Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10 13:25 - Системни хора
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове:
0



  Системни хора Posted on септември 13, 2018 by TT-K image https://istinatablog.wordpress.com/2018/09/13/%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0/

Професиите, които администрират Системата, се заемат от хора с дипломи. Онези на най-влиятелните позиции от частни училища и елитни университети като Оксфорд и Кембридж във Великобритания и от Бръшлянената лига в Съединените щати. Там се формират и набират увереност бъдещите политици, правителствени администратори, съдии, юристи, доктори, банкери, корпоративни лидери и журналисти. Всички тези професии може да изглеждат различни, но си остават креатури на една и съща основна програма и техните вече системни умове виждат света и реалността на практика по един и същи начин – този на Системата. Разбира се, че ще има и изключения, които запазват поне част от собствената си уникалност, но те ще бъдат съвсем малко. Младостта, преминала в постоянно програмиране на възприятията, е направила Системата техен бог, който трябва да бъде почитан и винаги защитаван. Можете да видите навсякъде последиците от това. Начинът на Системата е единственият начин. Четох за една майка, която се явила в съда относно спор във връзка с лечението на рак на детето ѝ. След като видяла опустошителния ефект върху ума и тялото на детето си вследствие на общоприетото „медицинско“ безумие, тя искаше да се приложи алтернативно лечение. Знаех какъв ще бъде резултатът, защото той на практика винаги е един и същ – и се оказах прав. Съдията (системна програма) подкрепи становището на доктора (системна програма), а не на майката (съмняваща се в системата). Норман Тебит, министър в кабинетите на Маргарет Тачър през 80-те, направи показателно изявление за това защо не е направено повече за разобличаването на политици педофили през годините на управлението на Тачър: „Мисля, че по онова време повечето хора щяха да решат, че политическата класа, Системата, трябва да бъде защитавана и ако тук-там някой кривне от пътя, по-важно е да се защити Системата, отколкото да се задълбава проблемът прекалено надълбоко“. За подобни неща няма „по онова време“. Това са неща, които винаги са се случвали и все още се случват. За администраторите и слугите на Системата нейната защита е далеч по-важна от ужасното малтретиране на деца. Това ще си остане така, докато Фантомните Аз, които служат на Системата, се събудят и надскочат своята програма. Героят Морфей от „Матрицата“ улавя много добре тази тема, когато казва: „Матрицата е система, Нео. Тази система е наш враг. Но когато си в нея, оглеждаш се и какво виждаш? Бизнесмени, учители, юристи, дърводелци. Самите умове на хората, които се опитваме да спасим. Но докато го направим, тези хора си остават част от тази система и това ги прави наши врагове. Трябва да разбереш, че повечето от тези хора не са готови да бъдат изключени. И мнозина от тях са толкова привикнали, така безнадеждно зависими от Системата, че ще се бият, за да я защитят“. И те правят точно рова по много о най-различни начини. Свидетели сме на колективна форма на Стокхолмския синдром – „психологически феномен, при който заложниците изразяват симпатия и изпитват положителни чувства към похитителите си, понякога до степен да ги защитават“. Виждаме това всеки път при робите, които защитават Системата, която ги държи в робство. Какво се казва, „Те пикаят върху нас, а ние казваме, че вали“. Стокхолмският синдром си има дружка, известна както когнитивен дисонанс, дефиниран по-долу от психиатъра и философ Франц Фанън: „Понякога хората имат основни схващания, които са много силни. Когато им се представят доказателства против схващанията им, те не могат да бъдат приети. Подобно приемани би придобило чувство за огромен дискомфорт, наречен когнитивен дисонанс. И защото е много важно да се защити основното схващане, тези хора ще намират всякакви доводи, ще игнорират и дори ще отричат всичко, което не се вписва във вярванията им“. Стокхолмският синдром и когнитивният дисонанс са унищожителна комбинация, когато става въпрос за освобождаването на мисълта и възприятията. Светът се управлява – поне официално – от политици (Системни програми) и те създават закони, основани на версията на Системата за реалността. Това се съобщава и поддържа от медиите (Системни програми), които разказват историята в съзвучие с техните системни възприятия. Повечето агенти на мейнстрийма несъзнателно подвеждат и повтарят Лъжата, че това е област, достъпна за малцина. Много по-често те подвеждат масите, защото самите те са подведени. Повечето са роби точно толкова, колкото онези, за чието поробване работят. Те може да имат пари и привиден престиж, но си остават роби на програмата. Обществото изглежда пъстро с различните си политически партии и етикети, привидно съревнование и униформите (от тъмни костюми до каски), но това е само още една илюзия и измама. Онова, което изглежда като пъстрота и различни политически партии и етикети, всъщност действа според правилата и ограниченията на една и съща система. веднъж се срещнах с една адвокатка по време на гражданско дело, в което тя беше обсебена да се хваща за всяка дума и нюанс в твърдата си решимост да смаже финансово противника си в интерес на клиента си. Казах ѝ колко съжалявам, че ѝ се налага да се занимава с това, но тя незабавно отговори, че обича работата си. Казах ѝ, че съжалявам още повече. Тя беше неприятен, агресивен и напълно лишен от чар човек, достигнал до върха от най-ниската точка на юридическата стълбица и затова сигурно са я наричали „успешен юрист“ – докато всъщност тя беше мъртвец. В очите и нямаше живот, който да искри от душата ѝ. Тя беше механична мелачка на цели гори от хартия и документи, предназначени за „Негова чест“. Приемаше всички тези глупости толкова на сериозно, а аз клатех невярващо глава пред целия безсмислен цирк, който се разиграваше пред очите ми. За мен беше смешно жалко смешно – да я гледам как работи, но за Фантомния Аз на тази дама целия живот зависеше от работата ѝ. Обзалагам се, че родителите ѝ са били много горди от високите ѝ оценки и факта, че е „успяла“. тя беше толкова обсебена от програмата, която я бе погълнала цялата, че се съмнявам, че някога би могла да схване пълната абсурдност на живота си, посветен на работата от рано сутрин до късно вечер за постигането на поредната славна победа чрез смазване на друго човешко същество. Но може пък и да успее. Мога само да се надявам и ѝ желая доброто. Отдадат ли се веднъж на омразата или на някаква друга форма на заличаване на съчувствието, хората се превръщат в мъртъвци и дишането им е само маскировка. тези хора са ходещи мъртъвци – само мъртвите тела не са в състояние да го правят. Източник: Откъс от книгата на Дейвид Айк „Фантомният Аз“   Advertisements


Тагове:   системни хора,


Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22806244
Постинги: 12496
Коментари: 17583
Гласове: 23503
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930