Постинг
06.11.2018 16:41 -
И пак с влака, но до Дряново
Автор: lubara
Категория: Регионални
Прочетен: 6188 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2021 20:09
Прочетен: 6188 Коментари: 10 Гласове:
15
Последна промяна: 07.08.2021 20:09
И тази неделя времето беше само за влаков туризъм!
И какво, два вагона и локомотив!
За тридесет и пет минути пристигнахме.
В града няма жива душа. Минахме покрай този нов хотел, отсреща зее празната зала на автогарата.
Стара, но красива къща. Широки улици и малко тъга наоколо.
Тези Пижо и Пенда ли са, така и не разбрах.
Поглед на север към часовниковата кула. Много ясен звън, освен че отмерва вярно времето.
Паметник на най-големия българин! Вече сме в центъра.
Училището и бюста на Максим Райкович, един истински народен будител!
И невероятно красивата църква " Свети Никола", строена от Уста Колю Фичето. Храм “Свети Никола” в Дряново е построен през 1851 г. от знаменития майстор Колю Фичето. Към него е било едно от килийните училища в Дряново, като още през 1819 г. тук започва работа първото редовно надкилийно школо. Не е случайно, че точно до „Св. Никола“ през 1896-1898 г. е построена голямата училищна сграда, която обединила в едно трите дряновски училища.
Поглед на юг. За съжаление църквата беше затворена...
Красива фасада на главната улица. Шестоъгълните отвори на стените на терасите са характерни за Дряново.
В тази стара къща са се лекували руски войници и офицери през Руско-турската война.
А това е Перевата къща, строена през 1840 година. Тук са се укривали Матей Преображенски и Филип Тотю.
И ето паметникът на именития дряновчанин, живял до 1830 година в града. Жизненият му път не бил кратък, осемдесет и една години. Накрая на живота си се е наричал архитект Колю Фичето. С основание!
Единствената негова фотография е от погребението му. Родът му е голям, все достойни хора са го наследили. Това е негов портрет, намиращ се в Историческия музей.
А това е релефна карта от цимент, правена през 1962-ра година от една учителка по география, заедно с двама нейни ученика. Добре поддържана е.
И накрая едни игрушки, скрити зад есенните цветове на малкото паркче.
За моста на Фичето не ми остана време. Веднъж преди две години спрях специално в града, за да го снимам. Eто една снимка.
Е, това беше. Отново отиваме до гарата, за да чакаме трена. До скоро!
И какво, два вагона и локомотив!
За тридесет и пет минути пристигнахме.
В града няма жива душа. Минахме покрай този нов хотел, отсреща зее празната зала на автогарата.
Стара, но красива къща. Широки улици и малко тъга наоколо.
Тези Пижо и Пенда ли са, така и не разбрах.
Поглед на север към часовниковата кула. Много ясен звън, освен че отмерва вярно времето.
Паметник на най-големия българин! Вече сме в центъра.
Училището и бюста на Максим Райкович, един истински народен будител!
И невероятно красивата църква " Свети Никола", строена от Уста Колю Фичето. Храм “Свети Никола” в Дряново е построен през 1851 г. от знаменития майстор Колю Фичето. Към него е било едно от килийните училища в Дряново, като още през 1819 г. тук започва работа първото редовно надкилийно школо. Не е случайно, че точно до „Св. Никола“ през 1896-1898 г. е построена голямата училищна сграда, която обединила в едно трите дряновски училища.
Поглед на юг. За съжаление църквата беше затворена...
Красива фасада на главната улица. Шестоъгълните отвори на стените на терасите са характерни за Дряново.
В тази стара къща са се лекували руски войници и офицери през Руско-турската война.
А това е Перевата къща, строена през 1840 година. Тук са се укривали Матей Преображенски и Филип Тотю.
И ето паметникът на именития дряновчанин, живял до 1830 година в града. Жизненият му път не бил кратък, осемдесет и една години. Накрая на живота си се е наричал архитект Колю Фичето. С основание!
Единствената негова фотография е от погребението му. Родът му е голям, все достойни хора са го наследили. Това е негов портрет, намиращ се в Историческия музей.
А това е релефна карта от цимент, правена през 1962-ра година от една учителка по география, заедно с двама нейни ученика. Добре поддържана е.
