повече от който и да е друг път. И се сляхме. По едно време се изправихме, чуках я прав с ръце в дългата и руса коса, дърпах назад главата и, натисках я като луд, усетих, че свършва, а заедно с нея се изпразних и аз.
Беше най-доброто ебане в живота ми!
Таня влезе в банята, изми се и се преоблече за Мьйк Индианеца. Поне така си мислех.
"Най-голямото човешко откритие" - каза сериозно фон Браслич.
Беше абсолютно прав.
Таня дойде и седна в мойте прегръдки.
"НЕ! НЕ! ТАНЯ! СЕГА Е РЕД НА ДРУГИЯ! С ТОЗИ ТОКУ-ЩО СЕ ЧУКА!
Изглежда не го чуваше. Беше много странно, дори за една МАШИНА ЗА ЕБАНЕ, защото никога не съм бил голям любовник.
"Обичаш ли ме?" - ме попита.
"Да!"
"Обичам те и съм много щастлива. Всъщност не трябваше да съм жива, нали го знаеш."
"Таня, единственото нещо, което знам е, че те обичам"
"Дявол да ви вземе - изрева старецът - и теб и МАШИНАТА ЗА ЕБАНЕ!" Отвори кутея с надпис "Таня" от едната страна. Оттам се виждаха някакви малки кабели, игли, движещи се насам-натам, копчета, светлинки, ритмично тракащи механизми...фон Браслич беше най-смахнатия сводник, който бях срещал в живота си. Побърника малко копчетата и по едно време погледна Таня.
"Двайсет и пет ГОДИНИ! Цял един живот, за да те създам! Даже и от Хитлер успях да те скрия! А сега искаш да се превърнеш в обикновена кучка!"
"Не съм на двайсет и пет - каза Таня - на двайсет и четири съм."
"Ето! Видяли? Държиш се като курва."
Пак започна с копчетата.
"Сменила си червилото" - казах на Таня.
"Харесва ли ти?"
"О, да!"
Наведе се и ме целуна.
Фон Браслич продължаваше да бърника копчетата. Почувсвах, че ще победи. Фон Браслич се обърна към Майк Индианеца. "Само едно леко блокиране. Имай ми доверие. Минутка само и е готово."
"Надявам се - каза Майк Индианеца - седя тук с тези четиринйсет инча, които едвам издържат, а на всичкото отгоре съм платил и една двайсетачка."
"Обичам те - каза - каза Таня - няма да чукам други мъже.вече, ако не мога да бъда с теб. Няма да се съглася да легна с никой друг в живота си."
"Таня, каквото и да направиш, аз винаги ще ти прощавам."
На професора  му трябваше още малко, за да се разпадне на парчета. Въртеше копчетата, но нищо не се получаваше. "ТАНЯ!" Сега трябва да ЕБЕШ ДРУГИЯ! Господи...уморих се....нещо за пиене....да полегна...Таня..."
"Стига вече - каза Таня - я върви на майната си, мръсен порно-старец. Ти и твойте питиета. Всяка вечер  по цели часове измъчваш гърдите ми, даже вече не мога да спя! Поне да ти ставаше! Досега не съм срещала пикня, като теб!"
"WAS?"
"ВИКАМ, ЧЕ НЕ ТИ СТАВА ДОРИ И ПОЛОВИН САНТИМЕТЪР!"
"Таня, ще ми платиш за всичко това! Ти си мое творение, а не аз твое!"
Човъркаше магическата си играчка, имам предвид машината. Беше излязъл от кожата си. Гневът му придаваше такава жизнена гениалност, че надминаваше себе си.
"Майк, само една секунда! Само да погледна тези електроди! Ето! Малка блокировка! Виждам къде е!"
Подскачаше като маниак. Геният, когото спасихме от руснаците.
Погледна Майк Индианеца. "Оправих я! Машината е готова! Приятно прекарване!"
Отвори нова бутилка с газирано и се настани удобно, за да се наслади на зрелището.
Таня стана от коленете ми и се приближи до Майк Индианеца. идях ги да се прегръщат.
Свали му ципа, хвана му пишката и - о, Господи, колко е надарен - каза четиринайсет инча, но на мен ми се видяха поне двайсет.
Таня му я хвана с две ръце.
Майк измуча погънал в триумфа на насладата.
Изскубна члена от тялото му и го захвърли на пода. Видях как се търкулна на килима като параноичен кремвирщ, оставяйки по пътя си малки, тъжни капки кръв. Търкулна се до стената и там спря. Остана там като някакво странно творение с глава, но без крака, което нямаше къде да отиде...и това беше несъмнен факт.
След него изхвърчаха и ТАШАЦИТЕ - тежко иумопомрачително зрелище - паднаха в средата на килима и незнаейки какво да правят - кървяха.
Фон Браслич, героят на американо-руската атака, погледна останките на Майк Индианеца - стария другар на моите пиянства, лежащ на пода, окървавен, с един извор някъде в средата на тялото си - и избяга, изцезна към стълбите...
В стая шейсет и девет ставаше всичко друго, освен това ,което числото символизираше.
Казах: "Таня, след малко ще пристигнат ченгетата и останалата паплач. Нека посветим нашта любов на числото на стаята."
Едвам успяхме, преди да нахлуят вкупом всички кретени.
Някакъв интелигентен и образован господин отбеляза, че Меайк Индианеца е мъртъв.
И тъй като фон Браслич беше продукт на Щатското правителство, се събра тълпа от разни посерковци - офицери, пожарникари, журналисти, куки,, ЦРУ-то, ФБР-то идруги разнородни човешки лайна.
Таня дойде при мен и се гушна в прегръдките ми. "Сега ще ме убият. Моля ти се, гледай да не ти домъчнее за мен."
Фон Браслич цвърчеше, сочейки Таня: ГОСПОДА, КЪЛНА СЕ! НЯМА ЧУВСТВА, СПАСИХ Я ОТ ХИТЛЕР, ПРОКЛЕТАТА! Казвам ви, че не е нищо повече от МАШИНА!"
Никой не му вярваше.
Беше най-красивата машина, която са виждали.
"Лайна, дявол дяа го вземе, идиоти! Всички жени са машини за ебане. О,кей! Дори и това ли не разбирате? Отварят си краката пред онзи, който даде повече! НЯМА ЛЮБОВ. ЛЮБОВТА Е ПРИКАЗКА КАТО ДЯДО КОЛЕДА!"
Никой не му повярва.
Фон Браслич хвана ръката на Таня и я изскубна.
А вътре - през отвора на рамото и - се виждаха само преплетени като змии само тръби и кабели, а също и някаква течност, която смътно напомняше на кръв.
Видях Таня да стои със стърчащите от рамото и жици. Пиогледна ме:
"Моля те, направи го, заради мен! Помолих те да не ти домчнее!"
Виждах ги да я разкъсват на парчета, дая ръфат, дая изнасилват.
Не издържах. Наведох глава и заплаках.
А, да! Имаше и друго - Майк Индианеца, който безвъзвратно и окончателно загуби свойте двайсет долара.
Минаха няколко месеца, не стъпих повече в бара.
Беше заведено някакво дело, но фон Браслич и машината му бяха оправдани. Преместих се в друг град. Един ден, докато чаках реда си в бръснарницата, ми попадна едно порно списание, което прелистих и открих следната обява:"Надуйте сам вашата кукличка! Двайсет и пет долара и деветдесет цента. Еластична материя с голяма трайност. Вериги и бичове, две перуки, малко червило и известно количество еротичен мехлем. Фирма - фон Браслич.
Изпратих му чек някъде в Масачузетс. Итой се беше преместил.
Колетът пристигна след три седмици. Трудно ми беше да се справя. Нямах помпа за велосипед, а се бях възбудил веднага щом отворих колета. Отидох до бензиностанцията и поисках да ползвам тяхната помпа.
Колкото повече я надувах, толкова по-добре изглеждаше. Големи гърди, огромен задник.
"Кво етуй бе, пич?" - попита служителят.
"Слушай, приятел, вземам малко въздух от теб. О, кей?. Нали от теб си купувам бензин? Айде тогава, гледай си работата!"
"Добре, добре, вземи колкотоо каш въздух. Какво толкова е станало? Само попитах какво надуваш, мамка му."
"Забрави го." - казах.
