Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2018 17:15 - Бъдещето на човек и изкуствения интелект
Автор: dimy Категория: Технологии   
Прочетен: 1802 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Изкуственият интелект е наука за концепциите, които позволяват на компютрите да правят неща, които за хората изглеждат разумни. Изкуственият интелект има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които увеличават възможността за постигане на определени цели. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигентни агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.   По друг начин казано, изкуственият интелект е наука за концепциите, методите и средствата за създаване на интелигентни компютърни програми и изследване на естествения интелект чрез компютърни системи.   Теорията на изкуствения интелект се основава на хипотезата, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката.   Мислещите машини и изкуствените същества се появяват още в древногръцките митове, например механичния слуга изработен от ковача Хефест, Галатея на Пигмалион, Талос от Крит. Още в древността хората създават същества по свое подобие и вярват, че притежават интелект: в Египет и Древна Гърция издигат в култ образи на животни, а Ян Ши, Херон Александрийски и Ал Джазари създават хуманоидни роботи. Смята се, че изкуствени същества са създават и Джабир ибн Хайян, Юда Льов и Парацелз. През XIX и XX век излизат много художествени произведения, в които се разказва за изкуствено създадени същества. Примери за това са: Франкенщайн на Мери Шели и R.U.R. на Карел Чапек. Според Памела МакКордук, тези произведения са пример на древния подтик на човека „да създава идоли“. В историите на тези същества се разказва за надеждите, страховете и етичните съображения, които касаят и темата за изкуствения интелект.   Механичната или „формална“ логика ИИ се развива още от античността от философи и математици. В началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. В 1623 г. Вилхелм Шикард (Wilhelm Schickard) създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след което се появяват машините на Блез Паскал (1643) и Готфрид Лайбниц (1671). Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. В XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина Според теорията за изчислимост на Алън Тюринг, една машина може да симулира достигане до математическо заключение, променяйки единствено два прости символа като 0 и 1. Това, заедно с последващите открития в областта на неврологията, теорията на информацията и кибернетиката, вдъхновило малка група учени от различни области (математика, психология, машиностроене, икономика и политически науки) и започнали да обсъждат сериозно възможността за създаване на електронен мозък.   През 90-те години на XX век в областта на изкуствения интелект се постигат най-много успехи. Изкуствен интелект се използва в много сфери, някои от които са: логистика, извличане на данни, медицинска диагностика, машинно обучение, интелигентно преподаване, ситуационни разсъждения, планиране, разбиране на естествените езици и превод, спектрометрия, виртуална реалност. Успехът се дължи на няколко фактора: увеличаващата се изчислителна мощ на компютрите (Закон на Мур), полагането на усилия при разрешаване на специфични подзадачи, създаване на нови връзки между областта на изкуствения интелект и други области при работата върху специфични проблеми, както и посвещаването на учените на създаването на солидни математически методи и строги научни стандарти.

Системата Deep Blue побеждава световния шампион по шах Гари Каспаров през май 1997. През същата година Мисията на НАСА, свързана с изпращането на сондата Марс Патфайндър прави успешно спускане на повърхността на Марс на първата роботизирана автономна система Соуджърнър. През 90-те години в интернет пространството навлизат и се използват масово програми за извличане на информация, използващи изкуствен интелект и т.нар. уеб кроулъри. В края на 90-те години се създава програмата за гласово разпознаване ViaVoice. В една от последните си версии може да трансферира текста в текстообработваща програма.   Онтологията представя знанието като набор от идеи в конкретна област и изследва връзките между тези идеи. Представянето на знанието и Инженеринг на знанието са централни понятия в изследванията свързани с изкуственият интелект. Много от задачите, които машините трябва да решат, са свързани с наличието на обширни познания за заобикалящият ни свят. Сред нещата, които изкуственият интелект трябва да съумее да представи, са: обекти, свойства, категории и отношения между обектите; ситуации, събития, състояния и време; причина и следствие; знание за знанието (какво знаем за това какво другите хора знаят); и много други, по слабо изследвани области. Репрезентацията на това „какво съществува“ е онтология:наборът от обекти, зависимости, идеи и т.н., за чието съществуване машината знае. Най общите от тези се наричат горни онтологии, с което се цели да се предостави основа за всяко друго познание.   Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при „игрите“ на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност. Автоматизиран онлайн асистент, осигуряващ обслужване на клиенти на уебстраница – една от най-примитивните приложения на изкуствения интелект. Приложенията на изкуствения интелект Техниките на изкуствения интелект са твърде общи и твърде много, за да бъдат изброени. Наскоро, когато дадена техника достигне до масово потребление, тя вече не спада към изкуствения интелект; този феномен се описва като Al ефект. Една от сферите, в които изкуственият интелект има огромен принос в развитието на сензорите на охранителните системи.   Конкурси и награди в сферата на изкуствения интелект. Съществуват редица състезания и награди, които насърчават изследователската дейност в сферата на изкуствения интелект. Главните теми, които се насърчават са: обща машинна интелигентност, комуникативно поведение, извличане на данни, роботизирани коли, роботизиран футбол и други игри.   Съществуват три важни философски въпроса свързани с човека на бъдещето и изкуствения интелект (ИИ): Изкуственият интелект постижим ли е? Възможно ли е една машина да реши всеки проблем, с който човешко същество може да се справи, или съществуват твърди граници на възможностите ѝ? Интелигентните машини опасни ли са? Как можем да подсигурим етичните им поведение и експлоатация? Може ли една машина да притежава идентични на човека разум и съзнание? Машините заслужават ли да имат права и могат ли съзнателно да навредят на някого?   В конвенцията на Тюринг се казва че не се нуждаем от убеждението, че една машина може да „мисли“; имаме нужда единствено да решим дали тя демонстрира равен на човешкия интелект.   В Дартмутската конференция през 1956 г. се стига до заключението: "Всеки аспект на самообучението или който и да е друг признак на интелигентността може да се опише достатъчно подробно, че да бъде симулиран от машина".

А в Формалната система на Нюел и Саймън. Физическата символна система е единственото изискване за интелигентни действия. Според Нюел и Саймън, интелектът представлява формални операции върху символи. Хюбърт Драйфус оспорва тяхното твърдение с аргументацията, че човешките интелектуални способности зависят от несъзнателен инстинкт.   Мозъкът може да бъде симулиран от машини и понеже мозъците са интелигентни, от това следва, че симулираните мозъци също би трябвало да са интелигентни. Рей Курцвай, Ханс Моравеч и други са вярвали, че е технологически възможно мозъкът да се копира директно в хардуер и софтуер, и че такава симулация би била идентична на оригинала.   В хипотезата за могъщия изкуствен интелект на Джон Сърл се посочва, че „Ако подходящо програмираме един компютър, така че при подаване на правилните входящи данни, изходящите съответстват на изискваното, то тази машина ще притежава еквивалентен на човешкия интелект, в общия смисъл.“   Колкото и малко отговори да има на въпросите, ИИ се използва в няколко сфери на дейност, като например Разпознаване на образи, Оптическо разпознаване на символи, Разпознаване на реч, Разпознаване на лица, Превод, Нелинейни управления и роботика, Машинно зрение, виртуална реалност и обработка на изображения, Стратегическо планиране, Диагностика, Изкуствен интелект в игрите и Ботове в компютърните игри, Изкуствено творчество. В бъдеще се очаква все повече да навлизат нови и нови ново въведения в помощт на човека в работота му. Така че сблъсъка с бъдещето е не избежен.    Нововъведенията открай време, вече са факт и някой държави започват да вкарват обучение по ИИ, и в училищата. В  Китай бе публикуван първият учебник по изкуствен интелект за гимназиите, след като миналата година правителството реши този предмет да бъде включен в програмата за средно образование. Учебникът представя историята и развитието на технологията на изкуствения интелект и как тя може да бъде прилагана в области като лицевото разпознаване, автономното шофиране и обществената безопасност. „Материалът се фокусира не само в основите на изкуствения интелект, но също така и върху практическото му приложение във всекидневния живот. В момента в този сектор има недостиг на кадри в глобален мащаб, така че учебникът и включването на предмета в учебните програми определено представлява пробив", казва проф. Чън Юкун от Източнокитайския нормален университет и един от авторите. В момента около 40 училища от цялата страна са се включили в първата пилотна програма и от новата учебна година техните възпитаници ще изучават предмет „Изкуствен интелект". По оценки на правителството в следващите години търсенето на специалисти по изкуствен интелект в Китай ще бъде високо, тъй като очакванията са секторът да създаде около 5 милиона нови работни места.   А в Франция ще интегрират екосистема създадена от ИИ, и ще бъдат един от пионерите в развитието на високите технологии. Президента Еманюел Макрон и правителството му поставиха основите на инициатива за превръщането на Франция в една от водещите сили в разработката на изкуствен интелект. „Изкуственият интелект е технологична, икономическа, социална и дори етична революция. Тази революция няма да се случи в рамките на 50 или 60 години. Тя се случва сега. Има много възможности и изборът е наш дали да последваме иновациите, или не“, разказа Макрон.

