Шокиращо: Сателити четат мислите на хората, проф. Уилям Бъроуз: От космоса се подслушват дори разговори зад стените на Кремъл, 200 сателита наблюдават поне 4000 души http://www.zahariada.com/

2014/февруари/12 | Filed under: Общество | Posted by: Viaranews

 

 Ученият Хари Стайн: Компютрите четат човешките мозъци чрез дешифриране на данните от електроенцефалографите

От сателит могат да четат мислите на хората. Няма място на Земята, където да се скриете. Нужни са само 3 сателита, които да покрият света с капацитет за засичане. Освен следенето на всяко едно действие на човек и предаването на данните на компютър на Земята, невероятните сили на сателитите включват четенето на мисли на човек, следенето на разговори, манипулиране на електронни инструменти и физически отстраняване на някого с лазерен лъч. Дистанционното четене на мисли чрез сателитна технология е доста странно, но все пак се прави. В момента то е реалност, а не химера или футуристична дистопия (негативна утопия).

Незнайно за мнозина сателитите могат да извършват удивителни и дори страшни неща. Това не трябва да идва като изненада, ако се погледне през призмата на огромните усилия, хвърлени в сателитната технология от времето на съветския сателит „Спутник”, изстрелян през 1957 г. и причинил паника в САЩ. Шпионски сателит може да следи всяко движение на човек, дори когато „мишената” е на закрито или дълбоко във вътрешността на сграда, или пък пътува с голяма скорост на магистралата с кола при всякакво време (облачно, дъждовно, буреносно), пише novavarna.net.

Колкото и невероятни и тайни да са възможностите на сателитите, все пак прозаичната сателитна технология дава доста сведения в ежедневния живот. Сателитният бизнес е спечелил 26 милиарда долара през 1998 г. Можем да гледаме трансконтинентални телевизионни предавания чрез сателит, да провеждаме телефонни разговори на далечни разстояния, препредавани чрез сателит, да бъдем информирани за облаците и времето чрез сателитни снимки, показвани по телевизията, и да намиране географските посоки чрез помощта на сателити и GPS (глобална позиционна система). Но зад фасадата на полезната сателитна технология се крие кутията на Пандора на подмолната технология. Шпионските сателити в противовес на сателитите за цивилни цели нямат почти никаква цивилна употреба, освен може би да следят врага или разни криминални групи.

С оглед на засичането на разни неща от космоса Форд Роуан, автор на „Техношпиони”, пише: „Някои американски военни сателити са оборудвани с инфрачервени сензори, които могат да засекат топлина, произведена от камиони, самолети, ракети и коли, така че дори при облачно време сензорите могат да проникнат през облаците и да произведат модела на източника на топлина на тв екран. По време на войната във Виетнам са били използвани инфрачервени сензори, които да засичат индивидуални вражески войници”. Използвайки тази референция, можем да определим 1970 г. като приблизителна дата за започване на сателитното наблюдение и края на възможността за уединение на някои хора.

Правителствената агенция, която най-сериозно е замесена в технологиите за сателитно наблюдение, е ARPA (Advanced Research Projects Agency) – Агенция за изследване на напредничави проекти – подразделение на Пентагона. НАСА се занимава с цивилните сателити, но няма ясна разграничителна линия между цивилни и военни сателити. НАСА изстрелва всички сателити или от Кейп Кенеди във Флорида или от Военновъздушната база „Вандерберг” в Калифорния, независимо дали сателитите се управляват от военните, ЦРУ, корпорации, или самата НАСА. Много е трудно да се направи бързо разграничение между правителствени и частни сателити; изследванията на НАСА често се прилагат към всички видове сателити. Нито АРПА или НАСА правят сателити, вместо това те се подписват под технологията, докато различни корпорации произвеждат хардуера.

Шпионските сателити вече били действащи и нарушаващи правата на хората за уединение, когато президентът Роналд Рейгън предложил своята Стратегическа отбранителна инициатива, или „Звездни войни”, в началото на 80-те години, дълго след като ракетната кубинска криза от 1962 г. демонстрирала военната полза от сателитите.

