Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 11:28 - Контрол над съзнанието и изпробването на ЛСД (Част 2 КРАЙ)
Автор: zahariada Категория: Технологии   
Прочетен: 271 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.06 11:29


  Контрол над съзнанието и изпробването на ЛСД (Част 2 КРАЙ)

Posted on септември 1, 2017 by TT-K

image

https://istinatablog.wordpress.com/2017/09/01/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82-2/

На 9 април 1959 година представители на Военните химически лаборатории и Разузнавателния център запознават началника на отдел изследвания и развитие към канцеларията на началника управление медицинска служба с „Програма за тестване на материал ЕА 1279“, като предлагат изпитание в реални условия. Той има резерви към одобряването на плана, но по-късно уведомява неофициално Еджуд, че началникът управление медицинска служба би преразгледал решението си, ако планът му се представи чрез заместник началник-щаба по разузнаването (ЗНЩР). Разузнавателният център изпраща плана на ЗНЩР за съгласуване с началник-управление медицинска служба и последният „се съгласява със заключението на химическата служба и няма никакви медицински възражения срещу плана за изпитание в реални условия“. Канцеларията на ЗНЩР нарежда на командира на Разузнавателния център към СВ на САЩ (РЦСВСАЩ) да подготви подробна щабна разработка за изпитанията върху чужди граждани и доклад за ЗНЩР. На 15 октомври 1959 година РЦСВСАЩ изпраща на ЗНЩР исканата разработка. На 8 август 1960 година Групата за свръзка към канцеларията на помощник началник-щаба по разузнаването е изпратена в Европа, където да инструктира европейската разузнавателна общност за съвместния проект на Разузнавателния корпус и Военните химически лаборатории за изпитания на ЛСД и да запознае началника на армейското разузнаване в Европа (НАРЕ) с плана. Групата се състои от трима души: офицер от канцеларията на заместник началник-щаба по разузнаването на СВ (ЗНЩР); офицер за проекта от Разузнавателния съвет на СВ във Форт Холъбърд (РСМСВ) и още един офицер за проекта, но от Химични лаборатории за изследвания и развитие (ХЛИР) в Еджуд. На разузнавателната общност в Европа е оставено да измисли подробностите по плана и да осигури субекти за предложения „Тест в реални условия“. Те трябвало да са чужденци и да не са доброволци. СВ отговаряли за осъществяването на проекта под зоркото око на Групата за специални цели (ГСЦ). Оцелелите писмени свидетелства показват, че на 25 ноември 1960 година заместникът, ЗНЩР и НАРЕ неофициално са се договорили за работните си отношения. На 7 декември 1960 година офицерът за проекта на Разузнавателния съвет на СВ в присъствието на представители на началника на химическа служба към СВ и канцеларията на началник-управление медицинска служба инструктира ЗНЩР. От доклада му личи, че ЗНЩР се е съгласил с плана, тъй като той е щял да допълни конвенционалните методи за разпит. Макар да не е изразена почти никаква загриженост, е повдигнат въпросът за съгласуването с други институции като ЦРУ и ФБР. Окончателното решение е подобно съгласуване да бъде отложено, докато не се направи оценка на изпитанията в реални условия в Европа. За ЗНЩР в протокола е записано: „Неговата загриженост бе, че за да излезе нещо от този проект, това [ЛСД] трябва да се прилага върху по-висши неамерикански субекти, или както се изрази, щабни офицери. Това можело да се осъществи само с въвличането на ЦРУ в проекта.“ Също така ЗНЩР добавя, че „може би трябва да се информира и по възможност привлече ФБР за по-нататъшното развитие на експериментите“. Няма абсолютно никакви доказателства, че този план е бил одобрен от началник-щаба на СВ или други по-висши от ЗНЩР офицери. Няма доказателства и че планът е бил съгласуван с ФБР ЦРУ или друга институция извън СВ. През януари 1961 година химическата служба изпраща офицер, който да стане част от Групата за специални цели заедно с офицера за проекта на Разузнавателния съвет на СВ. Новият член, вероятно осигурен от канцеларията на началника управление медицинска служба, е медицински кадър от Форт Тотън, щата Ню Йорк. (Няма писмени доказателства, че това назначение