Интервю с Вадим Зеланд Категория: Интервюта  

 

 

 

 

Интервю с  Вадим Зеланд

 

 

 

Д. Кой е Вадим Зеланд?

 

Когато читателите ме попитат „Кой си ти, Вадим Зеланд?”, обикновено отговарям „Аз съм никой ”. Но моят живот не може да бъде от някакъв интерес, тъй като не съм аз този, който е създал Транссърфинга, аз просто съм канал за древното Знание, което дава достъп до един свят, в който невъзможното става възможно.

 

Ако се следват някои правила, обикновената реалност престава да бъде едновременно външна и неконтролируема – можете да се научите да я управлявате! И да бъдеш канал на тези знания без лична намеса, би трябвало да бъдеш наистина „никой”, само един  „празен съд”. Великата мистерия е все още тайна, тъй като всичко е невероятно лесно – истината е на повърхността и се изисква само някой да я доведе до хората. В този случай личността не е от значение.

 

Това, което е от истинско значение са онези, които ми предадоха древното знание. Във всеки случай те също искат да останат на заден план. Аз съм на 45 години (интервюто е дадено през 2007 г. – бележка на преводача). Преди разпадането на Съветския съюз правех проучвания в областта на квантовата физика, след това се занимавах с информационни технологии, а сега съм писател на пълно работно време. Живея в Русия. Всичко останало няма значение.

 

Д. Как ти дойде идеята за Транссърфинга?

 

Транссърфингът не е идея и не се появява отникъде. Той е древно знание, от хилядолетия. Това знание беше дадено на мен и още го получавам по трансцедентален път. Никой никога не ми го е преподавал, никога не съм го чел и виждал. Просто информацията идва до мен по своя инициатива – не мога да обясня начина, по който се случва.

 

Аз съм обикновен човек, който не комуникира с духове или извънземни. Единственото име, с което бих могъл да назова моя Учител е Надзирателят – един от пазителите на древното Знание, който веднъж ми се яви на сън. След това потече поток от информация. Срещата с Надзирателя е описана в началото на книгата „Пространство на варианти – Транссърфинг на реалността”.

 

Моят живот се промени оттогава: изведнъж, без никаква причина, един екс-физик, който не е облагодетелстван с нищо специално в живота, започна да пише…

 

Д. Какво те подтикна да напишеш тази книга? /или поредицата от книги/

 

Повратният момент дойде, когато разбрах каква бъркотия бях направил в живота си. Трябваше да прочета моята книга „Пространство на варианти” поне 25 години по-рано. Животът ми щеше да бъде съвсем различен, много по-лесен и по правилата. В такъв случай обаче, нямаше да бъда в състояние да напиша тази книга… Но по това време, след като бях водил един живот див и извън контрол, започнах да получавам много информация посредством мистериозен канал. През целия си живот съм практикувал  анти-Транссърфинг, искам да кажа, че съм правил всичко само по грешния начин. Интелигентният човек се учи от грешките на другите, а глупакът научава повече от собствените. В този смисъл аз съм бил глупак на инат. Кой урок мислите, че се научава по-добре: този от собствените грешки или от грешките на друг? Интелигентният човек знае само това, кое е правилно и кое е грешно. Стига до информацията, но не чувства истинската есенция  на собствените си грешки, както чувства това глупакът, чиято душа страда дълбоко при всяко сътресение на живота. Изглежда, че само един глупак е в състояние да се трансформира в средство на познанието.

 

Д. Към кои читатели е насочена книгата?

 

Ако съдя  по писмата на моите читатели, те не са класифицирани по географски области, нито по възраст или по социален статус. Следва да се отбележи, че знанието е предназначено за всички. Не всеки е готов да го приеме, тъй като Транссърфингът  отива отвъд обикновеното виждане на света.  

 

Хората могат да спят дълбоко и непробудно, дори да не са наясно, че се намират в това състояние. Факт е, че само тези, които могат да се събудят, могат да приемат Транссърфинга. Като общо правило, книгите се приемат от част от читателите, а друга част ги отхвърлят. Въпреки това, многото писма на благодарност показват, че моите опоненти са малцинство.

 

Д. Какво е моделът на „вариантите”?

 

Реалността има две форми: физическа, която може да бъде пипната, и метафизична, която излиза извън рамките на възприятието, но която е не по-малко реална. В известен смисъл светът е неограничено дуално огледало, от едната страна на което е Вселената, а от другата страна се намира метафизичното пространство на варианти – структура, която съхранява информация на сценариите на всички възможни събития.

