Система от десет малки спътника ще реши проблема с изчезващите лайнери.

Как да престанем да губим самолетите от радарите със създаването на глобална спътникова система?

Историята с изчезването на малайзийския боинг над Южнокитайско море, както и падането на малайзийския самолет в Донбас шокираха обществеността и породиха огромно множество теории, опитващи се да обяснят случилото се.

Измина почти година и сега изследователите предлагат механизъм, който ще позволи в реално време да се проследяват всички граждански самолети със спътници.

Първи с предложението за създаването на подобна система се изявили американците, работещи в Националния съвет по безопасност на транспорта (NTSB) – независима агенция, която се занимава с разследването на различни произшествия в транспорта. Те били изслушани, но финансиране им било отказано поради несъвършенството на съвременните технологии.

Инициативата била подета от представителите на Европейската космическа агенция (ESA), изпратили неотдавна сондата „Фила“ на кометата Чурюмов-Герасименко.

Главният недостатък на наземните радари, които се използват широко, е в това, че когато самолетът лети през океан или територия, разположена достатъчно далече от тях, то сигналът изчезва, докато самолетът отново не се появи в зоната на обхват на някой от тях.

Още сега е съвсем реално да се поставят предаватели на самолетите, които постоянно да предават сигнал на спътници. Тази ниша даже са успели да опитат някои частни компании.

Самите САЩ обещават към 2025 година да снабдят всичките си самолети с оборудване NextGen (Next Generation Air Transportation System), с което не само ще следят самолетите от спътник, но и ще оптимизират траекторията на полета им в зависимост от обстоятелствата.

В ESA са стигнали и по-далече – изследователите използвали спътника Proba-V, изпратен за следене на растежа на растителната покривка на Земята, за да следят самолети. За две години, изминали от пускането на спътника, са приети около 25 млн. сигнала за местоположението на 15 000 самолета.

Освен това размерите на спътника не надвишават един кубически метър, което позволява да се създаде цяла флотилия от подобни спътници, а като следствие – и система за проследяване.

„Можем да работим по двадесет и четири часа седем дни от седмицата, с рядко прекъсване за поддържане на работоспособността на спътника или за неговия ъпгрейд“, разказва Тони Деловски, представител на Германския аерокосмически център (DLR).

По думите му опитът на ESA показва, че спътници, първоначално непредназначени за такава задача като мониторинг на местоположението на самолети, се справили отлично. А това значи, че създаването на група спътници за проследяване може да бъде осъществено в близките години.

Виж ТУК