е било направено от началника управление медицинска служба.) На 28 април 1961 година Групата за специални цели (ГСЦ) на СВ, която се занимава с ЕА 1279 (ЛСД), отпътува на 90-дневна програма за експерименти в реални условия в Европа, а именно „Операция ТРЕТИ ШАНС“. Групата се състои от военен лекар на СВ, офицер на Химическия корпус по проект ЕА 1279 и занимаващ се със същия проект офицер от Разузнавателния център на СВ, който представлява канцеларията на ЗНЩР Целите са: „да се потвърдят или отхвърлят лабораторните заключения (1958–1960 година), за да се определи дали техниката с ЕА 1279 може да бъде използвана като помощна при разпити, както и дали техниката действително повишава експлоатационните качества на реални субекти за разузнавателни цели.“ Занимаващите се с организацията разузнавателни части вече са определили субектите. Всичките спадат към критичната категория и са смятани за „неподатливи“ на конвенционалните техники за разпит или разследване. Субектите са доведени един по един в предварително подготвен лекарски кабинет под претекст, че трябва да ги прегледа лекарят на ГСЦ. След като бъдат представени в неофициална атмосфера на членовете на ГСЦ, субектите получават питиета, в които тайно е добавен ЛСД. След като наркотикът започва да действа, групата се премества в помещението за разпити. Военният лекар и психологът присъстват на разпитите до самия им край като консултанти. Проведени са 11 експеримента с 10 субекти, от които деветима чужденци, информатори или агенти на армейското разузнаване. Изключението е американски войник, замесен в кражба на поверителна документация. Никой от субектите не е доброволец, макар че един от тях се е съгласил да се подложи на тест със „серума на истината“. Групата за специални цели се връща в САЩ в края на юли 1961 година. Заключението им е, че има спешна нужда от модерни, неконвенционални техники, които да подобрят възможностите на разузнавателните части в реални условия, когато са необходими интензивни специални разпити, и че ЛСД има обещаващо бъдеще в тази област. Една от препоръките им е: „Да се предприеме изчерпателна програма за изпитания в реални условия съвместно със съответните американски отдели по разузнаването и сигурността за научно получаване на емпирични данни, по които да се стандартизира техниката ЕА 1279; и за тези бъдещи експерименти да се използват реални субекти от действителни случаи както за изследователски, така и за оперативни цели.“ Няма доказателства, че която и да било част от ТРЕТИ ШАНС е представена на началник-щаба на СВ или на секретаря на СВ или одобрена от тях. От наличните свидетелства става ясно, че от началото до края този проект е в разрез с политиката на МО и СВ, както и на специфичните правилници за химически или медицински изследвания. Освен това ГСЦ използва нищо неподозиращи субекти с чуждо гражданство във всички случаи с изключение на един. Да не говорим, че използването на американския войник е по-скоро с оперативна, отколкото с изследователска цел. И накрая, отговорни за крещящото незачитане на политиката и директивите на СВ са заместник началник-щабът по разузнавателната част, канцеларията на началника управление медицинска служба и началникът на химическа служба. След завръщането на Групата за специални цели от Европа през декември 1961 година ЗНЩР взема решение да проучи възможността за подобни експерименти в сухопътните войски на САЩ в района на Тихия океан (СВСАЩТО). На 27 февруари 1962 година офицерът по проекта от Разузнавателния корпус запознава заместник началник-щаба, НАРЕ и СВСАЩТО за ЛСД програмата в своята щабквартира на Хаваите. „Главната цел на програмата за изпитания в реални условия ще бъдат експерименталните изследвания при действителни оперативни условия, проверка на предишни лабораторни и реални изпитания на техниката [с ЛСД], както и разработване на още данни за оперативната употреба на материала. Всеки оперативен напредък на индивидуалните случаи, избрани за експериментиране, ще бъде считан за допълнително предимство.