Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2010 21:50 - Хаити
Автор: explorer Категория: Спорт   
Прочетен: 12803 Коментари: 16 Гласове:
23


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Тази статия трябва да бъде прочетена от повече хора..



Единадесетият човек

Иво Иванов, Канзас
Жан Ив Лабаз ще загине след броени секунди. Тялото му ще бъде смазано под огромни, безформени буци бетон и раздробените му на парчета останки няма да бъдат намерени в продължение на няколко дни. Часът е 16:53. Денят -12 Януари тази година. Жан току що е влязъл в сградата на Националната Футболна Федерация и няма представа, че е само на няколко мига разстояние от внезапна, зловеща участ. Триетажната сграда на Федерацията буквално ще експлоадира разстърсена от безумно земетресение и ще го погълне в яростна мелница от бетон, тухли, желязо и стъкло. В този ден заeдно с него ще загинат още 250 000 негови сънародници – жертви на едно от най-големите природни бедствия в историята на човечеството.

image

В същия този момент лъчезарно, 16 годишно момиче на име Брияна Хаберлин започваше поредната си тренировка на около 1000 километра разстояние в безгрижната и слънчева Южна Флорида. Тя не е виждала и никога няма да види Жан Ив Лабаз, но въпреки това съдбите им ще намерят начин да се преплетят по особен, тъжно-красив начин за да напишат тази история и ни накарат да повярваме в съществуването на мистериозният и понякога самотен единайсти човек.
На няколко километра разстояние от Жан Ив, най-добрата млада вратарка на Хаити - 15 годишната Александра Коби ще оцелее по чудо, но това което ще преживее след няколко секунди, ще остави дълбоки, отворени рани в крехката и психика и по всяка вероятност ще я терзае до края нa дните и. Земята под краката и неочаквано ще започне да клокочи с дълбок, гастритен грохот и след това сякаш ще оживее в бесни, хаотични конвулсии. Александра е тренирана да пази равновесие, никога да не губи самообладание, да се доверява на котешките си рефлекси и интуиция. Но 7 степени по скалата на Рихтер са прекалено много за всекиго. Сякаш всичко под стъпалата и ще се разтвори, тaкa чe дори нейните силни крака няма да устоят, тя ще загуби баланса си и ще се строполи безпомощна на земята. Равни количества страх, ужас и паника ще нахлуят в душата и и ще парализират мускулите и.

В този ден, Александра и всичките и съотборнички от националния отбор на Хаити ще оцелеят, но ще загубят родители, роднини, приятели, цялото си оскъдно имущество и човекът когото обичат като роден баща – Жан Ив Лабаз. За него казват, че бил най-добрият треньор на Хаити и една от малкото причини за оптимизъм в тази изтерзана от бедност и нещастия страна. Лабаз бе философ, мечтател и изключителен педагог, който вярваше, че призванието му не е толкова да печели мачове колкото да формира личности. Може би затова състезателките му бяха толкова привързани към него. Хаити е държава лудо влюбена във футбола, но липсата на средства и инфраструктура е ограничила до крайност развитието му. Отборът не е бил на световно първенство вече почти 40 години. Най-големият успех бе постигнат именно от Лабаз под чието великолепно ръководство девическата формация на страната се добра на световно първенство за момичета до 17 години в Южна Корея през 2007. Изгланялата за какъвто и да било успех страна следеше със затаен дъх всяка секунда от мачовете на девойките и след достойното им представяне ги посрещна като герои.

След смъртта на Лабаз не само състезателките, но и целият футбол в Хаити сякаш осиротяхa, а бъдещето на този спорт изглеждаше съсипано. Федерацията бе превърната на прах, заедно с всички архиви, средства и няколко хиляди току-що закупени футболни топки. Под сградата бяха погребани 30 човека – цялото ръководство на федерацията. Страната бе напълно смазана и потопена в пост-апокалиптичен кошмар. Един от най-големите проблеми бе, че хората в Хаити бяха строили къщите си като бyнкери с цел да се предпазят от урагани, а не земетресения. Тук вятърът е най-големият враг, така че всичко е тежко строителство – тухли, камъни и бетон. Без съмнение сте виждали ужасяващите кадри от CNN: стотиците хиляди жертви, окървавените улици и стърчащите във всички посоки арматури, късащи като хищни нокти бетонения епидермис на обезобразените сгради. Порт-о-Пренс се превърна в гробница: cтaрицaтa с косата вършееше навсякъде, престъпленията и болестите не закъсняха да оголят мръсните си муцуни, а въздухът бе пропит с миризмата на разлагащи се трупове. Милиони бяха останали без дом и живееха в палатки или направо под небето.

