Доц. Григор Сарийски работи към Института за икономически изследвания при БАН. Потърсихме го за коментар, след като вчера депутатите приеха на второ четене поправките в Закона за БНБ, свързани с влизането ни в чакалнята на еврозоната. 

-Г-н Сарийски, депутатите днес приеха на второ четене промените във Валутния закон, според които влезем ли в ERM II, курсът на лева няма да е фиксиран. Какви са рисковете от това?

-Първо, да кажем нещо за термина, който беше използван – че това е едва ли не козметична поправка, въпрос на терминология. Това, че ние влизаме във валутно-курсовия механизъм изобщо не е козметична поправка, напротив – означава, че приемаме неговите условия, а това отваря вратата и дава възможност на всяка една страна да поиска преразглеждане на т.нар. централен курс в периода на престоя й в т.нар. чакалня за еврозоната. В момента допустимото отклонение от определения курс е 0,5%. Но в параграф 2.3 от въпросната резолюция е записано, че централните курсове и отклонението са обект на взаимно споразумение.

Влизайки във валутно-курсовия механизъм, България ще има право да договори, а другите страни ще имат право да поискат да се договори курс, който е съвсем различен от сегашния.

-Валутно-курсовият механизъм допуска максимално отклонение от плюс минус 15%. Това е записано в параграф 2.3 на цитираната в Закона Резолюция на ЕС от 16 юни 1997 г.

-15% отгоре – колко ще струва еврото - около 2,30 лв.?

-Това е 1/6. Или грубо около 29 стотинки отгоре.

Въпросът е, че ако вие имате спестявания в левове и курсът започне да се колебае, вие може да загубите една шеста от спестяванията си!

Ако изтеглите парите си, които дълго време са отлежавали на срочен депозит и решите да си купите стока, която се внася с валута, вие ще можете да си купите с една шеста по-малко стока. Оттам насетне е въпрос на взаимни договорки. Тоя механизъм отваря вратата на много широки пазарлъци. Например Естония влезе в чакалнята през 2004 г. при такива условия – за отклонение до 15%. Докато Литва и Латвия се договориха за много по-малки отклонения. При Дания, която от 1999 г. е в този механизъм –отклонението е 2,25%.

-България защо е приела максималното отклонение?

-Ние все още нямаме решение. Нито в закона за БНБ, нито в решението на парламента е споменато каква ще бъде флуктуацията.

Тук идва големият въпрос – Народното събрание взе решение, че министърът на финансите и управителят на БНБ ще предлагат и поддържат позиция за централен курс, който да е равен на 1,95583. Това, че те предлагат и поддържат, не означава абсолютно нищо! Защото крайното решение е въпрос на преговори.

-Излиза, че властта само ще се придържа към това, което се предлага, но всяка една страна в Еврозоната може да поиска преразглеждане на курса?

-Да, точно така.

-Има твърдения, че реалният курс е съвсем друг – около 3-4 лв. за 1 евро. Има ли опасност да се стигне дотам?

-Това е някаква спекулация. При положение, че имате покритие на валутния борд, което е около 156% и стабилно съотношение между спестяванията в левове и евро, това означава, че хората нямат интерес да обръщат по-големи обеми във валута, отколкото им е необходимо. Означава, че левът е близък до официалния курс, който е определен със сегашния закон за БНБ. Ако левът беше надценен, хората щяха да започната да купуват евра. Самият факт, че няма натиск в тази посока, означава, че курсът е близък до реалния.

-Но терминитът „техническа промяна в закона”, който използват управляващите, явно е манипулативен?

-Тя изобщо не е техническа. Защото, ако утре някоя от страните-участнички в този валутно-курсов механизъм поиска промяна на курса лев-евро, може да го направят 2,50!

-2,50 ще надскочи тези 15%, за които споменахте?

-Вижте, това, за което говорим – 1,95583 – това е централният курс, това е обект на договорка, но също и на предоговаряне в условията на поверителност. Това е изрично записано в чл. 17.1 от посоченото в поправките Споразумение от 16 март 2006 година между ЕЦБ и централните банки на държавите членки извън еврозоната.

