Източник 

26.07.2011

Когато обсъждаме военно-промишления комплекс, често се цитира прощалната реч на президента Дуайт Айзенхауер, който е тясно свързан с обекта на нашето внимание. Въпреки това, в последната част от речта му има друга, не по-малко дискутирана тема. "Перспективите за върховенството на федералната служба, на икономическите ограничения на проекти и властта на парите над националните учени винаги са присъствали, и те трябва сериозно да обмислят" - Айзенхауер предупреждава. - "В допълнение, като се обръща особено внимание на изследванията и откритията, ние сме длъжни да се притесняваме за същия риск от обратна връзка, която може да доведе до обществена политика, която да се превърне в заложник на научния и технологичен елит."

Кои са «ТЕ»?

Твърдо вярвам, че, без да погледнем назад в историята в цялостния контекст, е невъзможно да се разберат проблемите, с които се сблъскваме днес и ще се изправяме в бъдеще. Тази статия е опит да се обясни същността на понятието "научни диктатура" в исторически контекст и индивидуални истории на хора, въвлечени в тази диктатура в съвременните си проявления.

Идеологическите основи на научната диктатура, можете да видите още в трудовете на Платон, които са на около две хиляди години. В интерес на истината, човечеството се бори срещу този вид тирания в голямачаст от своята история. Със създаването на Конституцията на САЩ се появи бариера, която, както пише през 1901 г., Хърбърт Уелс, че е нужно "на определен етап да се променя или премахва." Тук ще се фокусирам върху съвременните форми на научна власт, появила се през двадесети век и процъфтява в двадесет и първи. Научната диктатура се състои от неизбрани хора, които имат достъп до юздите на правителството. Тези хора имат достъп до неназовани бъдещи технологии, класифицирана информация и имат възможност да управляват изследвания, които са от значение за обществото.

Творби от Бертран Ръсел, Джулиън Хъксли, Олдъс Хъксли, Чарлз Дарвин, Хърбърт Уелс и други създали система от вярвания, на които се формира и тази модерна тирания. След това можете да видите хора, които помогаха за създаването на научната диктатура на двадесет и първи век. За тези, които не са се срещали с такава информация, аз искам да кажа, че това представлява само една малка част от общата картина, която е съставена от достъпната информация. Нека това да бъде началото на дълбоки изследвания, които тази статия да провокира у вас.

Венивар Буш: първият съветник на Президента по науката, основател на Рейтиън къмпани

Венивар Буш е роден през 1890 година. По време на президентството на Франклин Д. Рузвелт през Втората световна война, той става първият съветник на президента на Съединените щати в областта на науката. Буш играе жизненоважна роля в създаването на това, което днес познаваме като военно-промишлен комплекс. По-специално, метода на научни изследвания на тази огромна организация, като се започне със Службата за изследвания и развитие, проектирана точно от Венивар.

Идеята за създаване на Интернет могат да бъдат намерени в идеите на Венивар през 1945 година. Също така, до началото на своето развитие могат да бъдат приписани, и на предшественика на компютъра. С големи фондове Венивар Буш първо се възползва от много от съвременните инструменти за научна диктатура. Най-забележителното постижение на Буш е, че той е организатор на "Проекта Манхатън", чиято рожба е атомната бомба.

Работата на Буш в "Проекта Манхатън" помогнала твърдо да се установи централизация на научните изследвания в Съединените щати, под военен контрол. Тона е асоциация на научните изследвания и развитие, която след това се превръща в мрежа от изпълнители и различни агенции. Един от най-големите изпълнители в света в сектора на отбраната, сега е компанията Reytion, основана през 1922 г. от Венивар. Повечето от технологиите, първоначално се разработват от военните, след което неизбежно влизат в обществото.

Един пример за това е интернет. Идеите, първоначално са принадлежали на Венивар Буш, смятан за идеологически баща на Интернет. В работа от 1945 г., озаглавена "Как може да се мисли," Буш е писал за идеята "memeks":

"Да предположим, че на собственика на memeks му е било любопитни за произхода и свойствата на лъка и стрелата. Той има десетки възможно подходящи книги и статии в своя memeks. Първо, той сканира енциклопедията, намира една интересна, но повърхностни статия, и я поставя на екрана ... от време на време той я поставя в собствените си коментари, свързвайки ги към основната статия, или ги присъединява с даден предмет ... По този начин той проправя път на собствените си интереси в лабиринта на достъпните му материали."

DARPA (Defense Advanced Research) впоследствие разработва интернет и го превръща в реалност. Въпреки, че Интернет се използва и днес като безпрецедентен инструмент за проследяване, в същото време той е ненадмината среда за активни хора.

