Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2019 13:12 - Глобалният хаос и мултиполярният модел
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.03.2019 13:14


 image

Глобалният хаос и мултиполярният модел

Публикувано на 24.02.2019  в Свят  

https://bultimes.com/%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%85%D0%B0%D0%BE%D1%81-%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D0%B4/?fbclid=IwAR014Q3aFgqJJIApbedGU1H3bG5b-NNXaIqxy-RynBZwSzF3vJz7pWanPG4

Светът очевидно не може да отговори адекватно на изострящите се социално-икономически кризи, както и на идейния разкол между държави, които доскоро бяха съюзници. Докъде може да ни доведе това?

Създадените през следвоенния период институции – ООН, Бретътуудската финансова система, Меркосур, Г-7, НАФТА, Алиансът на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (АЛБА), Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАДПЗ) и Европейският съюз преживяват криза и бъдещето им изглежда неясно. Някои организации, като НАТО и МВФ са обречени на необратим упадък. Католическата църква пък пребивава в агонията на един задълбочаващ се скандал. Всичко това ерозира стабилния и несъкрушим до този момент авторитет на евро-американската система за глобален контрол. Разрушителните природно-климатични фактори провокират или задълбочават всевъзможни социално-икономически извънредни ситуации, реакцията на които от страна на международната общност не е адекватна. В Съединените щати, които доскоро се смятаха за стълб на международното статукво, в момента се вихри остър вътрешен конфликт, зле прикрит от често необоснованите обвинения и заплахи на американските чиновници към различни други държави. Изглежда, че по този начин те просто се опитват да отвлекат вниманието на американската общественост от задълбочаващата се вътрешна криза.

Очевидно е, че изглеждащият неудържим възход на Китай поражда немалко предизвикателство пред другите големи държави, опитващи се с всички сили да пречупят процеса на ерозия на собственото си влияние. Последното се отнася най-вече за САЩ, които изглеждат обсебени от мисълта да съхранат превъзходството си на всяка цена, без да се интересуват от интересите на другите играчи.

Разцеплението в Европа – историята се повтаря

Неочаквано за мнозина, в Европа историята започва да се повтаря, пробуждайки старите противоречия, потискани в течение на десетилетия. Масовото нашествие на мигранти, провокирано от дестабилизиращата политика на Вашингтон и европейските му съюзници в Северна Африка и Западна Азия, заби клин между правителствата, които досега бяха склонни да отворят границите си за т.нар. “бежанци” (Германия, Испания, Италия, Франция) и онези, които категорично се обявяваха против, смятайки че всъщност става дума за своеобразна мюсюлманска инвазия, водеща до изтощаване, отслабване и разделение на европейските народи и пораждаща незабавни и много сериозни последица. Впрочем, разногласията по този въпрос между правителствата и населението също се задълбочават.

Европа изглежда все по-разединена по отношение на мисията и бъдещето на ЕС. Огромната бюрократична машина на Съюза се опитва да регулира всички аспекти на икономическия, политическия и дори културния живот на държавите членки, но в същото време не е в състояние да постигне договореност относно неговата обща външна политика. Европейският съюз не може или не иска да постигне стратегическа автономия от САЩ и на практика си остава подчинен на Вашингтон, дори когато се опитва да противодейства на онези негови решения, които директно вредят на интересите на страните членки, като например американските санкции срещу Русия и Иран.

Новите европейски обединения

В същото време, в региона се формират своеобразни субалианси, обединени от общи стратегически интереси. Държавите от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша) и Австрия, следват консервативен и националистически курс. Обединяват ги общите спомени за някогашната Австро-Унгарска империя. За да съхрани позициите си, канцлерът на Германия Ангела Меркел беше принудена да  съобрази провежданата от нея политика с дясното крило на управляваща коалиция, доближавайки се до позициите на бившите централноевропейски сателити на Берлин.

Някогашните държави от Оста (т.е. съюзниците на Тристранния пакт, в чиято основа са нацистка Германия, фашистка Италия и императорска Япония – б.р.) отново намират подкрепа в дясното крило на управляващата в Рим коалиция и публично декларират намерението си да се борят с онова, което самите те определят като “либералния мултикултурен клуб на ЕС”, начело с Франция. Това напрежение вече влияе и върху бюджета на Европейския съюз. Така, Италия заплаши да преустанови вноските си към Брюксел, докато страните членки не положат по-сериозни усилия за да разпределят справедливо бремето на разходите за издръжка на мигрантите, а Франция предупреди, че може да прекрати финансирането на онези страни, които пренебрегват “общите ценности” и основополагащите принципи на ЕС.

Разцеплението се задълбочава и заради сложните преговори за т.нар. Brexit, като това води до сблъсък между интересите на много заинтересовани страни – от рибарите, до банкерите и индустриалците. Освен това е очевидна решимостта на правителството на Тръмп да разедини и дори да “разпадне” Европейския съюз, подкрепяйки националистическите консервативни политически партии на континента и стартирайки своеобразна търговска война, чиято основна мишена е германската икономика. В резултат от това, някога единното семейство на европейските държави може да се разпадне.

Въпреки че мнозинството “популистки” движения споделят идеите на антиамериканизма, някои от тях не само срещат подкрепа в политиката на Тръмп, но и открито споделят американската гледна точка, противопоставяща се на догмите и решенията на Брюксел.

Полша, Швеция и Естония продължават да се придържат към откровено антируски позиции, докато Италия, Финландия и държавите от Вишеградската група поддържат добри отношения с Москва. Други, като Румъния, България и Молдова все още са на кръстопът. Всички те обаче, по един или друг начин, се стремят към укрепване на икономическите отношения с Пекин и привличането на повече китайски инвестиции, въпреки негативната позиция на ЕС по този въпрос.