 

Броят на вариантите е безкраен, подобно на безкрайно множество от възможни точки по координатите. Там са регистрирани всички минали, настоящи и бъдещи събития и от пространството на варианти идват нашите сънища, както и ясновидството, знанието и интуитивните разбирания. При определени условия мислите могат да се материализират във всеки сектор в пространството на варианти.

 

В едно особено състояние, което Транссърфингът нарича единство между душата и разума, се формира една мистериозна сила – външното намерение. Ако се следват определени правила, тази сила ще доведе до завършване на процес – ще се реализира това, което сте замислили или създали.

 

Д. Това не е ли просто една друга книга за техника на самоусъвършенстване?

 

Транссърфингът не  е техника за самоусъвършенстване, а начин на мислене и действие за постигане на това, което искаш. Не се борете, за да го постигнете, а просто го постигнете. И не става въпрос за това, да промените себе си, става въпрос за това да се върнете към себе си, към истинското си аз. Много е просто. Светът е като огледало, отразява твоето очакване от него. Ако не си удовлетворен от света, то ще ти върне  обратно твоето неудовлетворение. Ако се бориш срещу него и той ще се бори срещу теб.

 

Когато спрете да се борите, светът ще отговаря на вашите желания. Ако си позволите смелостта да имате това, което желаете, външното намерение ще намери начин да ви го даде. И един ден ще се случи чудото, но изглежда „чудо” само за другите, не и за вас. Може би отчаяно търсите нещо специално? Спрете да бъдете отчаяни за това, а просто го постигнете. Ще направите по-добре ако мислите, че само си вземате това, което ви принадлежи. Вземете си го без да искате и да настоявате.

 

Искате го, нали? Тогава къде е проблемът? Ще го получите! Обществото има различен сценарий за вас. Принудени сте да се борите за постигане на целта. Трябва да обявите война на себе си и на света. Натрапва ви се, че не сте перфектни и затова няма да постигнете целите си, докато не промените себе си. След като промените себе си, трябва да участвате в битката за спечелите мястото си под слънцето. Този сценарий има единствената цел да взема вашата енергия и да ви натика в една клетка от матрицата. Борейки се със себе си, давате енергия на матрицата.

 

Ако се присъединиш към битката със света, вие правите абсолютно същото. Постигнахте ли нещо в тази битка? Всеки ден отивате на скучната си и досадна работа или гледате на университета като на дълго досадно рутинно занимание. А какво да кажем за човека, който се забавлява на ски курорт или се излежава на слънце на брега на морето, точно в този момент? Може би е победил в неговата битка? А може би се забавляват като следствие от това? За много бойци в тази битка, въпреки всичките им усилия, един живот не е достатъчен, за да спестят сумата пари, която ще им стигне за престоя в ски курорт.

 

Транссърфингът предлага път - съвършено различен. Трябва да спрете да се борите за място под слънцето, да се изправите и да вървите по пътя си. Трябва само да си позволите да имате. Книгата „Пространство на варианти – Транссърфинг на реалността” ви казва как да го направите.

 

Д. Какво прави тази книга да работи, докато другите не?

 

Например книгата често се сравнява с произведенията на Карлос Кастанеда, което вероятно се дължи на частично сходство по отношение на термините. „Пътят на воина”, една от известните книги на Карлос Кастанеда и Теун Марез не е абсолютен Транссърфинг, но е доктрина радикално различна, практикувана от Толтеките, древно мексиканско племе.

 

Ако някой си мисли, че тези учения са подобни, значи не разбира добре нито едното, нито другото. Независимо от факта, че и двете учения водят до свобода, когато светът ти се подчинява, пътищата, водещи до свободата, са различни: последователите на толтеките се опитват да накарат света да им се подчини, докато транссърфърът се опитва да даде възможност на света да се подчини.

 

Ясно е, че методите за постигане на целта са фундаментално различни.

 

Д. По какво твоята книга се различава от „Тайната”?

 

Единствената разлика е, че едно и също знание се разглежда от различни гледни точки. В интерес на истината, когато се сравняват различните учения, бихме могли да се върнем към Упанишадите, но какъв е смисълът от това? Всичкото това знание идва от един единствен източник.

 

По същата причина, едни и същи открития често са направени от различни хора, независимо един от друг, много от новите тенденции възникват в различни точки на планетата едновременно. Опитайте се да намерите учение, което няма нищо общо с други учения! Ако се намери такова, ще се прилага в различна реалност. Но човешкият ум не е в състояние да създаде нещо ново, което не се отнася за нашия свят.

