2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Квазикристалите представляват особена форма на организация на материята, на практика те не се срещат в природата. Те са наречени така, защото кристалната им решетка има, не е само периодична структура, но също така притежава оси на симетрия с различен ред, чието съществуване по-рано е противоречало на представите за кристалография.
Наличието на такива кристали било предсказано в началото на 1980. През 1982 г. израелският учен Даниел Шехтман дооказал възможността за съществуването на тези обекти, за което получава Нобелова награда за химия през 2011 година. В момента има около стотина разновидности на квазикристалите.
Пол Щайнхарт от Принстънския университет (САЩ) и колегите му изучили по-рано открития от тях уникална природна разновидност на квазикристалите - icosahedron. Той се състои от алуминий, желязо и мед, чийто атоми са подредени под формата на двадесетгранник.
През пролетта на 2011 г., група от геолози, водена от Щтайнхардт открила квазикристал в образец на hatyrkita. Този минерал е открит от руския геолог Валери Kрячко при проучването на река Хатирка в Чукотка в Koryak Highlands през 1979 година.
В първата си работа геолозите "просветили" хатиркита с електронен микроскоп и установили, че компонентите на квазикристала идеално повтарят съотношението на елементите в изкуствените икосаздрити. Това им позволило да стигнат до заключението, че хатиркита и кристала икосаздрит са първите известни на науката природни квазикристали.
Авторите на статията прегледали още веднъж минералите и открили още няколко допълнителни компонента, които напълно обърнали идеите им за природата на hatyrkita.
В съседство с ikosaedritom учените случайно открили малки петънца на stishovite - специална форма на силициев двуокис. Този минерал се формира при налягане над 100 000 атмосфери и температура от 1,5 хиляди градуса по Целзий. Тези условия съществуват в по-дълбоките слоеве на мантията, както и при сблъсък с астероид или падане на метеорити.
За да идентифицират еднозначно произхода на квазикристалите, изследователите анализирали съдържанието на изотопите в кислорода във фрагмента hatyrkita. Като правило, земните и космическите минерали съдържат различни части от тежки изотопи на кислорода, и според тяхното съотношение, може да се определи "родословието" на образеца.
Оказало се, че това парче hatyrkita се състои почти изцяло от минерали образувани в Космоса. Учените са изчислили, че подобен набор от изотопи е типичен за въглеродни chondrites - астероиди, състоящи се от въглерод и други леки вещества. Нехомогенността в химическия състав на минерална подсказали на геолозите, че възрастта му е около 4,5 милиарда години.
По този начин, единственият известен природен квазикристал е формиран в древни времена при изключително необичайни обстоятелства, пълния списък на които все още не е определен, заключават учените.
Източник:
http://intl.pnas.org
БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН В КОСМОСА
Имало ли е старобългарска вимана? Къде д...
Като копирате от руската преса статии, поне ги превеждайте както трябва, многогранници!!!