Програмата „Звездни войни” е трябвало да сложи щит на САЩ от ядрени ракети, но свалянето на ракети със сателитни лазери се оказало неприложимо и много учени и политици критикували масивната програма. Въпреки това „Звездни войни” дала огромно ускорение на следящата технология и това, което се нарича технология „черна чанта”, като четене на мисли и лазери, които могат да убият някого, дори да е в сграда.

Било заложено от самото начало с тази технология да се злоупотребява и нито една група не се бори тази нова и ужасяваща технология да стане предмет на демократичен контрол. Един дипломат от ООН казва: „Звездни войни” нямаше за цел да създаде рай на Земята, но за сметка на това може да създаде ад на Земята”. Типичният американец в действителност няма защо да се страхува, тъй като шансовете да бъде предмет на сателитно следене са малки. Защо някой би искал да следи друг през сателит, може да изглежда неясно отначало, но за да отговорите на този въпрос, трябва да осъзнаете, че само елитът има достъп до сателитните ресурси. Само богати и хора с власт могат дори да си помислят да сложат някого под сателитно наблюдение, докато средната или работещата класа няма да знае дори откъде да започне. Въпреки че достъпът до сателитно наблюдение е главно функция на богатството и властта, не трябва да правим извод, че само хората без власт попадат под наблюдение. Може би тези, които попадат, са главно без власт, но богатите и известни хора са по-интересни цели, така че въпреки властта си да отстояват изключителното нарушаване на тяхното уединение някои от тях стават жертва на сателитното наблюдение. Нито едно твърдение за сателитно следене не бива да се отхвърля априори. Трудно е да се изчисли колко американци се следят чрез сателити, но ако има 200 работещи наблюдателни сателита (често срещано число в литературата) и ако всеки сателит може да следи 20 човешки цели, поне 4000 американци могат да бъдат под сателитно наблюдение. Обаче възможността за следене от сателита на много хора едновременно е още по-трудно да бъде изчислена, отколкото броя на сателитите – може да има връзка с броя на транспондерите на всеки сателит, като транспондерът се явява ключовото устройство за приемане и изпращане на информация. Едно общество, хванато в клещите на „националната сигурност”, задължително се държи на тъмно относно тези неща. Но е очевидно, че ако един сателит може да следи едновременно 40 или 80 човека, тогава броят на потенциалните жертви на сателитното следене ще стане двоен или четворен.

Ето откъси от литература, която предоставя поглед върху демоничната технология на космическата ера.

Един сателитен доклад казва, че:

„Една от оригиналните концепции на сателитната система „Брилянтно око” била свързана с дълговълнов инфрачервен фокусен детектор, който изисква периодична експлоатация близо до 10 градуса по Келвин”. Следящият сателит използва факта, че човешкото тяло излъчва инфрачервена радиация или излъчваща топлина; според професор Уилям Е. Бъроуз, автор на „Дълбоко черно”: „Инфрачервеният образ ще премине през скенера и ще регистрира на свързаното устройство реда, по който да се формира инфрачервената картина, която след това ще бъде усилена, цифровизирана, криптирана и изпратена към Земята”.

Има различни мнения относно това дали инфрачервената радиация може да бъде засечена при облачни условия. Според един изследовател има начин да се заобиколи това потенциално препятствие. „За разлика от сензорите, които пасивно наблюдават видимата светлина и инфрачервената радиация и които се блокират от облаците и имат проблеми през нощта, радарните сензори ефективно излъчват микровълни, които могат да преминат през облаците и да работят по всяко време на денонощието.

Същият човек съобщава през 1988 г., че:

„Практическите ограничения на постижимата резолюция за един сателитно базиран сензор са въпрос, по който може да се спори, но е около 10 до 30 сантиметра. След това атмосферните състояния стават проблем”. Но дори по времето, по което тя е писала това, сателитната резолюция до всеки подпиксел била много по-прецизна, като ставало въпрос за милиметри – факт, който е много по-разбираем, когато имаме предвид огромното усложняване на сателитите, което се отразява на инструменти като мултиспектрални скенери, интерферометри видими инфрачервени радиоизмерватели, криоохладители и водородоабсорбиращи лафети.

