Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
26.09.2017 10:17 -
Откриването на свръхзаряда
Автор: zahariada
Категория: Технологии
Прочетен: 675 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2017 10:21
Прочетен: 675 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 26.09.2017 10:21
Откриването на свръхзаряда
Posted on септември 23, 2017 by TT-K
Странните проблясъци, наблюдавани от Никола Тесла малко преди разреждането на кондензаторите, изглеждат свързани с друг електрически проблем, много често стоящ пред работниците и инженерите в края на XIX в. – инцидент, който възниква по време на откриването на превключвателите на динамото с
високо напрежение. Наистина често първото протичане на електрическия поток в големите съоръжения предизвиквало опасен електрически удар, който засягал механическата система за управление, а също така и оператора. Този проблем се тълкувал от електроинженерите по онова време като следствие от наличието
на остатъчен електростатичен заряд, нищо повече. Аномалията се изразявала визуално с ефекта на коронния разряд (проблясъци със синкав цвят, породени от електрическото напрежение) и въпреки че понякога натрупаната енергия се оттичала веднага в земята, без да навреди на хора или съоръжения, в някои случаи засягала работниците, които били в близост до силовите проводници или командното табло30. При по-дългите кабели този ефект на мигновено зареждане пораждал сияниекато синкави игли, което се разклонявало в околното пространство. Смъртоносният заряд изчерпвал цялата си мощ само няколко милисекунди след момента на задействане на прекъсвача и въпреки че генераторите са били проектирани да произвеждат едва няколко хиляди волта, тези преходни свръхнапрежения можели да достигат много по-високи стойности. В резултат на което повредата в електрическата система се предотвра тявала посредством включването на релета-прекъсвачи със силна изолация и много стабилно заземяване. Тесла обаче разбира, че скритата причина за тези аномалии е същата, която стои зад загадъчните проблясъци, които е видял да се образуват по време на принудителното освобождаване на енергия от неговите мощни електрически акумулатори. Изследователят Питър Линдеман пише: „Тесла е знаел, че странният ефект на свръхзаряда се появява изключително в мига, в който динамата бъдат свързани към електропроводи, точно какъвто е случаят с експлозивното разреждане на неговите кондензатори. Въпреки че двата случая изглеждат напълно различни, ефектите, които причиняват, са напълно идентични. Мигновеното свръхнапрежение, подавано от динамата, изглежда концентрирано върху по-дългите кабели. Тесла изчислил, че концентрацията на електростатичния заряд надвишава с няколко порядъка което и да е напрежение, подаден от динамото. Количеството ток е било увеличено и трансформирано по някакъв начин.“ Очевидно е, че колкото и да е опасно, произвеждането на един свръхразряд е проява на напълно нов физичен феномен с огромно практическо значение. Останалите инженери обаче вместо да го проучат, за да разберат природата му и да се възползват от големия му потенциал, предпочитат да се отстрани проблемът с подобрено заземяване, все едно че става въпрос за неприятна техническа неизправност. Според Джери Василатос – друг учен експерт по технологията Тесла, основната причина за това анормално увеличение на електрическата мощност се намира в смущението на енергията на вакуума, провокирано от особено бързи електрически разряди. За да се обясни появата на свръхразяда, можем да сравним внезапното изпразване на един електрически акумулатор (кондензатор) с механичния ефект, произведен от мигновено пускане на свита пружина. Веднъж освободен, зарядът от енергия, нагнетен в кондензатора, поражда яростен сблъсък със съпротивлението на електрическия проводник. Видът на така полученото физично явление зависи от бързината и мощта на сблъсъка, горе-долу като да се удари един шамар на водата. Колкото по-бърз е нанесеният върху повърхността на течността удар, толкова по-голяма ще е съпротивата, която ще срещне. Над определена скорост водата придобива консистенцията на твърдо вещество и развива коравина, подобна на тази на бетонна стена. Подобен принцип важи също за много бърз поток от електрони, когато се сблъсква с електрическото съпротивление на проводящо тяло. Василатос смята, че феноменът, описан от Тесла, трябва да означава, че по токът от бързите електрони е блокиран за части от секундата от сблъсъка с електрическото съпротивление на проводника. Според тази хипотеза силният натиск, упражняван от преминаването на електрони, създава завихряне върху енергията на вакуума, която освобождава (като реакция) свръхразряд на пулсационния ток върху проводника. Това би обяснило внезапното и моментно появяване на изключително мощни електростатични полета в големи съоръжения от края на XIX в., а също така тяхното предварително явяване спрямо придвижването на електроните (забавено от сблъсъка с електрическото съпротивление) и спрямо обичайния ток. Тесла заключава, че електрическото поле не се състои само от електрони, но също така от нещо много по-фино, способно да премине през всякакво състояние на материята. Това прозрение подтиква ученият да продължи с изследванията и да изгради ново експериментално съоръжение – много просто, съставено от един трансформатор на ток с високо напрежение, свързан с два мощни кондензатора. По този начин Тесла разбира как да балансира напрежението в зависимост от електрическото съпротивление на веригата, за да произведе по желание анормални състояния на свръхразряда – нещо, което никое друго съществуващо устройство не би могло да постигне. Честотата на електрическите разряди, освободени от кондензаторите, може да се регулира ръчно с обикновен искров разрядник (един вид предпазен прекъсвач, образуван от слой изолационен въздух, намиращ се между два електрода) и най-изненадващият факт