И накрая едни игрушки, скрити зад есенните цветове на малкото паркче.
За моста на Фичето не ми остана време. Веднъж преди две години спрях специално в града, за да го снимам. Eто една снимка.
Е, това беше. Отново отиваме до гарата, за да чакаме трена. До скоро!
Розоварна Дамасцена и Павел баня
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В СЛОВАКИЯ
Еньовден - Денят на лечебните билки
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В СЛОВАКИЯ
Еньовден - Денят на лечебните билки
Имам прекрасни спомени от този град. Имат и хубаво читалище "Развитие", Дряновски манастир над града. Даже хубав и добре поддържан старчески дом имат за хора с деменция. Чудя се като пишете, че няма жива душа. Интересно защо.
цитирайКрасиво, но съм съгласен че е тъжно....Само тъгата остана в ....оф, не знам вече как да нарека тази зелена пустиня. ...
цитирайНа градския стадион имаше малко оживление. Локомотив- Дряново срещу отборът на Павликени.
цитирайАми защото наистина имаше пет-шест човека из града...е, малко повече бяха. А читалище " Развитие" е на снимката с Пижо и Пенда.
цитирайОтдавна не бях ходила в Дряново - малко, чудно, слънчено градче!
Благодаря за разходката, Любо! :)))
цитирайБлагодаря за разходката, Любо! :)))
дали истински хора - талантливи, будители...
Сега ме натъжи с това:"В града няма жива душа."
Тъжно! Но това не е само в Дряново и други малки градове, които са с истинска история и самобитна красота и архитектура... това е повсеместно. Като че ли остана само София и още десетина големи градове.
Още по-тъжно ми е, че отстрани на тази плоча с думите: " В тази стара къща са се лекували руски войници и офицери през Руско-турската война" има много други хартиени ...
Продължавай, Любо! Пътувай с трена, докато все още времето е в сезона на циганското лято.
Винаги си позитивен, макар и с прикрита тъга.
Поздрави на теб и спътничката ти в тези пътешествия с трена!
цитирайСега ме натъжи с това:"В града няма жива душа."
Тъжно! Но това не е само в Дряново и други малки градове, които са с истинска история и самобитна красота и архитектура... това е повсеместно. Като че ли остана само София и още десетина големи градове.
Още по-тъжно ми е, че отстрани на тази плоча с думите: " В тази стара къща са се лекували руски войници и офицери през Руско-турската война" има много други хартиени ...
Продължавай, Любо! Пътувай с трена, докато все още времето е в сезона на циганското лято.
Винаги си позитивен, макар и с прикрита тъга.
Поздрави на теб и спътничката ти в тези пътешествия с трена!
Пак заповядай! Отиди и в Трявна.
цитирайБлагодаря ти, Катя! След седмица идвам в София с влака. А после, ако е хубаво времето, може да прескоча от Търново до Габрово- класика, нали! А в Дряново имаше оживление само на стадиона, който е до гарата... Имаше мач и цветистите коментари на присъстващите се чуваха чак там...
цитирайВлакът си е влак, Любо:)!
Сегашните влакове не са като предишните, но все пак е по-добре с тях, отколкото с автобус.
След София бях намислила да ти предложа едно пътешествие до Габрово:).
Явно с теб мислим по един и същ начин:).
Габрово е на "хвърлей" от В.Търново, но няма трен.
Надявам се да проработи колата ти:).
Благодаря за албума от Дряново! Трупам ги:).
цитирайСегашните влакове не са като предишните, но все пак е по-добре с тях, отколкото с автобус.
След София бях намислила да ти предложа едно пътешествие до Габрово:).
Явно с теб мислим по един и същ начин:).
Габрово е на "хвърлей" от В.Търново, но няма трен.
Надявам се да проработи колата ти:).
Благодаря за албума от Дряново! Трупам ги:).
Габрово да няма влак- не е вярно! Сменя се на Царева ливада. А моята кола си работи, но имам тримесечна забрана от чичо Доктор да не шофирам. Изтича след седмица.
Но защо да не попътуваме още малко с трена, пък и е малко по-дълъг пътя, час и половина.
цитирайНо защо да не попътуваме още малко с трена, пък и е малко по-дълъг пътя, час и половина.
Търсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy