За физиката на елементарните частици, новата физика, тъмната материя разказва в ексклузивно интервю за Газета.Ru Нобеловият лауреат Питър Хигс.

Хигс е физик-теоретик, живее в Единбург. В негова чест е наречен легендарният бозон, открит на Големия адронен колайдер.

Публикуваме интервюто със съкращения.

Настъпи ли краят на физиката на елементарните частици с откриването на Хигс бозона, или остана още нещо?

В дадения момент за физиката на високите енергии главното е строителството на ново поколение колайдери. Причината – последните открития, доказващи, че има неща, които Стандартният модел не е в състояние да обясни.

Следващата година Големият адронен колайдер ще заработи на пълна мощност. Надявам се, че тогава ще имаме работа вече с други елементарни частици, имащи отношение към суперсиметрията и дори тъмната материя. И изобщо все повече и повече хора искат да изследват частици, които Големият адронен колайдер не може да предложи.

А кога ще бъдат построени нови колайдери, не е ясно. Това е скъпо удоволствие.

Стивън Хокинг нарича новите колайдери предвестници на апокалипсис.

Когато Големият адронен колайдер потвърди съществуването на бозона, мнозина също пророкуваха края на света. Но не! Новото поколение частици и новото поколение колайдери може и да са опасни, но засега опасността лежи извън пределите на физиката, която ние познаваме. А може и да няма никаква опасност.

Какви фундаментални въпроси останаха, след като съществуването на Хигс бозона беше потвърдено?

Останаха минимум два големи въпроса. И двата се отнасят до различни области на физиката на елементарните частици.

Първо, суперсиметрията подразбира, че всяка частица има частица суперпартньор, която е по-тежка от самата частица. Това ще допринесе за унифициране на всички известни частици, а също ще даде отговори на няколко въпроса – например за природата на гравитацията. А другият въпрос се отнася до космологията – за природата на тъмната материя.

Ако се отстраним от провежданите в ЦЕРН експерименти, то трябва да си спомним за неутриното. А то определено не се вписва в Стандартния модел, тъй като той смята, че то няма маса. Затова аз много чакам резултатите от специалистите, които работят с неутрино.

Да се върнем на въпроса за гравитацията. Стандартният модел не я обяснява.

Съвременната физика на елементарните частици не се вписва особено в теорията на относителността на Айнщайн. Смятам, че те може да се свържат в симетрична система, когато физиката се качи на ново ниво, на науката станат известни нови полета и частици.

Те и ще помогнат да се обясни връзката между съществуващата система и гравитацията. Но изследващите елементарните частици физици засега не се вълнуват особено от този въпрос.

А как стои въпросът с тъмната материя?

В резултатите от последните експерименти има намеци за частици, свързани с тъмната материя. Но всичко това е много спорно. В Антарктида са регистрирани някакви частици, но проблемът е в това, че и детекторите могат да грешат.

Съществуват няколко изследователски групи и те не взаимодействат помежду си. В интересно време живеем. Иска ми се вече да стане ясно ще се разберат ли те, или не.

Това е почти като неотдавнашното откритие на гравитационните вълни от BICEP.

Точно така. Те отначало заявиха, че разполагат с доказателства. А после се оказа, че и доказателствата не са доказателства, и природата им е съвсем различна. Но на хартия тяхното съществуване и произход отдавна са обяснени. А да получиш пряко доказателство на теорията, винаги е приятно.

Наскоро в ЦЕРН наблюдаваха директен разпад на Хигс бозона на фермиони. Какво още остава да се направи?

Всички тези експерименти потвърждават просто Стандартния модел. И ширината на разпада статистически попада под Стандартния модел. Но грешки винаги има. За пълна увереност в правилността на моделите са необходими такива експерименти.

Вие откъде научавате новините от света на науката?

Всъщност аз не следя специално последните експерименти и изследвания. Моите бивши колеги от Единбургския университет например участват в експерименти на Големия адронен колайдер – в ATLAS и в LHCb. Те ми разказват новините.

Изобщо забележително е, че такива организации като ЦЕРН съществуват. Те сплотяват хора и народи – там евреи и палестинци работят рамо до рамо, например. Невероятно е! Абониран съм и за печатното издание на седмичника New Scientist. Но там има много неточности.

Същото мнение споделяте и по отношение на работата на някои учени…

Да, особено по отношение на работата на теоретиците. Понякога те са прекалено спекулативни. А на нас ни остава само да чакаме дали всичко това ще се потвърди експериментално.

В този план има много проблеми с теорията на струните и суперструните. Както се казва, колкото по-амбициозна е теорията, толкова повече се чака, докато я приложат на практика.

Колайдерът привлича младежите. Искат да стават физици.

Физиците са достатъчно. Нужни са инженери! И компютърни специалисти! Просто не си струва да ставаш физик теоретик. Когато бях в Стокхолм преди наградата, ме заобиколиха китайски деца и започнаха да ме питат как се получава Нобелова награда. И аз отговорих – трябва да си късметлия.

Общували ли сте с руски учени?

О, да, особено ако се отчита, че в последните двадесет години това стана доста по-лесно от преди. През 1964 г., когато описах бозона, освен мен това направиха още петима души. Както стана ясно, тогава над подобен проблем в СССР са работили Александър Мигдал и Александър Поляков. Само че аз разбрах за това от Ефим Фрадкин през 1996 г. по време на пътуване до ЦЕРН.

Поляков тогава едва ли не беше завършил училище, а вече мислеше в правилна посока. И то при условие, че физиката на елементарните частици тогава беше непопулярна. Те публикували своята работа през 1965 г., макар че бихме могли заедно с мен и още петима учени да станем автори на откритието на бозона.

Повлия ли Нобеловата награда на вашия живот?

На улицата често ме разпознават. Това започна, когато в ЦЕРН доказаха съществуването на бозона. И проблемът не е в хората на улицата. Започнах да получавам милиони писма. За щастие пощата я преглеждат колегите ми. Затова до мен не достига всяко мракобесие. Но има и полезни. Мнозина ме канят някъде. Например на научни конференции.

Често съм принуден да откажа – годините вече не са старите. Преди година руска телевизия искаше интервю. Но аз забравих да им отговоря, а и не обичам телевизора. Никога не гледам.

Бяхте активен привърженик на движението за ядрено разоръжаване. Какво ще кажете за иранската ядрена програма?

Това е двояк въпрос. От една страна, страните от Запада са подвластни на параноя, смятат, че Иран иска да получи ядрена бомба и да унищожи всички. От друга страна, Иран не е голям фен на наблюдателите. Прекрасен пример на това, когато хората не искат да се разберат, но могат.

Главното е да не се повтори Чернобил.

Да, наистина. А вярно ли е, че академикът, който е ръководил ликвидацията, се е обесил?

Вярно е.

Жалко, чух много спекулации на тази тема. Но не бива съвсем да се отказваме от ядрената енергетика. При необходимите условия и безопасност това е отличен източник на енергия.

Вие сте физик-теоретик. САЩ искат да покорят Марс, а Русия – като начало Луната. Какво ще кажете?

Отнасям се скептично към такива проекти. За какво му е това на човека? Само да се харчат пари. Истинският потенциал е в безпилотните апарати. Те и летят по-далече, и пращат необходимата информация. А такива инсталации са по-скоро въпрос на национален престиж. Не са никаква наука.

Макар че когато беше пуснат спътник през 1957 г., американците се изплашиха. Никой не го очакваше.

Виж повече ТУК