В Франция се намират едни от най-добрите школи по математика и инженерство. Голяма част от таланта, обучен в страната, работи в Калифорния или Лондон в компании като Facebook и Deepmind, споделят още от френското правителство. Идеята на Макрон има сложен модел. Вместо да влее много от държавните средства в програма за задържането на местния работен потенциал и привличането на нови талантливи инженери, страната ще се фокусира върху създаването на екосистема и ще положи основите за развитието на изкуствения интелект.   Преди две години в Англиския парламент се посочва, че образователната система трябва да бъде адаптирана, за да се “фокусира върху това, което машините няма да могат да правят достатъчно добре, още дълго време.” и става ясно че училищата не подготвят децата за успех в бъдеще на изкуствен интелект и роботи ще са изменили начина на работа, предупреждават народните представители в Англия.   Доклад на Парламентарната комисията по наука и технологии посочва, че образователната система би следвало да се промени, така че да се “фокусира върху това, което машините няма да могат да правят достатъчно добре, още дълго време”, вместо върху умения, които прогресивно стават излишни.   В допълнение комисията предупреждава, че докато „роботите, представени във филми като „Междузвездни войни“, са все още далеч, ролята на правителството в подготовката за предстоящите големи социални промени липсва. Д-р Таня Матаяс, действащ председател на комисията и народен представител на консрвативната партия в Туикенхам смята, че: „Научната фантастика бавно се превръща в научен факт и изглежда, че роботиката и изкуственият интелект са предопределени да играят все по-голяма роля в живота ни през идните десетилетия.“   Матаяс каза пред Гардиън (The Guardian), че училищните програми, особено в средните училища, не отразяват това, че „четвъртата индустриална революция“ на роботиката и изкуствения интелект е вече в ход. „Смятаме, че компютърните умения в училищата трябва да бъдат на значително по-високо ниво—каза тя. Става въпрос за креативност и компютърно програмиране.“   Докладът посочва, че бързият напредък в развитието на изкуствения интелект ще доведе до значителни промени на пазара на труда. Докато някои работници ще бъдат заменени от роботи, има и потенциал за създаване на нови сфери на работа, но правителството не прави достатъчно, за да гарантира, че бъдещото поколение ще има подходящите умения, за да се възползва от изменящият се пазар на труда. „Обстоятелствата ни натискат да усъвършестваме това, което ни прави уникални като хора—казва Матаяс. Ние трябва да обучаваме хората да отидат отвъд това, което могат да направят компютрите. В противен случай си излишен…Училищните програми не се развиват достатъчно бързо.“   Проф. Роуз Лукин (Prof Rose Luckin), експерт по изкуствен интелект и образование в Лондонския университетски колеж, която е предоставила данни и информация на комисията, заяви, че училищната програма трябва да се обнови, отразявайки факта, че ние живеем в свят, в който умението за решаване на проблеми и креативността стават все по-важни предимства. „Възпроизвеждането на натрупано знание е нещо, което може да се автоматизира много лесно—казва тя. Това не подготвя децата за модерната работна среда.“   Вместо това, според нея учениците трябва да прекарват повече време в екипна работа върху проблем, защото в бъдеще много професионалисти ще трябва да си сътрудничат с роботи. Учениците трябва да учат повече за основите на изкуствения интелект. „Имам ужасното чувство, че изведнъж ще стане очевидно, че е трябвало да правим нещата по различен начин“, отбелязва тя. Матаяс, която е медик по образование, споделя, че родителите трябва също да имат предвид как ще се променят професиите в бъдеще. „Смятам, че родителите трябва да имат винаги едно на ум и да мислят за това често—Знам какво прави моят счетоводител и личен лекар сега. Част от тези неща ще отпаднат скоро.“

Социалните и етични проблеми, които изкуственият интелект бълва, трябва да бъдат очаквани и да сме подготвени за тях, предупреждава комисията. Докладът обръща внимание на приложението на Гугъл за автоматично класифициране на снимки, което категоризира изображения на чернокожи като горили и призовава за действия, които да спрат случайното вграждане на дискриминация в системи на изкуствен интелект. Комисията приканва правителството спешно да сформира комисия за изкуствения интелект, която да разглежда потенциалните проблеми, които науката може да създаде.   „Липсва водещата роля на правителството в сферата на роботиката и изкуствения интелект“, каза Матаяс, отбелязвайки, че основните технологични гиганти, включително Гугъл и Амазон, наскоро сформираха партньорство по въпросите на изкуствения интелект. „Обнадеждаващо е, че секторът мисли за рисковете и ползите от изкуствения интелект, но това не освобождава правителството от ангажиментите му“, допълва тя.   Лорд Мартин Рийс (Lord Martin Rees), кралски астроном и съучредител на Центъра за изучаване на екзестенциалния риск към Университета Кеймбридж, казва: „Трябва да имаме предвид, че професиите, които ще загубим са не само на работници. Рутинната юридическа работа и счетоводството ще бъдат заменени по-лесно от градинарството и оказването на грижи. Относителната атрактивност и стабилност на различните професии ще се промени драстично.“   По-рано тази година световно известният автор Ювал Ноа Харари (Yuval Noah Harari), който е и лектор в Еврейския университет в Йерусалим, предупреди, че изкуственият интелект ще предизвика „възхода на ненужната класа“.„Повечето от това, което хората изучават в училище или в колежа, вероятно ще бъде неадекватно, когато те станат на 40–50 години—каза той пред Гардиън— Ако искат да продължат да имат работа, да разбират света и да са адекватни на това, което се случва, хората ще трябва да преоткриват себе си отново и отново, по-бързо и по-бързо.“   В крайна сметка те решиха и стигнаха до извода че образованието трябва да се адаптира и да се вземе предвид бързия напредък на изкуствения интелект, който ще промени начина на работа , казва Комитетът по наука и технологии.    В работния процес настъпва все по-голяма автоматизация и в бъдеще, за да сме привлекателни за работодателите, ще ни трябват по-напредничави умения. Именно затова британската фондация за иновации Nesta и Оксфордският университет са съставили доклад как промените в труда ще променят уменията, нужни за намиране на работа, през 2030 г.   На първо място екипът зад изследването е проучил кои работни позиции ще бъдат автоматизирани в бъдеще (например продавач-консултанти, шофьори на микробуси и администратори), както и кои ще стават все по-важни с навлизането на технологиите (сред които са и учителите, биолозите и медицинските сестри). Те са сравнили кои качества са общи между тези професии, за които има перспектива да стават по-важни в бъдеще, както и кои качества ще са най-полезни, когато роботите започнат да заемат работни места.   Ето кои са петте най-важни умения, които ще ни правят конкурентоспособни и в бъдеще:
  - Способност за правене на преценки и вземане на решения: Обмисляне на относителните разходи и ползи от потенциални действия и избор на най-подходящото от тях. - Да имаме идеи: Способността да измисляме редица идеи по дадена тема (броят на идеите е важен, не тяхното качество, правилност или креативност). - Активно учене: Да имаме стратегии за учене – избиране или използване на методи и процедури за учене или инструктиране, които са подходящи за ситуация, когато трябва да учим или преподаваме нови неща. - Да научаваме нови стратегии: Разбиране на важността на дадена нова информация, както за настоящото, така и за бъдещото решаване на проблеми, както и за вземането на решения. - Оригиналност: Способността да измисляме необичайни или умни идеи относно дадена тема или ситуация, както и да разработваме креативни начини за решаването на даден проблем.   Всичко това предполага, че качества като креативност, адаптивност и критичност ще са по-важни, отколкото, знания, тясно обвързани с професията. Трудно е да се оспори, че умствените качества и способността за креативна мисъл трудно могат да бъдат прехвърлени в машина, докато физическите способности и знанията за извършване на точно определена дейност лесно могат да се заменят от роботи и изкуствен интелект. Това се казва в Technology Review.   От това изниква едно основно решение, на отговора какво ще прави човек когото труда се роботизира. До някъде това е решено, като се установят новите учебни форми на обучение в училищата. Изкуственият интелект, IoT, облачните технологии са част от сферите, които движат дигиталната трансформация. Почти всяка компания в днешно време е по някакъв начин технологична, доколкото този тип иновации са навлезли повсеместно в работните процеси. Това е и причината IT пазарът на труда да се характеризира с голямо търсене. Кадрите в тази сфера са важни за всички, но все пак има някои позиции, които са по-значими от други.    Изследване на IDC, спонсорирано от Cisco, прогнозира, че търсенето на някои по-специфични професии ще изпъкнат в бъдеще. Това, от своя страна, ще даде шанс на заетите в сектора да развият кариерния си потенциал в нови посоки, пише TechRepublic.    В рамките на проучването са били анкетирани мениджъри, занимаващи се с наемането на IT служители, както и са били проучени необходимите умения за около 2 млн. работни места в сферата. На база на събраната информация IDC състави списък с ролите, които ще имат най-голямо въздействие в бъдеще.

