Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2011 22:18 - За иконите и още нещо
Автор: zahariada Категория: Технологии   
Прочетен: 1980 Коментари: 0 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За иконите

В. и Т. Тихоплав

Вече знаем, че съзнанието на човека (мислите му) е източник на торсионни излъчвания. Иконописецът, който създава икона, в процеса на работата въздейства върху нея с торсионното си по­ле или, с други думи, предава й своята „енергийност". Породе­ното от мислите на художника торсионно поле предизвиква из­менение на спиновата структура на самия обект (боята, дървото, платното и т.н.). Тоест в обекта възниква същата спинова структура като на въздействалото върху него торсионно поле. Индуцираните спинови структури сами стават източници на торсионно поле — психичното поле.

„Експериментите свидетелстват, че за честоти под 1030 Хц е възможно както записването на информация върху произволни носители, така и нейното изтриване. Известна е експериментал­ната феноменология на записването на лекарства във вода по метода на Фол и по много други методи. За това пише и Елена Рьорих, когато споменава за „намагнитената вода", т.е. за вода с торсионна (спинова) памет".

Представете си какви мощни слоеве психична енергия обви­ват произведенията на изкуството. Творенията на великите майс­тори винаги привличат зрители. Високата духовна енергия (или по-точно, мощното спиново въздействие), вложена в произведе­ние, което създава в пространството оптимално съчетание на десни и леви торсионни полета, индуцира в човека съответното спиново поле, действащо благоприятно върху него.

Или пък неблагоприятно! В Петровската галерия на Ермитажа под ръководството на неговия главен научен сътрудник Б. Сапунов, член-кореспондент на Петровската академия на науките и изкуствата, доктор на историческите науки, е проведено изс­ледване за влиянието на няколко икони. Анализирани са свидетелства на музейни работници, данни, получени от два­ма екстрасенси, и сведения, предоставени от изкуствовед.

Например изследването на иконата „Апостолите Петър и Па­вел" показва следното.

Мнението на екстрасенсите е: „Иконата има тъмен (минусов) енергиен изход. Нарисувана е от „несветьл" човек с много пороци и болна душа. Тревожно му е било на душата, когато с творил ликовете на светите апостоли. Иконата действа отрица­телно върху черния дроб и жлъчния мехур. Тя оказва силно електрическо въздействие в радиус до 1,5 метра. Енергийният фантом има черно напълване".

Изкуствоведът предоставя данни за обстоятелствата, свър­зани със създаването на иконата. Ето какво е написал самият автор на задната й страна: „Аз - Митрошка, син на Селиванов, гласих тая икона с махмурлук след запой. Беше ми речено от баща ми да нарисувам ликовете на светите Петър и Павел. Тая икона я рисувах по неволя, щото нямаше с какво да платя пиене­то... За което се разкайвам". Изкуствоведът съобщава и това, че иконата е намерена в тавана на Мондинската църква. Очевидно не е случайно, че свещенослужителите в храма са скрили на та­вана тази незагубила външния си вид икона. Музейните работници също потвърждават, че на посетителите често им прило­шава близо до нея.

Отрицателното й влияние успяват да неутрализират с излъч­ването на висящата срещу нея икона „Свети Никола в житието". Нейният фантом се характеризира с яркожълто напълване с ро­зов оттенък.

При иконите обаче подобни неща се срещат рядко. Обикно­вено иконописецът дълбоко вярва в Бога, разбира грандиозността на мисията си и влага в изобразявания образ част от своята душа. В противен случай изпод четката му няма да излезе икона, а портрет, картина или нещо като онази „икона", изхвърлена на тавана. В процеса на работата си иконописецът общува с иконата, като я снабдява с информация за образа, който рисува. Той общува с иконата в мислите и молитвите си. Създава мощно торсионно поле на самата икона, което е много дълготрайно и може да въздейства върху хората, които в бъдеще ще имат контакти с нея.

