Тия дни видяхме поредното вълнуващо изпълнение на „Цирк Плевнелиев“. В българското цирково изкуство винаги е имало фантастични акробати, световно признати; имаше и блестящи комедианти, например клоунът Тошко Козарев беше всеобщ любимец.

Сега Плевнелиев е на път да го задмине, най-малкото упорито се старае в това отношение, понеже знае, че клоуните винаги са харесвани от простолюдието. Той отива и по-далеч в този си стремеж, опитва се да постигне още нещо – да се хареса на самия себе си. Това си струва да бъде адмирирано.

В началото на седмицата в Мрежата бе разпространена нова снимка на президента – отново в утвърдената негова стилистика, която съчетава високата политика с простолюдната примитивност. В личната фотогалерия на Плевнелиев вече има предостатъчно шедьоври, демонстриращи неговото развлечено народнячество; освен това, никой не е в състояние – не само в политиката, но дори и в кабаретната акробатика – толкова разюздано да употребява тялото, мимиките и жестовете си.

В някои случаи той сякаш има за цел да пребори законите на гравитацията, в други намеренията му са по-скромни – да разшири пределите на приличието, не само на политическото. Ако някой се сети да издаде албума „Най-шантавите пози и изражения на Плевнелиев“ ще направи страхотен удар на книжния пазар. Но последната му снимка наистина е абсолютният разкош на фриволността: лицето му излъчва пълен екстаз, докато негов почитател го целува по време на Празника на розите. Усмивката на президента, която почти е разпрала лицето му, иска да изрази върховното щастие на обичания от народа си политик.

Човек може да гледа безкрайно тази снимка, тя може да го обнадежди за дълго време. Гледайте я и вие, поне по веднъж всеки ден, за да изпитате част от екстаза на президента. А ако това не ви се случи веднага, не се отчайвайте, продължавайте. Докога обаче – това не мога да ви кажа.

Въпросната снимка внася един тънък, но важен нюанс в разбирането за народовластие, изповядвано от Плевнелиев: само преди няколко седмици той бе насниман, както си е гушнат от една секс компаньонка; сега е награбен от як българин, със слабост обаче към розите – и не само е награбен, ами е целуван също толкова яко; вижте колко страстно е впил устните си юнакът в многострадалната буза на президента – подобна страст не бе забелязана дори на гей парада предния ден. Не е лошо хората, които се грижат за публичния образ на Плевнелиев, да планират една специална негова фотосесия на следващия гей парад, тя ще има забележителен успех.

Всъщност искам да кажа, че ние я докарахме дотам президентът ни да се държи и дори да се изживява като една проста гирлянда, макар и от рози. Наред с толкова други неща и държавният протокол отиде по дяволите. Днес президентската институция не внушава никакъв респект, защото е лишена от всякаква въздържаност – да не говорим за словотворчеството на Плевнелиев, което си е направо една интелектуална Сомалия. Властта се напълни с хора-гирлянди, президентът има забележителна компания в това отношение; тия хора ги накичват с власт така, както по провинциалните сватби накичват гостите с рози, дори и случайно присъстващите.

Гърди ми с рози накичи – аз съм българският президент; награби ме и ме нацелувай, както съм си накичен – аз съм българският президент

Докъде ще стигнат гирляндите, никой не е в състояние да познае.

Жал ми е само за момчетата от Националната служба за охрана – тяхната задача става все по-невъзможна, понеже трябва да опазват президента от самия него. В служебните им задължения вече трябва да бъде разписано, че не бива да позволяват случайни хора да го целуват – макар че това ще бъде трудно осъществимо, понеже разпищолването в президентството е достигнало апокалиптични мащаби. Питам се дали нашата Гирлянда тайно не притежава колекция от най-шантавите снимки на световни лидери и знаменитости – и да се опитва да ги задмине. И в това отношение.

Онзи ден съобщиха, че Мишел Обама щяла да организира първия детски лагер в градината на Белия дом – не стана обаче ясно дали ще дадат и на Барак Обама място в някоя от палатките. Но идеята си я бива – и догодина нашата Гирлянда може да опъне един лагер в Гербовата зала на президентството – да събере заедно едно мини издание на Празника на розите и най-напращелите активисти на гей парада. Ехей – пак ще се прочуем.

Тия дни и други, по-скромни, гирлянди също ни зарадваха. Правосъдният министър Христо Иванов, който се изживява като гирляндата на съдебната реформа, гузно я оттегли. Но преди това уволни всички наоколо с невъздържаното си говорене – например, приписа на българските съдии „севернокорейско“ мислене, което си е удивително прозрение, като се има предвид, че самият той, в някои отношения, не е дал признаци на каквото и да е мислене. Разбира се, той е все още доста далеч от телесните кълчотения на опекуна си Плевнелиев, но в словесните хълцукания не му отстъпва

Забележително наистина беше обяснението му защо съдебната реформа се отлага. Естествено Съдебната Гирлянда не си призна, че Бойко го е наритал, макар и с известно закъснение, и го е накарал да замрази бълнуванията си, които са на път да компрометират ГЕРБ пред сериозната юридическа общност. Вместо това рекъл: „Ще дискутираме проекта за съдебната власт, докато има какво да се каже“ – което означава до Второ Пришествие, ако реформата ще я прави той.

И допълнил: „Има да се правят тежки и сериозни реформи, които засягат много играчи на терена, затова има шум и пиротехника… останалото е летен сън“ – и това го казва тъкмо той, Главният Пиротехник!

„Гърди си с рози накичи – и поне Конституцията прочети“ – тази песничка пък я пеят вече в Съдебната палата. Една друга Гирлянда обаче ме изпълни с гордост, понеже направо си призна, че е тъпан.

Само един български военен министър може да е толкова смел и откровен. Попитали Нейчев за неразбориите около американската техника в България и тогава той рекъл: „Тъпан прах не събира“. Това се нуждае от превод – тоест, министърът ни казва, че може да издържи на всякакви критики.

Народът го е казал и по друг начин: „Дето гърми големият тъпан, малкият не се чува“ – това пък се превежда така: обречени сме, ако трябва да чуваме само големият тъпанар.

Гърди си с рози накичи, и тъпанът си набичи – велик е българският войник.

Кеворк КЕВОРКЯН
И ОЩЕ: ЕТО ЗАЩО ПРОКУРАТУРАТА БИВА НАРИЧАНА ОТ НАРОДА „ЦАЦАРАТУРА“