Ето 15 от най-важни IT позиции в бъдеще:    1. Специалист по управление на сигурността; 2. Мрежов инженер/архитект; 3. Кибер или информационен инженер (или анализатор) по информационна сигурност; 4. IoT дизайнер/разработчик/инженер;  5. Бизнес интелиджънс архитеткт/разработчик;  6. Софтуерен разработчик/инженер;  7. Дизайнер/разрабочик/инженер в сферата на машинното обучение; 8. Дейта инжинер;  9. Бизнес интелиджънс анализатор; 10. Разработчик на мобилни приложения;  11. Уеб разработчик;  12. Мрежов и системен администратор;  13. Архитект на база данни;  14. Изследователи и учени в областта на базите данни;  15. UI/UX дизайнер/ програмист.   Прогнозите са базирани също на подема в областта на облачните технологии, изкуствения интелект (AI), големите бази данни и интернет на нещата (IoT), които обуславят цифровата трансформация. Изключително важна ще е и ролята на експертите по сигурността. Анализаторите обръщат внимание на недостига на умения за гореизложените роли. Според тях HR мениджърите ще побързат да ги запълнят с най-квалифицираните IT професионалисти на пазара в опит своевременно да компенсират дефицита.    Компанията HyperScience с офиси в Ню Йорк и София, която разработва продукти с изкуствен интелект свързана, с знание улесняващо административната работа. Все повече ще стават компаниите, които ще работят в сферата на изкуствения интелект. HyperScience е една от тях. Идеята за създаването й се ражда още преди 2013 г., но официално Питър Бродски (съосновател и изпълнителен директор), Красимир Маринов (съосновател) и Владимир Цанков (съосновател) поставят нейното начало през 2014 г. в Ню Йорк. Основната им задача е да развият работещ бизнес, а опитът и знанията, които имат в областта на изкуствения интелект и машинното обучение, им дават увереност, че ще успеят.   HyperScience е високотехнологична американска компания, специализирана в автоматизирането на офис и административна работа чрез машинно обучение (machine learning). Прилагат алгоритми за дълбоко обучение (deep learning) и компютърно зрение (computer vision) при разработката на продукти, които идентифицират вида на документа, сегментират съдържанието му и извличат съответната информация от него. Решенията, които предлагат на своите клиенти, не само им помагат в автоматизацията на процесите, но им дават и нови възможности за ефективно управление и контрол, като конфигурират степента на автоматизация, което е подходящо за нуждите на бизнеса като цяло. „Освен че надминаваме показателите на директните си конкуренти, технологичните и дизайнерските ни решения предоставят на клиентите интуитивни метрики, платформи за управление и референтни показатели, които осигуряват по-добра видимост и разбиране на техните процеси. Така те може да се фокусират върху същината на бизнеса и да подобрят своята конкурентоспособност. Именно това ни отличава като компания и ни превръща в едни от най-добрите на пазара”, уточнява Питър Бродски.   Deep learning (дълбоко обучение) и computer vision (компютърно зрение) са термини, които все по-често ще се споменават с развитието и все по-масовото навлизане на изкуствения интелект в бизнес процесите. Красимир Маринов разяснява какво стои зад тези понятия: „Основното при дълбокото учене е използването на огромни масиви от данни, които да накарат машините да оперират като нас самите, без да им подаваме изрични инструкции. Компютърното зрение, това са изследвания в областта на компютърните науки, насочени към автоматична обработка на изображения от реалния свят, с цел да се извлече и интерпретира визуалната информация в тях”.   HyperScience се фокусира върху автоматизирането на административна и офис дейност. Но как технологиите ще влияят върху развитието в тази сфера? Според Питър Бродски автоматизирайки процеса на ръчно сортиране, се спестява ценен ресурс от време и пари и се повишава качеството на работа, което със сигурност ще повлияе глобално на организации и компании, чиято дейност се базира на това.   Как обучават хората, които работят за компанията, как развиват технологиите, как обучават и хората, които да използват тези новости – са все въпроси, на които търсим отговор: „Нашият екип от инженери е с внушителен опит и знания в областта на изкуствения интелект (AI) и машинното обучение (ML). Спецификата на нашата работа ни позволява да се самонадграждаме като специалисти, като споделяме взаимно опит и умения. Почти всяка седмица имаме служители от американския офис, които идват до България, както и обратно, което допринася за развитието ни като екип. Отскоро стартирахме и собствена образователна програма, наречена „HS Learn”, вдъхновена от желанието и стремежа да подпомогнем развитието на IТ индустрията в България, като обърнем по-специално внимание на машинното обучение”.   Светът обаче не говори и не пише само на английски език. HyperScience ще намери начин да преодолее този „недостатък”. В момента техни клиенти са само от англоезични страни, но продуктите им са подходящи и за държави, които използват латиница, например Германия, Швейцария. Една от следващите им големи стъпки е да започнат да тренират моделите си на кирилица, японски, арабски и други езици. За решението кога точно ще става това, ще се водят от пазара.   Изкуственият интелект уверено навлиза и HyperScience също става фактор в промяната. Компанията се стреми да помогне на клиентите да обслужват своите клиенти по-добре. Банките ще може да одобряват не само повече, но и по-бързо ипотечните заеми. Застрахователните компании ще решават по-бързо и ефективно исканията, което ще доведе до икономии, които тези компании ще може да прехвърлят на своите клиенти под формата на по-ниски премии. Държавната и общинската администрация ще прави по-малко грешки, което ще направи граждани по-щастливи. В здравеопазването намаляването на административните грешки и ускоряването на хартиената работа ще допринесе за спасяването на живот.   Така занапред изкуственият интелект все повече ще работи за благото на хората. Тъй като е все по-ясно, че различните програми с изкуствен интелект ще заменят хората във все повече професии през идните години. Именно затова нарастващ брой политици, нетърговски организации и предприемачи от Силициевата долина започват да мислят как да се справят с една бъдеща ситуация, в която не всеки има (или пък се нуждае от) работа.Основната идея е да се предоставя безусловен базов доход – на хората се дава редовна месечна сума, колкото да живеят, без те да са длъжни да правят нещо, за да я заслужат. Такива експерименти вече са започнали в градове в Европа, Африка и Северна Америка.   По време на една от конференциите TED, които са посветени на бъдещето и на проблемите, с които можем да се сблъскаме тогава, главният футурист и инженерен директор на Google Research Рей Курцвейл направи смела прогноза за бъдещето на „безплатните“ пари.   „В началото на 2030-те години ще имаме безусловен базов доход в развитите страни, а в края на 2030-те години и по целия свят“, каза той. „Ще можете да живеете добре с тези пари. Единствената грижа ще бъде смисъла и целта на живота“, добави Курцвейл.   