Така иконата се превръща в информационен обект, способен да разпространява натрупаната информация, като генерира око­ло себе си съответното спиново поле. Но най-интересното е, че информационният обект - иконата, който се намира в информа­ционното поле, посредством информационните потоци влиза във връзка с оригинала си, защото по закона на финия свят подобно­то привлича подобно.

Академик Грабовой в телевизионно интервю казва: „Същес­твува духовна връзка, цяла система за връзка с всички светии и тяхната реална помощ!".

Потвърждение на това твърдение е статията на Мария Март „С иконата към победа" (Аргументи и факти, № 18, 2004 г.), в която се говори за ролята на иконата на казанската Божия майка във Великата отечествена война. През 1941 г. немците напират към Москва, а православните в целия свят се молят за спасение­то на нашата страна. Това прави в Ливан и митрополитът на ли­ванските планини Илия (Карам). След три денонощия бдение му се явява небесната царица и обявява: „В цяла Русия трябва да бъдат отворени храмовете, манастирите и духовните академии. Свещениците да се върнат от фронта и от затворите. Подготвя се да бъде отстъпен Ленинград - това не бива да се допуска. Нека да изнесат чудотворната Казанска икона на Божията майка и с нея да организират шествие около града. После тя трябва да бъ­де в Сталинград, който също не бива да се дава на врага. Ако това не бъде изпълнено, Русия ще загине".

По каналите на Червения кръст митрополит Илия се свързва със съветското правителство. Месецът е декември на 1941 годи­на. Ленинград се подготвя за продължителна обсада, от него са изнесени част от ценностите. Такова е положението, когато Ста­лин повиква ленинградския митрополит Алексий (Симански) и му възлага да изпълни всичко предадено от митрополит Илия.

От Владимирския храм изнасят Казанската икона на Божия­та майка и с нея организират шествие около Ленинград. В десет­те храма на града започват редовни богослужения... Врагът така и не престъпва линията, очертана около обсадения град от шествието.

Местят Казанската икона в Сталинград, където тя е на най-трудните фронтови участъци. За победата край Сталинград знае целият свят. Удивителното е, че сред руините на града оцелява една-единствена сграда - църквата в чест на Казанската икона на Божията майка.

За творените от нея чудеса са запазени десетки спомени. Най-интересното се отнася за щурма на Кьонигсберг през 1945 г.

Ето разказа на един офицер: „Нашите войски бяха крайно из­тощени, можехме да претърпим страшно поражение. Неочаква­но пристигнаха командващият фронта, много офицери, а с тях и свещеници с икона. Мнозина започнаха да се шегуват: „Ето че докараха и попове, сега ще ни помогнат...". Командващият оба­че бързо прекрати шегите и заповяда шапките да се свалят. Свещениците отслужиха молебен и тръгнаха с иконата към предната линия - право срещу огъня. От немска страна стрелбата рязко спря, като че ли по команда. Тогава бе даден сигнал и войските ни започнаха общ щурм на Кьонигсберг по суша и море. Немци­те с хиляди се предаваха в плен, а после в един глас твърдяха, че непосредствено преди руския щурм „в небето се появила Мадоната, която германската армия виждала, а оръжието на абсолют­но всички отказало".

През 1947 г. Сталин кани митрополит Илия в Съветския съюз. Връчват му Сталинска награда, която той дава за благотво­рителност. Иконата на Казанската Божия майка сега е в Казанс­ката катедрална църква на Санкт Петербург.

Различни феномени се случват с иконите и днес. През нощта на 14 срещу 15 март 2004 г. в Москва гори Манежът. Епицентъ­рът на пожара е в таванските помещения. Особено са засегнати помещенията на горния (втория) етаж в едно от крилата на сгра­дата. Вдясно от централния вход на Манежа е клонът на една от московските банки. Там, в помещението за преговори на втория етаж, на масичка има икона на Спасителя, която се появява още през 1999 г., когато офисът току-що е открит и осветен от пра­вославен свещеник.

