„В „Триумф на глупостта“ 69-годишният Арман Фарраши създава своего рода бестиарий на съвременния свят. „Невежеството удобно се е разположило на законодателно ниво, то придобива такава обективност и власт, каквато по сила има само закона“, отбелязва есеистът интелектуалец, убеден защитник на околната среда, основател на списанието Siecle, в което публикува редки класически произведения на писатели, поети и философи.

– Винаги е имало хора, роптаещи против вулгаризацията на обществените дискусии и нрави. Нима те също не са обществено място?

– Новото не е толкова в самата глупост, като форма на радикална негодност на ума, а в затъпяването на света, разглеждан в контекста на глобалната му еволюция и съдба. За пръв път в нашата цивилизация управляващите и управляваните се оказаха на едно и също ниво.

– Подзаглавието на вашата книга е „Шоколадовата торта на президента Тръмп“.

– Американският лидер разказваше, че през 2017 г. е разрешил самолетните атаки срещу режима на Асад, на вечеря с президента на Китай във Флорида. Военното решение е било взето по време на десерта, в момента, когато той се наслаждавал на превъзходната шоколадова торта. Това съвършено неадекватно изявление е доказателство за факта, че с една глупост вече можеш да обясниш друга глупост. Но Америка няма монопол върху глупостта, същото може да се случи и в Елисейския дворец, и в Палацо Киджи, и на Даунинг стрийт.

– Но, преди това в Белия дом беше Обама, а днес креслото в Елисейския дворец дворец заема крайно дипломатичния Макрон. Нима не виждате някакви разлики?

– Един ерудит може да се окаже пълен идиот, както и обратно. Глупостта не е антоним на здравия смисъл и на ума. Както пише Дельоз, това е отсъствие на смисъл в мисълта. Бедността на идеи, силата на лозунгите, съблазънта на обещанията, с една дума демагогиите звучат убедително по-скоро в устата на глупавите хора, отколкото на мъдрите. Логично е тогава, че в резултат на изборите на власт идват не най-прозорливите, а тези, които най-много се харесват на мнозинството.

– Какво мислите за движението на „жълтите жилетки“?

– Чувствам ги близки. Споделям тяхната радикална критика по отношение на елита. Струва ми се, че да поставиш под въпрос изначално установения ред на нещата е много силно, но що се отнася до финалния изход, аз съм песимист. Не бива да забравяме, че всяка революция неминуемо се сблъсква с предателство.

– Нима антисемитските оскърбления към Ален Финкелкрот не ви карат да се дистанцирате от това движение?

– Мисля, че във всяко неконтролируемо, народно движение е невъзможно да няма някакъв идиот. Ако наистина беше доказано, че в рамките на движението има антисемитска, расистка, ксенофобска или крайно дясна групировка, аз не бих изпитал и капка съчувствие към „жълтите жилетки“. Не мисля, че такива съществуват, но това не отменя възможността за подобно предположение.

– По-лош ли е конформизмът от глупостта?

– Има и изящна глупост, това е глупостта на благонамереността, bien-pensance, както я нарича Бернанос. Това е политкоректността на буржоазията, едно безсмислие, лишено от вулгарност, грубост и бруталност. Но в сухия му остатък, независимо от всичко, преобладава именно безсмислието.

– Флобер пишеше за „щастието на идиотите“.

– Глупостта притежава някои от симптомите на епидемията. Тя е заразна и се развива стремително. Изтънченият дух няма такава сила, като нея. Днес всичко е станало много по-упорито в своята глупост и, благодарение на интернет, разполага с най-добрите средства да я проявява и разпространява. Нашата политическа, икономическа и социална организация не само че признават индивидуалната глупост, но дори я разпространяват, умножават и даже често я ускоряват. Американският историк Робърт Проктър нарече агнотология метода за умишлено разпространяване на невежество с цел дезориентация на рационалното мислене в полза на частни интереси.

– Вие се опълчихте и на журналистите, и на професорите, и на представителите на културата. Никого ли не щадите?

– Аз знам, че стигматизацията на глупостта обикновено отнасяме към чуждата глупост. От това се подразбира, че ние си приписваме атестат на умен човек. Мен това не ме вълнува много. Тъй като недостатъците на обвинителя не могат да служат за оправдание на обвиняемия.

– Но така излиза, че вие не вярвате в прогреса?

– Революцията в епохата на просвещението обещаваше настъпването на истината, справедливостта, демокрацията и освобождението на народите. Днес косите на обществените свободи са побелели под натиска на безпощадния пазар. Еволюцията на науката и техниката предизвиква безпокойство, вместо да създава удобство. Много от нас се опасяват, че децата ни живеят по-зле, отколкото живеехме ние. Така нареченият прогрес доведе до замърсяване на водите, въздуха и земята. Обществото ни срамежливо, но със самоубийствена упоритост, отива към по-лошо.

– Самият факт, че пишете тази книга и споделяте с читателя своите изводи, доказва, че все още не всичко е изгубено?

– Мизантроп като мен не се страхува да пише книги. Хората са вид злобни същества. И интелектът не е тяхна характерна особеност. Прилагателното „глупав“ на френски звучи, като bete, което означава „животно“. Дълго време нашата цивилизация мислеше, че избягвайки животинското състояние и законите на природата, се движи към съвършенство. Днес ние разбираме, че е точно обратното.