Имаме си нов главен прокурор, който до неотдавна беше заместник на вече бившия главен и така от втори човек в институцията се подреди като първия в нея. И такава невиждана хиперактивност завихри, че предишният първи още не може да разбере защо на новия първи му се отдава, а на него не му се получаваше, докато беше първи.

Свръхамбициите на новия първи удариха мандалото не с какво да е, а с фактурите на Десислава Радева от времето, когато е била пиар във ВВС и доста по-късно вече съпруга на държавния глава. Записите не били СРС-та, пък само откъси заради съображения със следствената тайна, ама не било лично, а само с правно основание и със същото бил отправил запитване до Конституционния съд. Явно му се присънва Америка, където президентът може да бъде разследван – но  от Сената, което гледаме през последните дни. Да го импийчнем, че защо да не приложим този челен опит и у нас? Или обратното – да му скочим още повече рейтинга?

Но да закачиш на слушалки главнокомандващия и натовския генерал само заради назначението на Десито, и да ги заподозреш в държавна измяна е твърде несериозно, поне за масовия българин. Последният едва ли вечер преди заспиване си чете Конституцията, но поне главният прокурор трябва да я разлиства – за да не става мазалото с правото, което успя да сътвори съвсем непринудено. Колко Иван Гешев разбира от право и го прилага компетентно, да кажат експертите, а впрочем, мнозина вече се произнесоха и обявиха подслушването и огласяването на части от него за незаконно.

Многократно беше цитиран Наказателният кодекс, чл. 145 а. /Нов – ДВ, бр. 62 от 1997 г./ /1/: „Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева“.

Само толкова, да. Ама ние и на толкова кандисваме, само да видим един реално наказан. Иначе се нагледахме на заточеници на дипломатическа служба, макар и за други провинения от по-битово-терасен  характер. Е не са всички пратени в изгнание, де. Някои са силови министри, други живеят на безплатна квартира у кръстника.

Та като стана дума за кръстника, се сещам за наемателя. „Над околийския началник стоеше областният, над областния – министърът, над министъра – правителството, а над правителството – мафията -невидима, всемогъща и безчовечна!“ /този цитат не следва да е укорим или атакуем по закона, защото принадлежи на писателя Димитър Димов, покойник, оставил ярка следа в литературата ни и дано да е четен от институционалните ни лидери/.

Нали помните вдъхновяващите телефонни разговори на отделни журналисти с вече забегналия Васил Божков, в които комарджийският бос намекна, че е чел „Тютюн“. И как препоръча да се гледа по-нагоре от Комисията по хазарта – към финансовия министър, към началника му, дето всички знаем кой е… Ама за мафията над правителството /по Димитър Димов/ никой не мъцна. По-точно мафията я чухме, правителството не. Даже му забраниха да коментира.

И така дотук проблемите станаха два – нелогичната хиперактивност на главния прокурор и още по-неадекватното дългогодишно безхаберие на парламент, на ресорните комисии в него, на министри, на всичките онези 240, изпълващи със съдържание надписа на онази сграда пред Коня „Съединението прави силата“. Ами прави го, безспорно. То без това съединение на умовете в пленарната зала за каква сила говорим. Друг е въпросът у кого е силата, де.

Хиперактивността на Иван Гешев може да бъде тема за научна разработка. Я забележете само високата честота на употребата на „олигарси“ и нюанса, с който е интонирано това артикулиране. Не може да се отрече, че тези екземпляри го дразнят до вбесяване, затова така ги е погнал. Значи, тези с мега-парите са на масата, където се разпределят порциите, а той не е?

Ненавистта към класата на богатите е пролетарски синдром и имаш ли шанса, бори се, вдигай революции, вей байрака и всички ще те обичат. Особено онези остатъчни 5 милиона българи, другите извън това число се наслаждават на пурата, яхтата, самолета, колекцията, гурметата и силиконките. А теб там те няма, лошо е. И ако преди бяха Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, сега Божков, кой е следващият олигарх за избутване от масата? Може да се кажат имена, списъкът е дълъг, но да не вещерстваме сега, само гледайте.

Лошо е, че с възкачването на Гешев на върха, прокуратурата влезе в пубертета сякаш. Твърде хиперактивна, объркана, обидчива /медиите я били цензурирали/, твърде склонна да се сърди на журналистите, особено на едни устати и непримирими /помните ли как се дръпна на Силвия Великова от БНР и през рамо й изстреля краткотрайни гръмотевици, ама тя е свикнала/. Дъщеря ми в периода на акнето беше същата, само дето не се излагаше публично на микрофон. И точно така гледаше с бялото на окото при всяка моя съпротива – както сега прокуратурата и всичката останала власт се мръщи на всяко несъгласие в обществото. Впрочем, тук е работа за психоаналитиците. Травми от детството, отхвърляне от родители и любими, Едипов комплекс, Медея, дислексия, грандомания, всичко може да е. В един крими-сериал чух, че грандоманията е белег на психопатията, пепел ми на езика.

Несправедливо е обаче да се твърди, че Гешев е носител на пролетарския синдром. Нищо, че тръгна с каскет и бяла риза. Този тренд някои го помним отпреди да избухне демокрацията. Важното е да не рецидивира в пълния си блясък 30 години по-късно. Обаче като гледам, натам върви. „Фигаро тук, Фигаро там“, само дето няма ударни ремонти и миене на улици преди совалките му.

Третият, но на практика първи и основен проблем е този за кариерната биография на Иван Гешев. Точно преди две години часовият всекидневник ни го представи с трогателното заглавие „Как момчето от крайния квартал Иван Гешев стана прокурор по делото КТБ“. „Като малък искал да е полицай като баща си, но след 6 месеца работа в началото на 90-е се разочаровал… Който не познава шефа на Специализираната прокуратура Иван Гешев, може да си помисли, че той е скучен сухар или надменен началник“, написа тогава изданието и ни възторгна. И още: „Гешев е неизчерпаем източник на енергия“.

Ами да, факт е, свръх му е енергията. Ако сутринта лови престъпници зад граница, то следобед вече громи битовата престъпност в регионите и в Нови пазар е установен човек с едно кило тютюн без бандерол, а друг с цели 14. А какво стана с КТБ, няма да ви образувам нерви сега, знаете си.

В Уикипедия, примерно, е посочена рождената му дата, обаче мястото не е, освен Софийска област, макар да е широко географско понятие. Завършил е висше образование във факултета „Полиция“ при Висшия институт на МВР през 1994 г. и две години по-късно придобива юридическа правоспособност. През 2006 г. става прокурор в Софийската районна прокуратура.

В същата тази година през март партията ДСБ на Иван Костов поиска образуване на дела за вещно укривателство на Васил Божков, Димитър Иванов, Петър Манджуков и брата на Никола Филчев – Ангел Борисов, припомня архивът на в.“Сега“. Главен прокурор тогава е Борис Велчев и костовистите подкрепят намерението му да разпореди проверки за престъпленията с паметници на културата. Няма данни тогава прокурорът от СРП да е проявил активност спрямо въпросните частни колекционери. Но пък преди дни, вече първи обвинител, Гешев удари мощно артефактите в лукса на Божков с черни найлонови чували, макар те да не са доказателствени материали по обвиненията срещу него.

Междувременно сдружението БОЕЦ обяви в сайта си, че в близкото си минало Гешев не е внесъл нито един обвинителен акт за всичките 7 години работа в Софийската прокуратура, а „единствено е сключвал споразумения с престъпници“. Припомня се, че „по време на номинирането и изслушването на Иван Гешев в качеството му на  кандидат за главен прокурор пред ВСС и българското общество бяха представени данни, потвърдени от самия него, че той има внесени в съда 230 обвинителни акта, като по тях са осъдени 233 души“.

След епистолярни перипетии и съд, прокуратурата предоставя на сдружението частична справка за активностите на Гешев. Според нея „за периода 2009г. – 2016г.,  когато е работил като прокурор в Софийската градска прокуратура,  Гешев има общо внесени 20 /двадесет/ прокурорски акта и по тях са осъдени 27 /двадесет и седем/ лица“. Отказана е информация за сключените от Гешев споразумения, „като очевидно, част от „осъдените” са именно и тези, с които е сключвал споразумения и те са с условни присъди“.

А в периода 2006-2009 г. той е работил в Софийската районна прокуратура и не е внесъл нито един обвинителен акт, и така данните са завишени 10 пъти, подчертават от БОЕЦ. И са категорични, че „тук става дума за тотална фалшификация и лъжа! Просто са си измислили тези резултати, за да представят Гешев като някакъв супер-прокурор, а той всъщност е абсолютен позор! Този скандал няма аналог в съдебната история на България“. Е, едва ли някой си е въобразил в него българската Лаура Кьовеши в мъжки костюм.

Бивол публикува аудиозаписи от пазарлъците на Гешев с обвиняемите по делото „Недосегаемите“, припомнят в публикацията си „бойците“. И още: „В голямата си част тези лица са обвинени за тежки престъпления, включително и за данъчни и финансови престъпления срещу данъчната система за милиарди. Разследванията са водени от други прокурори, следователи и служби, които им повдигат и обвинения, а благодарение на Гешев тези хора се спазаряват с прокуратурата и получават минимални и най-често условни присъди, като нанесените на държавата щети остават невъзстановени, а милиардите потъват в джобовете на мафията и прокурорите-споразумители“.