Руската криминална култура е нещо специално. Традиционно престъпните босове се наричат “крадци в закона” (на руски “воры в законе” – специфично явление за СССР и впоследствие за постсъветското пространство; така са наричани шефовете на престъпния свят – бел. ред.) и високопоставени главатари, които живеят според строг кодекс (без връзки или сътрудничество с управляващите) като се ползват с най-много уважение и власт. Макар че малцина наистина следват този кодекса(“понятия” на руски – разбирания), почти е невъзможно някой да се издигне в редиците на престъпния елит без поне да се прави, че спазва тези правила.

През 90-те години на миналия век криминалният свят на постсъветска Русия преживява трусове. Млади и безмилостни гангстери оспорват властта на старите “крадци в закона”, банди и кланове водят битки за територия, известни като “разборки”, оставяйки зад себе си множество трупове. Ще ви разкажем историите на четиримата най-скандални руски гангстери: трима са мъртви, а четвъртият е зад решетките.

1. Сергей Тимофеев (Силвестър)

Тимофеев, по прякор Силвестър, заради любовта му към Рамбо и Роки, оглавява най-влиятелната банда в Москва, чиято централа е в окръг Орехово. В началото на 90-те години, на върха на кариерата си, Силвестър контролира над 30 банки и всички градски пазари, а състоянието му се измерва в милиарди рубли. Твърде добре за човек, който някога е бил тракторист.

Често наричан “главен изпълнителен директор на московската престъпност”, Тимофеев принадлежи на новото поколение престъпници от 90-те години, които презират “понятия”и старите “крадци в закона”. “Той не приемаше този кодекс, не се нуждаеше от него”, казва старши полицаят Александър Гуров. “Войниците” на Силвестър прибягват до крайно насилие и не се замислят, когато измъчват или дори убиват деца.

Тимофеев има толкова много врагове, че все още не се знае кой го е взривил в мерцедеса му на 13 септември 1994 година. Продължават да се носят слухове, че Силвестър е инсценирал смъртта си и е изчезнал с парите, оставяйки другите престъпници да се борят за трона му.

2. Вячеслав Иванков (Япончика)

За разлика от Силвестър, Иванков или Япончика (буквално малкият японец), е представител на старата школа “крадци в закона”. Той е сред първите, които през 70-те години на миналия век рекетират и изнудват. Неговият авторитет е страхотен: Япончика държи така наречения обшчак (на руски “общак”) или касата на крадците, известна още като “котела”, привилегия, на която се радва само елитът на престъпния свят.
Силите на закона никак не са доволни от успеха на Иванков: той прекарва 80-те години на миналия век в затвора, освободен е едва през 1991 г. и се включва във войната между славянските и кавказките банди. Година по-късно решава да започне наново, напуска Русия и заминава за САЩ. Американците едва ли са му постлали червен килим за посрещане – в САЩ той е арестуван и през 1995 г. е осъден на 9 години лишаване от свобода.

ал да изнасиля Статуята на свободата! Не бомбардирах Пърл Харбър!”, недоволства Иванков. (В действителност той е осъден за рекет и фиктивен брак.) През 2004 г., след освобождаването си, той се връща в Русия, потвърждавайки статута си на старши “крадец в закона”, и влиза в съюз с другия крал на мафията, Дядо Хасан (Дедушка Хассан – на руски). Кариерата му приключва брутално през 2009 г., когато снайперист го застрелва в центъра на Москва.

3. Аслан Усоян (Дядо Хасан)

Много експерти, анализиращи престъпния живот в Русия по онова време, твърдят, че не Япончика, а Усоян управлява руския престъпен свят в края на 20-и век. “Той направи от Иванков неизпълнителен фигурант”, коментира сайтът PrimeCrime.

В продължение на десетилетия Хасан е човекът, който наистина диктува играта сред престъпниците. Етнически кюрд със съмнителна репутация сред “крадците в закона”, мнозина го възприемат като твърде либерален, като човек, който не живее според “понятия”. Усоян надхитря съперниците си в жестоки войни. “Например в неговата война за контрол над бизнеса, който бе в ръцете на братята Оганови, бяха убити около 150 души”, пише PrimeCrimeawrites.

“Дядо” управлява престъпния свят с желязна ръка, успешно прилага тактиката “разделяй и владей” срещу враговете си и дава да се разбере, че не иска да се пенсионира. Той никога не го и прави: край на живота му през 2013 г. слага снайперистки куршум, а смъртта му е гръм от ясно небе. Да, криминалните крале настина не могат да умират тихо и кротко.

4. Тариел Ониани (Таро)

И докато все още не е ясно кой е поръчал смъртта на Япончика и Дядо Хасан, главният заподозрян е техният бивш бизнес партньор Тариел Ониани (Таро), влиятелен бандюга от Грузия. През 90-те години той и Хасан си сътрудничат за изграждането на бизнес за пране на пари в Испания, а сайтът SovSekretno пише: “Тази “пералня” беше толкова успешна, че и други криминални групи от Русия я използваха”.

При все това през 2005 г. испанската полиция затваря “пералното” и Таро се завръща в Русия, където интересите му се сблъскват с интересите на Хасан и Япончика. Дядо Хасан печели, а освен това Ониани е хвърлен зад решетките за 10 години през 2009 г. за рекет и отвличане. “По времето, когато е арестуван, Таро има почти същия авторитет като Хасан”, отбелязва Росбалт, но Дядо прави всичко, за да унищожи Таро.

През 2009 г. Хасан, Япончика и техните съюзници пращат писмо до всички “крадци в закона”, които са в затвора. В него те настояват Таро да бъде третиран като “курва” и те да действат съответно по това, което обикновено означава убийство. И все пак Таро оцелява, сега присъдата му е към края си, а двамата му врагове са мъртви. Той е изправен пред други проблеми – след освобождаването си той може да бъде екстрадиран в Испания и там отново да бъде върнат зад решетките.

Russia Beyond