Вероятно най-зловещият аспект на сателитното следене е и най-зашеметяващото. Това е четенето на мисли.

Още през 1981 г. Г. Хари Стайн (в своята книга „Конфронтация в космоса”) пише, че компютрите са „прочели” човешките мозъци чрез дешифриране на данните от електроенцефалографите. Ранната работа в тази област е обявена от DARPA (Агенция за изследване на напредничави проекти за отбрана през 1978 г.). Електроенцефалограмите са груби сензори за невралната активност на човешкия мозък и оперират на базата електрически ток в кожата. Магнитоенцефалографите от тогава са се развили, като използват високочувствителни електромагнитни сензори. Те директно могат да картографират мозъчната неврална активност дори през костите на черепа. Отзвукът на видимите части на мозъка е бил картографиран от Кауфман и други в университета Вандербилт. Работа вече може би се върши относно картографирането на невралната активност на други части от човешкия мозък чрез използването на магнитноенцефалографски техники. Не е нужно да се правим на гледачки, за да предвидим, че невралната електромагнетична активност на човешкия мозък ще бъде напълно картографирана до 10 години и че кристалните компютри могат да се програмират да дешифрират електромагнитните нервни сигнали.

През 1992 г. „Нюзуик” съобщава:

„С мощните нови устройства, които проникват през черепа и виждат мозъка в действие, учените търсят изворите на мислите и емоциите, генезиса на интелекта и езика. Те се надяват не след дълго да четат вашия ум”.

През 1994 г. учен отбелязва : „Съвременните техники за образ могат да обрисуват физиологически събития в мозъка, които придружават сензорните възприятия и двигателни функции, както и познавателните способности и речта”. Аз вярвам, че сателитите за следене са започнали да четат умовете, или по-скоро са започнали да позволяват умовете на целите да бъдат четени още през ранните 90. Някои сателити на практика могат да четат мозъка на човек от космоса.

Способите не са много ясни, както и цялата тази технология по принцип, но основната процедура е да се приведе канализирана енергия от скалпа в космоса, която да бъде свалена от големи огледала или призми и пратена в наземна станция, в която данните се слагат в компютър, който е програмиран с информация от науката за мозъчно картографиране. Също част от сателитната технология е известният „Неврофон”, с който може да се манипулира поведението, описано от Хъксли в неговата новела „Прекрасен нов свят”.

Въпреки че нервофонът не се прилага все още за секс, или по-точно казано – подобен на нервофона инструмент е бил приспособен да се използва от сателитите и може да променя поведението чрез подсъзнателни „аудиопредавания” – само че работи на друг принцип. След като превърне звука в електрически импулси, нервофонът предава радиовълни през кожата, те достигат до мозъка, като пропускат ушите и черепния слухов нерв и карат мозъка да разпознае неврологичния модел все едно е било слухова комуникация. Често това става на подсъзнателно ниво. Човек стимулира с подобно устройство, „чува” по много различен път. Нервофонът може да направи така, че глухите да „чуват” отново.

Когато изобретателят кандидатствал за втори патент за подобрен нервофон, Националната агенция за сигурност опитала неуспешно да присвои устройството. В допълнение сателитът за наблюдение може да засича човешката реч. Бъроуз казва, че сателитът може „дори да подслушва разговорите, които се провеждат дълбоко зад стените на Кремъл”. Стени, тавани и подове не са преграда, за да се следи разговорът от космоса. Дори ако сте във висока сграда с 10 етажа над и 10 етажа под вас, сателитното следене на вашата реч пак няма да бъде затруднено. Вътре или вън, при всякакви климатични условия, на всяко място по света, по всяко време на деня, сателит, „паркиран” в космоса на геостационарна орбита (при която сателитът се движи в тандем с ротацията на Земята и затова изглежда неподвижен), може да засече речта на човешка мишена.

Изглежда, както по принцип е при разузнаването, че само чрез укриване в недрата на укрепена с олово сграда може да се избегне аудиомониторингът чрез сателит.