е мощта на импулсната енергия, получена по този начин. Източник: Откъс от книгата на Марко Пицути „Забранените научни експерименти“
Posted on септември 23, 2017 by TT-K
Странните проблясъци, наблюдавани от Никола Тесла малко преди разреждането на кондензаторите, изглеждат свързани с друг електрически проблем, много често стоящ пред работниците и инженерите в края на XIX в. – инцидент, който възниква по време на откриването на превключвателите на динамото с
високо напрежение. Наистина често първото протичане на електрическия поток в големите съоръжения предизвиквало опасен електрически удар, който засягал механическата система за управление, а също така и оператора. Този проблем се тълкувал от електроинженерите по онова време като следствие от наличието
на остатъчен електростатичен заряд, нищо повече. Аномалията се изразявала визуално с ефекта на коронния разряд (проблясъци със синкав цвят, породени от електрическото напрежение) и въпреки че понякога натрупаната енергия се оттичала веднага в земята, без да навреди на хора или съоръжения, в някои случаи засягала работниците, които били в близост до силовите проводници или командното табло30. При по-дългите кабели този ефект на мигновено зареждане пораждал сияниекато синкави игли, което се разклонявало в околното пространство. Смъртоносният заряд изчерпвал цялата си мощ само няколко милисекунди след момента на задействане на прекъсвача и въпреки че генераторите са били проектирани да произвеждат едва няколко хиляди волта, тези преходни свръхнапрежения можели да достигат много по-високи стойности. В резултат на което повредата в електрическата система се предотвра тявала посредством включването на релета-прекъсвачи със силна изолация и много стабилно заземяване. Тесла обаче разбира, че скритата причина за тези аномалии е същата, която стои зад загадъчните проблясъци, които е видял да се образуват по време на принудителното освобождаване на енергия от неговите мощни електрически акумулатори. Изследователят Питър Линдеман пише: „Тесла е знаел, че странният ефект на свръхзаряда се появява изключително в мига, в който динамата бъдат свързани към електропроводи, точно какъвто е случаят с експлозивното разреждане на неговите кондензатори. Въпреки че двата случая изглеждат напълно различни, ефектите, които причиняват, са напълно идентични. Мигновеното свръхнапрежение, подавано от динамата, изглежда концентрирано върху по-дългите кабели. Тесла изчислил, че концентрацията на електростатичния заряд надвишава с няколко порядъка което и да е напрежение, подаден от динамото. Количеството ток е било увеличено и трансформирано по някакъв начин.“ Очевидно е, че колкото и да е опасно, произвеждането на един свръхразряд е проява на напълно нов физичен феномен с огромно практическо значение. Останалите инженери обаче вместо да го проучат, за да разберат природата му и да се възползват от големия му потенциал, предпочитат да се отстрани проблемът с подобрено заземяване, все едно че става въпрос за неприятна техническа неизправност. Според Джери Василатос – друг учен експерт по технологията Тесла, основната причина за това анормално увеличение на електрическата мощност се намира в смущението на енергията на вакуума, провокирано от особено бързи електрически разряди. За да се обясни появата на свръхразяда, можем да сравним внезапното изпразване на един електрически акумулатор (кондензатор) с механичния ефект, произведен от мигновено пускане на свита пружина. Веднъж освободен, зарядът от енергия, нагнетен в кондензатора, поражда яростен сблъсък със съпротивлението на електрическия проводник. Видът на така полученото физично явление зависи от бързината и мощта на сблъсъка, горе-долу като да се удари един шамар на водата. Колкото по-бърз е нанесеният върху повърхността на течността удар, толкова по-голяма ще е съпротивата, която ще срещне. Над определена скорост водата придобива консистенцията на твърдо вещество и развива коравина, подобна на тази на бетонна стена. Подобен принцип важи също за много бърз поток от електрони, когато се сблъсква с електрическото съпротивление на проводящо тяло. Василатос смята, че феноменът, описан от Тесла, трябва да означава, че по токът от бързите електрони е блокиран за части от секундата от сблъсъка с електрическото съпротивление на проводника. Според тази хипотеза силният натиск, упражняван от преминаването на електрони, създава завихряне върху енергията на вакуума, която освобождава (като реакция) свръхразряд на пулсационния ток върху проводника. Това би обяснило внезапното и моментно появяване на изключително мощни електростатични полета в големи съоръжения от края на XIX в., а също така тяхното предварително явяване спрямо придвижването на електроните (забавено от сблъсъка с електрическото съпротивление) и спрямо обичайния ток. Тесла заключава, че електрическото поле не се състои само от електрони, но също така от нещо много по-фино, способно да премине през всякакво състояние на материята. Това прозрение подтиква ученият да продължи с изследванията и да изгради ново експериментално съоръжение – много просто, съставено от един трансформатор на ток с високо напрежение, свързан с два мощни кондензатора. По този начин Тесла разбира как да балансира напрежението в зависимост от електрическото съпротивление на веригата, за да произведе по желание анормални състояния на свръхразряда – нещо, което никое друго съществуващо устройство не би могло да постигне. Честотата на електрическите разряди, освободени от кондензаторите, може да се регулира ръчно с обикновен искров разрядник (един вид предпазен прекъсвач, образуван от слой изолационен въздух, намиращ се между два електрода) и най-изненадващият факт
е мощта на импулсната енергия, получена по този начин. Източник: Откъс от книгата на Марко Пицути „Забранените научни експерименти“
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари