Дестабилизация - американско оръжие в енергийната война

Махди Дариус Назмройа е социолог, награден автор и геополитически анализатор. Той е автор на „Глобализацията на НАТО”, научен сътрудник в Центъра за изследване на глобализацията (CRG) и член на Научния комитет на Geopolitica, рецензирано списание за геополитически науки в Италия.   Публикувано време: 8 Окт, 2014 14:42   Ройтерс / Дейвид Алире ©  Ройтерс

https://www.rt.com/op-ed/192204-usa-ttip-syria-ukraine-gas/?fbclid=IwAR2gxUuX9J0yadMKw50RXl2Chk7tlVdrJTrIajdTq0Og03AxdoqLa7E4BJs

САЩ правят всичко възможно, за да отдалечат ЕС от Русия, за да вземат надмощие в споразумението за свободна търговия, както и да манипулират европейските страни в закупуването на сравнително по-скъп природен газ в Америка. TTIP и Украйна

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) е евроатлантическо споразумение за свободна търговия, което е предмет на текущи преговори между САЩ и ЕС. Крайният срок за финализиране на споразумението за свободна търговия TTIP е през 2015 г. Целта му е да се създаде така наречената Трансатлантическа зона за свободна търговия (TAFTA) и да се затвърди Европейският съюз със САЩ като един наднационален търговски блок.

Тези търговски преговори минават под радара на обществото, защото те се провеждат много дискретно зад затворени врати. Самото име на TTIP е предназначено да прикрие и беше избрано от мандарини за политика и търговия, защото се опасява, че обществената реакция би могла да избухне срещу преговорите, както беше в случая с преговорите за зона за свободна търговия в Америка (FTAA) 2001 г. Подобно на всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA), което бе подписано в Отава между Канада и ЕС на 26 септември, текстовете на думи определят името TTIP, за да скрият факта, че това е споразумение за свободна търговия.

Вашингтон прави всичко възможно, за да наруши търговските връзки между партньорите си от ЕС и Руската федерация, за да получи по-голямо влияние в преговорите по ТПТИ. Стратегията й е да отслаби икономиката на европейските си партньори, като ги накара да прекъснат връзките си с Москва чрез анти-руски санкции, които пряко ще навредят на икономиките им. Вашингтон изчислява, че това ще принуди отслабеният ЕС да максимизира икономическите отстъпки за САЩ в преговорите по TTIP.

Геополитически, това е история за евроатлантическата (прочетете Евро-САЩ) интеграция срещу евроазиатската (прочетете евро-азиатската) интеграция. Тя се стреми да намали влиянието на Русия в ЕС и всички рискове от засилване на търговските връзки между Русия и ЕС, като се опитва да маргинализира руснаците в Европа. Преговорите по TTIP се засилиха, защото САЩ искат да обединят ЕС със Северна Америка, защото се опасява, че страни като Германия биха могли да започнат да обмислят евразийска алтернатива, включваща Русия и Общността на независимите държави (CIS) в постсъветското пространство.

Кризата в Украйна точно служи на двойната цел на САЩ да отслаби както ЕС, така и Русия. Тя се стреми не само да разшири НАТО и да обкръжи Русия, но и да навреди на връзките между ЕС и Русия. Украйна буквално се експлоатира и използва от САЩ, за да създаде разрив между Москва и ЕС и да представи Русия като богиня и заплаха за европейската сигурност.

Петро-политика: САЩ LNG срещу Газпром

САЩ също се бориха с енергийна война, която включва контрол на енергийните резерви, тръбопроводите и стратегическите коридори, през които се пренася енергията. Участието на САЩ, ангажиментите и притесненията на Балканите, Кавказ, Централна Азия, Ирак, Левант, Персийския залив и Украйна са част от тази енергийна война.

Широкият газ и хидравличното разбиване на газ също са част от това уравнение. Fracking превръща САЩ, които имат четвърти по големина запаси от шистов газ в света, в износител на природен газ. Вашингтон планира да започне да изнася газ от Северна Америка през 2015 и 2016 година.

В същото време САЩ използват северноамериканската интеграция за засилване на държането на канадските енергийни ресурси. Канада е един от най-големите производители на природен газ, най-големите притежатели на доказани петролни запаси, най-големите производители на суров нефт и притежава най-големите запаси от шистов газ и като цяло един от най-големите производители на енергия в света.

В контекста на американския износ на енергия Вашингтон иска да се конкурира и дори да изостави Русия на пазара на природен газ. Поради тази причина САЩ лобираха ЕС и Турция да спрат да купуват газ от руския енергиен гигант Газпром и вместо това да започнат да го внасят от САЩ. Целта за изтласкване на Русия от енергийните пазари е част от дългосрочна американска стратегия, която беше обсъждана силно във Вашингтонския път преди САЩ да нахлуят в Ирак през 2003 година.

Американският газ, обаче, е много по-скъп от руския, тъй като той трябва да бъде фракциониран, втечнен и транспортиран с много по-високи разходи. Американският втечнен природен газ (LNG) няма никакъв шанс да се конкурира с руския износ на газ в Европа при справедливи обстоятелства и на истински свободен пазар.

Така нареченият свободен пазар, обаче, не е толкова свободен. Винаги е имало политически манипулации, за да се даде предимство на корпорациите и конгломератите, които някои правителства чакат.

Вместо да се конкурират справедливо на енергийния пазар на ЕС, САЩ работят усилено, за да елиминират Русия като конкурент, като накара Брюксел просто да намали енергийните си връзки с Газпром и руския енергиен сектор. Именно затова САЩ принудиха държавите-членки на ЕС да наложат санкции срещу Русия и по този начин поставиха законови ограничения и бариери за закупуването на руски газ.

