Фармафията върти 4,4 млрд.лв. без контрол, доказва здравно ексвице

Публикувано на 19.06.2018  в България

https://bultimes.com/%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8-44-%D0%BC%D0%BB%D1%80%D0%B4-%D0%BB%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB/

При влизане в болница винаги се обяснява, че работят „с материали на клиента” – лекарства и консумативи. Което е доста странно, понеже държавата за 15 г. е увеличила 5 ПЪТИ публичните пари, които дава точно за тях. Но в същото време – не осъществява никакъв контрол как нейният милиард годишно се харчи. Тези данни изнесе пред съда и беше оправдан по дело за „заплахи към директорката на Агенцията по лекарствата” вицепремиерът и здравен министър Илко Семерджиев от кабинета, назначен от президента Радев. Той отлично знае какво говори, тъй като на старта на новия век пак беше ресорен министър, само че при Костов. Защитната му пледоария звучи като зловеща присъда над корупцията в системата, особено на върха й.

Той рисува ужасяваща картина, която заварва от предшественика си – любимеца на премиера в Борисов 2 Петър Москов, който сега е подсъдим:

липса на заплатени от НЗОК (реимбурсни) животоподдържащи и животоспасяващи лекарства в аптечната мрежа основно от групите на инсулините, антикоагулантите, противоепилептичните; противоревматичните средства и други – общо над 60 вида липсващи лекарства; липса на достатъчно и качествени ваксини за задължителния имунизационен календар на РБългария; преразход на финансови средства в бюджета на НЗОК 155 млн. лв.; преразход на финансови средства в бюджета на НЗОК за лекарства за лечение на онкология 79 млн.лв.

Обявената за приоритет съвместно от Москов и Борисов борба с реекспорта, който бил сведен до нула, по изнесените пред съда официални данни всъщност се оказва разцвет на прекупвачеството (както легално, така и криминално), надхвърлящо 400 млн.лв. годишно, разкрива Семерджиев с документи. „Този реекспорт беше една от причините за липса на лекарства в аптечната мрежа за амбулаторно лечение и за дефицити в болничното лекарстволечение”, добавя в пледоарията си той, цитиран от Гласове. И още числа в наследство от Москов и Борисов 2: 

Натрупани дългове на държавни и общински болници към доставчици – 509 млн.лв.;

Натрупани дългове на НЗОК към български болници – 123 млн.лв.;

Натрупани дългове на НЗОК към чужди болници – около 250 млн.лв. в края на 2016 г.;

Преразход в размер на 270 млн.лв. в болничния бюджет в НЗОК;

Общ дефицит на НЗОК за 2016 г. (отчет към планиран бюджет) – (-) 466 млн.лв.;

Общ дефицит на здравната система (публични разходи) – (-) 1.225 млрд.лв.”!!!!

Само напомняме, че дефицитът, оставен от Москов и Борисов 2 е колкото годишния бюджет на МВР с неговите 50 000 служители или на Министерството на отбраната за същата година. Или 10 пъти по-голям от бюджета на цялата българска култура през онази 2016 г.

Семерджиев цитира още статистика, която говори за корупция на върха на системата:

„Увеличаване на частните плащания в сектора, въпреки нарастването на публичните здравни разходи – разходвани са по около 260 лв. на човек за здравеопазване през 2016 г. при 50 лв. на човек през 2000 г. Или общо: 1,820 млрд.лв. частни разходи за 2016 г. В същото време публичните здравни разходи са нараснали от 997,7 млн.лв. по отчет през 2000 г. на 3,938 млрд.лв. през 2016 г. по план, а по отчет – около 4,404 млрд.лв.;

Общ дефицит на здравната система за 2016 г. (публични + частни разходи) – около (-) 3 млрд.лв.”.

Оправданият с тази пледоария доказва пред съда и думите си:

„Най-общо казано, огромно количество български граждани не можеха да намерят лекарства в аптечната мрежа заради което спираха лечението си, а над 80 000 диабетици от общо около 400 000 диабетно болни, които не могат да прекъснат терапията си, ходеха в други региони на България, в Гърция и в Турция, за да се снабдяват с инсулин.

