2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 1116 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2019 18:07
Още веднъж за Михаил Сергеевич Горбачов
От Боян Чуков , публикувано на 22.02.2019
https://www.infacto.bg/oshe-vednzh-za-mihail-sergeevich-gorbachov/?fbclid=IwAR3hKwVu07RpUhbOLQbiGrMTuKTHlQB-fsFB7jBCkM6-BdbWvEWYDCZmceg
Периодически в глобалните медии се публикуват политически оценки на Горбачов за управляващите в Москва и лично за Путин. Михаил Сергеевич няма задръжки, когато трябва да поучава Владимир Владимирович. Тези негови наставления предизвикват редовната „мексиканска вълна“ от коментари на множество публични личности от целия политически спектър в Русия.
На 19 февруари 2019 г. в EurAsia Daily личността на Горбачов бе отново коментирана от генерал-полковник Владимир Шаманов, герой на Русия, председател на Комитета по отбрана на Думата и бивш командващ Военно-десантните войски. Той се изказа остро по отношение на последния бивш генерален секретар на КПСС и първи, и последен президент на СССР: „Той трябва да отговаря. Горбачов трябва да бъде съден. Съдът ще определи степента на неговите деяния и на неговото обкръжение в лицето на Шеварнадзе, Яковлев и други подобни“.
Владимир Шаманов е правил подобни изказвания и преди. Той твърди през март 2017 г. в град Самара: „Комунистите, които бяха на власт, които ни водеха към светлото бъдеще, те ни предадоха, те развалиха страната! Вербовани са ръководителите на страната. Вече е доказано, че и Горбачов, и Яковлев са вербовани агенти на ЦРУ“. Генералът е цитиран и от радио „Ехото на Москва“, което нарича неговите изказвания „промиване на мозъци“.
Това, че Горбачов, Яковлев, Шеварднадзе и др. са продукт на възможно най-голямото разложение на комунистическата номенклатура е очевидно. Достатъчно е да се сравни кадровият потенциал на политбюро на ЦК на КПСС в края на 80-те с кадрите от другата страна на барикадата като Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински и др. В едно от своите късни интервюта след Беловежката пуща Михаил Горбачов с гордост заявява, че винаги се е стремял да развали СССР... и че винаги е бил антикомунист. Михаил Сергеевич не е личност от световен мащаб. Той просто се е оказал в подходящия момент на подходящото място.
За предателството на Горбачов стана особено модно да се говори непосредствено след като САЩ излязоха в едностранен порядък от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Нали Михаил Сергеевич подписа преди години въпросния договор. В Русия все още се спори по въпроса дали е бил неизбежен разпада на СССР. Палитрата от мнения е невероятно голяма. Но да се опитаме още веднъж да коментираме темата. На фона на изложените по-долу факти.
Индустриализацията на СССР след Втората световна война е неоспорим факт. Строят се заводи, откриват се научни институти, ракети летят в космоса. Заводи се строяха и в края на XIX и началото на XX век в Русия. Но няма как да не признаем, че от икономическа гледна точка дори съветската икономика да e билa съизмеримa с икономиките на основните европейски противници по време на Студената война, то съветската управленска система е абсолютно прогнила. Естествено, прилична материално-техническа база комбинирана с прогнило държавно управление може да доведе единствено до Беловежката пуща.
Освен прогнилата управленска система има и още един неоспорим факт. Ръководителите на Руската империя и на СССР си бяха завъртели главите и гледаха на Запад. Те желаеха да се интегрират в западната система. Да станат равноправна част от нея. Управленческият колапс на Руската империя в началото на XX век е в резултат на насищането на горните етажи на управление с британски и германски агенти за влияние.
Може да се направи и паралел със състоянието на съветските ръководни кадри в крайната фаза на перестройката. Отново управляващата върхушка, предимно комунистическата такава е наситена най-вече с американски и по-малко със западноевропейски агенти за влияние. Внимание! Става въпрос не за шпиони, а за агенти за влияние. Това са две различни категории хора. Според руския историк Андрей Фурсов, бившият президент на СССР Михаил Горбачов е бил германски агент №1. Противно на разпространеното мнение, че той е работил предимно за американците и англичаните.
За Андрей Фурсов най-парадоксалният факт по време на перестройката е обединението на Германия. Въпреки, че Михаил Сергеевич е страхлив, алчен и получава в изобилие пари от американците и англичаните, гледа в очите Рейгън и Тачър, а по-късно и Буш-старши, той не се подчинява на Вашингтон и Лондон и позволява ГДР да се обедини с ГФР. Буш се обажда на Горбачов по телефона и го предупреждава да не се съгласява за обединението на Германия. Тачър му говори абсолютно същото. Да не обединява германците. Тя му подчертава, че американците и англичаните няма да го разберат, ако постъпи противно на тяхното искане.
