2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 409 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2019 13:23
„Вашингтон пост“: Путин е прав донякъде за либерализма
Публикувано на 11.07.2019 в Свят
https://bultimes.com/%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D1%8A/?fbclid=IwAR1pnj0wXPYlmFSyKGFT_ofY6KxLDP94aW5RWBsCbPDM-UpCW1uTqYMz2U8
Владимир Путин, изглежда, иска да остане в историята не само като войнствен деспот, но и като значим политически мислител, чието мнение тежи и от чиито действия се страхуват. За това свидетелства неотдавнашното му интервю за „Файненшъл таймс“, в което той обяви либерализма за отживелица.
Как да разбираме това?
Като начало, нека му отдадем дължимото. Може да не харесвате и дори да ненавиждате Путин по най-различни причини – от намесата в американските избори през 2016 г. до анексирането на Крим и агресията срещу Украйна, но трябва да признаете, че той разчита внимателно знаците на времето. Следвоенният либерализъм, от който толкова се гнуси, е наистина под обсада.
Дори само икономически, ако щете – той просто няма пари. И причините за това са поне три.
Първо, икономическият растеж на Запада зацикли. Следвоенният либерализъм обещаваше силен и устойчив ръст, а с него – и социален мир. Което пък, от своя страна, би позволило на правителствата да осигурят пълна заетост, да защитят най-уязвимите социални групи (бедните, възрастните и болните) и да се посветят на достойни дела (като борбата с промените в климата, например).
Забавянето на икономическото развитие обаче възпрепятства изпълнението на тези обещания. В периода от 1950 до 2018 г. САЩ отбелязват икономически ръст от средно 3,2%, но още през следващото десетилетие се очаква той да спадне до 2%, според различни прогнози. Забавянето на ръста на БВП съвпадна по време с масовото излизане в пенсия на поколението от бейби-бума (родените в периода от 1946 до 1964 г., бел. ред.) – така числеността на работната сила намалява, а с нея и ръста на производителноста. Подобни спадове вече се наблюдават и в други срани.
Второ, населението на повечето развити страни застарява, което води до увеличаване на пенсионните разходи. И макар застаряването да е постепенно, то влече след себе си сериозни последствия. През 2015 г. американците над 65 години съставляват 14,9% от населението на страната. Към 2050 г., според прогнозите на статистическата служба, техният брой ще достигне 22,1%, а към 2050 г. – 31%. Особено бързо е застаряването в Китай, където прогнозният скок е от 10,1% през 2015 до 26,8% през 2050 г.
Към това се добавя досадният бюджетен дефицит. Вярно, че досега САЩ, подобно на много други развити държави, прибягваха до огромни заеми с ниска лихва. Възможно е тази практика да продължи до безкрай. А може и да секне. Но дори при сегашния тренд – изхождайки от оптимистичните икономически прогнози – към 2029 г. федералният дълг на САЩ ще надхвърли 90% от стойността на БВП.
От практическа гледна точка, държавите имат нужда от елементарен консенсус за това кой за какво отговаря и кое е позволено, кое не. Диктатурите го постигат чрез страх и сила. Повечето съвременни демокрации обаче прибягват до една или друга форма на „либерализъм“ (в най-широкия смисъл), и САЩ не правят изключение.
Дълго време двигател ни беше надеждата за по-добър живот. Предполагаше се, че когато достигне апогея си, следвоенният либерализъм ще окаже оздравително въздействие върху обществения климат и ще освободи хората от техните предразсъдъци и тесногръдие. Чарът на либерализма покори целия идеологически спектър. В САЩ и Европа се възцариха центристки правителства, както отляво, така и отдясно.
Именно тези постулати за нравствено извисяване разби Путин. Бедата е там, посочва професор Путин в лекцията си за „Файненшъл таймс“, че мнозина се разочароваха от либерализма. И решиха да продължат нататък. И сега Путин с неговите спътници – включително президентът Тръмп и др. – предлагат страха като решение. Страхът от чужденците.
От това не следва, че национализмът – путиновата алтернатива на разклатения либерализъм – ще направи света по-добър и по-стабилен. Либералният идеал предполагаше, макар и наивно, че хората споделят общи интереси и ценности. Националистическата алтернатива изхожда от това, че има победители и победени.
Хората усетиха опасността. Либерализмът с неговото великодушие си спечели много врагове, отстоявайки откровено непопулярни политики: отворени граници, принудителна миграция, глобализация и мултикултурализъм. Или както казва Путин, либералната политика „противоречи на интересите на огромното мнозинство“.
Хората държат на своята национална идентичност. Те, по правило, се страхуват от политики и практики, които подронват тази идентичност. През 2016 г. Центърът „Пю“ проведе анкета сред американците дали животът в страната се е влошил с нарастването на етническите групи, раси и националности. Мнозинството гърци (63%) и италианци (53%), както и значителен процент германци (31%) отговориха утвърдително.
Ние се разкъсваме между две системи. Пред нас стои нелеката задача да спасим най-доброто от следвоенния либерализъм, без да отричаме националната самобитност и северенитет. Кой знае дали тази мисия няма да се окаже принципно невъзможна.
Автор: Робърт Самюелсън, „Вашингтон пост“
Превод: Гласове
ПО ТЕМАТА
- Путин: Либералните ценности са отживелица
- Елтън Джон избухна срещу Путин
А, беше хубав човек - ляв и прогресивен ...
Император или хан и сеячи на омраза