„От Извора“ проби в БНТ и прати хладни поздрави на Кошлуков

От Стопанина на 11.07.2020 г.Диктатура, Избрано, Кривославие, Мисловна полиция, ТехнологииЕвгеника, Масмедии, Политпросвета, Темида е побесняла  

https://www.youtube.com/watch?v=jceuK6P2Mak&feature=emb_logo
https://www.otizvora.com/2020/07/12217?fbclid=IwAR0AB7GWQYLyT-uXRghYE0Kmk3A2QqslUWfKH6EStJy0pUviQrGT7Qf3-Fc

Стопанина все пак беше достатъчно мил да пожелае „лека работа!“ в незавидната служба на клетата си колежка, която държеше микрофон без маркировка за един от мафиотските пропагандни центрове, лишен от... „Вяра и общество“ (и от доверието на обществото)

Обикновен човек няма шанс да пробие в националните телевизии. БНТ, Нова Домусчиева и БиТиВи си имат дежурни матросовци и професори всичколози, обединени от общата кауза да крепят саможертвено залязващата власт на обречения Борисов и наглата хунта. А ако някой все пак успее да получи ефирно време, за да каже две-три приказки, които са неудобни за „незаменимите“, скоротечно ще бъде заглушен от водещите и даже може да му се скарат, преди да бъде охулен и „довършен“ в Не(до)дялковия клозетен „ПИК“.

Но днес групата на „От Извора“, включваща мен, Иван Стаменов, и мои съавтори и верни приятели, влязохме в праймтайма на БНТ. Без да сме го желали или провокирали. Репортерката, която отразяваше втория протест срещу диктатурата на Борисов и Гешев, имаше злощастието да свърже микрофона си точно с моята уста…

По-късно научих, че клетата дама е била насочвана като президентски дрон чрез дистанционно от студиото. Централата я е накарала да заобиколи полицейския кордон, да пресече жълтите павета и да потърси отговори на един „дълбокомислен“ и „важен въпрос“, какъвто може да хрумне само на проправителствена национална телевизия. Е, вижте какво се получи в крайна сметка — в едно предаване на живо, заради което БНТ просто не получи шанс да спести това, което имах да кажа и да покажа с демонстративното обръщане на гръб:

 

По коментара „Хъ!“ на водещия от студиото може да се напише цяла дисертация, но това би означавало да се обърне повече от заслуженото внимание на Кошлуковата телевизия.

Все пак да отговоря на въпроса, който БНТ така и не успя да ни зададе:

Как са се почувствали „вътрешно“ хората на протеста?

Някои съмишленици от огромната група пред Президенството споделиха, че се чувствали като на стадион — заради типичните подвиквания. Възприемаха се като в значително по-многобройния сектор на домакините. А „гостуващият отбор“, докаран с автобуси — на хонорар и/или под заплахи от уволнение — беше тъй невзрачен и анемичен, че будеше искрено съжаление.

Мисля, че най-неподправено беше съчувствието към лелките „гербаджийки“, които бяха довлечени след нощна смяна, защото:

1) едва държаха очите си отворени от умора;

2) допълнително бяха каталясали след дългите часове извозване с автобусите, без да им се очертава нощувка в Пеевския хотел „Берлин“ или в зимния сарай на Доган, ами дълъг път обратно по първокласните Бойкови магистрали;

3) не знаеха за какво са дошли и вяло развяваха еднотипни връчени им плакати, че не били мутри.

Интересно, защото Президентът никога не е наричал тях мутри, а локализира мутрите поименно само в прокуратурата, за което имаше и конкретен повод от предишния ден. Но, щом лелите се изживяват като прокурорки и чувстват Гешев и Осемте джуджета като родни синове, как бихме могли да ги лишим от тази дребна житейска радост? Дано поне са заработили нещо отгоре от ГЕРБ за строевата служба в извънработно време и феодалните им господари да са се сетили, че дори скотовете се нуждаят от кетъринг поне два пъти дневно.

Как се чувствах лично на протеста?

Определено не като на мач. Независимо от подвикванията със стадионен привкус. Чувствах се като войник на Гондор срещу орките на Мордор, само че в нашия филм, за разлика от онзи на Питър Джаксън, ние бяхме много повече от вражеските „пълчища“.

Знаете какво писах през последните дни и седмици. Ако не знаете, четете архива на „От Извора“. Борисов е пътник и тази мисъл витаеше в етерната среда пред Президентството и дори се усещаше физически като фини пръски вода от близкия шадраван.

Но знаете ли кое беше най-зареждащото?

Полицаите… Да, полицаите! Не, изобщо не съм саркастичен (в този случай) — неколцина полицаи още повече усилиха вярата ми.

Пропусквателният режим до протеста беше особен заради похода на импровизираната армия — онази на мордорските орки. Полицаите ни упътваха да се събираме пред Президентството по специални маршрути. И питаха всеки:

— На кое събитие отивате?

— Как на кое!? — питаха не един и двама, включително и ние, групата на „От Извора“. — Събитието е само едно!

Полицаите се подхилкваха, но бяха длъжни да си свършат работата:

— За кой от двата протеста отивате?

— За демокрацията! — отвръщахме един подир друг.

Без да питат повече, униформените веднага ни насочваха към групата пред Президентството със зареждащия ефир и пръските от фонтана. Полицаите бяха на наша страна. Въпреки че се наложи да спрат неколцина луди глави от нашата армия, които помислиха, че такива победи се извоюват бързо, и се втурнаха да замерят орките с празни бутилки от вода и да им доплащат с още подхвърлени стотинки.

Полицаите „просто си вършеха работата“. И ще я вършат. Докато имат работа.

Актуализация: Сега научавам, че „работата им“ включва и този позор — да влачат съборени хора с белезници зад колоните, за да ги наритат, докато шават.

Когато се случи неизбежното и мафията изгуби държавата, както и възможността да плаща на бранителите си, ще стане още по-интересно. Униформените ченгета знаят къде и при кого е демокрацията. А онези, старите ченгета, дето дърпат конците от сенките, ще се наложи да научат, че българският народ не е руският народ.

И ако искат да запазят някакви позиции — ако изобщо е възможно — ченгетата от архивите на „ония времена“ ще трябва да забравят гешевизмите и бойковизмите. Тия номера тук не минават! Ще трябва да се научат на по-префинените европейско-демократични милиционерщини.

Кое беше най-важното събитие от деня? — Европа три пъти предаде българите!

Казаха на Елена Йончева, че „частните проблеми“ на България не ги засягат. Германската партия посестрима на ГЕРБ подкрепи хунтата, като за сетен път показва, че мафията не познава граници. И разбира се, влизането в чакалнята на еврозоната също беше жест към режима на Борисов, като окончателно сваля лицемерните маски на Европа.

Българите имат малко приятели на Запад и обикновено те не са сред властниците. Българите имат малко приятели и на Изток, като определено не са в Кремъл. Българите ще трябва сами да разтурят бастиона на хунтата и сами да изградят демокрацията си от основите.

Можем. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Когато Бог е с човек и човек е с Бога, има ли #КОЙ да ни спре?

Иван Стаменов
11.07.2020 г.