В понеделник рано сутринта, когато Манежът още дими, слу­жители на банката заедно със следователи и пожарникари вли­зат в помещението и остават поразени... То е изгоряло, големият полилей на тавана е разтопен и стъклото се е превърнало в „сталактити". Наоколо се въргалят обгорели остатъци от мебели. Ма­сичката, на която е била иконата, е изгоряла, но самата икона не е пострадала. Ликът на Спасителя е опушен и ъглите са леко овъглени. Според думите на очевидците те остават с впечатле­нието, че стигналият до иконата огън е спрял и повече не се е придвижил. Оперативната зала на първия етаж на практика не е засегната: всички ценни книжа, документи и пари се оказват не­покътнати.

Многото феномени в православната църква се описват в интересната книга на Б. Серафимов „Иконите и здравето". Например авторът казва, че иконите притежават душа. Той пише: „Взаимодействието на човека с иконата (Бога) може да става или мислено, или на емоционално равнище, с помощта на разума (духа), или на емоциите (душата), именно така той свързва духа и душата си с душата на иконата. Че иконата, ако се съди по всичко, е някакво междинно звено между човека и Бога, очевидно се доказва от слу­чаите на появяване на миро върху нея, на сълзи, на светенето й или на явяването й в реалността и в сънищата, а какво да кажем за случаите на изцеление на нелечимо болни".

Многобройните случаи на появяване на миро, сълзи и кръв, на обновяване на иконостаса, светене на икони и т.н. най-после подтиква руските учени да се заемат с изследването на тези удивителни феномени. Преди четири години в Москва е създадена Комисия за описване на чудните знамения, които стават в Руската православна църква. В нея влизат хора от Московския държа­вен университет „М. Ломоносов", физичния институт „П. Лебедев" на Академията на науките, Университета за нефт и газ „И Губкин" и други научни центрове, както и представители на православното духовенство.

Съпредседателят на Комисията Павел Флоренски, професор в Университета за нефт и газ, внук на знаменития отец Павел Флоренски, в интервю пред кореспондент на в. „Аргументи и факти", озаглавено „Чудесата в църквата. Трябва ли да им се вярва?", отбелязва: „Ще разкажа един случай, който стана пред очите ми. В самото начало на 90-те години музеят „Андрей Рубльов" предаваше икона на Пресвета Богородица на една от московските църкви. Бяха ме поканили на церемонията. Дойдоха свещеници, облякоха се, запалиха кандило. Внесоха иконата - черна дъска, на която едва-едва с очертаваше Богородица. За почна молебенът. И тогава се случи нещо чудновато - напълно тъмната икона започна да се преобразява пред очите ни! Свеще­ниците я вдигнаха и я понесоха, но вече не като дъска, а като самата Богородица. Иконата оживя! Вървях отзад и неочаквано долових необичайно благоухание. То не беше нито тамян, нито розово масло. Обновилата се икона изпускаше миро.

Що се отнася до нашата Комисия, преди всичко трябва да се­ подчертае, че ние сме учени. Не са ни необходими нито чудеса, нито сензации. Не искаме да се прочуем като някакви „православни парапсихолози". От друга страна, ясно разбираме, че всяко истинско чудо е не само нарушаване на природните закони, а преди всичко - знамение, знак, изпратен ни за вразумяване.

За наше съжаление и дори за срам много поразителни явле­ния, случващи се в Руската православна църква, досега не са из­вестни не само на нашите съотечественици - например на учителите по история, но и на мнозина вярващи".

Карен Аганбегян, завеждащ лабораторията по разпространение на радиовълните на Института по радиотехника и елект­роника на Руската академия на науката, носител на Държавна награда, казва: „Много явления, които сега се разглеждат като чудеса, всъщност са проява на неизучени природни закономер­ности. Това са стихийни процеси, засега ненамерили рационално обяснение. Но дори и най-строгият и придирчив учен няма да отрича, че в Космоса съществува разумно, творческо, условно казано, извънприродно начало".

