https://bultimes.com/%D0%90-%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F/

Какво бихте казали, ако видите в печата такова съобщение: „Съветът на Федералното събрание на РФ публикува „Калифорнийската декларация“. В нея се казва, че Русия не признава Калифорния и Тексас за част от САЩ, счита, че тези територии, принадлежали на Мексико са били присъединени към тях незаконно и реши да въведе в тази връзка санкции против Вашингтон“.

Що за глупост, ще кажете, такова нещо не може да бъде? И изобщо какво ни засягат разположените на другия край на света Калифорния и Тексас? Защо пък не? Та нали тези дни Държавният департамент на САЩ публикува „Кримска декларация“, в която САЩ официално потвърдиха, че не признават Крим за част от Русия и заявяват, че няма да отменят санкциите, въведени заради присъединяването на полуострова. Макар, че на всички е известно, че Русия строго се придържаше към всички международни правила и Устава на ООН, който предвижда правото на народите на самоопределение. В Крим още през 2014 година по всички правила беше проведен референдум, където по-голямата част от населението се обяви за възсъединяване с Русия.

А ето САЩ, когато откъсват от Мексико огромни територии, международното право никак не се е спазвало. През 1836 година след дълга война за отделяне на Тексас от Мексико между страните е подписан договор за независимост. По-късно е приета Конституцията на Тексас, който е провъзгласен за република и получава международно признание. Но въоръжената борба между местните власти и тексасците продължава още почти десет години, тъй като Мексико отказва да ратифицира договора за независимост. Официално САЩ не са се намесвали в този конфликт, но в края на 1845 година нагло анексират Тексас, като го правят свой 28-ми щат, което и става повод за американско-мексиканската война. В резултат Съединените щати успяват изцяло да потушат съпротивата на мексиканците и да получат грамадни територии – принадлежалите на Мексико Горна Калифорния и Ново Мексико – земите на съвременните щати Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта. Никой никакви референдуми там, разбира се не е провеждал и мнението на местното население не е питал, а за нормите на международното право даже и близко не става дума. Това констатира даже американското списание Foreign Affairs, което неотдавна писа, че хилядолетия завоюването и присъединяването на нови територии е било основа на държавното строителство и международната политика.

Ключов момент за нарастване на могъществото на самите Съединени щати става политиката на териториална експанзия, в хода на провеждане на която са били завоювани югозападните територии и Калифорния, а също е анексирана и непризнатата от властите на Мексико Република Тексас.

Затова даже в самите САЩ днес някои политици сериозно говорят за възможността за отделяне на Калифорния. Както съобщи не толкова отдавна вестник „Лос Анджелис Таймс“, членовете на движението Yes California («Да, Калифорния») подадоха петиция за провеждане на съответния референдум. Авторите на Петицията нарекоха своя документ „Calexit“: плебисцитът от 2019 година за независимостта на Калифорния по аналогия с процеса на излизане на Великобритания от състава на ЕС, получил название Brexit. Активистите молят властите да поставят тяхното предложение на отчет и да му дадат официално название. Привържениците на отделянето на щата от САЩ заявяват, че отстояват интересите на калифорнийските данъкоплатци, които плащат във федералната хазна повече, отколкото щата получава от правителството на САЩ. При това властите изразходват парите на данъкоплатците за отбрана и за въоръжени конфликти, които не носят резултат. Активистите имат намерение да насочат данъците към социалната сфера на Калифорния. Освен това привържениците на независимостта считат, че жителите на Калифорния от културна гледна точка се различават от населението на останалата част от страната.

Президентът на движението «Да, Калифорния!» Луис Джей Маринели заяви, че щатът иска да излезе от САЩ по примера на Крим и движението разчита на подкрепата на Русия. За това е нужно да бъдат събрани 400 хил подписа на жителите на щата – тогава правителството на Калифорния ще бъде задължено да проведе гласуване.

И в Тексас говорят също за излизане от САЩ. Така през 2009 година губернаторът Рик Пери заяви, че щата има право да излезе от състава на САЩ.

На 9 ноември 2012 година на сайта на Белия дом се появи петиция за сецесията на Тексас, която са подписали повече от 125 хил. души. Според условията на сайта всяка петиция, която събира повече от 25 хил. подписа трябва да получи официален отговор от Белия дом в течение на 30 дни. Отговорът на властите на Съединените щати стана следното: „Бащите-основатели, създали САЩ не са предполагали правото на излизане от Щатите“.

Но точно по същия начин и ние можем да кажем, че руските императори, създали Руската империя също не са предвидили, че присъединения още по време на Екатерина Крим може изведнъж да се окаже извън състава на Русия. Техните „бащи-основатели“ не са предполагали и нашата “майка-императрица“ също не е предполагала!

„Кримската декларация“ на Държавния департамент няма нито политическа, нито правна обосновка и също не отчита интересите на самите кримчани, заяви, коментирайки този документ Олга Ковтиди, представляваща Крим в Съвета на федерациите. Такива термини в нея като „нахлуване“ или „анексия“ не просто са некоректни, а абсолютно не съответстват на реалната действителност в Крим. Ковтиди отбеляза също, че референдумът от 2014 година беше проведен в строго съответствие с Устава на ООН.

Аналогично заявление направи посолството на РФ във Вашингтон. „С декларации и заявления по Крим Държавният департамент се появява всяко тримесечие. Нищо ново не чухме. Само се убедихме, че партньорите живеят в друга реалност. Те се опитват да оперират с международно-правните актове, съдържащи положения за правото на народите на самоопределение, които лежат в основата на връщането на Крим в състава на Русия през 2014 година“ – се казва в заявлението на посолството на страницата на Facebook.

В дипломатическата мисия напомниха, че въпреки „мита за окупация и агресия“ в Крим, на полуострова ежегодно почиват „стотици хиляди украинци“, там редовно имат изяви американски музиканти и спортисти.

„Повече от 90 хиляди американски футболни запалянковци вече се убедиха в течение на шампионата в неадекватността на препоръките на външнополитическото ведомство на САЩ за да ги убедят да не посещават нашата страна и онзи образ на Русия, който натрапват американските средства за масова информация“ – се отбелязва в заявлението.

Между другото, държавната Дума на РФ на заседанието си от 24 юли постанови 19 април за Ден на приемането на Крим, Таман и Кубан в състава на Руската империя. Според авторите на инициативата, учредяването на паметната дата свидетелства за историческата обосновка и правомерност на референдума за възсъединяване на Крим с Русия. Такъв е нашият отговор „на турския султан“ в дадения случай – на Държавния департамент за Крим.

Ще напомним, че Крим, Таман и Кубан с указ на Екатерина Велика през април 1783 влиза в състава на Руската империя. С Крим се преплита цялата наша история, като се започне от ранното Средновековие. Даже ако не споменаваме за споровете на историците и генетиците за това исторически народи на Крим ли са таврите, а по-точно – клон на скито-сарматите – преки предци на славяните. Въпреки, че много учени са склонни да приемат тази версия още от времето на Михаил Ломоносов.

Достатъчно е да си спомним за Тмутараканското княжество, което е разположено през X-XII в. на Таманския полуостров и в Източен Крим, включвайки такива градове като Корчев, днешния Керч, и Судак. Именно тогава княз Глеб мери по леда разстоянието от Тмутаракан (Таман) до Керч. А в арабските източници Керченския пролив се наричал тогава „устието на руската река“. Както напомнят историците, именно тмутараканския княз Мстислав Владимирович в легендарния двубой победил косогския княз Редедя и отстоял суверенитета на своето княжество от неспокойните съседи. После започва етапа на мъчителното връщане на загубените някога земи.

Според една от историческите версии Куликовската битка е била предизвикана още и от затварянето на търговските пътища на нашите търговци към Крим. А в края на XIV век това е бил главния външнотърговски път на Московската Рус по Волга и Дон към Крим, а по-нататък – по Черно море. Известно е също, че няколко десетки търговци, търгували с Крим, не само са финансирали похода на Дмитрий Иванович, но и се отправили заедно с него на Куликово поле. А в състава на войската на Мамай е имало даже генуезка пехота, представляваща италианските колонии на полуострова.

След това започват столетия упорита борба с кримската орда. Създава се колосална барикадна поредица от кримски нахлувания, която включва система от крепости и горски барикади от натрупани клони. Понякога я сравняват с Великата Китайска стена, която фактически основно е земен насип. При това, както свидетелстват историците, разходите на такава система изобщо не могат да се сравнят даже с финансирането на сегашния Кримски мост. Така че факторът Крим винаги е струвал на Русия не малко пари. След това са победите на Долгоруков, Румянцев, Суворов. И – „Крим е наш“.

В Херсонес покръстеният Владимир взема решение за превръщането на православното християнство в държавна религия, което означавало и избор в полза на стратегическия съюз с Византия. В Крим е проповядвал апостол Андрей Първозвани, който след това стигнал едва ли не до Новгород.

А как Крим, благодарение на неуравновесения Хрушчов се оказва извън Русия, ние всички добре знаем.

Както каза Владимир Путин, Крим и Севастопол се върнаха в родното пристанище, в което ги довеждаха много поколения наши предци.

Сега вече завинаги, каквито и декларации, цинично изкривявайки историята да съчиняват на другия край на света.

Превод: М.Желязкова, Поглед.инфо