Готови ли сме за хапчета за морал?

Източник 

28.01.2012

 

През октомври в китайския град Foshan, 2-годишно момиче попада под микробус. Шофьорът не спира. През следващите седем минути, повече от десет души с велосипед или пешком преминали покрай ранено дете. Покрай нея преминал и втори камион. В края на краищата, една жена я занесла встрани от пътя, а скоро дотичала и майката. Детето починало в болницата. Целият инцидент е заснет на видео и е причинил вихрушка от възмущение, когато видеото е показано по телевизията и мрежата. Подобен инцидент е станал в Лондон през 2004 г., но той, както много други, остава извън обсега на обектива на фотоапаратите.

И все пак, хората могат, често да се държат и много по-различно.

Търсенето на думите "герой спасява" се появяват редовно в новините за минувачи, които не се страхуват от преминаващи влакове, бързи течения и бушуващи пожари, спасяват непознати. Актовете на изключителна доброта, отговорност и състрадание, както и техните противоположности са почти универсален.

Защо някои хора са готови да рискуват живота си, за да помогнат на непознати, докато други, дори да спират, за да се обадят на службите за спешна помощ?

Изследователите са изучавали този и други подобни въпроси в продължение на десетилетия. През 60-те и началото на 70-те години, известният експеримент на Стенли Милгрем и Филип Зимбардо предполагал, че повечето от нас, при определени обстоятелства причиняват огромно страдание на другите. В същия период от време, Джон Дарли и C. Даниел Батсон демонстрирали, как някои ученици семинаристи могат да подминат непознат, който вика за помощ, ако им е било казано, че те са закъснели за лекция. Дори ако тази лекция е притчата за добрия самарянин.

По-късните изследвания ни казват много за това, което се случва в мозъка на човека, когато той взима морално решение. Но готови ли сме да се придвижим нагоре-близо до разбирането какво задмижва нашето морално поведение?

Ето какво най-много в обсъждането на всички тези експерименти се пропуска: Някои хора правят правилни неща. Един скорошен експеримент (за който имаме някои етични резервации) в Университета на Чикаго, изглежда, за да се хвърли нова светлина, защо това е така.

Учените взели два плъха, които седяли в клетка и затворили един от тях с вратичка, която се отваряла само отвън. Свободният плъх обикновено се опитвал да отвори вратата, и в крайна сметка успял. Дори когато свободният плъх можел да яде шоколад преди освобождаването на плъха в капана, те в повечето случаи предпочитали да освободят своя "съкилийник". Експериментите са послужили, за да покажат, че плъховете имат състрадание. Но ако е така, резултатите също така показват, че отделните плъхове се различават, тъй като само 23 от 30 плъхове са спасилии другарите си от неприятности.

Причините за разликата в поведението при плъхове може да се дължи на самите плъхове. Изглежда правдоподобно, че хората, като при плъховете, в подобен процент са готови да помагат на другите. Има много изследвания на анормални хора, например, психопати, но ние трябва да знаем повече за относително стабилните разлики (което може да лежи в нашите гени), както и сред мнозинството от населението.

Разбира се, ситуационните фактори могат да бъдат от голямо значение, може да имат значение и моралните убеждения, но ако хората са различни, просто заради тяхната предразположеност да действат съответствие с морала, ние също трябва да знаем повече за тези различия. Само тогава можем да получим правилното разбиране на нашето морално поведение, включително и защо толкова се различават човек от човек, и какво можем да направим по въпроса.

Ако по-нататъшните изследвания на мозъка покажат биохимични различия между мозъците на тези, които помагат на другите, както и на тези, които не го правят, това ще доведе до изобретяването на "хапчета за морал" - лекарства, които биха могли да увеличат нашата готовност да помагаме на другите? Предвид на много проучвания, свързващи мозъчната химия с настроението и поведението и ефекта на лекарствата върху биохимията и, съответно, на настроението, тази идея не изглежда пресилена. Ако те се изобретят, тогава хората ще ги вземат? Ще бъде ли даден избор на престъпниците - да отиват в затвора, или да им се поставят импланти, които ще намалят желанието им да вредят на другите? Дали правителството ще започне да обследва хората, за да идентифицира тези, които са най-склонни да извършват престъпления? А за тези, които имат риск от извършване, повече от другите, да предлага хапчета за морал, и ако те откажат, те могат да бъдат осъдени да носят устройства за проследяване, което да покаже, когато във всеки един момент те да могат да знаят, че ако те се готвят да извършат престъпление, тогава те ще могат да бъдат проследени.