В същия вестник в рубриката „Известните знамения" се изб­рояват някои феноменални явления:

• Слизането на Благодатния огън, което става ежегодно в йерусалимския храм на Гроба Господен във Великата събота.

• В една от килиите на Световеденския женски манастир в гр. Иваново тече миро от всички донасяни от хората икони, вклю­чително книжни и картички с изображения на светци.

• От храм в храм пренасят иконата на царя мъченик Нико­лай II - капките благоуханно миро, въпреки действието на си­лата на тежестта, не текат по нея надолу, а нагоре.

В Богородицкия Висоцки мъжки манастир в Серпухов се на­мира чудотворна икона на Божията майка „Неопиващата чаша", която лекува от пиянство, пушене и наркомания. Под неопиваща чаша се подразбира онази благодат, която произлиза от Божията майка. На иконата тя е изобразена с вдигнати ръце, а на гърдите й е младенецът в чаша.

В благодарствената книга на манастира има много вълну­ващи текстове. Един от тях гласи: „Пристрастих се към херои­на. Опитах да се лекувам — нищо не помогна. Веднъж се при­готвих да си направя поредната инжекция, но само като хванах пластмасовата спринцовка с наркотика, тя се разтопи в ръката ми, което силно ме изплаши. Разказах за това на мама и разб­рах, че е ходила във Висоцкия манастир и се е молила на Пресветата Богородица пред иконата „Неопиващата чаша".Чудото се случи. Вече две години не употребявам наркотици. Денис, ноември 2001 г.".

Твърде много са удивителните феномени, които се случват днес с икони, с мощи на светци, с разпятия. Например в църква­та „Николай Чудотворец" в селището Ленински (Ленинградска област) кърви разпятие. Кръвта се стича по кръста и капе в спе­циално поставен съд.

Макар че иконите представляват модели на информационни образи, ставащите с тях чудеса демонстрират нагледно, че те са свързани пряко с оригинала. Защото, както вече неведнъж подчертахме, във финия свят действа законът, че подобното прив­лича подобно! Човек, който може да създаде и запази във въоб­ражението си образа на Бога (няма значение как изглежда този образ - може да има физически облик, вид на светеща сфера или на ярък лъч светлина и т.н.), притежава възможността по всяко време, при всяка ситуация незабавно да се обърне към него за помощ. И мигновено да я получи.

Помните ли красивата легенда за Пигмалион и Галатея? Скул­пторът Пигмалион създава статуя на красивата девойка Галатея и се влюбва в нея. Мощните информационни потоци, които влю­беният скулптор насочва към статуята, създават информационен образ на любимата му. Пигмалион й дава всички качества, които мечтае да види в нея. Усилията му не са напразни. Той „оживява" девойката, т.е. може да общува с нея на информационно равнище. На това равнище информационният образ „отв­ръща" на чувствата му.

Съвсем не са били глупави хората, които са съчинили леген­дата. Също според легендата Афродита оживява девойката в пъл­ния смисъл на думата. Тоест тя й създава физическо тяло и вселява в него нейния информационен образ. Може би пък това е било реален факт?

Днес вече не изглежда неправдоподобно. Вече е известно, че Гр. Грабовой възкресява хора, като им създава физическо тяло по информация, съдържаща се в душата им, т.е. в техния информационен обект.

Със своето мислене, което е в състояние да изгражда всичко, човек може да създава всякакви информационни обекти, да ги дарява с необходимите качества и свойства, да взаимодейства чрез тях с външното информационно поле. С други думи, да ги управлява. Трябва да се отбележи, че определено, но неосъзнато управление на информацията при нас се извършва постоянно. Точно това управление ни спасява от катастрофи и катаклизми.

