Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08 08:32 - Путин е необходим на Тръмп като силен съюзник в глобалната промяна на света
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.08 08:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Путин е необходим на Тръмп като силен съюзник в глобалната промяна на света

Публикувано на 20.07.2018  в Свят  

https://bultimes.com/%D0%9F%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%A2%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BF-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81/

Преформатирането на бивша Украйна ще укрепи позициите на Путин в качеството му на съюзник на Тръмп в борбата му срещу глобалистите

Преди пишех за Запада като за едно цяло, което има общи, в основата си, русофобски цели. Разбира се, такова мнение беше определено предположение, че Западът винаги е бил относително монолитен. Отдавна вече негова основна част и „острие” са САЩ, които са и нашият главен враг по тяхното собствено определение.

Някъде близо до тях се намира Великобритания (която традиционно „спретва мръсотии”), а също и най-близките до тях по русофобия прибалтийски покрайнини и Полша.

На същата полица сега може да се постави и необандеровска бивша Украйна като новото оръжие на Запада срещу Русия. Малко по-отделени са страните от ЕС с техните икономически интереси, свързани с максимално сътрудничество с Русия, въпреки активното им участие в Майдана преди 4 години или малко повече.

Не, в началото не само САЩ и Великобритания, но и всички страни от ЕС, както главните, така и по-малките, не бяха далече от идеята да вземат участие в разграбването на победената Русия, „да поразграбят” териториите ѝ ведно с всичките ѝ природни богатства. Точно по същия начин, както преди време част от тях взе участие в грабежа на присъединяваните към ЕС нови страни, които преди това бяха в орбитата на СССР или въобще на бившите му републики. Този грабеж се състоеше във възможно максималното унищожаване на промишлеността, селското стопанство и останалата икономика, като в резултат на това бяха преориентирани към купуването на стоки от устроеното, отдавна изградено производство на ЕС.

Но доколкото основната схема на капитализма вижда своето развитие в постоянното разширяване или прекрояване пазарите на излишъците от своята продукция, то всички европейски капиталистически хищници, както основните страни в ЕС, така и средните, а и по-малките страни, не помислиха за някои неща.

Те не съобразиха, че първо, Русия, за която неотдавна се предполагаше, че е жертва, може изведнъж да откаже да бъде такава, че тя много тайно и неочаквано може да се измъкне от отдавна подготвяния лицемерен капан. И второ, ако колективното ограбване не се получи, то дадени страни-грабители сами могат да се окажат жертва на своя главатар и „началник” на всемирното ограбване, в пълно съответствие с неговия любим израз „нищо лично, просто бизнес”.

Разбира се, за сметка на това, че на тази презокеанска империалистическа акула и е необходимо да „изяжда” всички по-слаби, САЩ са, както и преди монолитни и единни. И досега това винаги им се получаваше, докато предишното ограбване на света не беше заменено от вече напълно безпардонно по схемата на т.нар. глобализация. А тя се оказва, че води до разрушаване на тази могъща държава вече в относително краткосрочна перспектива.

Във връзка с осъзнаването на всичко това от най-вменяемата част от елита на САЩ, изглежда и у тях започва „перестройка” (а да се извърши такава е необходимо, независимо от нейния доста плачевен за СССР финал). Понеже „Тръмп дойде на власт не под егидата на елита на „Западния” проект, той се явява представител на американските промишленици, остатъци от предходния доминиращ в САЩ проект, „Капиталистическият” – отбелязва в ИА REX Михаил Хазин.

Именно затова в САЩ има такава невероятна съпротива срещу избрания президент, защото враговете на тази перестройка „с костния си мозък” усещат, че Тръмп е дошъл за техните „мръсни” души. Това са и Хилъри Клинтън, и другите „неокони”, и голяма част от Демократичната партия на САЩ, и една част от Републиканската, а също и прословутата „Подземна държава”. Всички те смятат, че могат да продължат да ограбват света и както преди да „притискат” и „прегъват”, нали все пак това им идва отръки. Те са готови по-скоро да запалят ядрена война в опит да „нулират” прекалено големият американски дълг, отколкото да се лишат от световната си власт.

Въпреки че не е изключено и „Подземната държава” също да е разделена на две. Изглежда някаква част от приближените до Тръмп хора са именно оттам. Още повече, че в САЩ се намериха и други здравомислещи сили, които са готови да разбият този порочен, водещ към световна гибел свят и да се опитат да построят нов свят. Така че сега срещу Русия се бори двуглав змей, чиито две „глави” смятат нас за врагове, обаче тази, която е по-умна засега е готова да забрави за нашето унищожение и да сключи с нас съюз. Разбира се, временен, задължително таен (никакви близки резултати от дейността му може и да не видим), но чиято поява е много, много логична.

Както казваше Лайбниц в качеството си на философ, възможно е да съществуват множество светове, в които може да се случват всякакви събития, каквито можем само да си представяме. И още нещо, малко по-различно: „ако имате параноя, това съвсем не означава, че не ви следят”, т.е. и да няма никакви видими признаци на дадено събитие, това не е доказателство за неговото отсъствие.

Тоест, ако не видим никакви видими резултати от срещата на Тръмп и Путин в Хелзинки, това все още нищо няма да значи. Например това, че те не са се договорили по онзи въпрос, който е най-важен и за двамата лидери и за съществуването на света изобщо. Още повече, ако си спомним, че доста отдавна вече в дружески отношения с нашия президент е Хенри Кисинджър, който е сред най-близките съветници на Тръмп и когото даже наричат „кардиналът в сянка”, а той е голям майстор в тайните съюзи, по-конкретно в предишния подобен съюз между САЩ и Китай против СССР и тук е мястото да помолим патриотите-комунисти да се успокоят и да си спомнят, че настоящите интереси на Русия са по-важни от отмъщението.

А доколкото борбата за преустройство на света предстои не на шега и вероятно ще трае повече от едно десетилетие, то на Тръмп и стоящите зад него сили им е нужен съюзник в лицето на Путин и Русия, а този съюзник им е нужен силен (дори и само заради това, че враговете-глобалисти са все още много могъщи). Така че тук Тръмп ще трябва да престъпи себе си и тактическите интереси на страната си, разбирайки, че това е по-важно за неговите стратегически интереси.

Ето, да вземем например „Северен поток-2”, за него Тръмп говори често различни неща, но, изглежда в своите изказвания допуска неговото успешно строителство и стартиране. Тоест, мисли именно за стратегическите интереси. Въпреки че, разбира се, на нашия брат-политилога му е много удобно да анализира Тръмп, понеже почти по всеки повод той се изказва изцяло противоположно и човек може да си избере каквото му е угодно. И все пак, ако искаме да сме напълно сериозни, това не значи, че на основата на анализа не само на личността на даден американски президент, но и на ситуацията в цялост, не може да се отдели основното и напълно реалното.

Между другото, вероятно Путин отдавна е решил, че в такава сериозна борба и Китай и Тръмп са му много необходими (останалите здрави сили на планетата също е възможно и необходимо да бъдат използвани, но те не е задължително от самото начало да бъдат посвещавани във всички детайли, докато все още сме „на тъмно”). Много е вероятно да не се получи Тръм веднага да бъде убеден във всичко, особено що се отнася до Китай след неотдавнашната им и не особено сполучлива за САЩ търговска война. Но доколкото, по думите на Путин, „Тръмп е коректен и доброжелателен човек”, е много важно, а Путин винаги „добавя” подобни актуални неща, то определено всичко ще се получи.

 

Сега да погледнем по-отблизо конкретните руски интереси – знае се, че има две площадки, на които засега противодействаме на САЩ – Сирия и бивша Украйна.

Ясно е, че в Сирия САЩ още малко ще се „подърпат”, опитвайки се минимално да си загубят фасона, но е ясно и това, че отдавна са загубили войната. Не е изключено и Израел и на Башар Асад и на нас да ни потрови кръвта, независимо от редовните посещения на Бенямин Нетаняху в Москва. И сирийските опозиционери, с които точно се договори нашият „Център за помиряване на страните”, по подсказване от страна на САЩ периодично да се подсещат, че са бандити и отново да започнат да „направят поразии”. И кюрдите, по същото подсказване, периодично ще мечтаят за своя държава. И турците, показвайки отново, че „Изтокът е тънка работа”, чието коварство не е специално, но понякога се проявява някак от само себе си …

Обаче освобождаването на региона въпреки това се извършва, а сирийските партизани все по-често, но пък много убедително, т.е. с помощта на поредните цинкови американски гробове, намекват на „янките”, че отдавна им е време да си ходят у дома. Новите сирийски градове, едва вчера изчистени от бандити, започват да живеят мирен живот, а все повече от новите-стари бежанци се завръщат у дома.

Втората площадка, бивша Украйна, засега не изглежда за нас така успешно. Възможно е и заради това, че, както смятат някои аналитици и военни експерти, с нея не се е още заела нашата основна сила, която преобърна хода на войната в Сирия, ВКС на Русия. Не е изключено на определен етап те да бъдат задействани, но само като заплаха и внушение, че е време вече да се приключи с този кървав бардак, с обстрелването на мирни домове и квартали и то точно така, както е предписано.

Плановете за тази територия вероятно вече отдавна са направени и са прости като „две стотинки” – в момента, в който „Северен поток-2” и „Турски поток” заработят, за Русия вече няма да има остра нужда от стабилна бивша Украйна. Тоест, този стар русофобски западен проект може най-накрая да бъде закрит завинаги.

Още повече, че целият „цивилизован свят” още на 17.02.2015-та година, чрез Съвета за сигурност на ООН, подкрепи необходимостта от спазване на Минските споразумения. И доколкото Киев вече четири години доказва, че по никакъв начин не може да ги изпълнява, ще се наложи на противоположната висока договаряща се страна (и в същото време участник в конфликта), т.е. ЛДНР, да вземе изпълнението в свои ръце.

Намеци за това бяха направени още преди година, когато „сякаш” лично ръководителят на ДНР Александър Захарченко изказа идеята за преформатиране на бивша Украйна в нова федеративна държава. Но ако киевският елите не е разбрал, то, както казва Михаил Хазин, макар и по съвсем друг повод, „еми тогава кой им е виновен?”.

Ясно е, че ръководителите на ЛНДР, веднага след приключването на украинския газов транзит, ще си „спомнят” за това, че Минските договореност не действат даже формално след приемането от Върховната рада и лично от Порошенко на „Закона за реинтегрирането на Донбас”. Значи в даден момент „разграничителната линия” ще бъде пробита и ВС на Новорусия ще излязат по границата на областта (а може и по-нататък, ако съседите много ги помолят). Даденият процес напълно логично се синхронизира с едновременната поява на две или три Народни републики (във войските на ДНР/ЛНР служат даже хора от Галиция) именно заради началото на отдавна очакваното преформатиране на бивша Украйна в нова държава. Голяма е вероятността и други региони (засега „несинхронизирани”) да „се разправят” със и да превземат администрацията в своите райони и да обявяват Народни републики от страх, че може и „да не успеят”. И ако това се случи в този момент, то процесът само ще ускори гореспоменатото преформатиране.

Тоест, когато враждебната на Русия недържава изчезне и населението на всеки регион, заедно с ръководството си, се заеме като трудолюбиви пчелички с изпълнението на Мероприятията, необходими за встъпване в състава на Русия, новата държава (Малорусия или Юго-Западна Русь, без значение) ще стане отново приятелски настроена. На всички западни компании, сраснали се с предходната необандеровска власт, ще им теглят ритника и отново ще се очертае максимално възможният газов, автомобилен и железопътен транзит, територията с нейния чернозем отново ще започне да внася съществен дял в износа на продукти на Русия и съюзните ѝ територии, но ще поискат активно и други възможности за сътрудничество.

Тоест, преформатирането на бивша Украйна ще засили позициите на Путин в качеството му на съюзник на Тръмп в съвместната им борба против глобализма, защото ще отслаби антируския западен проект и ще укрепи Русия (при преминаването на дадена територии към преходен статус от типа на Приднестровието, тя се лишава от протектората на Запада и престава да отслабва нас материално и ментално). А да се присъединява, след като това се случи за най-заслужилите, ДНР и ЛНР, може и на части според степента им на готовност и тогава, когато това ще бъде максимално изгодно за Русия.

Обаче, доколкото именно Тръмп иска нашата помощ, то именно той ще помоли и или ще му се наложи да си затвори очите за Сирия и бивша Украйна и за намиращите се там американски „клиенти” и марионетки. Ние можем и без него да се справим с „либерастията”, но помощта със съвременни промишлени технологии съвсем няма да ни попречи. Защото колкото по-бързо Русия укрепне, толкова повече ще може да помогне на Тръмп и хората, които стоят зад него.

Наистина, има мнение, че и самият Тръмп не е съвсем наясно засега как точно положението да се оправи. Да се разруши старата и порочна икономическа система е необходимо, и при това спешно, но по въпроса какво да се прави по-нататък засега е „бъркотия”, за което (най-малкото) говорят често обърканите и разнопосочни движения на Тръмп. Още повече, че всичко това е на фона на обстоятелството, че глобалистките сили засега са много силни и че те с всички сили ще продължават да пречат на Тръмп да разруши старата система.

А и не е факт, че третият вероятен таен съюзник Китай веднага и консолидирано ще се зарадва на гореспоменатото разрушаване на условията за взаимодействие със Запада, на които е свикнал, и по-конкретно със САЩ. Защото партийното единоначалие е много ценно, но и повечето от трилион, тоест, хилядите милиарди долари в американски дългови книжа, които са „в ръцете ” на Китай, също не са маловажен нюанс (не е в плана на невъзможното „третият” в този таен съюз против глобализма да се появи, даже и само заради осъзнаване на допълнителните трудности).

Обобщено, ако нашите догадки са верни и Тръмп тихо, „на ухо”, помоли Путин за помощ, това съвсем няма да е зле, защото ще ни облекчи живота и решаването на важните задачи. Ако по някаква от многобройните причини това не се случи, то ние и без съдействието на Тръмп ще се справим със своите проблеми.

 

Автор: Константин Мочар
Източник: iarex.ru
Превод: Д. Атанасова / Българска легия за защита




Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 23016701
Постинги: 12612
Коментари: 17632
Гласове: 23591
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31