Преди петдесет години, Антъни Бърджис, написа "A Clockwork Orange", футуристичен роман за порочен главатар на банда, който се подлага на процедури правейки го неспособен на насилие. Филмът на Стенли Кубрик от 1971, по едноименния роман предизвиква доста спорове, в които се твърди, че лищаването от свободна воля, не може да бъде оправдано, без значение колко е противно всякакво насилие, което по този начин би могло да бъде предотвратено. Без съмнение, всяко предложение за разработване на хапче, което повишава нивото на морала би довело до същите възражения.

Но ако химията на мозъка ни засяга моралното поведение, въпросът дали балансът да се възстанови по естествен път или чрез медицинска интервенция, няма да има нищо общо с начина, по който действаме свободно. Ако между нас съществуват вече биохимични различия, които могат да предскажат степента на етиката на нашето поведение, или тези различия трябва някак си да бъдат в съответствие със свободната воля, или ще показват, че ние сме лишен от свободна воля - поне когато тя идва от етиката на нашите действия. Във всеки случай, имаме ли свободна воля, или не, ние скоро можем да се сблъскаме с нов избор на начините, по които ще бъдем свободни да решваме дали сме готови да ни оказват влияние върху нашето поведение, за да го подобрят.

Тва е за комун.онанисти!

Предполагам си гледал Харисън Бержерон...
Иначе за морала - хората до такава степен са се овълчили, че вече всеки гледа само своето. Случка от брюкселското метро, на която лично бях свидетел - негър във видимо окаяно (не пияно, просто бедно) състояние прави жест към хората, който все едно показва интерес от това колко е часа. Една женица на средна възраст се спря, вдигна си ръката, за да му каже колко е часа, а негърът в този момент й наби такъв тупаник в лицето, че жената отхвръкна на два метра. Без да я обира, без да й прави нищо друго... После най-безнаказано се отдалечи, а жената остана да лежи в безсъзнание. Помогнаха й едва тогава, когато негъра вече беше изчезнал от полезрението. Сякаш някой се страхуваше, че ако й помогне, негрото ще дойде и ще нокаутира и него. Друг случай - отново в метрото. Негър в юношеска възраст бавно оставя една раница до единия от ескалаторите на спирка Монтгомъри (на две спирки от европейските институции) в момент, когато се провежда съвет на министрите (среща на високо равнище със силен потенциал от терористична заплаха). Раницата не е пълна видимо, но и две кила пластичен взрив са достатъчни да попилеят цялата станция заедно с хората вътре в пиковия час. Поне 2000 - 3000 души. Никой, ама никой, в продължение на над десет минути, не направи нищо. Просто минаваха край раницата. През цялото време се оглеждах за охрана или полиция - нищо! Накрая един от служителите на метрото (поне с такава униформа беше) хвана раницата, бръкна вътре и извади... купчинка пиратски дискове... Провери ги, прибра си ги в джоба и си замина. Раницата остана на земята... Знам, че за търговия с пиратски продукти тук пъхат в кауша, знам, че белгийците масово не знаят що е то торент тракер, ама да гледаш в продължение на четвърт час как потенциална бомба цъка под носа ти и да си кон с капаци, е това не мога да го разбера. И като стане сакатлъка, дай да избием с хеликоптерите и изтребителите няколко хиляди араби, та ега ни стане по-леко...
Поздрави!

се нарича възпитание.Имат думата семейството и обществото-резултатите са поразителни.

Благодаря ти разказаните истории, които подкрепят тезата. Нямам конспиративно мислене, но се стремя да разбирам истините за себе си. Тежко е да осъзнаваш истината и да я носиш в себе си, но от друга страна ти става леко и като че ли се издигаш над другите. Ако някои са целяли деморализирането на обществата, не по естествени причини, то те са постигнали целта си. Но, това вече е неуправляемо състояние. Единствено еволюционният скок ще поправи нещата. Той вече върви, бавно, трудно, но е започнал. Без самоосъзнаване и колективен разум ще дееволюираме, докато се затрием и всичко започне отначало. Поздрави!

Така е. И обществото. Другото е по-горе. Поздрав!