Постинг
10.01.2020 16:28 -
КРАТКА ИСТОРИЯ ПО ГОДИНИ НА СЕЛО КАЛОТИНА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ТУРСКОТО РОБСТВО
Автор: georgisirakov
Категория: Регионални
Прочетен: 944 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2020 17:59
Прочетен: 944 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 11.01.2020 17:59
ХV в. - Нишавското поречие е в рамките на Пиротската кааза (адм. област в Османската империя);
1443 г. - полско-унгарският крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Янош Хунияди тръгват на поход срещу османлиите. В похода участва и Фружин Шишман, престолонаследник на Търновското царство. На 3 ноември кръстоносците разбиват врага при Ниш. После преминават през района - прохода Дервен (Драгомански) и превземат Средец;
1453 г. - първите писмени сведения за село Калотина са от османски данъчни документи, в които се споменава под същото име – Калотине, с 36 домакинства и общ данък от 2426 акчета, спадащо към тимарските владения, които са били с годишен доход до 20 000 акчета.;
XVI в. - Калотина е в пределите Царибродски санджак;
1512-1520 г.: оттук минава един от основните походи на султан Селим I на път за Ниш и Белград;
1530 г. – според тимарски регистър от 1530 г., от времето на първото десетилетие от управлението на султан Сюлейман I (1523 - 1566 г.), в село Калотина е имало 41 домакинства, в т. ч. 1 вдовишка, а също и 29 бащинѝ (облагателна единица земя вън от селото) и годишен приход 2623 акчета.;
1544 г. – цялото население на село Калотина е ангажирано с дервентджийска служба по охраната на Диагоналния път (от Цариград за Западна Европа) и в същото време има 68 къщи, от които 10 ергенски и 3 вдовишки, а също и 34 бащинѝ, а приходът е 2629 акчета.;
1570 г. - многоброен турски башибозук, минавайки през село Калотина и съседните села ги ограбва, безчинства и опожарява.;
1573 г. - сведение за значително увеличаване на броя на къщите в селото: 79 са на войнуци-новобранци, 10 ергенски и 2 вдовишки, а също и 31 бащинѝ, а приходът е възлизал на 5630 акчета. По това време село Калотина е спадало към султанските хасове, т. е. към владенията с годишен доход над 100 000 акчета.;
1576 г. – Калотина е спомената в документ като Калотин;
1576 г. - в списъците на джелепкешаните (овцевъдите), са отбелязани само къщите на раята - 66, в т. ч. 13 ергенски, дали постъпления в султанската хазна, възлизащи на 5230 акчета.;
1580 г. – Паоло Контарини, венециански байло (дипломат, постоянен представител на Венецианската република) минавайки оттук, описва района като много плодороден;
1595 – 1603 г. - преброяването, извършено при управлението на султан Мехмед III, регистрира известно нарастване на броя на къщите в Калотина.;
XVI и XVII век - района на Калотина е район на най-активна хайдушка дейност;
1624 г. – рязко спадане на броя на домакинствата – само 31. Това се обяснява евентуално с настъпилите по това време големи миграционни процеси, през XVII в. компактни маси от българско население са се преселвали в Поморавието и по други краища на България.;
1683-1699 г. – по време на Великата война, в долината на река Нишава е имало битки и сражения, засилва се и хайдушкото присъствие;
1689 г. - Австро-турска война: Австрийците превземат Бела Паланка и Пирот, като се придвижват чак до Драгоманския проход (Дервен); След превземането на Ниш австрийците не продължават настъплението си към София, а разделят войската си на две части, настъпвайки на север и на юг, т.е. в две противоположни посоки.
Останалата войска е поставена под командуването на генерал Пиколомини. Той е оставил част от войската си да защитава Ниш и Драгоманския проход (Дервен), а с основните си сили настъпва в две посоки.;
1690 г. – оттук (прохода Дервен) минава поход на австрийската армия;
1735-1745г. – водят се две войни между Турция и Австрия и през прохода Дервен е преминавала австрийската армия. През периода хайдушкото движение взема големи размери. През района минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода и др.;
1786 г. – в района действат много хайдути, най-вече в прохода Дервен. Сведението е от французин на име Люзинян, пътешественик;
1806г. – голяма част от местното население взема участие в Първото сръбско въстание;
1836 г. – отново избухва въстание, като масово участие в него взема населението от селата край Цариброд, в това число и от Калотина;
1838 г. – през Калотина преминава Ами Буе, френски учен от германски произход, геолог, географ, картограф и етнограф и дава описание на района;
1861 г. – в района на Понишавието населението е било подложено на грабежи и издевателства от черкези;
1877 г. – роден е Апостол Фръчковски (1877-1947 г.), български зограф от Дебърската художествена школа, след Първата световна война заедно с иконописци от ателието си изографисва или рисува икони за храмовете в село Калотина и други села;
***************************************
От документите се разбира, че Калотина е едно от най-старите села в Средна Западна България. Макар да се забелязва известно колебание в броя на населението му през различните векове на турското робство, то се отличава със стабилно и постоянно съществуване. Данъчните регистри разкриват и привилегирования статут на селището през определен период, придобит благодарение на пребивавалите в него дервенджии.
****************************************
За част от публикуваните събития са използвани като източник данни от сайта „svetimesta.com”.
ЖЕЛЕЗОПЪТНА КАТАСТРОФА ПРИ КАЛОТИНА НА 1...
НАПАДЕНИЕ НАД 9 ГРАНИЧЕН ПОСТ ПРИ СЕЛО К...
Д-р Недко Маринов Савов
НАПАДЕНИЕ НАД 9 ГРАНИЧЕН ПОСТ ПРИ СЕЛО К...
Д-р Недко Маринов Савов
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари