Постинг
23.09.2020 17:10 -
На тази дата преди...
Преди 97 години на 23 септември 1923 година, започна Септемврийското възстание - народно антифашистско въоръжено възстание в България, подготвено и оглавено от компартията на България (БКП).
Възстанието се явило отговор на установената военно-фашистска диктатура на 9 юни 1923 година. Вземайки предвид нарастващото недоволство на масите от политиката на правителството на А. Цанков, нарастващите цени и инфлацията, Централният комитет на БКП през август 1923 г. решава да подготви антифашистко въстание и излага лозунга за създаване на обединен антифашистки фронт. Бил създаден Главен военно-революционен комитет начело с Г. Димитров, В. Коларов, Г. Генов. Подготовката за въстанието протича в условия на терор: на 12 септември правителството на Цанков арестува около 2500 комунисти, на 21 септември разбива Военно-революционния комитет в София. Ситуацията се усложнила и от факта, че организационният секретар на Централния комитет на БКП Т. Луканов и някои членове на окръжните комитети, в противоречие с препоръките на ИККИ и позицията на ядрото на ЦК на БКП, оглавявана от Димитров и Коларов, възразили срещу решителни действия.
Въстанието започва по призива на Централния комитет на БКП през нощта на 22 срещу 23 септември и придобива особено широк мащаб в Северозападна България, където в гр. Фердинанд се намирал Военно-революционният комитет. В редица части на този регион властта преминала към комитетите на работниците и селяните (които, заедно с комунистите, включват и членове на Българския земеделски народен съюз).Въстанието обхванало и други райони, главно в Южна България. Въстаническите отряди влезли в упорити битки с правителствени войски, превзели центровете на околийте, жп гарите.
Въстанието продължало до 29 септември. Правителството на Цанков жестоко се разправило с въстаналите: били убити и измъчвани над 20 хил. човека.
Септемврийското въстание от 1923 г. се превърнало в повратна точка в процеса на болшевизация на БКП, оказало значително влияние върху политическото и социално развитите на страната. Играе ролята на „българската 1905 г.“, демонстрира силата на бойното единство на трудещите се в града и провинцията, тяхната готовност за решителна борба срещу фашизма и реакцията.
Възстанието се явило отговор на установената военно-фашистска диктатура на 9 юни 1923 година. Вземайки предвид нарастващото недоволство на масите от политиката на правителството на А. Цанков, нарастващите цени и инфлацията, Централният комитет на БКП през август 1923 г. решава да подготви антифашистко въстание и излага лозунга за създаване на обединен антифашистки фронт. Бил създаден Главен военно-революционен комитет начело с Г. Димитров, В. Коларов, Г. Генов. Подготовката за въстанието протича в условия на терор: на 12 септември правителството на Цанков арестува около 2500 комунисти, на 21 септември разбива Военно-революционния комитет в София. Ситуацията се усложнила и от факта, че организационният секретар на Централния комитет на БКП Т. Луканов и някои членове на окръжните комитети, в противоречие с препоръките на ИККИ и позицията на ядрото на ЦК на БКП, оглавявана от Димитров и Коларов, възразили срещу решителни действия.
Въстанието започва по призива на Централния комитет на БКП през нощта на 22 срещу 23 септември и придобива особено широк мащаб в Северозападна България, където в гр. Фердинанд се намирал Военно-революционният комитет. В редица части на този регион властта преминала към комитетите на работниците и селяните (които, заедно с комунистите, включват и членове на Българския земеделски народен съюз).Въстанието обхванало и други райони, главно в Южна България. Въстаническите отряди влезли в упорити битки с правителствени войски, превзели центровете на околийте, жп гарите.
Въстанието продължало до 29 септември. Правителството на Цанков жестоко се разправило с въстаналите: били убити и измъчвани над 20 хил. човека.
Септемврийското въстание от 1923 г. се превърнало в повратна точка в процеса на болшевизация на БКП, оказало значително влияние върху политическото и социално развитите на страната. Играе ролята на „българската 1905 г.“, демонстрира силата на бойното единство на трудещите се в града и провинцията, тяхната готовност за решителна борба срещу фашизма и реакцията.
Идин поздрав:)
Години преди да падне Берлинската стена,...
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Години преди да падне Берлинската стена,...
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 465