Според нас Бог, след като предвижда възможност при човека за неосъзнато благоприятно въздействие върху информацион­ните обекти и информационните връзки, ни дава „инструменти­те" за подобно въздействие. Такива „инструменти" са Вярата, Надеждата, Любовта и майка им - София - Мъдростта! Тези из­ключително важни категории са основните атрибути на съзнани­ето на човека, неговите информационни аспекти!

Мъдростта е по-високо равнище на развитие на човешкото съзнание. То изисква по-големи знания. Обикновено на стари го­дини или се помъдрява, или се оглупява - в зависимост от това дали сте успели или не сте успели да възприемете насочените от Твореца към вас знания. Да помъдреете означава да започнете осъзнато да възприемате живота, правилно да оценявате става­щото наоколо, правилно да разбирате Любовта и Надеждата, осъзнато да стигате до Вярата.

Неосъзнато обаче „инструментите" като Вяра, Надежда и Лю­бов действат винаги! Казват „Блажен е, който вярва! Лесно му е на света!". Блажен е, защото с вярата си въздейства върху информационния свят около себе си, върху информацията на съз­нанието си и дори върху информацията на материята, т.е. на физическото си тяло. Като вярва и се моли, човек е способен да се избавя дари от болести като рак. Като вярва и обича, той е в състояние да променя обстановката около себе си. Като вярва, обича и се надява, може да преодолява всякакви прегради. И то­ва не е за учудване!

Човекът е информационен обект, болестта също е информа­ционен обект, а всяка ситуация около нас е съвкупност от ин­формационни обекти и връзки. А Вярата, Надеждата и Любовта са най-силните средства за благоприятно въздействие върху ин­формацията, включително и върху тази на вашето съзнание. Точ­но затова там, където цари любовта, няма катастрофи, там, къ­дето живее надеждата, няма отчаяние!

Между другото, да се въздейства върху информацията на соб­ственото ви съзнание може и с помощта на афирмациите. Афирмациите са вдъхновяващо утвърждаване, едни от най-лесните способи за програмиране на съзнанието, често препоръчван на започващите да работят над развитието на своето съзнание.

Афирмациите са думи, мисли и изказвания, които казват не­що положително за вас. Тези твърдения работят като лични мантри и въздействат върху съзнанието ви чрез постоянното повтаряне и напомняне. Практиката за повтаряне на афирмациите е съзнателно усилие да се замени саморазрушителната и самоунищожителна насоченост на съзнанието с положителна, творческа и ободряваща. Това е ефективен способ за преобразуване със соб­ствените възможности и способности на самовъзприятието и от­ношението към самия себе си.

Афирмациите могат да се повтарят наум или гласно, да се записват или пеят. По принцип всяка фраза, която има положи­телен смисъл, може да се използва като афирмация. Съставете за себе си бодри, жизнерадостни, кратки и ясни фрази, които да са утвърждаващи. Повтаряйте ги често. Например:

Всичко ми е наред! Вярвам в себе си!

Мога да постигна всичко! Аз съм силен и здрав! Млад съм, енергичен и изпълнен с живот!

Кожата ми с всеки изминал ден става по-чиста, по-здрава и по-привлекателна!

С всяка изминала минута ставам по-млад!

Мили жени, дори когато с тежките чанти вървите от пазара към къщи, едва мъкнейки крака, опитайте се мислено в ритъма на крачките да си повтаряте наум фразата: „Аз съм здрава, млада, на тридесет години съм, на тридесет години съм! Здрава съм, млада съм, само на тридесет години съм!".

Безспорно е, че числото 30 се отнася за жени, които са по-възрастни. И колкото сте по-възрастни, толкова по-поразителен ще бъде ефектът от въздействието на фразата върху вас. Повярвайте, че това е много по-добре, отколкото да се мисли за болес­тите, за проблемите на мъжа или децата, за материалните трудности. Още повече, че освен до отрицателна програма за орга­низма, мрачните ви мисли няма да доведат до нищо друго: пари­те ви няма да станат повече, проблемите ще си останат същите, а болестите ще разцъфтят още повече.