"ГОСПОДИ! Глей какви цици!"
"Точно ТЕЗИ ЦИЦИ гледам бе, идиот!"
Оставих го да зяпа с увиснал език, сложих си кукличката на рамо и се прибрах в къщи. Занесох я в спалнята.
А сега какво?
Разтворих и краката и започнах да търся някакъв отвор.
Фон Браслич що-годе беше успял да направи нещо.
хнах я и започнах да целувам пластмасовата и уста. От време на време целувах и огромните пластмасови цици. Бях и сложил жълта перука и бях намазал с еротичния крем патката си. Остана доста - изглежда ми беше изпратил за цяла година.
Целувах я страстно зад ушите, вкарвах пръст в задника и, мушках иго. Станах, завързах ръцете и на гърба и бичувах задника и, с кожените бичове.
Господи, сигурно бях изкукуригал съвсем. Така ми се струваше.
Обърнах я по гръб и паки го сложих. Стисках и бутах, но да си призная  - беше скучно. Представях си как мъжки кучета чукат женски котки. Предсавях си как двама го правят, падайки от Емпайр Стейт билдинг. Представях си как една путка голяма колкото октопод, се приближава, влачейки се, капеща и воняща , безнадежно търсеща един оргазъм. Примомних си всички  кюлоти, колене, бедра,гърди, путки, които бях видял през живота си. Пластмасата се изпотяваше, аз се изпотявах също.
"Обичам те, бейби" - прошепнах в пластмасовото и ухо.,Срам ме е да си призная, но насила свърших в тази мръсна, еластична маа. Това не беше Таня.
Взех един бръснач и я нарязах на парчета. Изхвърлих я на боклука заедно с празните бирени кутии.
Колко ли мъже в Америка купуваха от тези лайна?
Разхождайки се по който и да е булевард, на който и да е американски град, ще срещнеш поне петдесет машини за ебане - с тая разлика, че те се правят на хора.
Добричкият ми индианец Майк, с двайсетинчовия симъртъв хуй.
Всички нещастни индианци Майк. Всички изследователи на Космоса. Всички проститутки на Виетнам и Вашингтоон.
Горкичката Таня. Коремът и беше корем от свиня. Вените - вени от куче. Рядко сереше и пикаеше, само се чукаше. Сърцето и, гласът и, езикът и, всичко беше взето назаем. По онова време се говореше, че са възможни не повече от седемнайсет трансплантации на органи. Фон Браслич беше изпреварил много своята епоха.
Бедната Таня, която се хранеше толкова малко. Евтино сирене и главно стафиди. Не се нуждаеше нито от пари, нито от парцали, нито от коли - последен модел, нито от скъпи къщи. Не желаеше цветен телевизор, нови шапки, ботуши, разговори с глупави съпрузи в задните дворове. Не търсеше за съпруг някой лекар, финансист, сенатор, ченге.
А онзи от бензиностанцията постоанно ме пита: "Кво стана с онова нещо, което беше надул тук, бе?"
Сега вече не пита. Смених бензиностанцията. Кракът ми повече не сттъпи в бръснарницата, в която видях списанието с обявата на фон Браслич. Подстригвам се другаде. Опитвам се да забравя всичко.
Ако вие бяхте на мое място, какво щяхте да направите? 

                                                             КРАЙ

Автор: Чарлз Буковски   




Тагове:   лудост,   обикновената,


Гласувай:
5
0



Спечели и ти от своя блог!
1. razkazvachka - И някак си...
12.09.2010 22:40
да, чете се, но пак се убеждавам, че не обичам Буковски...

Благодаря за информацията:)))
цитирай
2. анонимен - Буковски е страхотен талант! Ха...
20.07.2012 02:17
Буковски е страхотен талант! Харесвам го
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26111450
Постинги: 14301
Коментари: 18364
Гласове: 24904
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930