Добре дошли в ерата на кибернетиката (Част 5 КРАЙ)

Posted on декември 9, 2017 by TT-K
  Двадесет и четири годишният Йън Буркхарт, докато движи ръката и пръстите на ръката си


Двадесет и четири годишният Йън Буркхарт, докато движи ръката и пръстите на ръката си Мозъчните микрочипове и DARPA . Двадесет и четири годишният Йън Буркхарт, докато движи ръката и пръстите на ръката си Технологията на микрочиповете за мозъчни импланти вече е утвърдена в медицинските среди и през последните 15 години са включени 80 000 такива на пациенти с епилепския и с болестта на Паркинсон. През април 2016 година е направена още една крачка напред с прилагането им върху болни с тетраплегия (парализа, причинена от заболяване или нараняване, което води до частична или пълна загуба на използването на крайниците или тялото). Рдно момче с напълно парализирани крайници е възстановено, благодарение на микрочип, имлантиран в мозъка, и започнало да движи ръцете, пръстите и китките си. Имплантът е инсталиран в зоната на мозъчната кора, отговорна за контрола на движенията, по начин да може да заобиколи, да избегне (тип байпас) увреждане на гръбначбия мозък и да предаде нервни сигнали към система от електроди, закрепени върху предмишницата на ръката. Проф. Силвестро Мичера – доцент по невроинжинерство (дисциплина, която се занимава с взаимодействие между нервната система и изкуствените устройства) в колежа Сант“Анна за висши изследвания, намиращ се в Пиза, обяснява, че за първи път в историята на медицината е станало възможно изкуственото възстановяване на комуникацията между мозък и крайници. Експериментът е осъществен от екипа на Али Резай от Държавния университет в Охайо, Ник Анета от Battelle Memorial Institute и Чад Батон от Института за медицински изследвания Фейнстейн. Новата невронна технология срещу тетраплегия е наречена NeuroLife и представлява нещо като електронен, нервен байпас, който чрез микрочипа записва сигналите на мозъчната кора и ги препработва в електрични сигнали, за да ги превърне в желаните движения.   Поразителният резултат е постигнат чрез записване (с помощта на електроди, вкарани в мозъка на парализирания пациент) на нервните импулси от моторната кора (регион на предния дял на мозъка), които впоследствие са използвани за еазвитие на микрочиповете и алгоритмите за разпознаване на мозъчните сигнали. DARPA е финансирала и един друг проект, ръководен от проф. Теодор Бергер от университета на Южна Калифорния в Лос Анжелис, който експериментира върху пациенти с епилепсия нов клас микрочип, в състояние да възстанови човешката памет. По време на интервю през 2013 г. за CNN ученият показва огромния си ентусиазъм от получените резултати, тъй като, изучвайки мозъка, е открил как да създаде дългосрочна памет, да се съхраняват спомени или да изтриват и как да се възпроизведе този процес при хора, чиито мозъци са претърпели щети от травми или болести. Това означава, че в бъдеще тези устройства могат да заемат място като способ за формиране на изкуствени спомени в човешкия мозък или за предаване на мисли от един човек на друг. През 2014 г. разпространението на мозъчните микрочипове в голям мащаб допълнително се ускорява, тъй като DARPA финансира изграждането на импланти, които да бъдат инсталирани в мозъците на ветераните от войната в Ирак и Афганистан, страдащи от посттравматично стресово разстройство (около 20% от ветераните са засегнати). Ани Якобсен – журналист, която пише за Los Angeles Times Magazine и за New York Times, публикува книгата „Мозъкът на Пентагона: Нецензурираната история на DARPA“, в която открито заявява, че според нейните източници съществува реална опасност разработената технология от DARPA да има само официален претекст за подпомагане на болните, а след това да бъде използвана за целите на масово наблюдение. Ани Якобсен уточнява също, че притеснението от обоснован риск е изразено от много учени, работили в продължение на години за DARPA. Според техните разкрития Пентагонът възнамерява да реализира все по-мощни невронни импланти и изкуствен интелект, на който да повери контрола на всички компютърни системи. Ключът към постигането на това се намира във вътрешността на човешкия мозък и поради тази причина са направени обстойни изследвания от учените. Благодарение на модерните техники за neuroimaging (невроизобразяване, или образно изследване на мозъка) точни е идентифицирана съществуващата връзка между електрическата активност на определени зони в мозъка и техните специфични функции, което позволява значителен напредък в развитието на изкуствения интелект и невронния интерфейс (комуникацията между централната нервна система и външно устройство като компютър). Източник: Откъс от книгата на Марко Пицути „Забранената еволюция“