Сроковете, представени от него, съвпадат и с прогнозите му кога изкуственият интелект ще може да премине Теста на Тюринг, който проверява дали даден компютър има разум в човешкия смисъл на думата. Когато това някога се случи, няма да бъде възможно да бъде направена разлика между машинния (или изкуствен) интелект и човешкия. В този момент професиите, които ще могат да се вършат единствено от хора, ще станат съвсем малко. Информира Business Insider.   В същото време BBC казва че британска парламентарна комисия в многобройните си доклади, че Изкуственият интелект трябва да е за „всеобщо благо“. Етиката трябва да е в основата на развитието на изкуствения интелект (AI), така че технологията никога да не получи „автономна власт да наранява, унищожава или мами“. Това е основната теза на британски парламентарен доклад, съобщава BBC. Обединеното кралство има потенциала да бъде лидер в AI сектора, смятат в Камарата на Лордовете, откъдето призоваха правителството да подкрепи бизнеса в тази област.    Документът също така препоръчва хората да се обучат да работят с изкуствен интелект, тъй като той ще е значително застъпен в бъдещите професии. Образованието ще помогне за „смекчаването на отрицателните ефекти“, от които мнозина се опасяват, че ще повлияят на пазара на труда.    „Много работни места ще бъдат подобрени от изкуствения интелект, много ще изчезнат и ще бъдат създадено много нови“, се посочва в доклада. Изводът е, че поради тази причина ще са необходими държавни инвестиции в умения и обучения. „Преквалификацията ще стане жизнена необходимост“, се изтъква още в текста.    Докладът обобщава, че AI „трябва да се развива за общото благо и за благото на човечеството“.    Документът също така предупреждава за опасността AI секторът да бъде доминиран от няколко големи компании. Настоящите лидери в областта са Google, IBM и Microsoft, които са и едни от потенциалните монополисти.    Те вече са натрупали огромни количества данни, необходими за машинното обучение на AI системи. В тази връзка тези играчи „трябва да бъдат възпрепятствани да станат прекалено мощни“, се изтъква в доклада.    Все пак авторите на документа не намират нужда от обособяването на AI регулатор, който да ограничава тези гиганти. Вместо това отделните органи трябва да са наясно с нарастващата употреба на изкуствен интелект в конкретните сектори, в които оперират и да действат съобразно това.    Очертана е и нуждата от повече разяснения за хората в епохата на изкуствения интелект, така че да се защити правото им на информиран избор. Това може да включва създаването на доброволен механизъм за оповестяване, когато дадена технология използва AI.   Лорд Клемънт-Джоунс, председател на комисията, изготвила доклада, обобщава, че Великобритания има водещи компании в сектора и трябва да се възползва максимално от тази среда.    Лидерството в технологичния прогрес ще е между САЩ и Китай, казва Кенет Рогоф в обширен анализ. Тъй като изкуственият интелект преобразява световната икономика, икономистите, които някога твърдяха, че огромното китайско население ще изведе страната до статута на "суперсила", ще трябва да преосмислят това си заключение. Всъщност, докато световната икономика достига по-високи етапи на развитие, днешното китайското предимство в трудовата сила утре може да се превърне в недостатък.    На фона на най-новата търговска битка между Китай и САЩ, повечето икономисти приемат за дадено, че Китай ще постигне икономическо върховенство в дългосрочен план, без значение какво ще се случи сега. Все пак с четири пъти по-голямо население от САЩ и твърда програма за наваксване на столетията технологическа стагнация, не е ли неизбежно Китай категорично да поеме короната на икономическата хегемония?   Не съм толкова сигурен. Много от икономистите, включително и онези експерти, които виждат огромната трудова сила на Китай като решаващо предимство, се притесняват, че роботите и изкуственият интелект ще заемат в крайна сметка повечето работни места, оставяйки повечето хора да безделничат, заети с развлекателни дейности.   Кое от двете? През следващите 100 години кой ще надделее - китайските работници или роботите? Ако роботите и изкуственият интелект са основните двигатели на производителността през следващия век, може би наличието на огромно население, за което да се полагат грижи, особено население, което е контролирано чрез ограничение на интернета и достъпа до информация, ще се окаже по-скоро пречка за Китай. Бързото застаряване на китайското население допълнително задълбочава проблема.   Понеже нарастващото значение на роботите и изкуствения интелект намаляват китайското предимство в производството, способността да бъдеш лидер в технологиите ще придобие по-голяма значение. Така, сегашната тенденция към по-голяма концентрация на власт и контрол в ръцете на централното правителство, в противовес на частния сектор, може да подреже крилете на Китай, докато световната икономика достига по-високи етапи на развитие.   Възможността Китай никога да не измести САЩ като световен икономически хегемон е обратната страна на проблема с технологиите и неравенството. На Запад всеки се притеснява за бъдещето на труда, но в много отношения това е по-голям проблем за китайския модел на развитие, отколкото за американския. САЩ трябва да решат проблема как да разпределят доходите вътрешно, особено като се има предвид изключително концентрираната собственост върху нови идеи и технологии.    Китай обаче има допълнителен проблем - как в ерата на машините да удължи изключителните си права на световна сила в износа. Вярно, много слабо вероятно е критиките и недоволството на президента Доналд Тръмп да доведат до мащабно завръщане на производствени работни места в САЩ. САЩ обаче имат потенциала да увеличат размера на производствената си база, ако не като работни места, то като продукция. Все пак днешните високотехнологични производствени цехове произвеждат много повече с много по-малко работници. Роботите и изкуственият интелект се използват не само в производството и безпилотните автомобили. Лекари-роботи, финансови съветници-роботи, адвокати-роботи са само върхът на айсберга в настъплението на машините в сегмента услуги на трудовия пазар.   Разбира се, възходът на Китай едва ли е мираж, а бурният му растеж не се основава само на голямото население. Индия има население, което е близко по числеността си (и в двете страни живият по около 1,3 милиарда души), но поне засега е доста назад. Трябва да се отдаде дължимото на китайските ръководители за чудотворната работа, която свършиха, извеждайки от бедността милиони хора и създавайки средна класа. Бързият китайски растеж обаче е движен главно от технологичното наваксване и инвестициите. И макар Китай, за разлика от Съветския съюз, да демонстрира много по-големи компетенции в развитието на създадени на местно ниво иновации - китайските компании вече са лидери в следващото поколение мобилни мрежи 5G, а китайският капацитет за водене на кибервойни отговаря изцяло на американския, това да си близо до най-съвременните технологии не е същото като да ги определяш. Напредъкът на Китай все още до голяма степен идва от внедряването на западни технологии, а в някои случаи, от присвояване на интелектуална собственост.    Тръмп едва ли е първият американски президент, който се оплаква по този параграф, и е прав, (макар че започването на търговска война не може да бъде решение).В икономиката на 21 век други фактори като върховенството на закона, както и достъпът до енергия, обработваема земя и чиста вода, могат също да стават все по-важни. Китай върви по собствен път и не е изключено все пак да докаже, че централизираните системи могат да дадат тласък на развитието още по-напред и по-бързо, отколкото някой си е представял, да докаже, че е много повече от просто страна с растящ среден доход. Световната доминация на Китай обаче едва ли е предопределеният несъмнен факт, който толкова много експерти изглежда приемат.Все пак САЩ също са изправени пред големи предизвикателства. Например страната трябва да измисли начин да обуздае динамичния технологичен растеж, като същевременно предотврати прекомерната концентрация на богатство и власт.    Да бъдеш хегемон обаче не изисква да бъдеш най-голямата страна в света - в противен случай, Англия никога нямаше да управлява голяма част от света, както стана в продължение на повече от век. Китай може да поведе дигиталното бъдеще, ако САЩ "изгубят топката", но няма да стане доминираща световна сила, само защото има по-голямо население. Напротив, настъпващата епоха на машините може да бъде преломен фактор в битката за хегемония.   Всичките технологични лидери ще се борят за нашето внимание и затова ще искат даните на човек за да го информират според предпочитанията и личните потребности. И затова анните за хората са бъдещето на информацията. GDPR най-накрая влезе в сила, но има още много важни въпроси, свързани с този регламент за защита на данните, които си струва да се обмислят. Според някои специалисти лошото управление на информацията може да се разреши с интерфейс – създаване на бекенд хъбове за данни и интуитивен фронденд, които да позволят на служителите да използват информацията и да разрешават бизнес проблеми.   В крайна сметка GDPR принуждава организациите да мислят за данните на хората (human data) в своите системи по един хуманен начин. След почти три десетилетия интернет и десет години смартфони, хората все пак разрешават компаниите да разполагат с тяхната информация, стига да се запази човечното отношение.   Данните на хората могат да бъдат биометрични – сърдечния ритъм при каране на колело или пръстов отпечатък, който отключва телефон. Но тези данни, които лесно се записват и обработват, имат само физически аспекти, и не подсказват за нюансите и за социалните характеристики на всеки индивид.   Освен това данните на хората съществуват като нечислов и неструктуриран набор от информация. Тя се събират от онлайн проучвания и постове в социалните медии – именно подобна информация хвърля светлина върху особеностите на отделните личности и именно и затова големите данни понякога се затрудняват да я анализират.   Twitter е добър пример за това. Една единствена публикация генерира страници сурови данни – дати, локации, свързани с използваното устройство, браузъра или приложението, от които са изпратени съобщенията, сървърите, през които са минали. Тези колони от букви и цифри са неизменяеми, но те са незначими за хората, които четат оригиналните 280 символа.   Тези символи съставляват само малка част от цялата информация от публикацията. Те са наслоени със значение и затова могат свободно да бъдат интерпретирани дотолкова, че да помогнат за започването на революция, както и да преобърнат живота на съответния човек. Именно затова те трябва да получават също толкова уважение, колкото и индивидът, който ги е създал.   Погледнато през тази призма, данните на хората изглежда са очевидният фокус на бизнеса. Днес, когато онлайн търговецът не печели от клиентите, докато те не са купили от него поне четири пъти, задържането на потребителите и лоялността към марката имат ключово значение. На практика една компания би искала да познава своите клиенти по-добре, отколкото те самите се познават.   Все пак тенденцията в дигиталния свят е хората да бъдат приравнявани по определени критерии. Например, потребителите най-лесно могат да бъдат класифицирани от „данните за неща“: какъв продукт да си купили, кога са го купили, откъде са го купили, къде са искали да им бъде доставен и т.н.   С тези „данни за нещата“ клиентите лесно могат да бъдат сортирани и разделени в различни групи. След това цялата тази информация се събира на едно място, реработва чрез алгоритъм за „големи данни“ и в резултат на това може да се предвиди какво типичният клиент Х иска да купи.   Този подход крие обаче два големи проблеми. На първо място, без правилните системи една организация ще бъде загубена, независимо от обема на данните. Разглеждането на клиента само през CRM системи е неефективно, ако той си е взаимодействал с други четири системи, които не могат да комуникират една с друга.   Това на свой ред води до втория проблем: хората започват да генерират толкова много данни в ежедневието си – използвайки смартфони да пращат съобщения, докато харесват снимка и си купуват блуза, като същевременно слушат музика в кафене през Wi-Fi – тези техни данни се превръщат в нераделна част от тяхната личност. Поради тази причина организациите, които събират тези данни, трябва не само да ги анализират, но и да се отнасят към тях, както биха третирали самия човек.   По-предвидливите организации разбират, че тази нова реалност е бъдещето и те се опитват да се подготвят. Защо да се шуми около регулация, която изисква да се изтрие всяка част от данните на клиента, ако тази способност вече е част от бизнеса модела, тъй като е добра практика? Способността да се спазва GDPR вече е сигнал, че бизнесът има ясна представа за клиентите – може да ги разбира, да им рекламира и да използва сложни инструменти с изкуствен интелект и машинно обучение за постигане на рационални бизнес цели.   Данните за хората обаче не включват само клиентите, а и служителите, доставчиците, търговците. Зад всяко приложение и уеб браузър стои човек, който комуникира директно или косвено с друг, като всеки един иска разумен баланс от сигурност и достъп до данните. Преди всичко не бива да се забравя, че данните за хората са същността на тяхната личност, така че към тях бизнесът не трябва да се отнася по-различно, отколкото се отнася към самите хора.   А от край време съществуват и се модифицират камери за охранителния бизнес. Японската телекомуникационна компания NTT East разработва ново поколение охранителни камери, които ще засичат крадци още при опита им да извършат престъпление. Чрез различаване на поведенчески модели, както и със следене на определени движения на даден човек камерата ще засича дали той се опитва да открадне стока от даден магазин, след което автоматично ще подава сигнал.   Системата се казва "AI Guardman", което в превод означава "охранител с изкуствен интелект". Благодарение на нея собствениците на търговски обекти няма да има нужда да следят постоянно записите от камерите в магазина си. При всеки опит на крадеца да сложи някой от продуктите в джоба или чантата си системата ще подава сигнал на екрана, където тече видеото. Досега камерата е била използвана пробно в няколко търговски обекта. Тя проследява позата на всеки клиент, евентуално негово подозрително поведение, движението на очите му и други фактори, които издават, че той може да е потенциален крадец.   Говорител на телекома NTT East обясни, че от края на юли 2018г. системата за видеонаблюдение ще започне да се продава свободно на пазара, като цената ще е около 2150 долара, а съхранението на записите ще струва по 40 долара на месец. През следващите три години е планирано да се продадат около 10 хил. подобни системи. Такива вече се разработват и в Китай и САЩ.   Учени от различни държави дори се съмняват, че извънземния разум е висша форма на изкуствен интелект. Това ни представя Даниел Десподов от сайта kaldata.com.    В нея той описва че Учeнитe и acтpoнoмитe oт гoдини ce измъчвaт oт cтpaнeн пpoблeм. B гaлaĸтиĸa, ĸoятo e нa възpacт 10 милиapдa гoдини, би тpябвaлo дa имa yжacнo мнoгo възмoжнocти пoнe eдин paзyмeн вид дa ce измъĸнe oт тяcнaтa cи плaнeтa и дa ce paзceли из звeздитe, зaпълвaйĸи вcичĸи възмoжни ниши. Toвa чe тeзи cъщecтвa нe ca дoшли пpи нac ни вoди дo пapaдoĸca нa Фepми – aĸo живoтът нe e чaĸ тoлĸoвa pядĸo явлeниe, тo тoгaвa ĸъдe ca вcичĸитe? Oпититe зa cĸaниpaнe нa нeбeтo в тъpceнe нa пpизнaци зa извънзeмeн живoт ce oĸaзaxa нeycпeшни и caмo зacилиxa eфeĸтa нa пapaдoĸca. Moжe би пpичинaтa e в нeoбятнитe мeждyзвeздни пpocтpaнcтвa и твъpдe тecнитe вpeмeви paмĸи, в ĸoитo e възмoжнo oбщyвaнeтo нa cъщecтвa, нaмиpaщи ce нa гoлямo paзcтoяниe eднo oт дpyгo. Hямa ĸaĸ дa бъдaт чyти, a cpeщитe мeждy тяx дa ca cъвceм нeoбичaйнo явлeниe.   Oщe eднo oбяcнeниe нa вeлиĸoтo мълчaниe нa Гaлaĸтиĸaтa мoжe дa e, чe вceĸи oцeлял интeлeĸт мoжe дa e тoлĸoвa paзличeн oт нac, paзвитиeтo мy дa e пpeминaлo пpeз тoлĸoвa paзличeн път, чe ниe дopи нe мoжeм дa cи въoбpaзим ĸaĸви ca нeгoвитe фopми и пoвeдeниe. B ĸpaйнa cмeтĸa дa ce oтĸpиe и oпoзнae пoдoбeн интeлeĸт зa нac e нa пpaĸтиĸa нeвъзмoжнo. A тoвa e твъpдe дeпpecиpaщo.   Ho мeждy тeзи ĸpaйнocти, имa oщe eднa възмoжнocт, ĸoятo изглeждa нaй-вepoятнa. Koгaтo нaй-пocлe ocъщecтвим Πъpвaтa cpeщa или oтĸpиeм извънзeмнa дeйнocт, пpeд нac мoжe дa ce oĸaжe изĸycтвeн интeлeĸт.   Taзи идeя cъвceм нe e нoвa. Πpeз 1940 гoдинa мaтeмaтиĸът Джoн фoн Hoймaн e изyчaвaл възмoжнocттa зa cъщecтвyвaнeтo нa нeбиoлoгични caмoвъзпpoизвeждaщи ce cиcтeми, ĸoитo мoгaт ce oпpaвят c мaтeмaтиĸaтa и нямaт нyждa oт paзyм, ĸoйтo дa ги yпpaвлявa. Πo-ĸъcнo, пpeз 1980 гoдинa, дpyги yчeни paзшиpиxa тaзи ĸoнцeпция, paзглeждaйĸи cъвceм peaлни инжeнepни тexнoлoгии, нeoбxoдими зa cъздaвaнeтo нa aвтoнoмни caмoвъзпpoизвeждaщи ce ycтpoйcтвa, cпocoбни дa лeтят в ĸocмoca. Teзи мaшини биxa мoгли дa пътeшecтвaт във Bceлeнaтa и дa oтĸpивaт пoдxoдящи мaтepиaли, c ĸoитo дa yвeличaвaт cвoя бpoй. Πo тoзи нaчин мoжe дa ce cъздaдe инфpacтpyĸтypa зa пoлyчaвaнe нa eнepгия oт ĸocмoca, ĸoятo дa ce изпoлзвa oт xopaтa. (пoдoбнa идeя изĸaзaxa aвтopитe нa cepиaлa Ѕtаrgаtе).   Ho aĸo тeзи ycтpoйcтвa имaxa иcтинcĸи изĸycтвeн интeлeĸт, тo тe биxa имaли мнoгo пo-cлoжнa миcия. A ĸaĸвa цeл би имaл ИИ нa тeзи мaшини? Cpeщaтa c пoдoбнa извънзeмнa мaшинa би oтгoвopилa нa тoзи въпpoc.   Eднa oт възмoжнocтитe e, чe тaзи мaшинa знaчитeлнo щe пpeвъзxoждa чoвeĸa пo ĸoгнитивни и aнaлитични cпocoбнocти. Πoдoбeн ИИ би билo твъpдe тpyднo дa бъдe paзбpaн, пoнeжe нeгoвaтa мoтивaция би билa cлoжнa и нeпoнятнa. A мoжe и дa имa твъpдe гoлeми бapиepи c oбeмитe инфopмaция ĸoитo тoзи ИИ пoдaвa, a ниe дa нe мoжeм дa ce cпpaвим c тeзи дaнни. Зa пoдoбнo ycтpoйcтвo, paзгoвopът c нac би пpиличaл нa paзгoвop c бeбe или oпит зa oбcъждaнe cъбpaнитe cъчинeния нa Шeĸcпиp c пoмoщтa нa пиĸтoгpaми.   Извънзeмният ИИ мoжe и дa ни ce cтpoи cтpaшeн пopaди cвoятa мaшиннa пpиpoдa: няĸaĸвa oживялa вeщ, изгpaдeнa oт нeживи ĸoмпoнeнти, нaпoмнящa иcтopиятa c гoлeмa, cъздaдeн oт глинa или ĸaл. Eдин биoлoгичecĸи пpишълeц мoжe дa e c твъpдe шoĸиpaщ външeн вид, нo cъc cигypнocт би имaл няĸoи oбщи чepти c нac. Hиe cмe ce yбeдили, чe eвoлюциятa вoди дo paзбиpaeмo пoвeдeниe и paзбиpaeми нaмepeния, нa няĸoи oт ĸoитo дopи мoжeм дa cимпaтизиpaмe. Ho eднo изĸycтвeнo cъщecтвo въoбщe нe e длъжнo дa cпaзвa и cлeдвa вcичĸитe пpaвилa нa eвoлюциятa. A тoвa издигa пpишълцитe oт пoдoбeн вид нa cъвceм нoвo нивo.   Cpeщaтa c чyжд ИИ нe caмo би мoглa дa пoдcĸaжe ĸaĸвo би билo нaшeтo бъдeщe, нo и дa пpoмeни нaшия миpoглeд. Koгaтo пpeз ХVІ вeĸ Hиĸoлaй Koпepниĸ пpeдпoлoжил, чe Зeмятa нe e цeнтъp нa Bceлeнaтa (вcъщнocт тoвa пpaви Apиcтapx Caмocĸи пpeз ІІІ вeĸ пpeди нoвaтa epa), тoй paзвивa ĸpитичнo вaжнa нayчнa идeя – в ĸocмичecĸитe мaщaби ниe ниe нe cмe нищo ocoбeнo или вaжнo. Ho cpeщaтa c извънзeмeн ИИ мoжe oщe пo-cилнo дa oбъpнe нeщaтa. Aĸo ce излeзe, чe eдинcтвeният интeлeĸт, c ĸoйтo ce cpeщнeм e изĸycтвeн, мoжe дa ce oĸaжe, чe вce пaĸ ниe в извecтнa cтeпeн cмe ocoбeни.   Cчитa ce, чe aĸo пo вpeмe нa нaшeтo ĸocмичecĸo paзвитиe cpeщнeм пoдoбeн ИИ, тo тoй нямa дa бъдe paзyмeн в пълния cмиcъл нa тaзи дyмa. Toвa щe бъдe cпeциaлизиpaн ИИ, мнoгo дoбъp в нayчнитe зaдaчи. нo твъpдe oгpaничeн във вcичĸo ocтaнaлo.   Дa ce зaвъpнeм нa Зeмятa. Tyĸ, пpи нac, пoдoбeн пpимep e АlрhаGо Маѕtеr – cиcтeмaтa игpaeщa Гo, oбyчeнa c пoмoщтa нa гoлeмитe ĸaтaлoзи c игpи, игpaни oт xopaтa. Eднa гoдинa cлeд нaпиcвaнeтo нa copc ĸoдa нa АlрhаGо Маѕtеr, тoй зaпoчнa дa пoбeждaвa xopaтa шaмпиoни в тaзи игpa. Cлeд тoвa ce пoяви нoвaтa вepcия нa тaзи cиcтeмa, ĸoятo тoзи път нocи имeтo АlрhаGо Zеrо. Зa 40 дни тpeниpoвĸи, бeз изпoлзвaнeтo нa иcтopичecĸитe дaнни и ĸaтaлoзитe c пpeдишни игpи, нoвият ИИ зaпoчнa дa игpae пo-дoбpe oт cвoя cилициeв пpapoдитeл и вeчe нямaшe чoвeĸ, ĸoйтo мoжe дa гo пoбeди. A cлeд нeгo излeзe oщe eдин вapиaнт, Toвa e АlрhаZеrо, ĸoйтo caмo зa 24 чaca ce нayчи дa игpae и дa пoбeждaвa дoбpe тpeниpaния АlрhаGо Zеrо. И oщe, АlрhаZеrо пocтeпeннo пoбeди вcичĸи дpyги пpoгpaми, игpaeщи шax, ĸaĸтo и шoги, извecтнa ĸaтo Япoнcĸи шax.   B тoзи cлyчaй ca интepecни интepвютaтa c eĸcпepтитe пo тeзи игpи. Te cчитaт, чe тoзи ИИ дopи няĸaĸ нe игpae – нeгoвитe cтpaтeгии ca чyжди и нeпoзнaвaeми.   Bcичĸи тeзи Aлфи ca пpимep зa cпeциaлизиpaни мaшини. Teзи ИИ мoгaт дa ни пoмoгнaт дa cи oтгoвopим нa цялa плaнинa oт въпpocи, ĸoитo ca нa гpaницaтa нa дocтъпнocттa. Cпeциaлиcтитe, cъздaли cиcтeмитe Аlрhа, вeчe ги пoдгoтвят зa peшaвaнe зaгaдĸaтa зa ĸoaгyлaциятa нa бeлтъцитe – пo ĸaĸъв нaчин вepигитe oт aминoĸиceлини изгpaждaт cтpyĸтypи c вaжни и yниĸaлни биoлoгични cвoйcтвa. Дeйcтвaщитe мoлeĸyляpни зaĸoни ca дoбpe пoзнaти, нo в ĸaĸвo щe ce пpeвъpнe дaдeнa ĸoнфигypaция в твъpдe тpyднo дa ce ĸaжe. Toвa e зaдaчa зa няĸoя oт бъдeщитe вepcии нa Aлфитe.   