Валери Симеонов: "Той е инвалид с краката, обаче може да работи с ръцете".

Калин  , публикувано на 19.04.2018

Валери Симеонов се опитва да направи нещо голямо, заради което всичко останало да бъде забравено. Идеята му е да даде на пенсионерите, като вземе от... инвалидите.

Помните ли, че активисти на Националния фронт за спасение на България бяха замесени в трафик на мигранти? Но ако това е било просто случайност, какво да кажем за усилията на самия лидер на НФСБ Валери Симеонов да услужи на бизнеса, като отвори широковратите на България за внос на работна ръка от Третия свят? За да не се налага постоянно да се шокираме от подобни родолюбиви дела, нека просто приемем, че всичко около тази патриотична формация почива върху здрав търговски прагматизъм. Погледнато от забавната му страна, с вкарването на работници „патриотите” излизат от сивата икономика и минават към светлия бизнес.

А че в патриотичния сегмент става дума преди всичко за бизнес, няма никакво съмнение още от нощта на президентските избори, когато Симеонов изглеждаше като току-що излязъл от наргиле парти и миризмата на власт се стелеше около него като опиум за народа. Под въздействието на получените 15% за кандидат-президента на „Обединени патриоти” Красимир Каракачанов, той изпусна признанието, че не действа като политик, а като бизнесмен. И че коалицията не е плод на някаква дълбока идея, а на взаимно изгоден договор. „При създаването й разсъждавах като бизнесмен, ако коалицията беше получила по-малко гласове, отколкото са подадените за партиите поотделно, разваляме сделката”, бяха думите на преливащият от самодоволство бургаски предприемач.

Срокът на годност на този проект вероятно ще се окаже по-малък от един мандат. Истеричната реакция на вицепремиера Симеонов спрямо скорошното посещение на руския патриарх Кирил, последвана от декларация на коалиционните му партньори, с която те категорично се разграничават от поведението му, бяха само поводът, който извади наяве сериозните противоречия между НФСБ, ВМРО и „Атака”. Обединените патриоти ще делят общ покрив най-вероятно до края на европейското председателство на България. После единственото сигурно нещо е, че Симеонов ще обитава култовата сграда на „Раковски” 134, в която се нанесе по силата на изборните резултати, а вероятно и по някаква ирония на историята. След като от най-високата държавна трибуна идеологът на СКАТ каза това, което извънпарламентарната десница има възможност да пише само във Фейсбук, той се настани не просто в бащиното огнище на сините, но и в сърцата им. Прозвища като „WC премиер” и „Далавери Симеонов”, с които десни блогъри не пропускаха да обрисуват бившия функционер на СДС – Бургас, отстъпиха място на серенади като „единствен патриот сред патриотите” (според оценката на десен сайт) или „думите ти са песен за ушите ни” (по Радан Кънев). Забравени бяха и вайканията, че ЕНП си затваря очите пред коалиция в България с „крайни националисти”. Такива, както знаем, са само „приятелите на Путин”. Другите са просто консерватори патриоти...Всъщност какво друго беше представянето на руския патриарх като дълга ръка на КГБ, ако не оферта от Симеонов за нова коалиция вдясно? Нищо лично, просто бизнес... И нищо общо с отговорната национална политика. За разлика от бизнеса тя не е само тънка сметка и моментна печалба, а умение да отчиташ въздействието от дадено действие върху цялото общество и дори върху следващите поколения. В политиката Валери Симеонов е като онези „компрадорски концесионери” на природни ресурси, с които уж щяха да се борят някои от „обединените патриоти”. И които, след като изчезнат с печалбите си, ще оставят след себе си езера с отрови и планини от шлака. Отравянето на българо-руските отношения в името на малък електорален прилив от дясно е успешна сделка за Симеонов, но тежка щета върху обществото. 

Същото е и като се нахвърляш върху възрастни жени на българо-турската граница в изборния ден: печелиш някой и друг процент повече, но отравяш отношенията между хората и оставяш обида, която може да се помни и до живот. Някой знае ли какво е в душите на българските турци, които в мнозинството си дойдоха у нас, за да гласуват срещу Ердоган и българския филиал на неговата партия, но за благодарност получиха „патриотичен” ритник? Политически спекуланти като Симеонов едва ли си задават подобни въпроси, в техните действия няма място за сантименти. Ако имаше някакви скрупули, преди да вдигне бариерата за внос на жива сила, Симеонов щеше да си спомни, че някога е работил в завод и дори е бил активист в синдикат. А сега предава интересите на българските работници, подлагайки ги на социален дъмпинг (да не забравяме, че беше готов да им вземе и добавката за прослужено време). Наред с това изпраща недвусмислено послание към стотиците хиляди български икономически имигранти: не сте ни нужни вие, търсим евтини индийци и пакистанци, които ще са благодарни на паница топла супа и на баня със студена течаща вода! Търсят се петстотин хиляди такива в следващите няколко години по прогнози и признания на работодателски организации. А когато някой ден всичко това предизвика социално недоволство и, не дай, Боже, започнат погроми срещу „пришълците”, нали няма съмнения, че тъкмо Симеонов и нему подобните ще организират шпицкоманди и „фронтове” за спасение на отечеството, за да се намърдат отново във властта? Сметката му отново излиза, неговото не се губи. Докато има клиенти на кръчмарския патриотизъм, сметките на Симеонов винагище са с кръчмар.

Ако някой обаче си мисли, че чорбаджията на НФСБ е влязъл в управлението само за няколко сделки, заради няколко километра гранична ограда и за да напълни хотела си в Малко Търново с гранични полицаи, доста го подценява. Симеонов има много по-големи политически планове, за които подсказва поредни му удар, който вече се пече. А за да го осъществи, е готов да мине дори и през трупове. Буквално. Под личното ръководство и координация на вицепремиера е изготвен документ под заглавието „Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността”. Приемането й ще доведе до последващи решения, водещи до отнемане и намаляване на инвалидните пенсии на стотици хиляди български граждани. Така Симеонов се надява да изпълни предизборното си обещание да вдигне минималната пенсия до 300 лева. Сметката е логична: мандатът сивърви, но няма гаранции, че ще бъде изкаран докрай, камо ли с успешен завършек. Малката коалиция е пред разпад, голямата е с неясно бъдеще и срок на годност. Същевременно имиджът на Симеонов търпи щети, да не говорим, че върху него се лепят съмнения за тежки корпоративни зависимости (решенията за Пирин, за вноса на работници, почти пълното съвпадение между активностите му с дневния ред на работодателските организации). Вицепремиерът отчаяно се нуждае от НЕЩОНАИСТИНА ГОЛЯМО, което да оправдае присъствието във властта в очите на избирателите му. Какво по-голямо от това да вдигнеш минималната пенсия, която наистина е под екзистенц-минимума и дори след последното увеличение е 200 лева! Нека си спомним, че това беше едва ли не главното условие, което Симеонов поставяше, за да влезе в коалиция с ГЕРБ. Но как може да намери пари, за да изпълни обещанието си? Чрез повишаване на данъчната събираемост? С корекции в данъчната система? Като се вземат пари от други сектори чрез смяна на приоритети? В нашия случай нищо подобно. Впрочем минималните и всякакви други пенсии можеха да бъдат повишени дори с гарантираните постоянни приходи от проекти като „Южен поток” и „Бургас-Александруполис”, за които Симеонов даде своя принос да бъдат зачеркнати. Но за какво са ни тези „кървави рубли” (по израза на бившия му съветник Стефан Гамизов), след като има много по-лесен и доказано ефикасен начин на управление. По метода „от единия скъсан джоб в другия”...

По време на предизборната кампания от ГЕРБ се подсмихваха на обещанията на Симеонов да направи минималната пенсия 300 лева и го обвиняваха в популизъм, но след това изненадващо сами заговориха за вдигане на пенсиите. Цветан Цветанов и Владислав Горанов дори посочиха пътя как да стане това. „От тези 1,7 милиарда лева, които отиват за инвалидни пенсии, можем да търсим резерв от 500-600 милиона, които да бъдат достатъчни за индексиране на пенсиите”, подсказа зам.-председателят на ГЕРБ. И Валери Симеонов запретна ръкави да осигури средствата. Как мислите, дали не си е казал: Ще им вземем една трета от парите, а на обществото ще обясним, че спираме фалшивите пенсии; ако пък намерим няколко „якички, леко мургави инвалиди” (изразът е автентичен) и ги покажем по телевизията, подкрепата на масите ни е в кърпа вързана! Подходът е доведен до съвършенство в последните няколко управления, намери изражение и в бюджета за тази година. В него леко беше повишен гарантираният минимален доход, от който зависят социалните плащания, но за сметка на поредното затягане на критериите за получаване на обезщетения при безработица. Иначе казано, тактиката „вземаме от безработните, за да дадем на бездомните” сега ще намери своето продължение като „вземаме от инвалидите, за дададем на пенсионерите”. Само че в много по-големи размери.

Сходни са и други прийоми на управленския гений за прокарване на подобни решения. Така както вносът на работници беше отпушен с поправки в закон, отворен уж заради хармонизация с евродиректива за детегледачките, студентите и стажантите от трети страни, сега правителството мотивира предстоящото орязване включително с... изискванията на международната Конвенция за правата на хората с увреждания. „Тя задължава страните да признаят правото на труд на тези хора наравно с всички останали, както и да гарантират и насърчават реализацията на това им право”, четем в правителствената концепция. Но ако приемем буквално подобни витиевати формулировки, можем да останем с впечатление, че правителството се готви едва ли не да осигури достойна работа на хората с намалена трудоспособност, а не да им отнеме или да им намали скромните пенсии. Добре, че е налице стенограма от заседание на междуведомствения Национален съвет по медицинска експертиза, водено от Валери Симеонов на 25 октомври 2017 г., на което той е пределно откровен за „единствения смисъл” на реформата: „Той примерно е инвалид с краката, обаче може да работи с ръцете, но ние казваме: Няма да работиш, ще ти даваме едни пари. Не ми харесва, наистина”. За да няма никакви съмнения, бившият министър на здравеопазването Николай Петров добавя: „Ето тук трябва да бъде тежката реформа, която ние ще направим. Да, има увреда, жената е с една гърда по-малко, не дай, Боже, нали... обаче това не рефлектира по никакъв начин в нейната работоспособност”. В отговор на съображения на социалния зам.-министър от ВМРО Султанка Петрова, която проявява известна предпазливост по сроковете и начина на провеждане на т.нар. реформа, Симеонов я призовава да говори просто и разбираемо „като за прости хора”. След което е недвусмислен: „Султанке, 2020 година и теб може да те няма, и мен може да ме няма... и не знам въобще какво ще има. Остави 2020 година... От този бърз резултат зависи икоалицията в момента, точно от този резултат зависи!”. Какво предвижда правителството? Орязване с около една трета на средствата за пенсии на хората с увреждания, особено за тези от тях, които работят (по логиката, щом работят, значи са трудоспособни!). Окончателната преценка, доколко един човек е работоспособен, ще бъде правена вече от комисии на НОИ вместо от Министерството на здравеопазването. Ще се взема предвид само водещото заболяване, но не и съпътстващите, които носят допълнителни проценти. Самата идея за „реформа” почива върху неверни данни и митове, разпространявани включително от политици като Цветанов и Симеонов, с които обществото се настройва срещу цели социални групи. Така например умело се подхвърлят шокиращи „факти”, че броят на инвалидите в страната е надхвърлил 980 хиляди, което означава около 15% от българските граждани. В действителност по данни на НОИ получаващите инвалидни пенсии са двойно по-малко: около 518 хиляди, или 7,3% от населението. Доскоро броят на инвалидните пенсии действително е доближавал 900 хиляди поради това, че повечето хора с увреждания са получавали още една скромна добавка, кой знае защо също наречена „пенсия”. В най-добрите периоди размерът й е достигал до 25-30 лв., но вече не се изплаща освен на хората с пожизнени решения на ТЕЛК. Но дори и хората с увреждания у нас да бяха 15% (което не е вярно), такъв е средният им дял в световен мащаб по данни на СЗО.

В стенограмата от Националния съвет по медицинска експертиза между редовете се четат и други признания за действителните цели на реформата. Става ясно, че проблемът не е толкова в митичните злоупотреби, а че „отворите на ситото” (критериите за отпускане) се виждат твърде големи на управляващите. Колкото до злоупотребите, участници в заседанието споделят, че и при сегашната система се води успешна борба с тях, включително от прокуратурата, а при съмнения за невярна експертиза НОИ има право да обжалва всяко медицинско заключение. Това, което никой не смее да каже на глас, за да не раздразни вицепремиера, е, че притежаването на инвалидна пенсия в България трудно ще демотивира някого да търси работа. Размерът й е такъв, че служи по-скоро като допълващ доход за хора, които най-често заемат по-нископлатени длъжности заради състоянието си, но наред с това имат и по-високи разходи за издръжка и лечение. Симеонов обаче не спира да повтаря, че си има работа с мързеливци: „Истината с инвалидните пенсии е такава – не желаят да работят, желаят някой друг да ги издържа”. Спуснатата политическа задача е ясна, но се чуват и гласове „кой да бъде лошото ченге”, „как да си поделим тази отговорност” и „да бъдем солидарни” (не със слабите в обществото, разбира се, а помежду си). Властта подозира, че реформата няма да бъде посрещната с овации. И с основание.

„Най-после маските паднаха”, така реагираха на действителните планове, прикрити зад лукави концепции, национално представените организации на хора с увреждания. С безпрецедентна декларация те напуснаха Националния съвет за интеграция и декларираха преминаване към протестни действия в цялата страна. На 11 април в София беше свикан общонационален протестен митинг с участието на над 20 организации, включително съюзите на инвалидите в България, на слепите и на глухите, на военноинвалидите и военнопострадалите, Българската асоциация „Диабет”, „Малки български хора”, сдружения на ръководители на специализирани предприятия, Съюзът на трудово-производителните кооперации и др., подкрепени от Сдружението на лекарите от ТЕЛК – София. Всички те смятат, че реформите ще произведат стотици хиляди „работоспособни”, но реално безработни хора с увреждания, които ще останат и без елементарни средства за живот. Прогнозите им са за 150 000 души, които ще загубят инвалидните си пенсии. „Те си го пишат, както си искат... Организациите, неправителствените, ги оставете. Дайте ние да си свършим работата като хора, които отговарят за парите на държавата”, казва по този повод идеологът на реформите Валери Симеонов.

Не може да се отрече обаче, че кръчмарските му сметки отново имат основания. Дори и 150 000 инвалиди да го намразят до живот, какво от това? Част от тях я са гласували за него, я не. Ако обаче с парите, които им вземе, вдигне пенсиите на други 400 000 души, те ще запомнят „добрината” му до живот и ще са много склонни да не надават ухо за всичките му останали изпълнения. Половината от тях да не забравят да му се отблагодарят пред избирателните урни, малко ли са? Идилия като „Сите българи заедно” е само име на кръчма и на бивше предаване в телевизията на Симеонов. В реалната политика действат други механизми – разделяй и владей...