Последно изследване на тектонските плочи на Земята показва, че те постепенно се ускоряват и сега се движат по-бързо, отколкото във всеки момент за последните 2 милиарда години.

Но този резултат се явява спорен, тъй като предишно изследване показало точно обратното.

Ако новите резултати се окажат верни, то това ще помогне да се обясни друго неотдавнашно откритие – наличието на голямо количество вода в мантията на Земята (повече, отколкото всички океани, взети заедно).

Тектониката на плочите е отговорна за образуването и разрушаването на океанската кора. Плочите се движат, позволявайки на горещата магма да се повдига от мантията и да се втвърдява. Там, където плочите се сблъскват, кората може да расте и да образува планини или една плоча попада под другата и материалът се изтегля обратно в мантията.

С годините вътрешната топлина, подгряваща тектонските плочи, постепенно намалява, което би трябвало да води до забавяне на движението на плочите.

През 2013 година, в хода на научна работа проф. Мартин ван Кранендънк и колегите му от университета на Нов Южен Уелс в Сидни изучили елементите, сочещи тектонска активност, в 3200 образеца породи от цял свят. Учените стигнали до извода, че движението на плочите постепенно се забавя в последните 1,2 милиарда години.

Този път Кент Конди, геохимик от института по минно дело и технологии в Ню Мексико, и колегите му, използвайки друг подход, стигнали до извода, че тектонската активност расте.

Те обърнали внимание на това колко често се формират нови планински пояси (когато тектонските плочи се сблъскват). След това обединили получените резултати с магнитните данни по вулканичните породи, получени при преместването на континентите и формирането на планините.

Двата метода показали, че движението на плочите се е ускорило. Средната честота на континенталните сблъсъци, както и средната скорост, с която континентите са променяли ширината, са се удвоили за последните два милиарда години, изяснили учените.

„Очаквахме, че средната скорост ще намалява с времето, но не, очакваше ни изненада – двете скорости са нараснали – казва Конди. – Възможно е това да се обясни с огромното количество вода в мантията. Когато кората потъва обратно в мантията, океанската вода също потъва и макар че повечето се връща на повърхността с вулканичните изригвания, количеството вода в мантията нараства съществено.“

Водата попада в минералите, правейки мантията по-течна. Ефектът е достатъчно силен, за да преодолее втвърдяването на мантията, предизвикано от постепенното охлаждане на вътрешността на Земята.

Изводите на учените са публикувани в изданието Precambrian Research.
мегавселена