“ Първите тестове започват на 20 април 1962 година. Програмата носи кодовото название Операция ДАРБИ ХЕТ и ЗНЩР изисква от началника на химическата служба да осигури един офицер, който да се присъедини към ГСЦ за този етап от изследванията. Химически войски възлагат тази задача на същия офицер, който е участвал в Операция ТРЕТИ ШАНС. По причини, които остават неясни, Операция ДАРБИ ХЕТ е прекратена, преди да бъде даден ЛСД на някой от осемте избрани за целта субекти — 7 чужди граждани и един американски войник. При инструктажа на 10 април 1963 година заместникът на ЗНЩР към СВ нарежда да не се провеждат повече никакви тестове на ЕА 1279. Причините, които се излагат, са липсата на данни, некатегоричното естество на изследванията и правните, политически и морални проблеми, свързани с прилагането на ЕА 1279 (ЛСД). В заключение за две години Разузнавателният корпус е използвал 30–35 души за своите изпитания на ЛСД. Първите експерименти — с тайното даване на ЛСД на симулиран светски прием — са в пряко нарушение на публикуваната политика на МО и на СВ. За голяма част от доброволците и за самите изследвания липсват каквито и да било документи. Те са умишлено унищожени, за да се запази в тайна самоличността на участниците в тези операции. В сухопътните войски на САЩ употребата на ЛСД е прекратена на 10 април 1963 година. Все пак тези операции проправят пътя за други американски институции — включително контрагенти на правителството на САЩ — да продължат изследванията с ЛСД върху нищо неподозиращи човешки субекти. Източник: Откъс от книгата на Армен Викториян „Контрола върху съзнанието” Контрол над съзнанието и неетичните експерименти (Част 2 КРАЙ) Posted on август 30, 2017 by TT-K image https://istinatablog.wordpress.com/2017/08/30/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5-2/

През 1963 г. в един доклад на генералния инспектор на ЦРУ за МКУЛТРА се заявява, че програмата „се занимава с изследвания и разработки на химически, биологични и радиологични материали, годни за употреба в тайни операции за контролиране на човешкото поведение“ и че „радиацията“ е едно от допълнителните „средства за направляване на човешкото поведение“. ЦРУ не е в състояние да даде каквото и да било логично или убедително обяснение пред Консултативна комисия по експериментите с радиация върху хора. Членовете на комисията откриват известен брой документи на ЦРУ, свързани със 140-те подпроекта на МКУЛТРА, в които се споменава за радиация. Например през 50-те години на XX в. във връзка с подпроект 35 ЦРУ осигурява тайно 375 000 долара за ново крило на университетската болница в Джорджтаун, което крило да се ползва за работа по химически и биологични програми. Д-р Чарлз Ф. Гешиктер, лекар от Джорджтаун, служи като параван на ЦРУ. С тези пари той финансира оборудването на радиоизотопната лаборатория. По подпроект 86 д-р Уолъс Чан получава от ЦРУ пари за изследване на полиграфите и други средства за установяване честността на агентите. В един меморандум за протокола, на който липсва дата, Чан предлага „изкуствени средства за установяване на положителна идентификация (известни като средства за тайно маркиране), включително йонизираща радиация, а именно радиоизотопи с предварително определен полуразпад, избирателно имплантирани и/или инжектирани; както и радиологично непроницаеми чужди тела, избирателно имплантирани и/или инжектирани в предварително определени части от човешкото тяло.“ С финансовата подкрепа на ЦРУ д-р Джеймс Хамилтън, консултант на Управлението по подпроект 140 на МКУЛТРА (който по-късно се превръща в подпроект 3 на МКСЪРЧ), е трябвало да обзаведе и ръководи така наречената „сънна лаборатория“. Вместо това той използва парите, за да направи лаборатория в лечебницата на затвора във Вакавил, Калифорния, където провежда изследвания върху затворници. В своето писмо до фондация „Гешиктер“ от 30 март 1965 година Хамилтън описва работата си по финансирания проект така: „Сега правим нова серия от експерименти върху 100 субекти затворници. В експериментите поглъщането на радиоактивен йод от щитовидната жлеза и на Т-4 от червените кръвни телца, както и някои други разработени от нас мерки, се отчитат спрямо изследвани в миналото променливи.“ Днес Хамилтън твърди, че няма спомен някога да е правил изследвания върху хора.
