Изследователите установили как да изтриват, променят и дори да добавят спомени не само при животни, но и при хората. А на хоризонта се появяват и лекарствените средства, които да прочистят паметта ни от лошите моменти. Документалният филм Хакери на памет (Memory Hackers) хвърля допълнителна светлина върху темата.

Но склонно ли е човечеството да възприеме идеята за изтриване на конкретен спомен?
В миналото учените смятали, че спомените се съхраняват на точно определено място в мозъка, нещо като неврологичен отдел с файлове. По-късно установили, че всеки отделен спомен е заключен в специфични връзки в мозъка.

Конкретното преживяване се формира, когато протеини стимулират мозъчните ни клетки да растат и да образуват нови връзки. Така на практика ние буквално пренаписваме спомените си. Преживяването вече е съхранено в съзнанието ни, а за повечето от нас, той се съхранява там, докато в даден момент не се замислим над него.

Това, което повечето хора не знаят е че тези дългосрочни спомени не са устойчиви. Всеки път щом се замислим върху конкретно преживяване, влиянието върху съзнанието е все по-силно и завладяващо. Този процес е известен още като консолидация на паметта и обяснява защо понякога с времето нашите спомени се променят. Например при инцидент с падане от колело. Всеки път, когато се замислим над това се разстройваме и още повече засилваме връзките между този спомен и емоциите на страх и тъга. Накрая дори просто мисълта за колело може да бъде достатъчна, за да предизвика уплаха. Процесът на консолидация на паметта се явява като изходна точка, от която учените правят крачка напред и умело променят спомените.

„Според изследването спомените могат да бъдат манипулирани, защото техните качества наподобяват тези на стъкло“, твърди Ричард Грей пред британския вестник “Телеграф“. Когато са активни или в процес на формиране те са в течно състояние, но, когато една отминала емоция бъде събудена, тя отново преминава в разтопено състояние. Тук е именно моментът, в който да бъде променен, преди трайно да се установи в съзнанието ни.

Според многобройни изследвания блокирането на химическото вещество норепинефрин, свързано със симптоми като изпотени длани и висок сърдечен ритъм, спомага за намаляване на травматичните спомени и асоциациите с негативни емоции. Учени от Холандия са направили опит, при който да изкоренят арахнофобията (страх от паякообразни) чрез лекарството пропранолол и така да блокират хормона норепинефрин. В експеримента взели участие три групи. За да възбудят страховитите спомени от паяци, на две от групите им била показана тарантула. След това участниците в експеримента приели пропранолол или плацебо. Същите медикаменти били предписани и на трета група. За да потвърдят, че лекарствата нямат общо с понижените нива на страх, на последната група не е бил показан паяк. След няколко месеца, участниците се подложили повторно на опита, като този път били измерени нивата им на страх.

Резултатите на първите две групи били шокиращи. Страдащите от арахнофобия, които използвали медикамента, можели дори да докоснат паяка. А след три месеца, мнозина от тях дори се чувствали комфортно докато го държат в ръцете си. От арахнофобията нямало и следа дори година след експеримента.

Един от авторите на Memory Hacker, Майкъл Бикс уточнява, че целта не е да се изкоренят напълно болезнените преживявания. Стремежът е насочен по-скоро към тяхното отклонение, така че да не предизвикват подтискащи емоции. Освен това не толкова спомените, колкото асоциациите с тях са истинските виновници за травматичните състояния.

Според Бикс целта на това да замъглиш неприятните моменти от паметта си, не означава пълното им заличаване, а възможността да ги контролираш.