Александра бе една от тях. Момичето съществуваше в състояние на полусъзнание, спейки в мръсна палатка и хранейки се с по някой оскъден залък на ден. Всъщност всичките и приятелки от отбора бяха в абсолютно същата ситуация. В рамките на няколко секунди те бяха загубили всичко което притежаваха и дори това което още не бяха получили – бъдещето си. Отборът естествено бе разформиран, а игрището им превърнато в лагер за бездомници.

Но изведнъж – чудо! След двумесечна агония, глад и мъчително лавиране на ръба на съществуването, едно по едно момичетата бяха издирени и изпратени на квалификацията за световно първенство в Коста Рика. И така против всякаква логика и очаквания, 56 дена след земетресението 11 изтерзани от умора деца се изправиха срещу могъщия отбор на Съединените Щати. Сред мрак, смърт и разрушение, Хаити отново гледаше със затаен дъх хранейки сляпа надежда за каквото и да било, дори незначително вдъхновение. Нямаше нищо на този свят, което момичетата да искат повече в този момент отколкото да се представят достойно и да дарят поне една усмивка на сънародниците си.

Нека ви отведа в 88-ата минута на този мач. Най-добрата нападателка на Щатите Линдзи Хорен е на бялата точка. На гол-линията, нашата стара позната Александра Коди пружинира неспокойно върху пъргавите си, но изтощени крака и се опитва да надникне в съзнанието на противничката си за да отгатне ъгъла на дyзпата. Така и се иска да спаси удара, да направи нещо хубаво за отбора си, за съгражданите си, за Жан Ив, чиято отпътувала душа толкова много обича. ”Ще се хвърля в ляво както само аз си мога!” казва си Александра, която явно е прочела нещо в очите на американката. Хорeн се засилва и вкарва цялата инерция на 180 сантиметровото си тяло в удара. Момичето плонжира като котка покривайки идеално левия ъгъл на вратата…Но това не е приказка. Линдзи стреля силно и точно вдясно и бележи безапелационен гол.

Американките продължават да нападат като оси и в добавеното време успяват да отбележат още един гол, оформяйки крайният резултат: 9:0! Да – девет на нула! На треньора на американският национален отбор Казбек Тамби искам да кажа: ”Човече, какво правиш?! Ти нямаш ли сърце в гърдите и мозък в главата? Какво искаш да докажеш? Какво се опитваш да компенсираш? Нужно ли е да смажеш, стъпчеш и унижиш група деца, които са загубили родителите и близките си, дома си и дори човека който ги е формирал като личности? Нима не виждаш, че тези момичета играят с изцедени тела и изтерзани души? Не са тренирали. Не са яли и спали като нормални хора със седмици и краката им се движат само благодарение на нечовешка воля. Самото им присъствие тук е геройство и има начин без да ги обидиш да запазиш малко от достойнството им. Нужно ли е например да пратиш най-добрата си нападателка, която в този мач вкара четири гола да бие дузпата? Или да хвърлиш целия отбор в нападение в 92 минута? Господин Тамби, след 4:0 вече няма състезание – има избиване на комплекси, болни амбиции и необяснимо желание да унижиш противника пристигнал от най-бедната държава в западното полукълбо. Ако мислиш, че си победил – дълбоко се лъжеш. В цялата тази ситуация най-големият губещ си ти!”

Едно от нещата, които просто не мога да опиша е нивото на футбола, които се играе от момичета и жени, тук в Щатите. Масовостта, базата, феноменалната инфраструктура са несравними с нищо по света. Американките са толкова добри, че най-големият проблем на треньорите е как да отделят шепа футболистки от хилядите които заслужават да бъдат националки. Колкото и много да искаха, колкото и да се бореха за всяка педя трева, момичетата от малката, разпадаща се островна държава нямаха никакъв шанс срещу една стройна, идеално организирана и много скъпа футболна институция.