Утре формално някоя страна може да поиска 1, 2 или 20 лв! Тук за 15% изобщо не говорим. Това е все едно да имате сергия на пазара и да кажете, че от утре продавате марулите по 15 лв. Това е определянето на централния курс, който уж може да се договаря.

Това е едно. Тези плюс минус 15% са съвсем отделно условие - това е отклонението, което можете да допускате, след като приемете официалния курс. При влизането може да се каже например че курсът лев-евро ще е 2,50, а оттук насетне, пазарното отклонение може да бъде не повече от 15%. Може да решите, че отклонението ще е по-малко, въпрос на политическо решение, но също и на договорка (което също е изрично записано в параграф 2.3 на Резолюцията на ЕС от 1997 г.).

При определянето и промяната на официалния курс няма ограничение! Текстът, за който говорим, не определя никакви ограничения за тази промяна. Пише само, че всяка една страна може да поиска промяна на курса. Не пише с колко!

-Но ако една страна направи подобно предложение, трябва всички да са съгласни?

-Формално да. Решенията се взимат на базата на консесус. Реално нещата не стоят така. В комуникацията на Европейската централна банка винаги се казва, че решението е било постигнато с консенсус. А после излизат отделни членове на Борда на директорите на ЕЦБ и казват, че не се съгласни с тези решения. Фрапиращ беше случаят с германската представителка – Сабине Лаутеншлегер, която през септември си подаде оставката в знак на несъгласие с безумната политика, която провежда ЕЦБ! Несъглание с уж консенсусните решения на ЕЦБ изявяват и други нейни представители. Такъв беше случая с Клаас Кнот, който ръководи Холандската централна банка и наскоро публикува бележка, в която каза че не одобрява политиката на ЕЦБ.

Имайте предвид, че това са големи страни, чийто глас се чува. Представете си какво ще бъде отношението към страна, която е изтикана в ъгъла на Европа – и като авторитет, и като стандарт. Никой няма да се съобразява с нас.

Източник: Лупа БГ 

lupa.bg

Да, това е на месец.

 Предвиждайки много от дупките, които придружават неразбрана валута, аз съм съавтор на книга с Курт Шулер, „Зъби за българския лев: Решение за валутен борд“ (1991).

Накратко, това беше план за гарантиране, че валутата, левът на България, ще стане здрав, като американския долар или немската марка по това време.

Аз и госпожа Ханке посетихме София, столицата, няколко пъти след публикуването на книгата. Въпреки че нашите идеи предизвикаха истински интерес в определени кръгове, официалният отговор беше отрицателен. Често повтарящият се рефрен на бившия управител на Българската народна банка, покойния Тодор Вълчев, беше типичен:

„Благодаря ви за проявения интерес към България и вашето предложение, но ние знаем реалностите на местната ситуация и държим всичко под контрол“.

След като през 1996 г. избухна хиперинфлацията, този рефрен иззвъня кухо и нещата започнаха бързо да се променят.

През декември 1996 г. българският посланик в САЩ поиска да представя идеите си за система за валутен борд във Вашингтон, D.C. През същия месец пиратска версия на книгата Hanke-Schuler 1991 беше преведена на български. Тя стигна до върха на списъка с най-продавани в София.

В края на февруари г-жа Ханке и аз пътувахме до София за пореден път, а президентът Петър Стоянов ме покани да му стана съветник.

 Първоначалните ми задачи бяха да изготвя закон за валутен борд за България и да обясня на българските политици и обществеността как подобна система ще спре хиперинфлацията.

 Нещата се случваха бързо. Валутният борд беше инсталиран на 1 юли 1997 г. Инфлацията и лихвените проценти се понижиха веднага. Мога да си спомня истинското удоволствие (може би и облекчение), което президентът Стоянов прояви, когато ме поздрави за изключителните резултати, постигнати през първите няколко седмици на валутния борд.

Тогава той призна надеждата си, че валутният борд ще убие инфлацията, но имал съмнения и се удиви, когато видя, че тя работи дори по-бързо, отколкото бях предвидил.

 Много по-късно президентът Стоянов ми сподели, че без стабилността, създадена от системата на валутния борд, България би имала много по-големи трудности да влезе в НАТО през 2004 г. и в Европейския съюз през 2007 г.

Днес българското население силно подкрепя валутния борд и се противопоставя на дъмпинга на лева за еврото. И защо не?

В крайна сметка валутният борд е най-ценената посткомунистическа институция в България. Той е доставил стабилност. И макар че стабилността може да не е всичко, българите знаят от своя опит, че стабилността е всичко.

Сега президентът Бойко Борисов ппредстави идеята, че валутният борд и левът трябва да бъдат закопчани и поставени в музей.

 Това би било лошо решение.

 Ето защо:

1. Валутният борд на България позволява на България да издава собствена валута, която търгува по фиксиран валутен курс с еврото, изцяло е подкрепена от евро резерви и е напълно конвертируема в и извън евро. Тези характеристики означават, че левът е клон на еврото и че България вече е част от единна валутна зона на еврото, без формално да е част от така наречената еврозона. Затова забравете цялата дискусия за това дали България е готова официално да се присъедини към еврозоната. България вече е неофициално член.
2. Валутният съвет на България е много успешен:

Той спря хиперинфлацията през 1997 г., която достигна максимална месечна норма от 242% през февруари 1997 г.

Това позволи на България да устои на всички външни финансови кризи, включително срива на руската рубла през 1998 г. и Голямата рецесия през 2009 г.

Освен това тя позволи на България да устои на банковия срив на КТБ, настъпил през 2014 г.

Най-важното е, тъй като правителството не може да взема заеми от валутния борд (БНБ), фискалната дисциплина се налага на българските политици. От създаването на валутния борд през 1997 г. фискалният дефицит е строго контролиран и нивото на дълга на България е спаднало . Всъщност фискалната дисциплина и намаляването на дълга  направиха България звезда в Европейския съюз.

1. Защо някой би искал да се опита да поправи нещо, което не е счупено?

 Никой умен човек не би се опитал да го направи. Имайки предвид данните от социологическите проучвания, които сочат, че българите са дали колективни „палци надолу” на идеята да изоставят любимия си лев и да го заменят с еврото, става ясно, че българското население е по-умно от българската политическа класа.

1. Българското население знае, че като се присъедини официално към eврозоната, България би се отказала от своя суверенитет над паричната си система. Този суверенитет е ценен, особено ако еврото изпадне в затруднение. Ако това се случи, България може незабавно да премине към ‘валута котва’, без да иска разрешение на друга страна или организация.
2. Защо някой здрав човек би искал да се присъедини и да бъде заключен в клуб, чието бъдеще е несигурно? Официалното влизане в еврозоната би било като проверка в хита на „Орлите“ „Калифорния“: „можете да проверите по всяко време, но никога не можете да напуснете.“

Понастоящем единствената държава, която бихте могли да се регистрирате и след това да излезете от еврозоната е Дания. Тя получи ценна опция за отказ, нещо, което България няма и никога няма да получи.

1. Защо някой би искал да се откаже от правилата на пътната и фискалната дисциплина за морален риск, който насърчава лошото фискално поведение - като това в Гърция? Интересно е, че може би точно за това мечтаят някои български политици, които се застъпват за официалното членство в еврозоната.

Може би са им омръзнали тесните жилетки, които валутният борд ги кара да носят.

1. България би направила голяма грешка, ако се откаже от друга част от своя суверенитет, за да се присъедини официално към еврозоната. Ако България се присъедини към еврозоната, ще трябва да изхвърли една от малкото български институции, която работи добре, подкрепя се от обществеността и се контролира от българи. Това би било в замяна на неясна и потенциално нестабилна уговорка, която България не може да контролира и не може да се откаже.

 Г-н Борисов, спрете да слушате Брюксел и започнете да обръщате внимание на българите. 

Превод от: forbes.com

Бащата на валутния борд Стив Ханке предупреди: Бойко Борисов ФАЛИРА България!

Бащата на валутния борд проф. Стив Ханке предупреди: Брюксел ви натиска за еврото, за да отмъкне валутните резерви на България

Проф. Ханке: Не трябва да се допуска промяна на валутния курс

Проф. Стив Ханке срещу Менда Стоянова: Тя не разбира колко опасно е да си играят с валутния курс!

Много опасно е, втурнаха се в нещо, което напълно не разбират: Бащата на валутния борд у нас

Източник/ци: https://www.lentata.com/