 

Рано или късно, дори научната фантастика се превръща в реалност. Писателите фантасти описват реалности, които още не са истински. В интерес на истината, всички тези идеи и представи, както и сънищата, не са продукти на човешкия ум – те са фиксирани и съществуват обективно в интегралното информационно поле. „Учителите”, както и обикновените хора имат достъп до една и съща база данни. Толкова е просто, както да отидеш до библиотеката и да вземеш книгите, които ти харесват, от който и да е рафт. При едно условие – трябва да вярваш в способностите си, да използваш правото си на достъп до Знанието и след това – трябва да имаш намерението да го направиш.

 

Задайте въпрос на самия себе си, осмелете се да отговорите на себе си. Който се осмелява, прави открития, композира музика, пише книги, създава шедьоври в различни области. Знанието се отваря за тези, които са заявили намерението си да го вземат на борда.

 

Д. Как функционира теорията за теб?

 

Не е необходимо да казвам, че ако не бях експериментирал с Транссърфинга, аз самият (ако не познавах Транссърфинга от директен опит), нямаше да бъда в състояние да обясня на другите как функционира. Техниката работи безотказно, а резултатите, като правило, са отвъд всички очаквания. И доста често се случват необикновени неща.

 

Въпреки че тези чудеса могат да се обяснят от гледна точка на Транссърфинга, никога не мога да свикна с него и продължавам да се питам: може ли това да е възможно? Всеки, който някога е опитвал да контролира реалността със силата на намерението, чувства същите неща – изумление и възхищение.

 

Изумен от това как един обикновен ум се използва за възприемане на реалността като нещо външно и съществуващо отвъд нашата воля.

 

Очарован от това, как един човек престава да се чувства малък и незначителен, зависещ от обстоятелствата, и започващ да създава собствения си свят.

 

Д. Колко време ти отне да развиеш теорията на Транссърфинга?

 

Не съм аз този, който е развил теорията на Транссърфинга – тя съществуваше в пространството на варианти и още съществува. Моята задача е само „да я прочета от пространството”. Може да изглежда странно, че не пиша книгата в логическа последователност, от началото до края, но я пиша, така да се каже, едновременно: всички глави, в едно и също време.

 

Обикновено имам много отделни мисли, които идват в ума ми спонтанно и ги слагам на хартия. Когато достатъчно от тези парчета са събрани, по някакъв начин се развива в една обща картина и е само въпрос на време да се съберат в едно цяло и  да се издадат. Това е обичайният начин, по който е написана книгата ми, почти като мозайка.

 

Обикновено ми е необходима една година или осемнадесет месеца време, за да напиша една книга. Никога не съм измервал продуктивността си, но може да остана неактивен няколко седмици, когато не ми де отдава да напиша и една страница. И причината е винаги една. Ако се опитвам съзнателно да работя, т.е. да мисля логически, не стигам доникъде, като че някаква сила ме държи здраво, докато най-накрая не получа съобщение.

 

Истинското Знание идва от само себе си, някъде от дълбините на душата ми. Аз не съм в състояние да измислям нещата.

 

Д. Трудно ли е да се следва тази теория?

 

Транссърфингът е едновременно прост и ефективен начин за контрол над реалността. Той е насочен към обикновения човек, който не притежава особени способности. Получавам много писма от читатели, които стигат до единодушно заключение: Транссърфингът подобрява качеството на живота.

 

Резултатите варират при различните хора, всеки постига това, което е поръчал, може да се отнася за работа, за висока заплата, за кола или апартамент. Някои откриват сродната си душа, други се освобождават от комплексни проблеми и т.н.

 

Д. Как може толкова просто да получите това, което искате?

 

Ако се опитам да формулирам същността на Транссърфинга като цяло, вашият свят е това, което вие мислите че е. Светът е като огледало, отразява твоето очакване. Ако някой очаква, че всички хубави стоки са вече продадени, намира празни рафтове. Ако смятате, че за качествения продукт трябва да се заплати голяма сума пари или трябва да се чака на опашка, сте принудени да го направите по този начин. Ако вашите очаквания са песимистични и изпълнени със съмнения, сигурно е, че така ще се случи.