В документацията на БЛУБЪРД-АРТИШОК на няколко пъти се споменава за йонизираща радиация. В един меморандум на ЦРУ без дата има описание на изследванията на АРТИШОК, сред които се споменава за „радиация“, както и за „други области“, които са били „проучени“, а също за химикали, хипноза и психиатрия. Друга картотека от архивата на АРТИШОК под името „Лъчиста енергия“ разглежда възможността за създаване на „сънен лъч“, започвайки така: „Възможно е някои по-нови полета лъчиста енергия, някои атомни частици да бъдат насочени към сънните центрове в мозъка, които потискат будното състояние. По този начин може да се получи внезапно заспиване, ако апаратът работи в друго помещение и субектът не знае за него“. Все пак д-р Уеб Хеймейкър, експерт от Института по патология на въоръжените сили, отхвърля предложението поради това, че „се съмнявал подобен подход, с ултразвукова или друга лъчиста енергия, някога да бъде възможен.“ В друга картотека на АРТИШОК под наименование „Метод на белязаните атоми“ се заявява, че в Масачузетската многопрофилна болница са разработили техника „за проследяване на радиоактивен материал из човешкото тяло и особено в мозъка“. След това се казва: „В този ред на мисли някои от най-важните ни консултанти постоянно насърчаваха проучването на методи на белязаните атоми като средство да се даде тласък на изследванията АРТИШОК.“ Подпроекти 17 и 46 на МКУЛТРА включват използване на радиоактивни изотопи върху лабораторни животни за изследване ефектите от ЛСД. Не е ясно дали в експериментите на ЦРУ с ЛСД подобни радиоактивни изотопи не са използвани и върху хора, макар да е известно, че това е ставало и има един смъртен случай. Наличните доказателства показват, че не само ЦРУ са участвали в тайни експерименти върху хора. От 1950 до 1970 година Управлението работи в тясно сътрудничество със сухопътните войски на САЩ в изследването на ЛСД и други химикали върху човешки същества. Болшинството изследвания върху хора са правени във Форт Детрик и в Лаборатории за изследване на въоръжението Еджуд (ЛИВЕ), и двете в Мериленд. Главният контрагент на армията в това изследване е д-р Албърт Клигмън от Пенсилванския университет. Някои от изследванията на Клигмън за ЛИВЕ, включително с употреба на радиоактивни изотопи, са правени върху затворници от Холмсбъргския затвор в Пенсилвания. В средата на 60-те години на XX в. д-р Клигмън основава Бръшлянените изследователски лаборатории (БИЛ), чрез които ЛИВЕ провежда непозволени експерименти. Документацията на ЛИВЕ във връзка с опитите върху хора повдига някои сериозни етични въпроси. Те показват, че през 1971 година ЦРУ дава на ЛИВЕ 37 000 долара за изпитване на поверително гликолатно съединение, известно под името ЕА3167. Това химическо вещество с потенциалната способност да изважда психиката от строя е тествано върху хора, включително затворници от Холмсбъргския затвор. Една от основните цели на ЦРУ в тези изследвания е да синтезира белязаното с радиоактивни изотопи ЕА3167. През януари 1975 година един меморандум от канцеларията на генералния инспектор на ЦРУ показва, че ЕА3167 е било използвано върху 20 човешки субекти и че след това са направени още наблюдения и изследвания. Ако се вярва на този документ, изпитателният протокол е „аналогичен“ на използвания от Бръшлянени изследователски лаборатории. ЦРУ прекратява договора си с ЛИВЕ през 1973 година. В по-новите разследвания на Министерството на енергетиката служители на ЦРУ са отричали категорично в работата по договора между ЛИВЕ и Управлението да са използвани човешки субекти. В подкрепа на това твърдение ЦРУ се позовава на вътрешното си разследване от 1977 година, когато сенатор Кенеди провежда своите разпити на свидетели. Документите показват и че Министерството на отбраната (МО) има значително участие в планирането и провеждането на експерименти с радиация върху хора в рамките на своите програми за ядрени оръжия. Голяма част от тази работа МО извършват в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. чрез своя Съвет за изследвания и развитие, който включва няколко консултантски групи и комисии. Например Комисията по медицински науки е помогнала за формулирането на политика, която през 1953 година е подтикнала министъра на отбраната Уилсън да издаде меморандум, който прилага на практика Нюрнбергския кодекс. Кодексът предвижда достатъчно