Извън кризата в горецитирания период следва да се отбележи и трайната тенденция за увеличаване на публичните разходи за лекарства от 182 млн. лв. през 2001 г. на 905 млн. лв. през 2016 г. или с около 500% увеличение за последните 15 години.

Бързо нарастваха и частните разходи за лекарства – с над 200% за последните 10 години, което свидетелства за лошо системно управление, неефективност и продължителна липса на контрол във фармацевтичния сектор…

Ето защо реших, че свободната от години длъжност зам.-изпълнителен директор на ИАЛ е една възможност за включване на професионалист с качества, опит и доказани възможности, какъвто се явяваше д-р Доганов към въпросния момент, който би могъл да помогне отвътре за реализацията на задачите изброени по-горе…

Г-жа Асена Стоименова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), сама признава, че във фармацевтичния сектор отдавна е налице липса на контрол, а именно: „Досега строги проверки не са правени, а са останали само в сферата на намеренията“, като беше разкрила и фрапантен пример: „Засечена е фактура за закупуване на лекарства на стойност над половин милион лева“…

В допълнение уточних: „Когато става дума за публични средства, първо трябва да отговорим как се изразходват те и отговорът не би трябвало да е чрез лобизъм, лоши решения и механизъм за придърпване на ползите, а чрез основния въпрос – как да върнем на потребителя онова, което е гарантирал чрез данъците и осигуровките си“. Тези изявления според мен създадоха сериозно напрежение сред представителите на фармацевтичните корпорации – производители, търговци на едро и търговци на дребно с лекарства. 

На тази конференция присъстваше и г-жа Асена Стоименова, която поканих на среща в МЗ, защото дотогавашните разговори с нея провеждани от зам.-министрите на здравеопазването, очевидно не даваха резултат по отношение на контрола на аптечната мрежа и търговците на едро на лекарства…

Изпълнителната агенция по лекарствата, всъщност, е упълномощената институция за упражняване на контрол върху фармацевтичния сектор и наличието на лекарства в аптечната мрежа, т.е. неефективността или занижения контрол, липсата на лекарства, както и стремглаво повишаващите се разходи бяха индикатори, че там нещо не е наред.

Ето защо реших лично да поема инициативата въпреки натовареността ми с множество други ресори като вицепремиер. Допълнително поисках помощ и от министъра на финансите г-н Кирил Ананиев с цел да упражним контрол, но вече не само чрез ИАЛ, а и с Националната агенция по приходите (НАП) и Агенция Митници, към този състав приобщих и представители на НЗОК и на Изпълнителна агенция Медицински одит (ИАМО), което впоследствие даде решаващ проблема резултат: Приложение №4 – „Със 70 % са намалели сигналите за дефицит на инсулин и други жизненоважни лекарства“

По този начин кризата с липса на лекарства в аптечната мрежа към края на м. март 2017 г. беше преодоляна в значителна степен – около 70%…

През цялото това време, обаче (февруари – март 2017 г.), моят екип и аз констатирахме, че ИАЛ проявява пасивност и неефективност в дейността си по контрола, а в предходния период, още от 2014 г., очевидно бяха допуснати пропуски довели до бюджетни преразходи, злоупотреби, прекупваческа дейност, кражби на лекарства реимбурсирани от НЗОК, криминален реекспорт и липса на лекарства в аптечната мрежа, което беше прераснало в тежка криза през последните месеци на 2016 г. и началото на 2017 г. Тези факти и констатации се нуждаеха от проучване на причините и вземане на адекватни мерки за пресичането на лошите резултати, защото те рефлектираха негативно върху здравето и живота на стотици хиляди болни български граждани, като в същото време се реализираха злоупотреби с публични финанси”.

Какво се случва? Вместо да назначи заместник, както й е наредено, шефката на агенцията пасува, че даже дава сигнал до прокуратурата срещу министъра, понеже й повишил тон. Държавното обвинение не се заема с източването на НЗОК и фарма-мафията, а веднага започва две разследвания срещу … министъра, който се оказва в крайна сметка изправен пред съда.
Все пак, каквото и да се говори за съдиите, накрая правото възтържествува и Семерджиев беше оправдан. / 19MIN.BG

 

 

Но нищо не се знае занапред. Голяма мафия, но тя си има премиер.

Така е.