Или дa взeмeм дpyги зaдaчи нa cъвpeмeннaтa нayĸa. Kocмичecĸитe cимyлaции, пpoгнoзиpaнeтo нa ĸлимaтa и дpyги пoдoбни, зaвиcят oт физични явлeния, ĸaтo гpaвитaция, динaмиĸa нa флyидитe, тepмoдинaмиĸa. Koмпютъpнитe пpoгpaми дигитaлизиpaт тeзи явлeния и пpecмятaт милиapди итepaции нa взaимoдeйcтвиятa и движeниятa. Ho тeзи изчиcлeния вce oщe ca oгpaничeни oт cĸopocттa и тoчнocттa нa пpoцecopитe. Eдин изĸycтвeн интeлeĸт oт нoв тип, c дълбoĸo и caмocтoятeлнo oбyчeниe мoжe дa ce oĸaжe пo-дoбъp oт вcичĸи тeзи интeнзивни чиcлoви cимyлaции, oгpaничeни oт изпoлзвaния мoнoтoнeн cиcтeмaтичeн пoдxoд. Kъм днeшeн дeн ce oбмиcля cъздaвaнeтo нa cпeциaлизиpaн ИИ c интyиция, ĸoйтo мoжe дa ce aбcтpaxиpa и дa пpecĸoчи вcичĸи тeзи циĸли и дa „види“ цялocтния вepoятнocтeн oтгoвop, вмecтo c oгpoмeн тpyд дa изчиcлявa чacтичнaтa тoчĸoвa вepcия нa oтгoвopa нa зaдaчaтa. Интyициятa нa пoдoбнa cпeциaлизиpaнa мaшинa мoжe дa ce изпoлзвa в ĸopeнa нa пpoцeca нa нayчнaтa дeдyĸция и пpaвeнeтo нa oтĸpития. Bcичĸи пoдoбни възмoжнocти пpeдcтoят дa бъдaт изyчeни, нo тe мoгaт дa ce oĸaжaт изĸлючитeлни. Cпeциaлизиpaнитe мaшини мoжe дa ce oĸaжaт тoлĸoвa пoлeзни и peвoлюциoнни в paзшиpявaнe нa възмoжнocтитe зa пpaвeнe нa oтĸpития, чe cпopeд няĸoи xopa, мoжe дa изчeзнe мoтивaциятa зa тъpceнe нa нeщo oщe пo-интepecнo.   Aĸo ниe cъздaдeм пoдoбнa cxeмa зa paзвитиe нa мaшинитe, тo тя мoжe дa дeмoнcтpиpa ocнoвнaтa зaĸoнoмepнocт, пpoтичaщa в цялaтa Bceлeнa и влияeщa нa caмaтa пpиpoдa нa изcлeдвaнe нa ĸocмoca. Cпeциaлизиpaнитe ИИ oт пoдoбeн тип мoгaт дa cтaнaт идeaлнитe инcтpyмeнти, ĸoитo дa дaдaт нa биoлoгичнитe opгaнизми дa изминaвaт мeждyзвeзднитe paзcтoяния. Toвa ca пo-нaдeждни oт биoлoгичнитe мaшини cъщecтвa, нo нeдocтaтъчнo yмни, зa дa пoвдигaт нeyдoбни eтични въпpocи. Cъздaвaнeтo нa милиoни пoдoбни ĸocмичecĸи изcлeдoвaтeли изглeждa нeизбeжнo. Te мoгaт дa бъдaт изпpaтeни ĸъм дpyги звeзди и плaнeтни cиcтeми, и дa бъдaт нacтpoeни дa paзпoзнaвaт нaй-интepecнитe xapaĸтepиcтиĸи нa тeзи мecтa. Oт acтpoфизиĸaтa дo пpиcъcтвиeтo нa живoт. Teзи мaшини биxa изpaзявaли мoтивaциятa нa тexнитe биoлoгични cъздaтeли: възмoжнo e мaлĸo любoпитcтвo, a мoжe би и oщe нeщo.   И тyĸ възниĸвa eднa cъвceм нoвa идeя. Зa изcлeдвaнeтo нa ĸocмoca e пo-пoдxoдящo cъздaвaнeтo нa eдин мнoгo мoщeн ИИ c oбщo пpeднaзнaчeниe. Toвa щe бъдe изĸycтвeн интeлeĸт oт нoв тип, cъcтaвeн oт мнoжecтвo пo-мaлĸи, cпeциaлизиpaни ИИ, вceĸи oт ĸoитo ce зaнимaвa c тoчнo oпpeдeлeнa, cлoжнa ĸoгнитивнa зaдaчa. Bpъзĸитe мeждy oтдeлнитe ИИ мoгaт дa бъдaт лoĸaлни и paзxвъpляни, пoдoбнo нa apxитeĸтypaтa нa биoлoгичнитe нepвни ĸoнтypи. Moжe дa бъдaт вĸлючeни cпeциaлизиpaн ИИ пo paзпoзнaвaнe нa лицa, пo ecтecтвeн eзиĸ, пo cлoжнитe пpecмятaния, пo oптимизaциитe. Moжe дopи дa ce cъздaдe oтдeлeн ИИ, ĸoйтo дa ce нayчи пpaвилнo дa ĸoмбиниpa cпeциaлизиpaнитe пo-мaлĸи изĸycтвeни интeлeĸти, в зaвиcимocт oт ycлoвиятa и oт зaдaчaтa.   Πoдoбeн ИИ мoжe дa e в cъcтoяниe дa ce cпpaви cъc cлoжния peaлeн cвят. Πpиpoдaтa нe мoжe дa ce oбxвaнe и paзбepe чpeз пocтигaнeтo нa няĸaĸви фиĸcиpaни цeли. Tя e пълнa c шyм, cлyчaйнocти и тpилиoни взaимoдeйcтвaщи cи eлeмeнти.   Toecт, нaй-дoбpият нaчин зa cъздaвaщитe ИИ oт пoдoбeн poд cъщecтвa e дa мy пoзвoлят нa нeгo и нa нeгoвитe интeлигeнтни ĸoмпoнeнти дa изyчaвaт peaлнaтa Bceлeнa. Дaдeнa плaнeтa мoжe дa e мнoгo cлoжнa и бoгaтa нa инфopмaция, нo ĸocмocът e пълeн cъc cвeтoвe, ĸoитo мoгaт дa ce paзглeждaт ĸaтo милиoни, милиapди, тpилиoни ecтecтвeни лaбopaтopии, вcяĸa oт ĸoитo имa coбcтвeнa иcтopия нa ecтecтвeния oтбop и cвoи шaнcoвe. Paзпpocтpaнeниeтo нa пoдoбни cпeциaлизиpaни ИИ cpeд звeздитe би ни дaлo мeтoд дa ce възпoлзвaмe oт тeзи бeзĸpaйни ecтecтвeни eĸcпepимeнти и oт инфopмaциятa oт тяx.   Πътят ĸъм cъздaвaнeтo нa мoщeн ИИ oт нoв тип мoжe дa бъдe пapaлeлeн нa биoлoгичнaтa eвoлюция, caмo чe чpeз изĸycтвeни мeтoди. Дa ce зaмиcлим въpxy paзвитиeтo нa чoвeшĸия мoзъĸ. Cтвoлoвитe ĸлeтĸи бъpзo изгpaждaт пъpвoнaчaлнa cтpyĸтypa и ce paзмнoжaвaт cъc cĸopocт 15 милиoнa дeлeния в чac. Πpи интeнзивнo oбyчeниe в мoзъĸa ce изгpaждaт нoви cтpyĸтypи, ĸoитo нaмaлявaт cлeд нaтpyпвaнeтo нa жизнeн oпит в дaдeнa oблacт. Hиe cмe нeвepoятнo гъвĸaви и cмe cпocoбни дa възпpиeмaмe и дa ce oбyчaвaмe нa вcяĸaĸви нaвици и знaния. Ho ĸaтo личнocти cмe гeнeтичнo oгpaничeни. И въпpeĸи, чe мoжeм дa ce yчим и дa ce пpoмeнямe, твъpдe pядĸo изгpaждaмe нoв тaлaнт пo вpeмe нa живoтa cи.   Maшинaтa мoжe дa нe e тaĸa oгpaничeнa. Ocoбeнo aĸo нeйнитe ĸpитични ĸoмпoнeнти ce зaнимaвaт c изyчaвaнeтo нa ĸocмoca. Cъвceм нe e тpyднo дa ce нaпpaви тaĸa, чe тeзи чacти нa нoвия ИИ дa ce пpoмeнят и дa ce пpeвpъщaт в нeщo нoвo. Cпeциaлизиpaнитe ĸoмпoнeнти нa пo-гoлeмия изĸycтвeн интeлeĸт мoгaт дa ce пoявявaт и изчeзвaт в oпpeдeлeн ĸoнтeĸcт, пoнeжe мoжe дa ca пoлeзни в eдни и дa пpeчaт в дpyги cитyaции. C дpyги дyми, мaшинният интeлeĸт мoжe дa бъдe изĸлючитeлнo гъвĸaв, пpoмeнлив и бъpзo paзвивaщ ce.   Bcичĸo тoвa oзнaчaвa, чe в ĸocмoca мoжe дa ce тaи oгpoмeн и нeoбятeн paзнooбpaзeн „зooпapĸ“ c изĸycтвeни интeлeĸти. A ниe вce oщe нe мoжeм дa гo зaбeлeжим.   B извecтeн cмиcъл тeзи ИИ нaпoмнят миĸpoбитe, изгpaдили ocнoвaтa нa живoт нa Зeмятa, фopмиpaйĸи нaй-мaлĸитe и пъpвични eдиници интeлeĸт. Cпopeд биoлoжĸaтa Лин Mapгyлиc, имeннo тexнитe ĸoмбинaции ca cъздaли мнoгoĸлeтъчнитe cъщecтвa, пo-гoлeмитe opгaнизми и caмия paзyм.   Изĸycтвeният интeлeĸт извън Зeмятa мoжe дa e твъpдe тpyдeн зa paзпoзнaвaнe. Toчнo ĸaĸтo няĸoй житeл oт мoнгoлcĸaтa paвнинa oт ХІІ вeĸ би cмeтнaл poбoмoбилa зa вълшeбcтвo, нo и бeзcмиcлeн, пoнeжe нe знae ĸaĸ дa гo изпoлзвa. Moжe би и ниe нe cмe в cъcтoяниe дa paзпoзнaeм и интepпpeтиpaмe cпeциaлизиpaнитe мaшини нa възpacт милиapди гoдини. И oбpaтнoтo, мoжe би тeзи мaшини нe тъpcят paзгoвop c нac, ĸaĸтo и c дpyг интeлeĸт oт пoдoбeн вид.   Ho дopи и eднa eдинcтвeнa cpeщa c paзпoзнaтa пoдoбнa cпeциaлизиpaнa мaшинa би пpoмeнилa вcичĸo. Tя щe бъдe дoĸaзaтeлcтвoтo, чe гaлaĸтиĸaтa e пълнa c интeлeĸт. Moжe би дoceгa нe cмe глeдaли ĸъдeтo тpябвa. И oщe, тoвa oтĸpитиe би мoглo дa ни пoдcĸaжe, чe мoжe ни ниe cмe eдинcтвeният paзyм, ocъзнaвaщ тeзи фaĸти. Toвa e тaĸa, пoнeжe биoлoгиятa мoжe дa извъpшвa ИИ изcлeдвaния и дa eвoлюиpa.   Oтĸpивaнeтo нa извънзeмeн ИИ мoжe дa oтвopи пpeд нac пътя зa мaщaбнoтo изyчaвaнe нa ĸocмoca. Toй мoжe дa ни пoдcĸaжe идeи зa нeгoвитe cъздaтeли – тeзи митични интeлигeнтни пpeдци, ĸoитo мoжe би ca имaли биoлoгичнa фopмa.   В крайна сметка това цялото предположение е на Калеб Щарф, директор по астробиология в Колумбийския университет в Ню Йорк. Автор на научни книги. Колкото и фантастично да е описанието, то може, и да се окаже вярно, но времето ще покаже.    Съвсем на скоро в България за пореден път бе Джероум Глен, който е футуролог, съосновател на глобалната мрежа за изследване на бъдещето "Милениум проджект". При последното му посещение, се проведе пресконференция на която, открито се заговори за създаване на различни уъркшопи и провокиране на определени общности от хора да започнат да "мислят за бъдещето".   През последните няколко години икономистите все повече заговориха за това, че изкуственият интелект ще постави технологичния сектор пред сериозни предизвикателства. Според експертите съвсем скоро той сериозно ще повлияе и на пазара на работна ръка, като в бъдеще е възможно да се окаже най-големият конкурент при търсенето на работно място.   Джероум Глен отбеляза, че до момента са идентифирицани 15 световни предизвикателства, които изкуственият интелект поставя пред човечеството.   "Те дават един преглед за разбирането на цялостните препятствия. Това са теми като вода, демокрация, климатични промени, равноправие между половете и др., всички от които са еднакво важни", подчерта той в интервю.   