 

Ако човек очаква да срещне враждебна среда, неговите очаквания се реализират. Но в момента, в който го осенява една красива мисъл, светът е запазил най-доброто за него, по тази причина нещата започват да действат. Един тип (странно?), който не знае, че се изисква огромна сила, за да постигнеш нещо в тоя свят, необяснимо защо е най-добрият, получава най-добрите продукти, като че те са предназначени само за него. А после се оказва, че първият клиент получава стоките безплатно!

 

Зад него на дълга опашка са онези, които мислят, че глупаците имат всичкия късмет. Ако оня щастлив глупак трябваше да смени своето отношение към света в смисъл на „голата реалност”, естествено, че и неговата реалност ще се промени и ще изпрати „просветения” в края на опашката.

 

Транссърфингът наистина отваря очите за илюзорността на външния свят, а основната илюзия е да се смята, че действителността е независима и неконтролируема. В действителност човек може да оформи своята собствена реалност. За да си в състояние да го направиш, трябва да следваш определени правила. Детайлите се съдържат в книгата „Пространство на варианти”.

 

Д. В книгата си казваш, че ние имаме свобода на избор и говориш за подобни варианти. Какво трябва да направя, ако съм избрал грешен път в живота си?

 

В рамките на интервюто мога да посоча един полезен принцип, който се нарича координация на намерението. Както всяко движение на материята, човешкият живот е верига от причини и следствия.

 

В пространството на варианти, следствието е винаги близо до своята причина. Точно както предишните резултати  са причини за следващите следствия, подредени по линията на живота. Всяко събитие има две разклонения – едно в благоприятна посока и друго, което се движи в неблагоприятната.

 

Всеки път, когато се сблъсквате с конкретно събитие, избирате начин, за да преминете през него. Ако го оценявате като положително събитие, отивате на благоприятната жизнена линия. Но тенденцията да се мисли негативно ви кара да се оплаквате и ви отвежда на неблагоприятната жизнена линия. А във времето, когато сте ядосани и раздразнени можете да получите и нов проблем. Така например дъждът може да се интерпретира по следния начин: никога не вали, водата просто се излива. Но неприятностите не идват от трудностите, а от отношението ви към тях.

 

Правилността се определя от избора на жизнена линия. Принципът на координация на намерението  се състои в следното: ако имате намерение да приемете очевидно отрицателното събитие като положително, то ще е положително. Помнете: няма значение колко е трудно точно сега, бъдещето има приятна изненада за вас, в случай, че вие продължавате да поддържате координацията на намерението.

 

Преди всеки тест си казвайте: ако го направя – добре, ако не го направя – още по-добре. Ако не сте в състояние да управлявате нещо, можете да избегнете други неприятности. Посрещайте с леко сърце съдбата си, съдбата, създадена за вас самите. Отсега нататък, каквото и да става – всичко е както трябва.

 

Д. Тази книга само позитивното мислене ли разглежда?

 

Не е обикновен оптимизъм, става въпрос за едно специално умение да се управлява реалността. Дори ако си три пъти оптимист (много оптимистично), няма да сте в състояние да поддържате дълго духа си, ако сте със здрав разум. Оптимистът мисли само за по-доброто, но го прави несъзнателно, според характера си.

 

Какво ще стане, ако аз съм песимист? Възможно е да ме убеждавате с баналното „Всичко е наред!”. Имам нужда от нещо друго.

 

Защо всичко ще се оправи? Аз, например, съм песимист. Този факт продължаваше да съсипва живота ми, докато не започнах да контролирам отношението си към реалността. Ако се случи нещо лошо в живота ми, го обръщам с главата надолу и заявявам, напълно съзнателно, че е нещо приятно. Работи на сто процента.

 

Не става въпрос за структурата на човешкия ум, става въпрос за желание. Човешкият разум се контролира отвън. Не се управлява от учители, служители или ръководители, а от структурни елементи от финия свят.

 

Както е известно, енергията на мисълта не изчезва напълно. Когато групи хора започнат да мислят в едно и също направление, параметрите на техните мисловни вълни стават идентични. Енергиите на индивидуалните мисли се сливат в един поток. В центъра на енергийното море се създават структури. Това са махалата, невидими, но реални.

 

След като веднъж вече съществуват, махалата започват да се развиват по собствен начин. Те имат склонност да покоряват хората, които са конструктивни елементи на волята им. Ръководят ги несъзнателно. Махалата не могат да имат характеристики като злите сили. Те напомнят паразитни растения или живи псевдо-програми.

 

Махалата съществуват във финия свят като надстройка на всяка човешка социална група – тези на семейството, на училището, бизнес или държава. Може да изглежда невероятно, че хората действат в интерес на махалата, дори и да го правят несъзнателно. Във всеки случай това е факт. Всяка структура се развива не само като резултат от определени човешки намерения, които са нейните елементи.