 

Турция, която е разположена в периферията на Европа, залага на силовия баланс между Запада и Русия, помагайки на Иран да заобикаля санкциите на САЩ. Украинският конфликт продължава да тлее, докато САЩ и определени западни неправителствени организации се опитват да раздухват пламъците му. Увеличават се нестабилността и хаосът в Западна Азия, Източна и Централна Африка, а Движението Талибан и Ислямска държава започват да печелят надмощие в афганистанската гражданска война, като в редовете им се вливат все повече ислямисти от Сирия. Масовите безредици и насилието в региона засягат цяла Европа и Азия в много по-голяма степен, отколкото отдалечената “крепост Америка”.

Трябва ли Русия и Европа да се обърнат на Изток?

В този объркан сценарий, редица експерти от Европа и Азия смятат за необходимо по-тясното сътрудничество между аналитичните центрове, независимите изследователи и политическите консултанти за да бъдат открити допирни точки между англосаксонския и китайския “полюси”, които периодично ту влизат в конфликт, ту си сътрудничат.

На този фон, без да се противопоставя на някоя от двете “свръхдържави”, една нова, независима и частна платформа Европа-Индия-Русия би могла да се превърне в основа за търсенето на различен, безпристрастен път, който да отчита историческия опит, човешките ресурси и социалния капитал на тези региони. Сред целите на това обединение би могло да стане търсенето на иновационно решение на проблемите, стоящи пред тях, както и пред целия останал свят.

Индия методично се стреми да стане част от групата на доминиращите държави и поддържа стратегически диалог с Русия, ЕС и най-големите европейски страни, в търсенето на стабилен и динамичен многополюсен световен ред, освободен от хегемонията на един единствена сила. Освен това, Индия полага усилия за създаването на зона за свободна търговия с Евразийския икономически съюз (ЕАИС).

На свой ред, Русия отново се утвърди като ключова държава между Европа, Азия и Америка и оказва решаващо влияние върху развитието на редица конфликти, засягаши прилежащите региони. И Русия, и Индия са членове на БРИКС и ШОС, които демонстрират потенциал и дори готовност да заменят в бъдеще Г-7 и НАТО, от гледна точка на тяхната значимост. В същото време руското ръководство не се стреми да отслаби Европейския съюз, а по-скоро да установи с него стабилно партньорство, което да не е зависимо от диктата на САЩ и други държави.

Тук е мястото да напомня, че през юли 2018 във Виена се срещнаха мнозина от експертите, подкрепящи идеята за формирането на стратегическа ос Европа-Индия-Русия. Сред тях бяха представителите на Международният институт за социални и икономически изследвания във Виена, ръководен от бившия генерален секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер, Московския държавен университет, Международния институт за глобални анализи в Рим, ръководен от д-р Тиберио Грациани, както и на обединението “Париж-Берлин-Москва”, създадено от експерта по икономически и международни отношения Анри дьо Гросувр. Авторът на тази статия също беше сред тях.

Тези организации, които споделят сходни виждания относно необходимостта от обръщането на Европа и Русия на Изток и формирането на ос ЕС-Русия-Индия, подчертават необходимостта от изготвяне на съвместни анализи по следните теми:

  • Формулиране на алтернативни стратегии на господстващия модел на глобализация, която в САЩ и други държави се заменя напоследък с модела на протекционистки кланов капитализъм. Ориентацията към друга система се основава на стохастичната методология и биноминалната статистика, предложени за първи път от руските професори Василий Симчера, Елена Ведута и Татяна Джакубова от Московския държавен университет;
  • Кредитният модел Full Money, създаден от такива известни икономисти, като Морис Але, Стенли Фишер, Рихард Вернер, Хулиана Гомеш и др.), в съответствие с паричната реформа, станала обект на проведения наскоро в Швейцария референдум, която ще позволи преодоляването на критичните дисбаланси в съвременната финансова система. Този модел се основава на създаването на „частни” хартиени пари, чрез постепенно кредитиране от резервните фондове;
  • Преструктурирането на Интернет в децентрализиран, публично управляван тръст и прокарването на алтернативи на частните, контролирани в почти всички случаи от САЩ корпорации (Google, Apple, Facebook и Amazon – GAFA), които са изключително печеливши инструменти за политическо и бизнес влияние за техните собственици, клиенти, както и за американското правителство. В тази връзка Европейският интернет от следващо поколение и Интернет 3.0 се превръщат във важни теми за анализ и сътрудничество. Все повече държави, като Индия, настояват данните, събирани от американските информационни гиганти, да се съхраняват на тяхна територия, както това вече стана в Китай;
  • Разработванет и използването на „Големите данни” (Big Data), обменът на данни на основата на блокчейн-технологиите, „Интернет на нещата”, изкуственият интелект и използването на всички тези технологии в социалния, политическия и културния живот;
  • Трансконтиненталните транспортни и комуникационни проекти и на първо място китайската инициатива „Един пояс, един път” (ЕПЕП), както и проектите за изграждането на транспортни коридори Изток-Запад и Север-Юг (проектът „Развитие”), прокарвани от Русия.

Налице са достатъчно осноания да вярваме, че подобна мултинационална платформа, наред с другите инициативи, ще помогне за подобряване на взаимното разбирателство и сътрудничесво между заинтересованите играчи в държавния и частния сектори.

Автор: Ком Карпентие Дьо Гурдон*
Източник: Списание Геополитика

 

* Авторът е известен френски геополитик, директор на списание World Affairs и анализатор на Международния институт за социални и икономически изследвания във Виена




Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39756086
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031