медицински и етични насоки, които да пазят интересите на доброволците в експериментите. Все пак в продължение на десетилетия след това почти всяко министерство и правителствена агенция на Съединените щати, участвали в експерименти върху хора, са го пренебрегвали. Според документацията на МО и Националния архив, ЦРУ е била представлявана на поне осем съвещания на Комисията по медицински науки. През 1952 година д-р Кларк Ийгър, началник на медицинското подразделение на Отдела за научно разузнаване на ЦРУ, присъства на съвещание, по време на което са обсъждани етични въпроси във връзка с използването на хора в експериментите с радиация. По-късно той е един от главните консултанти на програмата АРТИШОК по изследване на промиването на мозъци от външен източник. От писмените документи става ясно, че ЦРУ е извършвало проучване за радиационна война (РВ) и е събирало сведения за работата на Съветския съюз в тази насока. Доказва се и сътрудничеството между ЦРУ и МО, както и опитите им в средата на 50-те години да разработят летящи на голяма височина балони като оръжие за разпръскване на радиация в Съветския съюз. И все пак още през 1953 година Управлението заключава, че няма голяма вероятност Съветския съюз да разработи ядрени оръжия. В началото на 50-те години ЦРУ предлага на МО и Комисията по атомна енергия (КАЕ) да се разработи малкомащабно ядрено оръжие за употреба в неконвенционални бойни действия на партизански групи. Управлението оглавява Обединената комисия за разузнаване по въпросите на атомната енергия — главната институция, отговорна за наблюдаване на съветските програми за ядрени оръжия. Лаборатория „Лоурънс Ливърмор“ (ЛЛЛ) към Министерството на енергетиката има богат опит в експериментирането върху хора. Тяхното сътрудничество с Британския институт за изследване на атомната енергия и лабораторията „Харуел“ продължава от 1972 г. до 1990 г. От Меморандума за споразумение между ЦРУ и ЛЛЛ от 1965 година (разсекретен) става ясно, че ЛЛЛ е провеждала експерименти за ЦРУ в резултат от връзката й с КАЕ и Министерството на енергетиката. В отговор на Консултативната комисия ЦРУ отрича след търсенето из поверителната си документация да е открило каквито и да било доказателства, че ЛЛЛ е провеждала експерименти върху хора за Управлението. Все пак наличната информация подсказва друго. Неколцина души, активно замесени в експериментите върху хора за МО и КАЕ, може да са вършили някои работи и за ЦРУ. Харолд Ходж от Университета в Рочестър е получил от Управлението средства за изследване на ЛСД. Ходж е ръководел и работата на проекта „Манхатън“ в Рочестър, а именно изследванията върху токсичността на урана. В друг случай в резюмето на ЦРУ пред Консултативната комисия се заявява, че д-р Робли Еванс „отдавна е консултант на ОТО и ПТС по радиационна безопасност, откриването на радиация и използването на белязани атоми“. Еванс е бил и преподавател в МТИ, участвал пряко в експериментите с радиация върху хора за Комисията по атомна енергия, МО и други институции. На едно съвещание през 1955 година трима души дават показания през членове на Консултативната комисия, че действително са участвали като субекти в радиационни изследвания на ЦРУ по проекта МКУЛТРА. Въпреки че не са в състояние да представят никакви документи в подкрепа на твърденията си, свидетелите съобщават имената на добре известни личности, замесени в програмата МКУЛТРА. Тъй като почти всички оперативни досиета и документи на МКУЛТРА са унищожени през 1973 година, ЦРУ е в състояние да пренебрегне директното искане на Консултативната комисия за по-сериозно вътрешно разследване — просто отхвърлят твърденията на свидетелите като недоказани и отричат да са участвали по какъвто и да било начин в тестове с радиация върху хора. Освен това Управлението не е готово да улесни откриването на архиви на неправителствени организации, които биха могли да докажат участието на държавата в такива експерименти. Следователно от многобройните доказателства и показания се вижда, че Управлението е успяло да избегне скандала от поредното нарушаване на своя морален кодекс. Източник: Откъс от книгата на Армен Викториян „Контрол върху съзнанието”   Advertisements



Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22626296
Постинги: 12390
Коментари: 17555
Гласове: 23392
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031