След мача хаитянките си тръгнаха с наведени глави, но Александра не можа да помръдне от вратата си. Макар, че спаси толкова положения и вложи всяка клетка от себе си, момичето чувстваше лична отговорност за нанесеното на родината и унижение. Бе смазана и съкрушена и ето че за втори път в рамките на два месеца земята под краката и сякаш се разтвори в жестоки спазми и момичето, което е тренирано да не губи самообладание и равновесие отново рухна безпомощно на тревата. Тялото и се разстресе в неудържими ридания и малката вратарка знаеше, че плаче не само заради мача и не само за себе си, а за всичките си изстрадали сънародници, за осиротелите деца, за Жан Ив, за изгубеното бъдеще. В този миг тектонните плочи на душата и най-после се сблъскаха и магнитуда нa това жестоко сърцетресение не можеше да бъде обхванат дори от скалата на Рихтер.

Но ето че точно в този подтискащ момент се случи нещо странно, рядко и много красиво. Брияна Хаберлин – лъчезарната вратарка на американките бе усетила много дълбоко в себе си трусовете дълго преди началото на мача и бе точно този човек в отбора който разбра идеално значението на ситуацията. Днес, след като я познавам по-добре, вярвам че ако хаитянките бяха отправили поне един опасен удар във вратата и, той щеше някак си да влезне в мрежата. Брияна бе най-далече от съкрушената противничка, но извървя стоте метра до вратата и без колебание, пое ридаещото момиче в прегръдката си без да я остави да падне повече на земята. За тяхна чест останалите и съотборнички видяха какво става и последваха примера и. Груповата прегръдка продължи почти две минути и когато най-после се разпадна самата Брияна бе обляна в сълзи.

image

Гледах изумен тази трогателна сцена заедно с човека, който уважавам най-много на този свят и накрая той ми каза: ”Знаеш ли, според мен има някаква почти статистическа логика в това което се случи. От единайсетте на игрището, една личност усети нещата със сърцето си и поведе останалите. Може би за съжаление такава е и зависимостта в живота: навярно горе-долу един на всеки единайсет има чувствителността и душата да направи подобно нещо.” Една единайсета! Такава ли е наистина приблизителната алгебра на добрината? Възможно е. Ако е така, то поне е хубаво, че всички познаваме по някои и друг единайсeти човек. Майка Тереза бе единайстия човек….Мандела…Жан Ив Лабаз…Брияна Хаберлин.

Момичето не спря дотук. Веднага след турнира, Бри както всички я наричат, отиде самичка в щатският департамент и регистрира фондация наречена: ”Мнoгo сърца – една цел”. Идеята беше да събере пари за да може да доведе целия отбор на Хаити на турнир в Орландо и по този начин да им даде възможност да се измъкнат замалкo от кошмара в страната си, да отидат до Дисниленд и най-вече да изтрият усещането от квалификациите и продължат да играят любимият си спорт поне още малко в нормални условия. Бри бе толкова всеотдайна, ентусиазмът и толкова заразителен, че успя да убеди хиляди хора да направят малки дарения и на практика сама да набере средствата.
Александра и съотборничките и прекараха две незабравими седмици във Флорида и поне за малко усмивките се завърнаха върху лицата им.

Свързах се с изключително скромната Бри, просто за да и кажа точно какво мисля за постъпката и, за голямото и сърце и за родителите, които са отгледали такова прекрасно дете. Не се случва често на човек да ce натъкне на невръстно момиче, разбиращо света и живота по-добре от треньора си, който е живял на този свят 49 години. Помолих я да ви каже нещо и тя пожела да ви предам следното: ”Искам да благодаря на всички които виждат нещата като мен и ви моля винаги когато ви се отдаде възможност да дадете сила и надежда на тези които ги нямат, да го правите без колебание!”

image

Състрадателност. Не ни е нужна за да оцелеем. Няма да я намерите в учебника по биология. Няма да ви помогне да спечелите състезание или да направите много пари. Но по някакъв особен начин тя ни е необходима и ни прави хора. Състраданието няма очертания и тежест. То не идва от никъде, но ако му позволим ще ни отведе навсякъде. Състраданието е необяснима, чисто човешка характеристика, която ни е помогнала да се обособим като единсвен по рода си вид в природата. Казал го е самият Дарвин.