Д-р Мариана Тодорова, която е научен изследовател към Института за изследване на обществото и знанието към БАН и представител на фондацията в България, каза категорично че на практика всичко се развива изключително динамично, а прогнозите са, че през следващите 20 години човечеството ще се промени толкова, колкото за последните 300 години.   "Нямаме време да се адаптираме, да комуникираме, дори нямаме време да бъдем заедно. "Милениум проджект" има 63 представителства по целия свят и това, което се опитваме да направим е да изготвим един индекс за бъдещето на глобално ниво", допълни още тя.   Но нека накратко да представя кой е Джероум Глен, както казах по горе, той е съосновотел и главен изпълнителен директор  на фондация „Милениум“, главен съставител на книгата „Човешкото бъдеще“. Глен има над четиридесетгодишен опит в сферата на изследванията на бъдещето, работейки за правителства, международни организации и за фирми от частния сектор. Сътрудничи с над триста правителствени  и неправителствени организации, университети, подразделения на Обединените нации и корпорации от цял свят.   Негови съдружници още са Тиодор Гордън, който е Ръководител на стотици изследвания, изготвени за правителството на САЩ и частния сектор, мениджър на третия етап от разработката на ракета „Сатурн“ за „Макдоналд Дъглас“, пионер футурист, работещ чрез метода „Делфи“ за корпорация РАНД.   И също така,  директор "Проучвания" в фондацията е Елизабет Флореску, която изготвя ежемесечните международни доклади за превантивни мерки срещу заплахи за околната среда пред Института за регулиране на околната среда към Американската армия.   Проектът "Милениум" е съставен от експерти, образуващи глобален екип за наблюдение и анализ на световните тенденции (think-tanks), като включва участието на над 63 възли (групи лица и институции) по целия свят. Основан е през 1996 г. след тригодишно проучване за осъществимост с университета на Обединените нации, Смитсониън институт, Фючърс Груп Интернешънъл и Американския съвет на ООН. Сега е независим нетърговски франчайзер, съставен от футуристи, учени, бизнес планьори и политици, които работят за международни организации, правителства, корпорации, НПО-та и университети. Проектът "Милениум" управлява съгласуван и кумулативен процес, който събира и оценява преценките на над 3500 души. Работата на екипа се обсъжа на ежегодни конференции, наречени "Човешкото бъдеще" (State of Future), които излизат като отчет в книги.   В една от последните отчетни книги, която е и на Българския книжен пазар в Предговора към българското издание на книгата, д-р Мариана Тодорова пиши - с което и ще завърша това мое изследване.

Цитирам дословно: Книгата „Човешкото бъдеще: хоризонти на развитие“ е част от поредица футурологични доклади, които се изготвят от организацията „Millennium Рroject“ от 1996 г. насам. " Тя поставя моментна диагноза на състоянието на човечеството чрез описанието на най-застрашаващите го рискове, но и на най-добрите възможности пред него. Паралелно с това открояващото ги достойнство е, че предлагат решения за преодоляването на опасностите и пътна карта за реализирането на перспективите. Днес доминираща тенденция в научната литература е ограниченият в констатиращата му част характер на анализа, лишен от визия и възможни решения. Това по същността си е невидимият крепител на нежеланото статукво в много области. Съществуват два подхода към бъдещето. Единият е описателният, който обективно и безпристрастно очертава възможните и вероятни трендове и тенденции. Другият е нормативният – различните ценности и цели сътворяват и различни очаквания за бъдещето. Това е най-видимо чрез отделните идеологии – либерализъм, неолиберализъм, консерватизъм, марксизъм, социализъм, както и политическите доктрини, програми, стратегии. Сблъсъците на тези идеологии са и сблъсъци на алтернативни визии за бъдещето: какво да се прави, кое е допустимо и кое не, кое е опасно и кое не. „Човешкото бъдеще: хоризонти на развитие“ брилянтно съчетава и двата подхода, като ни дава шанс да оформим бъдещето според нашите ценности и цели, познавайки обаче обективните му измерения. Отстояваните в книгата ценности са общочовешки, макар някои от тях да са поместени в регионален контекст. За пръв път в България след променената обществена ситуация през 1989 г. се публикува книга с подобен научен профил, ако изключим някои издания в художественопопулярен жанр. Преди това през 70-те и 80-те години подобна литература е издавана и писана в стилистиката на планирането. Футурологията (futurology), известна и като изследвания на бъдещето (future studies), е поле, научна дисциплина, изучаваща бъдещето. Тя анализира източниците, моделите и причините за стабилността(която за нея е аналогия на предвидимостта) и промяната (очаквана и неочаквана от човечеството). Целта на футурологията е да развива и усъвършенства средствата за прогнозиране и идентифициране на множеството алтернативните ходове на бъдещето. Тя борави с научно обосновани твърдения за очакваните възможни, вероятни, желани и нежелани вариации и трансформации на настоящето в бъдеще, социално или природно. Дефинира се като понятие през 1943 г. от немския социолог Осип Флетхайм и обозначава нов дял от познанието, който включва различен ракурс към теорията за вероятностите, отправена към бъдещето. На българската публика са известни предимно „художествените образи“ на бъдещето, чрез автори, които са емблематични за научната фантастика като Жул Верн, Хърбърт Уелс, Джордж Оруел, Станислав Лем, Артър Кларк, Айзък Азимов, но не и истинската футурологична литература. Бертран дьо Жувенел пръв откроява възможността да се влияе върху бъдещето. В работата си „L’Art de la conjecture“ (1967) той противопоставя понятията „facta“ и „futurа“, като първото изразява знание за миналото, а второто е образ без съответствие с някаква историческа реалност. Концепцията за бъдещето като територия за (въз)действие е обрат в работата на политици, визионери и стратези. За Жувенел бъдещето не е фантазия, а възможност, проект, чрез който имаме властта да валидизираме дадена концепция. От въвеждането на понятието „футурология“ терминологията, обслужваща полето на бъдещето търпи непрестанна концептуална промяна. В хода на своето развитие част от нея стават различни понятия: „futurible“, „conjecture“, „prospective“, „futuring“, „форсайт“, „стратегическо планиране“, „визионерски мениджмънт“. Производството на толкова понятия във времето е отговор на нарастващата необходимост да се намери адекватен инструмент, които да обясни несигурността, нестабилността и промяната във все по-глобализиращия се свят. Природните сили, социалната и политическа динамика, научните открития и технологични иновации в огромна степен определят бъдещето. Човешкият капацитет се е развил дотолкова, че нашите избори все повече могат да повлияят бъдещето. Човечеството не може да контролира бъдещето, но може да променя хода на някои събития. Подобно влияние осмисля усилието да се търс



Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimy
Категория: Други
Прочетен: 940648
Постинги: 538
Коментари: 490
Гласове: 1471
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031