http://www.zahariada.com/
Хипотезите на Кристофър Дън („Електроцентралата на Гиза“, The Giza Power Plant) и на Джоузеф Фарел („Бойната машина на Гиза. Оръжието на Апокалипсиса в действие“), както става ясно от Първа и Втора част, може да бъдат опровергани, но на пръв поглед предоставят убедителни свидетелства, че пирамидата се явява машина. Остава само да се определи що за машина е била това…

Джоузеф Фарел основава хипотезата си, че пирамидата се явява оръжие, на следните предположения.

Импулсният трансформатор на Никола Тесла и явлението, което може да се получи с негова помощ, представляват първите наблюдавани ефекти на свиване на потенциала на вакуума от скаларната вълна, или кохеренция на потока на енергията на нулевата точка.

Тази технология е била първият пример за приложение на физика, която днес наричаме скаларен електромагнетизъм или електрогравитация.

Теоретичните основи на тази физика на свой ред са аналогични на тази физика, която присъства в някои древни и окултни текстове, включително „Херметика“ на Хермес Трисмегист и китайските легенди за супероръжие, което се наричало „огледалото ин–ян“.

При сравнение на известните изисквания към системата на Тесла за безжично предаване на енергия за мирни цели и Великата пирамида в конструкцията на последната се откриват особености, явно сочещи, че пирамидата е била създадена като оръжие за масово унищожение, а не просто като мирна електроцентрала с цел безжично предаване на енергия.

Наблюдаваните и/или предсказани физически ефекти на тази технология и лежащият в тяхната основа теоретичен модел свидетелстват за неизбежната поява на гравитационни аномалии и това предсказание се съгласува с много древни текстове и легенди.

Хипотезата за пирамидата като оръжие трябва да обяснява четири основни елемента на нейната конструкция, а именно:

– Изборът на материали, използвани при нейното строителство, включително предполагаемо отсъстващи компоненти.

– Геометричните и хармоничните ѝ характеристики, такива като параболични повърхности, квадратура на кръга, кубатура на сферата и т.н.

– Вътрешните камери на пирамидата.

– Нейните контури за обратна връзка.

Да започнем с избора на материали.

Гранит

Известните му пиезоелектрични свойства позволяват да се натрупва огромен електростатичен потенциал, освобождаван във вид на импулс постоянен ток, който при преминаване през омична бариера от нелинеен материал създава импулсна скаларна вълна.

Решетъчната му структура (тоест влизащият в състава му кварц) може да е играл ролята на вълновод за импулса.

Варовик (калциев карбонат)

Нелинейните материали играят ключова роля в смесването на четирите вълни, необходими за получаването на импулси скаларни вълни.

Общата кристална структура на пирамидата сама по себе си може да е играла ролята на вълновод за импулса.

„Широкото приложение на нелинейни материали – гранит, варовик и плазма – в конструкцията на пирамидата сочи, че съоръжението е било построено като огромна машина за кохериране на потока енергия на нулевата точка и насочването му към цел с помощта на скалана хармонична интерферометрия“, отбелязва Фарел.

Що се отнася до геометричните и хармонични характеристики, то:

Архитектурата на Великата пирамида напомня съвременните фазирани антенни решетки, а нейните четири страни очевидно са служили като параболични отражатели.

Параболичните повърхности събират и фокусират фоновото лъчение, геометрията и инерциалните сили на локалните космически системи – информация, съдържана в полето на основните галактики и слънчеви системи, за да може след това цялата структура да генерира и модулира импулс към всеки възможен приемник под въздействието на тези системи.

Тази особеност от конструкцията потвърждава функцията на пирамидата като аналогов компютър и своен генератор на всеки възможен приемник.

Апотемите на страните служат като виртуални проводници на импулсния трансформатор, влизащ в състава на комплекса.

Липсващите кристали в пирамидата: в Голямата галерия – кристал ф-корунд (тоест сапфир) и на върха, изпълняват функцията на електрогравитационна диелектрическа антена на комплекса.

Самата пирамида представлява голяма кристална решетка, възможно бобина и вълновод за импулса.

Вътрешните камери на пирамидите според Фарел имат следните конструктивни особености:

– Редица каменни зидове – с отчитане на височината и дебелината – изпълняват функцията на аналози, тоест на сдвоени генератори за хармонични колебания, атомни тегла на елементи, което могат да присъстват във всеки възможен приемник.

Редиците каменни зидове също играят ролята на бобина на вторичната намотка на усилващия импулсен трансформатор на постоянен ток на Тесла, а нелинейните свойства на самия варовик внасят принос в общата функция на фазовото напрежение на пирамидата.

По този начин, ако се разглеждат редиците каменни зидове на пирамидата едновременно като кристал и намотка на трансформатора, то те играят ролята на вълновод за импулса, като дебелината на всеки ред възможно се явява аналог на атомните тегла на определени елементи.