Енергийна война и Украйна: Империята на „фрак“ и шистов газ

В контекста на енергийната война, полски терминал за втечнен природен газ е бил инсталиран в пристанището на Балтийско море в Swinoujscie с планове да получи първите си доставки на природен газ от Северна Америка до края на юни 2015 г.

Полша и Украйна се разглеждат като важни притежания за САЩ в стремежа си да доминират в търговията с газ. Двете страни, които имат второ и четвърто по големина находище на шистов газ - ако изключите Русия, техните съответни резерви са първото и второ по големина в Европа. САЩ планират да контролират големите неизползвани запаси от шистов газ в двете страни.

Големите американски петролни компании Chevron, ConocoPhillips, ExxonMobil и Marathon Oil, които оперират в иракски Кюрдистан и са акционер в пост-джамахирийската петролна компания Waha, имат огромни дялове в проучването и разработването на полския шистов газ.

Правителството на украинския президент Виктор Янукович е подписало споразумение с англо-холандския енергиен гигант Royal Dutch Shell за проучване и сондиране на природен газ в Източна Украйна през януари 2013 г. с нулеви данъци. Друго споразумение беше подписано през ноември 2013 г. между правителството на Янукович и Шеврон, за да се проучат и развият енергийните запаси в Западна Украйна. Само една година по-рано, през 2012 г., Киев също така е възложил договор за газифициране на крайбрежната зона на Крим на консорциум, воден от ExxonMobil и Royal Dutch Shell, за да развие газовото находище Skifska.

Газовото находище "Скифска" не е единственото поле извън кримското крайбрежие, в което се интересуваха американските петролни и газови корпорации. До нея се намират Skifska, Foroska, Prykerchenska и Tavriya. Докато Прикерченска област бе присъдена на американската офшорна компания Vanco Prykerchenska Ltd. и Foroska беше под ръководството на Chornomornaftogaz, областите Foroska и Tarivya бяха предмет на продължаващи дискусии.

Отчасти военните действия на САЩ към бунтовниците в Източна Украйна са свързани с опазването на концесиите за шистов газ, които американските енергийни корпорации са получили от Киев. Андрей Пургин, заместник министър-председателят на самопровъзгласената Донецка народна република, дори заяви, че в Източна Украйна се прилагат същите американски тактики, които са използвани в Ирак, включително и изчисленото унищожаване на гражданската инфраструктура. Тези американски операции се управляват чрез пълномощници „войници на щастието“ или наемници и „наемни оръжия“. Услугите Xe, благодарение на ужасния си рекорд в Ирак, бяха отпуснати на Донецк и Луганск.

Енергийна война и Сирия: Средиземноморски заключване?

Ситуацията в Сирия, където САЩ умишлено унищожават енергийната инфраструктура под мантрата за борба с Изил, също може да се разглежда от една и съща призма на петролната политика. Природният газ край бреговата ивица на Левантин, който обхваща Сирия, Ливан, Израел и Газа, притежава огромни запаси от природен газ. И тук САЩ работят за изтласкване на Русия и за контрол на газовите запаси в Източното Средиземноморие.

От 2000 г. руската инженерно-строителна компания Стройтрансгаз е работила в Сирия и е получила договори за изграждане на две газови рафинерии в района на Хомс и за изграждане на сирийската част от арабския газопровод, която свързва Ливан и Сирия с Йордания и Египет. Друга руска енергийна компания, Союзнефтегаз, получи търг от Дамаск да оперира по източната му граница с Ирак през 2004 г. През 2007 г. Сирийската газова компания (SGC) и Стройтрансгаз се договориха съвместно да разработят запасите на природен газ, открити в областите на Хомс. На фона на кризата в Сирия, Союзнефтегаз подписа важно споразумение за морско проучване с Дамаск на 25 декември 2013 г.

Нещо повече, случи се така, че кризата в Сирия избухна по време на преговори между Сирия, Ирак и Иран за изграждане на газопровод от най-голямото в света находище на природен газ до сирийското крайбрежие. Дамаск подписа споразумението с Ирак и Иран на 25 юни 2011 г. До прекратяването на договора през 2009 г. „Стройтрансгаз“ дори трябваше да свърже газопровода между богатия на нефт град Киркук и сирийското пристанище Банияс.

Катар и Турция бяха враждебни към споразумението за газопровода Иран-Ирак-Сирия, тъй като ги изостави като износител на природен газ и като енергиен коридор. Възможността тръбопроводът Иран-Ирак-Сирия да бъде използван за износ на газ в ЕС като конкурент на по-ниска цена за американския LNG също трябваше да се разглежда отрицателно във Вашингтон.

Това, което сраженията в Сирия и Ирак направиха, е да се спре този проект, докато промяната на режима ще го унищожи.

Дестабилизация като тактика на САЩ за договаряне?

Докато САЩ подпалват напрежението в Европа, за да им помогнат в преговорите с Брюксел, Пентагонът се пренасочва към Близкия изток. Воденото от Пентагона натрупване в региона е за всичко друго, освен за борба с Изил. Отчасти това може да е свързано с ядрените преговори на САЩ с Иран. Наред с други цели, ръководеното от САЩ военно натрупване би могло да има за цел да даде на Вашингтон допълнителен лост срещу Техеран в ядрените преговори.

Създаването на нестабилност изглежда е част от пакетния подход. Какъвто и да е случаят, създаването му изглежда се използва за подкрепа на преговорите и преговорите в САЩ. Това е много ясно в случая на напрежението в Украйна, където Вашингтон използва кризата в своя полза в преговорите по TTIP и да продава своя LNG на ЕС, като използва санкции за блокиране на руския газ.

Изявленията, мненията и мненията, изразени в тази колона, са изцяло на автора и не представляват непременно тези на RT.