Мачът между Хаити и Съединените Щати отмина, но остави следа в сърцето на много хора. Благодарение на тази история ако някой ден попадна в подобна ситуация никога няма да гледам на нея като на случайност, а като на златна възможност да използвам и аз мъдростта на едно 16 годишно момиче. Надявам се и ти, читателю да виждаш нещата по този начин и ако някой ден съдбата отвори вратата на подобно обстоятелство за теб и те постави на мястото на малката Бри, да се възползваш без мисъл за полза и облага и в този ценен момент от футболист, или бизнесмен, или президент, или каквото и да било да се превърнеш в нещо много повече – човек…Единадесетия човек.





Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mileidi46 - !!!
24.10.2010 22:14
Pozdravi!!
kakvo stana s tdrugiq posting??A s ostanalite??
цитирай
2. explorer - поздрави, mileidi!
24.10.2010 22:30
ами... едни от тях ще имат късмет, други - не чак толкова :-)
цитирай
3. lotos16 - :))))
24.10.2010 23:41
Благодаря ти, Експлорер!!!
Срещала съм в живота си хора, които са били "единадесети" за мен. Много се надявам, че и аз съм била единадесета за някого и че ще бъда пак...
Лека и спокойна нощ и успешна нова седмица!
цитирай
4. explorer - предполагам си била, lotos,
25.10.2010 10:41
някой, накъде сигурно е споделял, мислейки си за теб:
"Срещал(а) съм в живота си хора, които са били "единадесети" за мен"

успешна седмица и за теб!
цитирай
5. kosara2008 - !!!
25.10.2010 12:59
стъпки към завинаги...!!!

благодаря за постингът........................................
цитирай
6. анонимен - авгорът на постингът е Единадеситият човек
25.10.2010 19:30
прочелите може би
цитирай
7. explorer - kosara,
25.10.2010 20:07
колко ли хора биха ги извървели? или поне биха тръгнали по пътя?
цитирай
8. explorer - ан-6,
25.10.2010 20:16
авторът на постинга съм аз, но съм само Кандидат 11, все още
авторът на статията обаче със сигурност Е!
за прочелите............ вече много хора отделиха своите 10 мин, за да стигнат до края...
цитирай
9. tit - Нужно четиво!:))
26.10.2010 20:12
Нека се множат единадесетиците - заради бъдещето, заради нас!
цитирай
10. explorer - дано, tit,
27.10.2010 20:22
дано и само с четене да става :-)
цитирай
11. анонимен - Pet
03.11.2010 14:26
Милосърдие и човечност в Америка- невъзможно. Те не са хора
цитирай
12. candysays - Прекрасен постинг, explorer!
03.11.2010 15:54
Истински ме трогна и предизвика сълзи в очите ми..
Ще го споделя (като линк) с повече хора. Не би имал нищо против, нали?
Благодаря ти! Благодаря..
цитирай
13. explorer - анонимен - Pet,
03.11.2010 16:10
навсякъде по света има Хора и Нехора. И дори в Америка биха могли да се срещнат от първите - говоря за ниво Човек, а не държавна политика.
цитирай
14. explorer - candysays,
03.11.2010 16:15
как така против :-) нека стигне до повече хора... никой не би останал равнодушен към историята - както към самата история, така и към начина, по който е описана.
Поздрави от мен! :-)
цитирай
15. ve6titsa - Сега се сещам,
15.11.2010 15:33
колко 11-ти хора познавам и колко много съм благодарна на един от тях.Майка ми например преди години спаси едно съседско дете,което си беше "глътнало" езика.Тя все пак е с медицинско образование.Когато на мен се наложи да реагирам в една подобна ситуация,действах инстиктивно.Явно Дарвин не е бил прав.Радвам се,че толкова хора научиха за постъпката на Бри.Ето това трябва да го има в новините.Аз съм позакъсняла,но все пак .....
цитирай
16. explorer - ve6titsa, ама че ник :-)),
15.11.2010 15:51
Дарвин е бил прав - "действах инстиктивно", показва, че все пак "действах" нали? а не "паникьосах се, че трябваше и мен да спасяват" :-))
и не си позакъсняла, то това не е "новина" и не е важно да бъде излъчено днес, в 20:00 в централната емисия
това е пример и е хубаво да го има за всички нас, вчера, днес и утре...
радвам се, че се отби тук :-))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: explorer
Категория: Спорт
Прочетен: 395947
Постинги: 50
Коментари: 429
Гласове: 7745
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031