 

Структурата се регулира от махало, както функционирането  на един автоматичен механизъм се регулира по алгоритъм. Членовете на структурата са в състояние да изпълняват свободни действия, но те не са свободни в своите мотиви и като правило трябва да действат неволно в интерес на структурата. Махалата се хранят с енергията на хората.

 

Когато сте обезпокоени или възмутени от нещо, давате енергия на махало. Всичко, което може да предизвика ответна негативна реакция, е провокирано от махалата. Негативната енергия е любимото им ястие.

 

Например в началото на един футболен мач има топкообразен предмет, който виси над стадиона. Тази топка е невидима за човешкото око, доколкото съществува във финия свят. Започва да докосва всеки запалянко със своите невидими лъчи от реална енергия, които са като антени. Тъй като емоциите загряват мача, махалото е изпълнено с енергия и расте, докато стане наистина огромно. Когато играта свърши, то се компресира в една малка топка и отлита.

 

Това, което е ужасно, е че махалата не само поглъщат енергията, но също във финия свят карат хората да действат по един фин начин, по който те да поглъщат повече енергия.  Ако сте напрегнати или притеснени за нещо, бъдете сигурни, че хората около вас ще правят неща, които ще ви дразнят, и ще го правят до оня момент, когато и вие ще бъдете оставени на мира.

 

Децата започват да ви дразнят, макар че до преди това са били спокойни. Някой, който е на ваша страна, изведнъж ви става скучен. Всички продължават да ви занимават с техните проблеми. Постоянно ви се пречкат всякакви видове препятствия.

 

Ако очакваш някого, той все не идва. Ако нямате желание да виждате никого, все някой ще се появи и т.н. можете да потвърдите, че светът често ви лази по нервите. Разбира се, но като цяло основният принцип е следният: ако в даден момент нещо може да ви накара да изгубите равновесие, тъй като това би било лош късмет, то със сигурност ще стане. Да предположим, че бързате, страхувайки се, че закъснявате.

 

След това всичко започва да работи срещу вас. Хората блокират пътя ти,  задържайки те дълго на пътя. Трябва да преминете някъде бързо, а ще срещнете цяло шествие безделници, които се движат бавно.

 

На автострадата е същата история с автомобилите. Сигурно има заговор срещу вас. Този външен натиск се увеличава все повече и повече, а с него и раздразнението. Колкото по-силно е напрежението, толкова по-активни са хората, които ви притесняват.

 

Това, което е интересно, е че те не действат умишлено, дори и на ум не им идва, че са застанали на нечий път (че може би притесняват някого). Въпросът е, че движещата сила, която формира несъзнателната им мотивация, не е част от техния ум, а е отвъд него.

 

Така че възниква въпросът как да се противопоставят на влиянието на махалото? За тази цел трябва да спрете да бъдете мида, която реагира отрицателно на всичко дразнещо. С други думи трябва да спрете да се държите съзнателно и да не се поддавате на провокации. Направете едно съзнателно усилие да реагирате на дразнителите и те ще спрат да ви тормозят. Войни, революции, борба за суровини и търговски пазари, конкуренция, тероризъм – всичко това е само върхът на айсберга, който се вижда. Но невидимата, фината основа на тези явления е непрекъснатата борба на махалата.

 

Те са тези, които причиняват всички конфликти, защото се хранят с енергията от конфликта. От другата страна на дуалното огледало, във финия свят, има неща, които предпочитат да не се знае за тях. Вероятно ще ме попитате как е възможно това? В крайна сметка хората са във война по своя собствена инициатива, не е ли вярно?

 

Обаче истинските инициатори са махалата. Да вземем например една примитивна структура – мравуняк. Науката не може да даде разбираем отговор как се управлява колонията. Невероятно е, че мравунякът има яснота при поемането на отговорностите, но не съществува йерархия.

 

Защо всички насекоми в мравуняка са така добре координирани, като организация с централно управление? Мравките комуникират едни с други с помощта на миризливи вещества – феромони. Миризмата им помага да намират пътя, който води до храната и до дома. Но как се предава информацията до всички членове на колонията едновременно? За всякакви по-висши форми на обмен на информация между мравките не може и дума да става.

 

Защо да използват такива примитивни неща като миризмата? Добре, какво е това, което обединява отделните членове в организираната колония? Махалото.

Виж ТУК