От 1935 до 1946 г. Фондацията Рокфелер спонсорира разработката на Венивар Буш, Диференциален анализатор, в Масачусетския технологичен институт, която в крайна сметка щяла да струва около $ 230 500 милиона.
Това устройство, заедно с електрическата табулираща система на Холерит се считат за предшественици на настолните компютри, коитоо знаем и използваме и днес.

 
Буш също така е президент на Института Карнеги 1939-1955. Там той помага за смяна на дейността на организацията с един стар стил на евгениката за контрол над раждаемостта на населението. В "История на социалната антропология в САЩ," Томас Карл Питърсън казва, че като президент, "Венивар сложи край на подкрепата за проекти от Davenport [Бюрото за счетоводни резултати от евгеничните изследвания]. Движението Евгеника се трансформира, с помощта на Рокфелер, като вниманието се измества от движението на наследственост върху контрола на раждаемостта и плодовитостта и експерименти за контрол в международен мащаб. "

Както разказва в книгата си «Endless Frontier» Г. Паскал Захари, Буш произнасяше много празни думи за важността на отделния човек, но в действителност той насърчаваше този вид технокрация, с която обществата ще се управляват от "богатите и високо образовани хора." Той също вижда "Популизмът и увеличаването на участието на хората в управлението като пътека, която води към упадък." Закари споделя мнението, че "страхът от Буш пред "сляпото стадо" е широко разпространен в общността на учените и инженерите, които заемат висока позиция." Това отбелязва и в книгата си:

"С течение на времето, широко разпространената подкрепа за технокрацията,  вдъхновена от експертите на Буш става още по-нагла. В средата на 50-те години, се пишат статии за неговите призиви за "естествена аристокрация", която управлява "общественото мнение" в страната, върху която ще бъдат строени политики и ценности."

Повечето от нещата, които направи движението Венивар, пряко доведе до бум в технологичното развитие, на което сме свидетели сега. Въпреки, че самата технология е неутрална, елитите, които контролират развитието й, го правят съобразно целите си, но никой не е канен за обсъждане.

Херман Кан. Родоначалник на сценарното планиране

"Херман Кан е бил основна фигура в един от най-вълнуващите промени на правителството в историята на Съединените щати: от лесно разповнаваемите публични фигури на" актовете на интелигенцияна "- пише списание Life на 6-ти декември 1968.

Херман Кан е известен като един от бащите-основатели на futurology. След като работи в RAND Corporation през 1961 г., Кан основава института Hudson. А сатиричния филм "Д-р Стрейнджлъв или: Как аз престанах да се страхувам и залюбих бомбата" бе до голяма степен въз основа на реални документи и идеи на RAND Corporation. Life Magazine от 06 декември, 1968 г. разказва за кариерата на Кан и сериозните последици от безпрецедентното предаване на властта на ООН за избиране на "действията на интелигенцията". Ето какво още пише Life Magainze:

Като консултант на тези, които взимат решения, такива като Кан често имат достъп до технологиите на бъдещето (това, което вече е известно, но все още не е декласифицирано) и официалното разузнаване (какво е известно, но все още не е решено, ние говорим за възможности и плановете на други държави).

По този начин, вземаните решения въз основа на лични познания, анализирани от лични съветници и обсъждани в лични срещи, могат да станат публична политика. В този процес се осъществява изпълнението на една невидима власт. В своето най-крайно проявление, този ефект може да включва социални програми в страната и военни операции, които няма да се обсъждат публично, нито да се обясняват на хората. И в един момент, когато тази власт проникне във всичко и стане още по-сложна и объркваща, така че да може да повлияе на дейността на правителството, и политиката, прилагана в страната, може да бъде блокирана, доколкото избраният през годините един човек печели избори, заема своя пост, действайки несъзнателно.

Процеса на осъществяването на невидимата власт продължава напред, благодарение на ежегодните тайни срещи на Bilderberg клуба, основан през 1954 г. и състоящ се от международните банкери, директори на водещи технологични корпорации, редакторите на големи новинарски агенции и други влиятелни личности.

Исторически пример за този процес в действие е създаването на общ пазар на Европейския съюз, който се появи зад затворени врати на Bilderberg клуба на конференцията през 1955 г. в Германия.

Айви Ли и Едуард Бърнейс. Съвременните връзки с общественността и управление на възприятията

Айви Лий се смята за първият човек, който се е занимавал с връзки с обществеността. Лий е бил взет на работа от Джон Рокфелер младши, за коригиране на образа на семейството му след скандалното клане в Лъдлоу. По- известна личност в сферата на връзки с обществеността е Едуард Бърнейс, племенник на Зигмунд Фройд, който помогнал за постигане на значителен напредък в изучаването на пропагандата в ХХ век.

В книгата си "Пропаганда", написана през 1928 г., Бърнейс информира читателите за истинската управляваща класа в нашето общество.

"Съзнателното и интелигентно управление на навици и мнения на населението е важен елемент в демократичното общество. Тези, които управляват този невидим механизъм на обществото представляват невидимо правителство, което е истинската власт страната ни.

Ние сме управлявани, нашите становища са създадени, нашите вкусове са формирани, нашите идеи са внушени, и в повечето случаи, това са  хора, за които никога не сме чували."

През 1953 г., Бърнейс помага на САЩ за преврата в Гватемала. Според Криспин Марк Милър в предговора си към "Пропаганда", "Бърнейс е бил нает от Юнайтед фрут къмпани, по чиято воля администрацията на Айзенхауер, използвала ЦРУ за свалянето на демократично избраното правителство на Хакобо Aрбенс".



Бърнейс също така продава на Америка идеята за флуорираната вода.(видео) Проучването на човешкото съзнание направи възможно да се използват съвременни форми на незабележимото влияние, "налагане на съгласие."

Висшето военно училище в U. С. армията през 1998 г., отбеляза, че "в разума няма защити от външно влияние," и че "ние сме на една крачка от епохата, когато тези работещи с информацията за човешкото тяло ще могат да го управляват или да го отслабват."

Повечето от програмите за действие на научната диктатура ще се провалят, ако хората просто започнат да осъзнават, че има опити да се манипулира съзнанието им.

Как работи научната диктатура?

Предупреждението на Айзенхауер се оказа пророческо, особено в този момент. "Перспективи за надмощие над националните учени от Федералната служба,  икономически ограничения на проектите и властта на парите, винаги са налице и трябва сериозно да се разглежда" - предупреждава той. Освободените от данък фондове играят решаваща роля в управлението на обществото и технологичното развитие. Така например, заемайки поста президент на Института Карнеги, венивар Буш "може да влияе на проучванията в САЩ, като ги насочва към военни цели, и може да отправя теофициално препоръки към правителството в областта на науката."

Както посочва в книгата си, д-р Лили Кей, в течение на целия двадесети век, големи средства действително се движат в цялата научна и техническа програма. Под прикритието на "изучаване на човека" се изследва физическата структура на човека,  разработени са методи за промяна на различни биологични процеси. Тя по инерция се разнася в обществото и оказва влияние върху умовете на интелигенцията, които не са имали връзка с основната група, която организира централните проекти.

Научната диктатура често прави бизнеса си под прикритието на нощта, под прикритието на националната сигурност, на частни предприемачи и високи нива на държавните тайни.

Една от стратегическите направления в дейностите на тази група са биологичните оръжия разработвани в лаборатории по целия свят. Както съобщава, The Age през 1947 г., австралийският микробиолог сър Макфарлейн Бърнет тайно убеждава австралийското правителство да развива биологични оръжия, които да се използват срещу "свръх-населени страни в Югоизточна Азия." През 1947 г. по време на среща с Комитета за развитие на нови оръжия и оборудване, тези хора са препоръчали, че "методите за атака върху храните от Югоизточна Азия и Индонезия с използване на BO агенти (биологични оръжия) трябва да се смята за малка изследователска група. "

Опитите за заразяване с антракс, които се проведоха скоро след 11 септември, както и убийството на д-р Дейвид Кели през 2003 г., откри същността на тази система. Разследващи журналисти, и режисьор Роб Коен са разследвали случая на антракс, и заключават, че "международната мафия на биологични оръжия", действа в абсолютна секретност.


Как такъв голям проект може да бъде реализиран незабелязано? Защо не знаем за това?

Професионалистите преподават в по-голямата си част, така че те да са ограничени в мнението на обществото като цяло. И това се случва толкова дълго, докато не се вдигна завесата на секретността. И това не се случи внезапно и случайно. Бертран Ръсел в неговата книга 1954 година, описва точно това, което е мечтал Венивар Буш, властта на "богатите и високо образованите": "... учените притежаващи властта, ще създадат едно образование за обикновените хора, и друго за тези, които ще станат притежатели на властта. От обикновените мъже и жени ще се очаква послушание, старание, точност, невъзможност за мислене и удовлетвореност от живота. "

До голяма степен, ние се сблъскваме с този открит заговор, както Хърбърт Уелс, уместно го нарича в една от книгите си. Тук е скрито едно от най-големите предизвикателства пред човечеството. Ние сме изправени пред неясна реална опасност, която би довела само към естествен човешки инстинкт за съпротивление. Тази тайно наближаваща смърт, която прави плячка от човешката раса.