Вашите мисли за болестите също са своеобразни афирмации. Уверяваме ви, че повтаряйки предлаганата фраза, когато се приближавате с ритмична походка към къщи, ще забележите как се е подобрило настроението ви. Ако пък я повтаряте достатъч­но често, ще започне да се променя самочувствието ви и обста­новката около вас.

Афирмациите рушат препятствията във вашето съзнание. От­начало те само ще ви дават надежда (ето го инструмента за въз­действие върху информационните връзки). Ще започнете да смятате, че може би не си струва да се вярва на отрицателните пре­дубеждения, а после афирмациите изцяло ще ликвидират неуве­реността ви. Имайте предвид обаче, че нищо не се развива и пренастройва толкова бавно, както съзнанието!

С помощта на афирмациите можете сами да управлявате информацията на създанието си, а посредством нея да влияете и върху други информационни обекти. А управлението, неосъзнавано от нас на логическо равнище, се осъществява от душата ни. Академик Грабовой пише: „Задачата е в това знанията на душата да се приведат в логическа фаза и те да се използват осъз­нато". Но за целта са нужни знания, които идват от Бога!

Всички методи за спасение, самовъзстановяване и управле­ние на ситуацията, които академик Грабовой дарява на хората, са основани на уникалните знания, получени от Твореца. При то­ва тези уникални знания са интерпретирани с термините и поня­тията на съвременната наука. Той обаче не само разработва методи за спасение на човечеството. Най-голямата му заслуга е, че като изследва финия свят, формулира неговите закони. Защото финият свят е напълно непознат за учените, а с него може да се работи, само ако се владее знанието за законите и закономер­ностите му. Ето някои от законите на финия свят.

Първият основополагащ закон е за запазването на информацията: сумарното количество на информацията и ентропията на 1-ото състояние на пространството или на съответната област от него, възникващо в резултат на какъвто и да било процес, винаги е постоянно.

Втори закон: общият обем информация се състои от инфор­мация на материята, информация на съзнанието и информация на външната среда.

Трети закон: всеки обект на информация, след като има ка­чествата независимост и неразрушимост, е свързан чрез инфор­мационни връзки с други обекти на информация.

Четвърти закон: всеки новосъздаден обект на информация има локален характер.

Пети закон: всеки новосъздаден информационен обект е от­далечен на равно разстояние от всички други структури.

Шести закон: във всяка информация съществува сегмент на друга информация.

„Главното е да се вижда фрагментът на необходимата ин­формация във всеобемащата информация около нас и да се знае как да се подходи към нея, за да се използва правилно. При спасение, заболявания, проблеми от личен характер пациентът трябва да знае изходната информация, която го е довела до отрицателната ситуация. Какво я е предшествало. След това аз обработвам получения материал и работя конкретно по мето­диката за спасение.

Тази методика е предаваема и изисква точност и коректност. Всеки трябва да усвои системата за спасение индивидуално, лично за себе си... Във всяка информация съществува сегмент на друга информация. Само трябва да се разбере как да се подходи към една или друга информация и да се използва правил­но. Когато се владее определена информация, може да се предотвратяват различни аварии. Познаването на концепцията за неразрушаване на каквито и да било системи дава възможност да се организират разчети, теоретични системи за наблюдение, да се конструира сигурността на човека и на други форми на информация и обекти".

Грабовой смята, че всяка бъдеща ситуация, включително и всяка болест, представлява информация, която съществува обек­тивно. Трябва само да се умее да се подходи към нея, за да се промени.

Глава от книгата "Учението на Грабовой" от В. и Т. Тихоплав





Тагове:   иконите,


Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 25898739
Постинги: 14129
Коментари: 18291
Гласове: 24776
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031