По това време Михаил Горбачов е в остър конфликт с Борис Елцин. Той си дава сметка, че ако скърши хатъра на англосаксонците, то те ще го пометат от властта в Москва. И въпреки това той се съгласява Германия да се обедини. Логично възниква въпросът: Какво са имали германците за Михаил Сергеевич, та той е бил принуден да постъпи така? Според Фурсов те са имали унищожителен компромат за Горбачов. Неговата хипотеза в този план е следната. По време на Втората световна война германците имат специална програма, която изпълняват на окупираните съветски територии. Тя е особено активно изпълнявана в Ставрополския и Краснодарския край. Михаил Сергеевич е роден през 1931 г. в село Приволное, близо до Ставропол. Неговите дядо и баба по времето на Сталин са депортирани като „кулаци“. Въпросната програма се изпълнява от полевата джандармерия (Feldgendarmerie) на германския окупатор. Интересен е фактът, че когато червеноармейците вземат в плен на германски офицери и СС офицери, те ги третират като военнопленици. А когато пленените са от Feldgendarmerie, ги разстрелват. Защо? Каква е причината за различното отношение? Служителите на Feldgendarmerie са цивилно облечени. Те ходят по окупираните територии и изграждат агентурни мрежи на базата на перспективна агентура. Не за незабавна употреба, а за активиране в далечно бъдеще. Feldgendarmerie има и специална програма за деца от 12 до 16 годишна възраст. И точно в Ставрополския край, където живее малкият Михаил Горбачов, те работят най-активно. Разбира се, няма преки доказателства, че Михаил Сергеевич е включен във въпросната програма. Но някои анализатори считат, че това е „единственото обяснение“ защо Горбачов е постъпил така при това с ясното съзнание, че ще заплати със своя пост. До този момент англосаксонците само оглеждат и оценяват Борис Елцин, но не разчитат на него. Историята с обединението на Германия е една от най-сериозните загадки на ХХ век.
Разпадането на СССР е много интересно от практическа, теоретическа и конспирологична гледна точка. Според Андрей Фурсов във втората половина на ХХ век се появява нов социален слой наречен корпоратокрация, който се превръща в гробокопач на традиционната западна буржоазия и на СССР. Корпоратокрацията е съставена от чиновници, мениджъри, бизнесмени и служители на специалните служби, които са свързани с транснационалните корпорации.
Този социален слой се осветява ясно след 1953 г., когато са свалени две правителства: това на Мохамед Мосадък през 1953 г. в Иран и на Хакобо Арбенс Гусман в Гатемала през 1954 г. И двата преврата са режисирани от ЦРУ. Но не това е най-важното. Новото е, че ЦРУ извършва двата преврата не в полза на американската държава, а в полза на някои транснационални корпорации. Държавно-монополистическата буржоазия е съгласна в глобален мащаб да съжителства със СССР. Но корпоратокрацията не е била готова за това. За да съществува корпоратокрацията, трябва да бъде глобална, а СССР определено пречи. И точно корпоратокрацията взема решение да бъде разрушен Съветския съюз.
С разширяването на търговията на СССР с нефт и скъпоценни метали в страната се оформя клъстер на интереси, тясно свързан с персоналните интереси на съветската номенклатура. Комунистическата номенклатура желае да се интегрира в капиталистическата система. По-късно към въпросния клъстер се включват и тези новосъздадени партийни функционери и корупционери, които се занимават с „братската помощ“ на СССР за социалистическите страни по света. По този начин в Съветския съюз е изграден сегмент на руската корпоратокрация, която въпреки Студената война става част от протоглобалната общност.
Именно нея днес наричат „пета колона“ в Руската федерация. Представители на руския сегмент на корпоратокрацията са фигури като Анатолий Чубайс, Алексей Кудрин и други известни руски „герои“ либерали. След Беловежката пуща тези личности са щедро възнаградени, защото са взели активно участие в разрушаването на СССР.
Маргарет Тачър казва две важни фрази, които могат да изяснят много. Първата фраза е през 1991 г.: „Ние направихме Горбачов генерален секретар“. Тя малко преувеличава. Истина е, че Западът помага за издигането на Михаил Сергеевич, но Андропов е основната кариерна ракета носител на партийния кадър от село Приволное, Ставрополски край. Втората по-важна фраза е признесена през 1994 г. в Хюстън в Института по нефт: „СССР през 80-те не представляваше за Запада военна заплаха, защото разполагахме с адекватен отговор. Но икономически СССР представляваше заплаха“. Ситуацията е била критична в глобален план. Световната война е предотвратена с разпадането на СССР. Самата фигура на Горбачов е незначителна. Просто Михаил Сергеевич е издигнат от тази част на съветската номенклатура и съветските специални служби, която е решила да се превърне в общност на собственици. Западът и преди всичко американците само са ускорили този процес с понижаването на цените на суровия нефт.
Днес най-големият проблем, който стои пред Владимир Путин, не е Западът, а остатъците от създадената по съветско време корпоратокрация, която днес е на ключови позиции в руската икономика и властовите структури. Без нейното неутрализиране няма как да се получи сериозно икономическото развитие на Русия. Да не говорим, че една немалка част от руската корпоратокрация е все още в дълбока сянка. Нейни роднини и представители са на ключови позиции в руското външно министерство. Те са селекционирани и промотирани от Андрей Козирев, бивш руски външен министър, известен като мистър yes. Кадровото наследство от 90-те години дърпа назад руската дипломация.
Двукратно натяква "съветската управленска система е абсолютно прогнила.", но това не може да се извежда от следствието- загуба на Студената война.
филтрирани през различни идеологии, измислици всякакви,----и зад всичката неотбория, когато се разровят нещата се стига до едни и същи, навсякъде
по цялата земя. Хайде да познаем от един път кои са ????? Това, което
се случва в глобален мащаб е следствието. Я да видим къде и в кой е
причината за тези следствия. Когато причината бъде елиминирана, но от корен
следствието го няма. Така че; Има причина, има следствие. Няма причина--
няма следствие. Това е умела размяна на позиции. Всичко е с обърнати посоки. Това, което ти го представят за добро---е най-голямото зло, и обратно.
За това им трябва глобалистката доктрина. Или с две думи казано---злото
си има извор, и в никакъв случай не е двуполюсно, напротив......то е всеобхватно във всички направления и посоки. Нищо лично.